За грубостта
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Десети ноември отприщи талазите на грубостта. За да стане тя неразривна част от всекидневието ни. Дотолкова, че към този момент не ни прави усещане. За просвета на държанието, за етикет, за обикновена вежливост можем единствено да мечтаем. С грубостта и откритата експанзия се сблъскваме съвсем на всички места: на улицата, в трамвая, в магазина, в бръснарницата, на работа, в учебно заведение, в болничното заведение... Не бих желал да съпоставям в този момент додесетоноемврийска България с днешната. Тогава също имаше неучтивост и относително ниска просвета на държанието / изключително груби бяха органите на реда- в действителност те са не по-малко груби и в този момент, като се изключи че не всеки път си правят работата, за която им заплащат, само че и стачкуват за високи заплати и пазят единствено властимащите /, само че това, което е в този момент персонално мен ме кара да се срамя, че съм българин и европеец, е неналичието на всякакво почитание, да не приказваме за към този момент “излишни” неща като етикет, почитание и добър звук, не те към този момент са нещо като анахронизъм.
А великият българин Петър Дънов написа следните редове във връзка грубостта: “Всяка груба дума се отразява нездравословно върху нервната система на индивида. Защо? Защото тя се връща назад върху него. Както каруцата раздрусва индивида, по този начин и трептенията на грубите думи, на негативните мисли и усеща създават разтърсване на нервната система и човек заболява. За предпочитане е да вървите пеш, в сравнение с да се качите на каруца, която ще ви раздруса до последната клетка. Като знаете това, пазете се от мисли, усеща и действия, които раздрусват нервната система. От какво се нуждае каруцата? От пружина. Трептенията на човешките думи, мисли и усеща също се нуждаят от пружина, т.е. от мекост...”
Думата ми в този момент е за грубостта, за неналичието на почитание и естествени връзки. Нямам поради единствено грубостта, експанзията и ужасяващото безкултурие, достигащо до дивотия и ръкопащни боеве по футболните мачове, а също и по пазарите и заведенията, преливащи от диско, рап или грозна ориенталска чалга. Влезте в трамвай или в рейс и незабавно ще видите, че в случай че има младежи или огромни деца, те безусловно ще са седнали, а пред тях възрастни хора, бременни дами и даже инвалиди ще стоят прави. Опитайте се да им извършите забележка или просто ги помолете да станат, ще получите, в случай че не някоя хула, минимум недодялан, афектиран отвод: “Платил съм си билета, бе чичо!”, ми се сопна двуметров възпитаник от Спортното учебно заведение,”...и няма да стана поради тази баба!” “Да, само че нали тази госпожа може да бъде и Вашата баба!”, пробвам се да го убедя аз. “Да, но не е! Що не си гледаш работата, бе чичо, или искаш да слезем да си поговорим?!”...
“Чичо, какъв брой ти е часа?”, ме стопира красива млада девойка с разголено пъпче, яркозелени коси с безчет блестящи пластмасови фибички по тях, изкачила се върху обувки с двайсетсантиметрови платформи. “Не знам дали съм Ви чичо, уважаема госпожице, само че ще Ви кажа: часът е дванайсет без пет.”
Учтивото послание се смята за нещо излишно, отживяло, архаично. Вече на доста места няма да се извърнат към Вас с естественото “Вие”, а ще Ви изплашен от упор с грубото и фамилиарно турско- арабско “ти”. Интересно, че по този начин стартират да се държат и по- възрастни хора – за които не можем да кажем, че са възпитани от американските екшъни, чалгата, кючеците, кеча, от малките екрани и радиа от рода на „ Планета”, „ Фен”, „ Веселина” или „ Вероника”. Най- фамилиарни и груби са търговците по пазарите у нас /те към този момент съперничат на турските!/, служителите на реда, а също и таксиметровите водачи. За страдание на „ ти” ни приказват към този момент и лекарите и медицинските сестри. А също и служителите на реда.
Млад продавач на обувки на един от огромните градски пазари у нас, който ме вижда за първи път, стартира да ми приказва на “ти”, сходно на азиатски търговец и настойчиво се пробва да ми натрапи стоката си с думите: “А за тебе, господине, ще намеря най- положителното, ти единствено почакай...” Питам го, въпреки всичко, дали е чувал за учтивата форма на послание и знае ли по какъв начин се беседва с възрастен и чужд, освен това клиент. Обиден, той ме поглежда изкривено и изругава нещо шепнешком. Очевидно, неговата “учтивост” си има граници!...
Казах ”азиатско” и си помислих: при тази повсеместна, ужасяваща турцизация, стигнала чак до просветата и културата, а министър на българската просвета на два пъти беше мултак, който псува под герба на България, дали в скоро време България няма да се трансформира от културна европейска страна в невъзпитана и изостанала азиатска страна. Може би натам вървим... А и министър председателят ни към този момент се кланя на азиатския сатрап Ердоган.... Но това е друга, още по-тъжна за нас, днешните българи, тематика, която изисква една национална полемика. И в този момент чудя, за какво няма една една дейна позиция от страна на „ съвестта на нацията”, българските писатели и интелектуалци. Те просто си мълчат. А в учебното заведение към този момент не става дума за образование, в него към този момент влязоха и експанзията и насилието. Последните трагични случки са резултат от грубостта и неприятното образование вкъщи и в учебно заведение, а също и експанзията от киното/ основно холивудското/ и малкия екран. Но това е тематика, която изисква най-малко един публичен спор, изисква ограничения от страната и обществото.
Да, учтивостта се изгуби, изчезна в нашите връзки на всички равнища. У нас в демократична България, към този момент съвсем на всички места се обръщат към всеки на “ти”. Като в ориенталска Турция – само че доколкото зная в този азиатски език не съществува учтивата европейска форма на послание „ Вие”... Мисля, че няма друга страна в Европа, в която да се приказва по този метод – внезапно, фамилиарно, безпардонно. Да не приказваме за използването на най- елементарните и наложителни изречения като: “Извинете”, “Моля”, “Разрешавате ли?”, “Простете”, ”Благодаря” и даже до неотдавна трайно вградените в езика ни галицизми като: “Мерси” и “Пардон”. Да не приказваме за условното наклонение. Настъпят ли те в рейса или на улицата, няма обикновено опрощение, или в случай че въпреки всичко има то ще е нещо като възклик... от хорото:”Опа-а!” А дадеш ли път, надали ще чуеш “благодаря “. Обръщенията пък са: “Ало-о!” и “Ей!”. Не се използва даже простата думичка „ моля”. Тази неучтива, фамилиарна форма се настани трайно и в огромните малките екрани и шоупрограмите. За страдание, даже и в Българска национална телевизия, която като национална първа би трябвало да дава положителния звук. Има водещи, които са подготвени да приказват даже с премиера президента, с писателя, учения и актьора на „ ти”. За огромно страдание, медиите дават звук в връзките ни и възпитават много несполучливо младите. Сега множеството от децата, учениците и въобще младите у нас мъчно се оправят с учтивата форма, тъй като нито вкъщи, нито на открито имат образци за положително образование и етикет. Дори за най- обикновени маниери.
“Нищо не коства по- на ниска цена и нищо не е толкоз скъпо, както учтивостта”, беше споделил великият Сервантес. Но наподобява, че ние, българите, се оказахме измежду най-неучтивите и с най- недодялан речник и маниери нации в Европа. Ние сме прекомерно надалеч освен от французите или англичаните, само че и от нас околните до нас поляци, унгарци, чехи и румънци, - там даже хората с по-ниско обучение и обществено състояние се държат доста по- уважително, по-възпитано от нашите управници, депутати, служители на реда и държавни чиновници, публицисти и даже интелигенти. В румънския етикет най- постоянно след „ Добър ден” се употребяват фразите „ Да живеете!” и „ Целувам Ви ръка”...Но откакто и министър председателят, който напълно не свети с просвета и образование, приказва на „ ти” с всички.... Нали беше споделил пред група- гласоподаватели: „ Вие сте елементарни, аз съм елементарен, ще се разбереме!”
А ЗА ЕЗИКА, С КОЙТО СИ СЛУЖИМ ДНЕС, ДА НЕ ГОВОРИМ! КАКТО съдебна експертиза КАЗВА, КАКЪВТО Е ЕЗИКЪТ, ТАКОВА НИ Е И БИТИЕТО!
Тук се изкуших да изтъквам част от текст на уважавания проф. Слатински по този мотив: „ Ето за какво съм писал и ще пиша, че властта не трябва да употребява невъзпитан език: простаци, шестаци, кюфтаци, главанаци; тя не може да си служи с грубости и гадости като пунта мара, байхуй, ще ги спукам от пердах на изборите, пипни ме за мускула, дръж ме за шлифера, разфасовали момчето (за убития възпитаник в Перник), гърдите са ми големи; и не е редно да прибягва до изречения като вие сте елементарни и аз съм елементарен, българите са като моите кучета, младите да копат картофи, да не стават студенти, а овчари...” Да не приказваме за последните му „ изпълнения”, за „ кърджалийската п...” и други сходни. Срамно е, в действителност, че имаме сходен министър председател, а хора от неговото обграждане, със същото образование и просвета.
Да, този възмутителен, чалга- език към този момент се е трансформирал в норма и рамка за ръководството и обществото ни. Стигна и до Народното събрание. Да си напомним последните изказвания на председателката / Оди пешком, бе!/ и и редица други „ национални избраници”. А през последните 12 години, под властта на ГЕРБ, напълно се опростачихме.
През последните двайсетина години внезапно станахме много по- невъзпитани, даже по-груби, нападателни и невъзпитани и не е зле да помислим за това. Да помислим изключително за децата и младите... За страдание, немалка част от новото потомство след 89-та е към този момент опростачено, лумпенизирано. Особено през последните десетина години, откогато ни ръководят ГЕРБ и Бойко.
Чалгата / в необятния смисъл на това понятие/ също като короновируса към този момент завладя културна и европейска България....
Политическа партия. Да, тъпо че в България вилнее Н.В. Чалгата и към момента има доста неучтивост и неблагоприличие. Уж сме към този момент в Европа, само че към момента го няма европейското образование. Доста уеб сайтове дават благоприятни условия за мнения на читателите. За страдание, наред с рационалните бележки и отзиви, кардинални единодушия или несъгласия, мнозина от нас демонстрират ниска просвета, служат си с грозни обидни думи и квалификации, напряко атакуват създателите. При това анонимно! Случвало ми се е и на мен. Защо откакто са на противното мнение от това на създателя, не седнат да напишат своя публикация и да се подпишат, а хулят по този начин грозно, безпардонно, освен това анонимно. Чета постинги и в уеб сайтове на други европейски езици. Подобна неучтивост, завист и неблагоприличие, както у нас, не съм срещнал до момента!
Десети ноември отприщи талазите на грубостта. За да стане тя неразривна част от всекидневието ни. Дотолкова, че към този момент не ни прави усещане. За просвета на държанието, за етикет, за обикновена вежливост можем единствено да мечтаем. С грубостта и откритата експанзия се сблъскваме съвсем на всички места: на улицата, в трамвая, в магазина, в бръснарницата, на работа, в учебно заведение, в болничното заведение... Не бих желал да съпоставям в този момент додесетоноемврийска България с днешната. Тогава също имаше неучтивост и относително ниска просвета на държанието / изключително груби бяха органите на реда- в действителност те са не по-малко груби и в този момент, като се изключи че не всеки път си правят работата, за която им заплащат, само че и стачкуват за високи заплати и пазят единствено властимащите /, само че това, което е в този момент персонално мен ме кара да се срамя, че съм българин и европеец, е неналичието на всякакво почитание, да не приказваме за към този момент “излишни” неща като етикет, почитание и добър звук, не те към този момент са нещо като анахронизъм.
А великият българин Петър Дънов написа следните редове във връзка грубостта: “Всяка груба дума се отразява нездравословно върху нервната система на индивида. Защо? Защото тя се връща назад върху него. Както каруцата раздрусва индивида, по този начин и трептенията на грубите думи, на негативните мисли и усеща създават разтърсване на нервната система и човек заболява. За предпочитане е да вървите пеш, в сравнение с да се качите на каруца, която ще ви раздруса до последната клетка. Като знаете това, пазете се от мисли, усеща и действия, които раздрусват нервната система. От какво се нуждае каруцата? От пружина. Трептенията на човешките думи, мисли и усеща също се нуждаят от пружина, т.е. от мекост...”
Думата ми в този момент е за грубостта, за неналичието на почитание и естествени връзки. Нямам поради единствено грубостта, експанзията и ужасяващото безкултурие, достигащо до дивотия и ръкопащни боеве по футболните мачове, а също и по пазарите и заведенията, преливащи от диско, рап или грозна ориенталска чалга. Влезте в трамвай или в рейс и незабавно ще видите, че в случай че има младежи или огромни деца, те безусловно ще са седнали, а пред тях възрастни хора, бременни дами и даже инвалиди ще стоят прави. Опитайте се да им извършите забележка или просто ги помолете да станат, ще получите, в случай че не някоя хула, минимум недодялан, афектиран отвод: “Платил съм си билета, бе чичо!”, ми се сопна двуметров възпитаник от Спортното учебно заведение,”...и няма да стана поради тази баба!” “Да, само че нали тази госпожа може да бъде и Вашата баба!”, пробвам се да го убедя аз. “Да, но не е! Що не си гледаш работата, бе чичо, или искаш да слезем да си поговорим?!”...
“Чичо, какъв брой ти е часа?”, ме стопира красива млада девойка с разголено пъпче, яркозелени коси с безчет блестящи пластмасови фибички по тях, изкачила се върху обувки с двайсетсантиметрови платформи. “Не знам дали съм Ви чичо, уважаема госпожице, само че ще Ви кажа: часът е дванайсет без пет.”
Учтивото послание се смята за нещо излишно, отживяло, архаично. Вече на доста места няма да се извърнат към Вас с естественото “Вие”, а ще Ви изплашен от упор с грубото и фамилиарно турско- арабско “ти”. Интересно, че по този начин стартират да се държат и по- възрастни хора – за които не можем да кажем, че са възпитани от американските екшъни, чалгата, кючеците, кеча, от малките екрани и радиа от рода на „ Планета”, „ Фен”, „ Веселина” или „ Вероника”. Най- фамилиарни и груби са търговците по пазарите у нас /те към този момент съперничат на турските!/, служителите на реда, а също и таксиметровите водачи. За страдание на „ ти” ни приказват към този момент и лекарите и медицинските сестри. А също и служителите на реда.
Млад продавач на обувки на един от огромните градски пазари у нас, който ме вижда за първи път, стартира да ми приказва на “ти”, сходно на азиатски търговец и настойчиво се пробва да ми натрапи стоката си с думите: “А за тебе, господине, ще намеря най- положителното, ти единствено почакай...” Питам го, въпреки всичко, дали е чувал за учтивата форма на послание и знае ли по какъв начин се беседва с възрастен и чужд, освен това клиент. Обиден, той ме поглежда изкривено и изругава нещо шепнешком. Очевидно, неговата “учтивост” си има граници!...
Казах ”азиатско” и си помислих: при тази повсеместна, ужасяваща турцизация, стигнала чак до просветата и културата, а министър на българската просвета на два пъти беше мултак, който псува под герба на България, дали в скоро време България няма да се трансформира от културна европейска страна в невъзпитана и изостанала азиатска страна. Може би натам вървим... А и министър председателят ни към този момент се кланя на азиатския сатрап Ердоган.... Но това е друга, още по-тъжна за нас, днешните българи, тематика, която изисква една национална полемика. И в този момент чудя, за какво няма една една дейна позиция от страна на „ съвестта на нацията”, българските писатели и интелектуалци. Те просто си мълчат. А в учебното заведение към този момент не става дума за образование, в него към този момент влязоха и експанзията и насилието. Последните трагични случки са резултат от грубостта и неприятното образование вкъщи и в учебно заведение, а също и експанзията от киното/ основно холивудското/ и малкия екран. Но това е тематика, която изисква най-малко един публичен спор, изисква ограничения от страната и обществото.
Да, учтивостта се изгуби, изчезна в нашите връзки на всички равнища. У нас в демократична България, към този момент съвсем на всички места се обръщат към всеки на “ти”. Като в ориенталска Турция – само че доколкото зная в този азиатски език не съществува учтивата европейска форма на послание „ Вие”... Мисля, че няма друга страна в Европа, в която да се приказва по този метод – внезапно, фамилиарно, безпардонно. Да не приказваме за използването на най- елементарните и наложителни изречения като: “Извинете”, “Моля”, “Разрешавате ли?”, “Простете”, ”Благодаря” и даже до неотдавна трайно вградените в езика ни галицизми като: “Мерси” и “Пардон”. Да не приказваме за условното наклонение. Настъпят ли те в рейса или на улицата, няма обикновено опрощение, или в случай че въпреки всичко има то ще е нещо като възклик... от хорото:”Опа-а!” А дадеш ли път, надали ще чуеш “благодаря “. Обръщенията пък са: “Ало-о!” и “Ей!”. Не се използва даже простата думичка „ моля”. Тази неучтива, фамилиарна форма се настани трайно и в огромните малките екрани и шоупрограмите. За страдание, даже и в Българска национална телевизия, която като национална първа би трябвало да дава положителния звук. Има водещи, които са подготвени да приказват даже с премиера президента, с писателя, учения и актьора на „ ти”. За огромно страдание, медиите дават звук в връзките ни и възпитават много несполучливо младите. Сега множеството от децата, учениците и въобще младите у нас мъчно се оправят с учтивата форма, тъй като нито вкъщи, нито на открито имат образци за положително образование и етикет. Дори за най- обикновени маниери.
“Нищо не коства по- на ниска цена и нищо не е толкоз скъпо, както учтивостта”, беше споделил великият Сервантес. Но наподобява, че ние, българите, се оказахме измежду най-неучтивите и с най- недодялан речник и маниери нации в Европа. Ние сме прекомерно надалеч освен от французите или англичаните, само че и от нас околните до нас поляци, унгарци, чехи и румънци, - там даже хората с по-ниско обучение и обществено състояние се държат доста по- уважително, по-възпитано от нашите управници, депутати, служители на реда и държавни чиновници, публицисти и даже интелигенти. В румънския етикет най- постоянно след „ Добър ден” се употребяват фразите „ Да живеете!” и „ Целувам Ви ръка”...Но откакто и министър председателят, който напълно не свети с просвета и образование, приказва на „ ти” с всички.... Нали беше споделил пред група- гласоподаватели: „ Вие сте елементарни, аз съм елементарен, ще се разбереме!”
А ЗА ЕЗИКА, С КОЙТО СИ СЛУЖИМ ДНЕС, ДА НЕ ГОВОРИМ! КАКТО съдебна експертиза КАЗВА, КАКЪВТО Е ЕЗИКЪТ, ТАКОВА НИ Е И БИТИЕТО!
Тук се изкуших да изтъквам част от текст на уважавания проф. Слатински по този мотив: „ Ето за какво съм писал и ще пиша, че властта не трябва да употребява невъзпитан език: простаци, шестаци, кюфтаци, главанаци; тя не може да си служи с грубости и гадости като пунта мара, байхуй, ще ги спукам от пердах на изборите, пипни ме за мускула, дръж ме за шлифера, разфасовали момчето (за убития възпитаник в Перник), гърдите са ми големи; и не е редно да прибягва до изречения като вие сте елементарни и аз съм елементарен, българите са като моите кучета, младите да копат картофи, да не стават студенти, а овчари...” Да не приказваме за последните му „ изпълнения”, за „ кърджалийската п...” и други сходни. Срамно е, в действителност, че имаме сходен министър председател, а хора от неговото обграждане, със същото образование и просвета.
Да, този възмутителен, чалга- език към този момент се е трансформирал в норма и рамка за ръководството и обществото ни. Стигна и до Народното събрание. Да си напомним последните изказвания на председателката / Оди пешком, бе!/ и и редица други „ национални избраници”. А през последните 12 години, под властта на ГЕРБ, напълно се опростачихме.
През последните двайсетина години внезапно станахме много по- невъзпитани, даже по-груби, нападателни и невъзпитани и не е зле да помислим за това. Да помислим изключително за децата и младите... За страдание, немалка част от новото потомство след 89-та е към този момент опростачено, лумпенизирано. Особено през последните десетина години, откогато ни ръководят ГЕРБ и Бойко.
Чалгата / в необятния смисъл на това понятие/ също като короновируса към този момент завладя културна и европейска България....
Политическа партия. Да, тъпо че в България вилнее Н.В. Чалгата и към момента има доста неучтивост и неблагоприличие. Уж сме към този момент в Европа, само че към момента го няма европейското образование. Доста уеб сайтове дават благоприятни условия за мнения на читателите. За страдание, наред с рационалните бележки и отзиви, кардинални единодушия или несъгласия, мнозина от нас демонстрират ниска просвета, служат си с грозни обидни думи и квалификации, напряко атакуват създателите. При това анонимно! Случвало ми се е и на мен. Защо откакто са на противното мнение от това на създателя, не седнат да напишат своя публикация и да се подпишат, а хулят по този начин грозно, безпардонно, освен това анонимно. Чета постинги и в уеб сайтове на други европейски езици. Подобна неучтивост, завист и неблагоприличие, както у нас, не съм срещнал до момента!
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ