Боцни ме тук, и тук, и тук...
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Спомням си тези дни събитията от преди 20 години, когато шефовете на дирекция ”Новини и настоящи предавания” и на направление ”Новини” в Българска национална телевизия си отидоха поради излъчен репортаж от Чечения. Тогава, в най-гледаното време - 20.15 часа, Българска национална телевизия сподели жестока екзекуция на съветски боец.
Главната отговорност за възмутилия феновете репортаж, е на новинарското управление, а не на водещата Милена Милотинова и редакторката Савина Спасова, отсъди НеСеРеТе. Заради гафа малкия екран заплати и санкция от 15 хиляди лева
По това време и във въпросния ден бях редактор (тогава към момента не се титулуваха продуценти хората, които решаваха, какво да има в новинарските емисии) на късите, късни вести, които се излъчваха в публицистичното предаване „ Екип 4 “. Не сложих в емисията фрагментите с отрязването на главата интуитивно, тъй като помислих и за хората пред екрана. Последва мъмрене на идващия ден. На по-следващият се оказа, че съм постъпила вярно, съгласно закона и медийната нравственос.
Питам се с днешна дата, отвратена от милионите близки фрагменти с убождане, онагледяващи избавителното имунизиране, ще спре ли в миналото този гнет. Именно гнет. Гнусно аутодафе от позиция на порасналата, съгласно демократичните критерии сензитивност на модерния фен и потребител на медийни артикули, който би трябвало да се преценява с деликатността на всички малцинства, да приема гей паради, да чете редактирана политкоректно литература, да се смирява с черна Ан Болейн, а скоро, нищо чудно и с Отело албинос в холивудските версии, да гълта новинарската постистина и дийп фейка, конкуриращ достоверното отразяване на все по-неправдоподобната ни реалност. Как да не разчита ошашавения фен на страстите си, нежели на обстоятелствата, както споделя клетия Асанж, след целия спектакъл, който върти един и същи репертоар от сума време.
Ето я и дефиницията за гнет, с цел да не каже някой, че прекомерно се отвращавам: Терор - боязън, смут, провокиран от заплашителни и жестоки ограничения от страна на властта или на частни лица.
И още: Управление, което си служи с принуждение.
А ето ги и синонимите: терор, смут, боязън, опасност, безпокойствие, изтезаване, мъчение, принуждение, гонене.
Сега си отговорете, липсва ли нещо от гореизброените положения, които да не се предизвикват с фрагментите от приложението, както се показват медицинските специалисти. Страхът и ужасът са от дълго време налице, а ръководството си служи с нещо доста по-жестоко от принуждение - съзнателен, целеустремен геноцид, извел ни до заветните първи места по умиране по всевъзможни аргументи, стопяване на приходите, всевъзможните стопански, обществени и просветителни сривания.
Имам и различен въпрос: Кога се е налагало до момента да се илюстрира с този яростен буквализъм, каква да е мярка за ограничение на пандемия?
Ще кажете, но то като сте необразовани антиваксърите, какво да ви вършим? Писа ми един господин във ФБ, че в случай че желая да си джиткам из Европата ей го метода – боцкаш се като ербапите по тв приемника и грабваш куфарите.
Аз на този господин никак и не се ангажирам да му изяснявам, че преди да се усещам свободна да си джиткам по света ми е по-важно да знам. На първо време, от какво тъкмо ме защищава тази ваксина. Информация по какъв начин въпросната микстура, доставяна с баничарки, ще ме опази от мутиращия Худини на вирусите, по какъв начин ще ми подсигурява, че няма да задейства останалите ми болести, да отключи нови. Това ми е значимо.
Важно ми е също по този начин, да си опазя способността на разбор и синтез поради себеуважението и опцията да върша избори. Защото когато съм изплашена не взимам верни решения. Впрочем потвърдено е, че важи за човешкия тип, като цяло. Сигурно не е чак толкоз значимо, че съществува нозологична единица в психиатрията, която се назовава трипанофобия - боязън от спринцовки, убождане и навлизане на игли в плътта - и изумените от нея са над 20%, за какво във века, в който се съобразяваме с деликатните особености на малцинства, предпочитащи нетрадиционни пенетреации, да не се вземе под внимание фрапантното нарушение на правото на необезпокоявано гледане на вести от тази една пета от популацията?
Ще възразят храбрите, че имаме право да не гледаме вести, то по този начин и се получава, съдейки по доверието в новините и Средства за масова информация. Заставени сме един тип, в случай че желаеме да проучваме и синтезираме, да гледаме по какъв начин се развиват процесите с преодоляването на екзотичната гадина, както министър председателят назова Коронавирус 19.
Затова и чувам основно, само че когато река да погледна, все попадам на някой несретник, смирено подложил я сбръчкана ръка, я псориазносно министерско рамо - и по този начин нон-стоп! На фона на неуморното повторение на търговски марки и фармацевтични наименования, на близки проекти на рекламни лога, хоп по едно постепенно и безмилостно убождане в безпощадно непосредствен проект.
Отвратително е, дами и господа или джентълмени и джентъллейдита, както Нанси Пелоси споделя! А се имам за самоуверен човек, който заради разтърсеното си персонално здраве доста игли е отнесъл, а и продуцент на две здравни излъчвания съм била (не че се лаская, пробвам да не звуча като истерясал контингент от Четвърти километър). В същото време се изисква осведомено единодушие, каквото няма по какъв начин да последва, когато няма информация, не е ли по този начин?
Има и текст в медийния закон, който ясно разказва метода по който се онагледяват сходни процедури, само че ще възразите, по какъв начин по този начин единствено ние сме чувствителни, като целият свят е подложен на гледките с холивудски звезди, грохнали старци, медици и политици, които самоотвержено взимат ограничения за стадния имунитет.
Защото в средновековието суровата и привикнала на гибел, в името на правата религия аудитория, е обядвала умерено след утринното аутодафе на площада, през днешния ден, когато във Англия по думите на извънредно уважаваната от мен Красимира Хендри, психиатрите и психотеапевтите едвам смогват да поемат случаите на жетвите от Fear of needles, какво е това в случай че не гнет? Най-драматично разрастващата се страхова невроза на острова било това. У нас психиатрите мълчат. Мълчат и за режима, който прочее взима не по-малко жертви, само че видите ли, в този момент е доста угрижен за оцеляването ни. Да не приказваме какво споделя медийният закон за рекламирането на търговски фармацевтични марки, които се повтарят хиляди пъти и ни се навират логата им катаминутно. Топят недоверието, като магьосница на средновековна клада. Само пропущат, че същият, който беше основал тактиката за „ производство на единодушие “ - Едуард Бърнейс, предизвестява, че стадото може да се изпусне от надзор, в случай че се предозира страха и не му заместиш изтляващата вяра, че ще живее постоянно с уместно представление. В случая се прекали с мрака в прогнозите, а зрелището е единствено едно – смирени овце минават през жигосване. Ако е за пред камерите и в едното и в другото рамо за по-сигурно, както видяхме, че показно имунизираха един запалянко.
Тук ми се написа още за конотацията на квалификацията „ стаден имунитет “, както и за обработката на стадното схващане с предумишлено брутални фрагменти, целящи да насадят чувството за наложителност, само че може би ще го направя идващият път, когато ще приведа още доводи за това, по какъв начин и за какво даже не с методите на инквизицията, а със старозаветно жигосване на овцете, е сравнима модерната агитация.
Отвратително е, потретям на прощаване. Обнадеждаващо е единствено, че тези внушения за наложителност, ще отключат нещо, дето не подозират медиците. Мисля, че и СЗО не осъзнава, а точно, че стадото ще пощръклее. Като метиляви овце ще се събудим една заран, тъй като откак загробиха чумавите прасета, бесовете май се върнаха при хората. А Румънеца и Енчев могат да запишат кавър с обезпечен триумф:
Боцни ме тук, и тук, и тук
във непосредствен проект ме боцкай...
и не питай за какво Съвет за електронни медии не мъцва нито тон!
Соня Момчилова, За Фрог нюз
Спомням си тези дни събитията от преди 20 години, когато шефовете на дирекция ”Новини и настоящи предавания” и на направление ”Новини” в Българска национална телевизия си отидоха поради излъчен репортаж от Чечения. Тогава, в най-гледаното време - 20.15 часа, Българска национална телевизия сподели жестока екзекуция на съветски боец.
Главната отговорност за възмутилия феновете репортаж, е на новинарското управление, а не на водещата Милена Милотинова и редакторката Савина Спасова, отсъди НеСеРеТе. Заради гафа малкия екран заплати и санкция от 15 хиляди лева
По това време и във въпросния ден бях редактор (тогава към момента не се титулуваха продуценти хората, които решаваха, какво да има в новинарските емисии) на късите, късни вести, които се излъчваха в публицистичното предаване „ Екип 4 “. Не сложих в емисията фрагментите с отрязването на главата интуитивно, тъй като помислих и за хората пред екрана. Последва мъмрене на идващия ден. На по-следващият се оказа, че съм постъпила вярно, съгласно закона и медийната нравственос.
Питам се с днешна дата, отвратена от милионите близки фрагменти с убождане, онагледяващи избавителното имунизиране, ще спре ли в миналото този гнет. Именно гнет. Гнусно аутодафе от позиция на порасналата, съгласно демократичните критерии сензитивност на модерния фен и потребител на медийни артикули, който би трябвало да се преценява с деликатността на всички малцинства, да приема гей паради, да чете редактирана политкоректно литература, да се смирява с черна Ан Болейн, а скоро, нищо чудно и с Отело албинос в холивудските версии, да гълта новинарската постистина и дийп фейка, конкуриращ достоверното отразяване на все по-неправдоподобната ни реалност. Как да не разчита ошашавения фен на страстите си, нежели на обстоятелствата, както споделя клетия Асанж, след целия спектакъл, който върти един и същи репертоар от сума време.
Ето я и дефиницията за гнет, с цел да не каже някой, че прекомерно се отвращавам: Терор - боязън, смут, провокиран от заплашителни и жестоки ограничения от страна на властта или на частни лица.
И още: Управление, което си служи с принуждение.
А ето ги и синонимите: терор, смут, боязън, опасност, безпокойствие, изтезаване, мъчение, принуждение, гонене.
Сега си отговорете, липсва ли нещо от гореизброените положения, които да не се предизвикват с фрагментите от приложението, както се показват медицинските специалисти. Страхът и ужасът са от дълго време налице, а ръководството си служи с нещо доста по-жестоко от принуждение - съзнателен, целеустремен геноцид, извел ни до заветните първи места по умиране по всевъзможни аргументи, стопяване на приходите, всевъзможните стопански, обществени и просветителни сривания.
Имам и различен въпрос: Кога се е налагало до момента да се илюстрира с този яростен буквализъм, каква да е мярка за ограничение на пандемия?
Ще кажете, но то като сте необразовани антиваксърите, какво да ви вършим? Писа ми един господин във ФБ, че в случай че желая да си джиткам из Европата ей го метода – боцкаш се като ербапите по тв приемника и грабваш куфарите.
Аз на този господин никак и не се ангажирам да му изяснявам, че преди да се усещам свободна да си джиткам по света ми е по-важно да знам. На първо време, от какво тъкмо ме защищава тази ваксина. Информация по какъв начин въпросната микстура, доставяна с баничарки, ще ме опази от мутиращия Худини на вирусите, по какъв начин ще ми подсигурява, че няма да задейства останалите ми болести, да отключи нови. Това ми е значимо.
Важно ми е също по този начин, да си опазя способността на разбор и синтез поради себеуважението и опцията да върша избори. Защото когато съм изплашена не взимам верни решения. Впрочем потвърдено е, че важи за човешкия тип, като цяло. Сигурно не е чак толкоз значимо, че съществува нозологична единица в психиатрията, която се назовава трипанофобия - боязън от спринцовки, убождане и навлизане на игли в плътта - и изумените от нея са над 20%, за какво във века, в който се съобразяваме с деликатните особености на малцинства, предпочитащи нетрадиционни пенетреации, да не се вземе под внимание фрапантното нарушение на правото на необезпокоявано гледане на вести от тази една пета от популацията?
Ще възразят храбрите, че имаме право да не гледаме вести, то по този начин и се получава, съдейки по доверието в новините и Средства за масова информация. Заставени сме един тип, в случай че желаеме да проучваме и синтезираме, да гледаме по какъв начин се развиват процесите с преодоляването на екзотичната гадина, както министър председателят назова Коронавирус 19.
Затова и чувам основно, само че когато река да погледна, все попадам на някой несретник, смирено подложил я сбръчкана ръка, я псориазносно министерско рамо - и по този начин нон-стоп! На фона на неуморното повторение на търговски марки и фармацевтични наименования, на близки проекти на рекламни лога, хоп по едно постепенно и безмилостно убождане в безпощадно непосредствен проект.
Отвратително е, дами и господа или джентълмени и джентъллейдита, както Нанси Пелоси споделя! А се имам за самоуверен човек, който заради разтърсеното си персонално здраве доста игли е отнесъл, а и продуцент на две здравни излъчвания съм била (не че се лаская, пробвам да не звуча като истерясал контингент от Четвърти километър). В същото време се изисква осведомено единодушие, каквото няма по какъв начин да последва, когато няма информация, не е ли по този начин?
Има и текст в медийния закон, който ясно разказва метода по който се онагледяват сходни процедури, само че ще възразите, по какъв начин по този начин единствено ние сме чувствителни, като целият свят е подложен на гледките с холивудски звезди, грохнали старци, медици и политици, които самоотвержено взимат ограничения за стадния имунитет.
Защото в средновековието суровата и привикнала на гибел, в името на правата религия аудитория, е обядвала умерено след утринното аутодафе на площада, през днешния ден, когато във Англия по думите на извънредно уважаваната от мен Красимира Хендри, психиатрите и психотеапевтите едвам смогват да поемат случаите на жетвите от Fear of needles, какво е това в случай че не гнет? Най-драматично разрастващата се страхова невроза на острова било това. У нас психиатрите мълчат. Мълчат и за режима, който прочее взима не по-малко жертви, само че видите ли, в този момент е доста угрижен за оцеляването ни. Да не приказваме какво споделя медийният закон за рекламирането на търговски фармацевтични марки, които се повтарят хиляди пъти и ни се навират логата им катаминутно. Топят недоверието, като магьосница на средновековна клада. Само пропущат, че същият, който беше основал тактиката за „ производство на единодушие “ - Едуард Бърнейс, предизвестява, че стадото може да се изпусне от надзор, в случай че се предозира страха и не му заместиш изтляващата вяра, че ще живее постоянно с уместно представление. В случая се прекали с мрака в прогнозите, а зрелището е единствено едно – смирени овце минават през жигосване. Ако е за пред камерите и в едното и в другото рамо за по-сигурно, както видяхме, че показно имунизираха един запалянко.
Тук ми се написа още за конотацията на квалификацията „ стаден имунитет “, както и за обработката на стадното схващане с предумишлено брутални фрагменти, целящи да насадят чувството за наложителност, само че може би ще го направя идващият път, когато ще приведа още доводи за това, по какъв начин и за какво даже не с методите на инквизицията, а със старозаветно жигосване на овцете, е сравнима модерната агитация.
Отвратително е, потретям на прощаване. Обнадеждаващо е единствено, че тези внушения за наложителност, ще отключат нещо, дето не подозират медиците. Мисля, че и СЗО не осъзнава, а точно, че стадото ще пощръклее. Като метиляви овце ще се събудим една заран, тъй като откак загробиха чумавите прасета, бесовете май се върнаха при хората. А Румънеца и Енчев могат да запишат кавър с обезпечен триумф:
Боцни ме тук, и тук, и тук
във непосредствен проект ме боцкай...
и не питай за какво Съвет за електронни медии не мъцва нито тон!
Соня Момчилова, За Фрог нюз
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ