Антирасистките движения в САЩ печелят купища пари
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Ив Маму, “Фигаро”, превод от френски: Галя Дачкова
Колкото по-толерантен и антирасистки е Западът, толкоз повече го упрекват, че е нетърпелив и расистки.
Между цветнокожите бизнесмени на идентичността и белите флагеланти*, западните общества се намират в основен миг от историята си. И не по-малко рисков! Да бъдеш деятел и негър през днешния ден в Съединени американски щати може да донесе изключително доста пари. Всички огромни компании, изключително тези от High Tech, извадиха чековите се книжки, с цел да завоюват благоразположението на черните протестни придвижвания, като Black Lives Matter, NAACP (Асоциация за прогрес на цветнокожите)… и още няколко други.
Според NBC, Builtin.com, CNET.com…: Airbnb е дал 500 хиляди $ на разнообразни асоциации; сдружението за рисково вложение A16z - 2.2 милиона; Cisco - 5 милиона; Apple - 100 млн. $ като дарения и обществени акции от всевъзможен вид; Microsoft: 150 млн. $ за по-приобщаваща политика за набиране на личен състав. Според “Форбс” Fitness company Peloton ще даде половин милион $ на NAACP (Асоциация за прогрес на цветнокожите), Banana Republic - 250 хиляди долара; Levi’s: 100 хил $.
Според “Уолстрийт джърнъл” Merck, IBM и няколко други огромни компании са събрали над 100 млн. $ предходната година за OneTen, стартъп, който ще образова чернокожи претенденти за управителни постове в техните компании. Nasdaq пък издаде заповед на котираните компании да включат не-бели мъже и дами и лица с друга половост в управителните си препоръки.
Непонятно е по какъв начин купища от долари внезапно се изливат върху черните антирасистки придвижвания!
За благополучие, робството беше анулирано много от дълго време, от края на 60-те година на ХХ век са вдигнати всички расови бариери, нито едно учебно заведение към този момент няма да посмее да откаже записването на цветнокож възпитаник, всички компании се опасяват като от чума да не бъдат упрекнати в расова дискриминация, нито един хотел не отхвърля стая на негър и нито един не отхвърля да сервира пиво на цветнокожи… Но въпросът за расизма стана настойчив в Съединените щати?
Според американския есеист Шелби Стийл, старши помощник в Института “Хувър” - самият той роден в междурасов брак - и създател на книгата White Guilt ( “Бяла вина”), Съединените щати са престанали да бъдат структурно расистка страна, с цел да станат структурно отговорна страна. Според Шелби Стийл политическото принуждение на някои чернокожи групи и милитаризирането на милиции като BLM не са разследване от расистко принуждение, породено от бели. Напротив, това черно принуждение поражда, тъй като същинският расизъм е отстъпил мястото на възприятие за виновност и черното принуждение се показва на белите като разследване на техния систематичен расизъм.
Колкото по-насилствени са чернокожите, толкоз по-виновни се усещат белите.
В публикация, оповестена неотдавна в “Уолстрийт джърнъл”, Шелби Стийл написа: “Ние, чернокожите, към този момент не сме толкоз жертви. Днес ние сме свободни да изградим живот, свободен от всякакво расово преследване”. В учебно заведение, на пазара на труда или жилищата, чернокожите срещат по-лесно расово желание, в сравнение с расова дискриминация. Прочутата “бяла привилегия” в действителност е черна привилегия. “Ние живеем в общество, което нормално ни демонстрира благосклонност, общество, което изолира расизма като най-непростимия грях”, написа Шелби Стийл.
Което не минава, без да сложи страхотни проблеми на идентичността. “Кои сме ние без зложелателството на расизма? Можем ли да бъдем черни, без да бъдем жертви?”. И защото никой няма отговор на този въпрос, стана съвременно да се сочи с обвинителен пръст “системния расизъм” на американското общество. “Системният расизъм” е термин (…), който е бил фиктивен, с цел да прикрие дълбоката липса на същински расизъм”, написа Шелби Стийл.
Това, че дейните малцинства измислят расизъм там, където го няма, и експлоатират възприятието за виновност на западняците, не е характерно за Америка. Палестинците експлоатират виновността на някогашните европейски колониални сили и упрекват израелците (евреите са различен тип бели), че се държат като нацисти; в Европа ислямистите настояват, че са жертви на западната ислямофоия…
С други думи, виктимизацията се е трансформирала в пожеланото военно оръжие на бизнесмените на идентичността, етническа или религиозна, които експлоатират разочарования взор на европейците и белите американци към личната им история, просвета и минало. В момента, в който западните общества, заради своята история (САЩ) или по желание (Франция), се пробват да се показват за изцяло егалитарни мултикултурни общества, те са най-свирепо упреквани, че са расистки и дискриминационни.
Изненадата
Изненадата идва от странната незаинтересованост на обществата жертви на този породист или идентичностен тероризъм. Не е ли необичайно, че милиони американци сложиха коляно на земята и желаеха амнистия след убийството на Джордж Флойд, чернокожият, починал под коляното на бял служител на реда през май 2020 година? Има ли единодушие измежду бялото европейско население за нанесеното принуждение? Изкупление ли търсят тези бели?
Според Шелби Стийл тази “бяла вина” датира от 60-те година на ХХ век. По това време в Съединени американски щати белите, които се бореха паралелно с черните против расовата дискриминация, последователно са изключени от всевъзможен дълготраен съюз с черните. Борбата против расизма става черен монопол.
Лишени от възмездие от страна на черните, белите се пробваха да измият греховете на своето общество, насочвайки се към други дела: войната във Виетнам, феминизма, половата независимост, равноправието сред мъже и дами, палестинизма, околната среда, световното стопляне, човешките права, битката против ислямофобията…
Но рухването на руската империя и провалянето на социализма хвърлиха прогресистите в неразбиране. Между чернокожите, които ги отблъснаха, и Гулаг, който разкри същинското лице на социализма, белите прогресисти се оказаха в плен на безполезен месианизъм. Те се стремяха към висшото Добро, без да могат да го формулират, и се впуснаха в план за преустрояване, без да имат някаква концепция за обществото, което желаят да изградят.
И този месианизъм без цел и идея се трансформира в автоимунно заболяване. Загубили всякакво почитание към обществото, от което бяха произлезли, уверени, че нищо позитивно не може да излезе от техните учебни заведения, църкви или политически партии, прогресистите се причислиха към своите критици; съюзиха се с тези, които се стремят да разрушат основите на личното им общество; и се заеха да слагат ползите на етническите малцинства, които не им желаят положителното, пред личните си ползи.
Американците дадоха име на този миленаризъм без идея и цел. Woke: Пробуждането!
Американският мъдрец Джон Грей изцяло разбра политическото значение на този миг от западната история. В публикация, озаглавена «The woke have no vision of the future» (Събудените нямат визия за бъдещето), той съпоставя будното придвижване с миленаризмите, опустошили Европа в Средновековието, след това заключава: “Силата, с която будното придвижване прелива в някои елементи на Европа и Обединеното кралство, демонстрира, че не става въпрос за стихия в чаша вода. В Съединени американски щати будните деятели имат малко или никакви съответни политики. Това, което желаят, е просто краят на остарелия ред. Пристъпът, на който сме очевидци, е решителен миг от залеза на демократичния Запад”.
* Флагелант (член на фракция през ХIII и ХIV в., в която се биели с камшици публично).
Ив Маму, “Фигаро”, превод от френски: Галя Дачкова
Колкото по-толерантен и антирасистки е Западът, толкоз повече го упрекват, че е нетърпелив и расистки.
Между цветнокожите бизнесмени на идентичността и белите флагеланти*, западните общества се намират в основен миг от историята си. И не по-малко рисков! Да бъдеш деятел и негър през днешния ден в Съединени американски щати може да донесе изключително доста пари. Всички огромни компании, изключително тези от High Tech, извадиха чековите се книжки, с цел да завоюват благоразположението на черните протестни придвижвания, като Black Lives Matter, NAACP (Асоциация за прогрес на цветнокожите)… и още няколко други.
Според NBC, Builtin.com, CNET.com…: Airbnb е дал 500 хиляди $ на разнообразни асоциации; сдружението за рисково вложение A16z - 2.2 милиона; Cisco - 5 милиона; Apple - 100 млн. $ като дарения и обществени акции от всевъзможен вид; Microsoft: 150 млн. $ за по-приобщаваща политика за набиране на личен състав. Според “Форбс” Fitness company Peloton ще даде половин милион $ на NAACP (Асоциация за прогрес на цветнокожите), Banana Republic - 250 хиляди долара; Levi’s: 100 хил $.
Според “Уолстрийт джърнъл” Merck, IBM и няколко други огромни компании са събрали над 100 млн. $ предходната година за OneTen, стартъп, който ще образова чернокожи претенденти за управителни постове в техните компании. Nasdaq пък издаде заповед на котираните компании да включат не-бели мъже и дами и лица с друга половост в управителните си препоръки.
Непонятно е по какъв начин купища от долари внезапно се изливат върху черните антирасистки придвижвания!
За благополучие, робството беше анулирано много от дълго време, от края на 60-те година на ХХ век са вдигнати всички расови бариери, нито едно учебно заведение към този момент няма да посмее да откаже записването на цветнокож възпитаник, всички компании се опасяват като от чума да не бъдат упрекнати в расова дискриминация, нито един хотел не отхвърля стая на негър и нито един не отхвърля да сервира пиво на цветнокожи… Но въпросът за расизма стана настойчив в Съединените щати?
Според американския есеист Шелби Стийл, старши помощник в Института “Хувър” - самият той роден в междурасов брак - и създател на книгата White Guilt ( “Бяла вина”), Съединените щати са престанали да бъдат структурно расистка страна, с цел да станат структурно отговорна страна. Според Шелби Стийл политическото принуждение на някои чернокожи групи и милитаризирането на милиции като BLM не са разследване от расистко принуждение, породено от бели. Напротив, това черно принуждение поражда, тъй като същинският расизъм е отстъпил мястото на възприятие за виновност и черното принуждение се показва на белите като разследване на техния систематичен расизъм.
Колкото по-насилствени са чернокожите, толкоз по-виновни се усещат белите.
В публикация, оповестена неотдавна в “Уолстрийт джърнъл”, Шелби Стийл написа: “Ние, чернокожите, към този момент не сме толкоз жертви. Днес ние сме свободни да изградим живот, свободен от всякакво расово преследване”. В учебно заведение, на пазара на труда или жилищата, чернокожите срещат по-лесно расово желание, в сравнение с расова дискриминация. Прочутата “бяла привилегия” в действителност е черна привилегия. “Ние живеем в общество, което нормално ни демонстрира благосклонност, общество, което изолира расизма като най-непростимия грях”, написа Шелби Стийл.
Което не минава, без да сложи страхотни проблеми на идентичността. “Кои сме ние без зложелателството на расизма? Можем ли да бъдем черни, без да бъдем жертви?”. И защото никой няма отговор на този въпрос, стана съвременно да се сочи с обвинителен пръст “системния расизъм” на американското общество. “Системният расизъм” е термин (…), който е бил фиктивен, с цел да прикрие дълбоката липса на същински расизъм”, написа Шелби Стийл.
Това, че дейните малцинства измислят расизъм там, където го няма, и експлоатират възприятието за виновност на западняците, не е характерно за Америка. Палестинците експлоатират виновността на някогашните европейски колониални сили и упрекват израелците (евреите са различен тип бели), че се държат като нацисти; в Европа ислямистите настояват, че са жертви на западната ислямофоия…
С други думи, виктимизацията се е трансформирала в пожеланото военно оръжие на бизнесмените на идентичността, етническа или религиозна, които експлоатират разочарования взор на европейците и белите американци към личната им история, просвета и минало. В момента, в който западните общества, заради своята история (САЩ) или по желание (Франция), се пробват да се показват за изцяло егалитарни мултикултурни общества, те са най-свирепо упреквани, че са расистки и дискриминационни.
Изненадата
Изненадата идва от странната незаинтересованост на обществата жертви на този породист или идентичностен тероризъм. Не е ли необичайно, че милиони американци сложиха коляно на земята и желаеха амнистия след убийството на Джордж Флойд, чернокожият, починал под коляното на бял служител на реда през май 2020 година? Има ли единодушие измежду бялото европейско население за нанесеното принуждение? Изкупление ли търсят тези бели?
Според Шелби Стийл тази “бяла вина” датира от 60-те година на ХХ век. По това време в Съединени американски щати белите, които се бореха паралелно с черните против расовата дискриминация, последователно са изключени от всевъзможен дълготраен съюз с черните. Борбата против расизма става черен монопол.
Лишени от възмездие от страна на черните, белите се пробваха да измият греховете на своето общество, насочвайки се към други дела: войната във Виетнам, феминизма, половата независимост, равноправието сред мъже и дами, палестинизма, околната среда, световното стопляне, човешките права, битката против ислямофобията…
Но рухването на руската империя и провалянето на социализма хвърлиха прогресистите в неразбиране. Между чернокожите, които ги отблъснаха, и Гулаг, който разкри същинското лице на социализма, белите прогресисти се оказаха в плен на безполезен месианизъм. Те се стремяха към висшото Добро, без да могат да го формулират, и се впуснаха в план за преустрояване, без да имат някаква концепция за обществото, което желаят да изградят.
И този месианизъм без цел и идея се трансформира в автоимунно заболяване. Загубили всякакво почитание към обществото, от което бяха произлезли, уверени, че нищо позитивно не може да излезе от техните учебни заведения, църкви или политически партии, прогресистите се причислиха към своите критици; съюзиха се с тези, които се стремят да разрушат основите на личното им общество; и се заеха да слагат ползите на етническите малцинства, които не им желаят положителното, пред личните си ползи.
Американците дадоха име на този миленаризъм без идея и цел. Woke: Пробуждането!
Американският мъдрец Джон Грей изцяло разбра политическото значение на този миг от западната история. В публикация, озаглавена «The woke have no vision of the future» (Събудените нямат визия за бъдещето), той съпоставя будното придвижване с миленаризмите, опустошили Европа в Средновековието, след това заключава: “Силата, с която будното придвижване прелива в някои елементи на Европа и Обединеното кралство, демонстрира, че не става въпрос за стихия в чаша вода. В Съединени американски щати будните деятели имат малко или никакви съответни политики. Това, което желаят, е просто краят на остарелия ред. Пристъпът, на който сме очевидци, е решителен миг от залеза на демократичния Запад”.
* Флагелант (член на фракция през ХIII и ХIV в., в която се биели с камшици публично).
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ