От раболепие ставаме съучастник в антируска структура
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Проф. доктор Дарина Григорова е учител в Историческия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “. Автор на книгите „ Свобода и самодържавие. Руският демократизъм в края на ХІХ в. “, „ Евразийството в Русия “, „ Империя Феникс “.
- Проф. Григорова, светът от столетие не е бил в сходна пандемична рецесия, каквато претърпя през 2020 година. Всички страни са наранени, само че не в идентична степен. Кои се оправят добре? Защо изпреварихме Китай по смъртност? Съгласна ли сте с изказванието на съветския президент, че Русия се оправи по-успешно от Европа и Съединени американски щати?
- Информационното цунами за коронаужасите към момента ни залива и рецесията не е претърпяна, с цел да се види какви са провалите. Успехите на Китай са за Китай, триумфът на Русия – имунизацията, е за всички – това е концептуална разлика. С витално значимото конкретизиране имунизирането от Коронавирус да остане право на избор.
България и Китай са несъпоставими величини, с цел да бъдат сравнявани. Причината за една обособена човешка гибел може да я даде единствено патоанатомът, всичко друго е статистика с плаващи критерии. У нас има безсимптомна беднотия, хронична обществена непълнота, смъртността от локдауна занапред ще се демонстрира и може да задмине тази от COVID-а.
- Светът бърза да изпрати кошмарната 2020 година, само че може би би трябвало да я помним? Като историк вярвате ли, че човечеството помни дълго, помъдрява и извлича поучения от протичащото се?
- Паметта е изборна и зависи от ценностната система, тъй като тя дефинира йерархията на значимото и второстепенното, на това, което ние си подсещаме, с цел да не забравим, а не го складираме в мемо-килер. Оттук и нашето отношение към тази сюрреалистична година ще зависи от метода, по който сме минали тестването. Много е самостоятелно, само че за всички 2020 ще се проточи и през 2021-а, хронологията е илюзорна преграда/маска.
- Промени ли ни към този момент коронакризата или трансформациите предстоят?
- Обрули ни. Оголиха се разграничителни линии: на мохиканите от действителния живот – офлайн, против цифровата реплика със наложителен темперамент, заветната цифровизация. Човекът или аватарът?
Разломът е и сред традиционалисти – без значение дали леви или десни по убеждения, дали с атлантически или евразийски благосклонности, само че всички са държавници против джендър идеологията, от една страна, и пъстроцветни постмодернисти с плаваща/конструирана еднаквост и с хронична непълнота от идеологическа толерантност, от друга. Мъжът и дамата или постчовекът?
Локдаунът прояви и лентата на до момента теоретичното разслоение на бъдещите касти: “локални” против “планетарни” (вж. Андрей Фурсов). Засега по право на свободно напредване с електронен достъп, следват и други “права” с електронен период на валидност. Но има и опозиция, подбудена от избързването с цифро-мерките, от подценяването на хората, всеобщо не искащи да живеят в “екосистеми” като в компютърна игра с надзорник от изкуствен интелект и с самостоятелен рейтинг ( “успех” на Китай).
- Усещате ли разбъркване на геополитическите салда? Коронакризата или промяната на Белия дом ще оказват по-голямо въздействие отсега нататък върху връзките на Запада с Русия?
- Коронакризата е единствено нов инструмент за отношението към една обособена страна въобще, освен към Русия, само че това ще бъде част от нов протокол или “корона” рейтинг, в случай че щете. Разместват се геоиконимическите салда, само че още не знаем кои са спечелилите и какви са те – страни или корпорации?
- Отново изгонихме съветски посланик с претекст за шпионаж. Оказват ли тези шпионски кавги въздействие по оста София-Москва?
- Руската тръба преди малко бе приключена в тишина – с дълготраен триумф, и съветският “шпионин” на часа бе изпъден шумно – с кратковременен резултат, само че за наслада на атлантическите ни сътрудници, че вардим аскерите им, да са спокойни, don’t worry! Диверсификация по ганьовски.
- Според Вас обрисува ли се към този момент геополитическата роля, която България следва да играе в идващото десетилетие? Военни кораби или платноходки ще плуват в Черно море?
- И едното, и другото, въпросът е чии кораби и в чии води? Но защото знаем чий към този момент е Крим, няма ужасно.
- Проектът „ Три морета “ набира скорост. През 2021 година ще бъдем и хазаин на самодейността. Ще раздели ли Европа този план? Има ли бъдеще планът и каква очаквате да е реакцията на Москва?
- Триморието, или Междуморието, е полска външнополитическа теория с имперски корени, която през ХХ век се засилва закратко след разпадането на Русия (1917), по време на Първата Полска република (1918–1939), и се реанимира след колапса на Съюз на съветските социалистически републики (1991). Целта е хигиеничен кордон сред Полша и Русия – общата им граница е единствено Калининградска област. Балтийските страни, Беларус, и от черноморските Украйна, Румъния и България ще би трябвало да играят ролята на този антируски буфер.
Триморието не разделя Европа, тъй като в него взе участие единствено Източна Европа, която поляците в този момент назовават “Централно-Източна Европа”, само че не и Стара Европа – Западна. Триморието разделя Европейски Съюз от Русия и образува военно-политическа инфраструктура – антируска.
Ако смисълът на Триморието за поляците исторически е обясняван със страха от “руския империализъм”, то в този момент врагът е “руската заплаха” (справка НАТО). Беларус осуетява затварянето на “триморския” обръч и полската интензивност против Лукашенко е без резултат.
Защо България да взе участие в този одиозен план със североатлантически фанфари и балканско фанфаронство? Вместо да изглаждаме несъгласията сред Брюксел и Москва, а София към момента има потенциала да инициира руско-европейски разговор, ние ставаме съизвършител без външен напън – осъзнато, в антируска конструкция под идеологическото управление на Полша. Не втора, трета скорост, единствено от раболепство.
Дали има бъдеще? След присъединението на Крим към Русия (2014) Триморието няма бъдеще, само че е деструктивно за връзките ЕС-Русия. Но пък удължава живота и бюджета на НАТО.
- Кое, съгласно Вас, е събитието отвън коронакризата, което „ потъна “ в нея, само че ще оказва структуриращо значение за международната политика?
- Не виждам до такава степен, само че от коронакризата изплува СЗО като наднационална конструкция с паралелна власт в световен обсег, нещо като ВАДА и Роспотребнадзор взети дружно. Потребителският парадайс коренно бива заменян с медицински парадайс. Потребителят става потребяван/консумиран, пътят е застлан с грижовни планове, напомняни с настойчивостта на рекламно проклинание: “новата нормалност”.
- Няма по какъв начин, правейки резюме, да не Ви попитам и за разгорелите се разногласия с Република Северна Македония, които преобладаваха в последните две месеца. Придоби ли България субектност в европейската политика, като изрази най-сетне ясно своите ползите и отстоява позицията си, макар натиска от авторитетни сили като Германия?
- България отбрани националните си ползи и право на история, която би трябвало да бъде напомняна на Европейски Съюз, в случай че се подменя българофобски, както е при северомакедонците. Озадачаващо обаче е, че ние направихме всичко, с цел да влезе РСМ в НАТО, с цената на историческа амнезия, а в този момент направихме отново всичко допустимо, с цел да не влезе РСМ в Европейски Съюз. С риск да бъда скептична към дипломатическата храброст единствено като демонстрация на ентусиазъм, коства ми се, че въпросът е на коя външна мощ е нужно Европейски Съюз да не гълтам постюгославските земи дружно с албанските? Ако постюгославия остане единствено в границите на НАТО, това е еднакво на американски надзор, макар риториката на Олбрайт. Франция няма мощни позиции, с цел да повлияе, въпреки че съществува такава версия около албанския въпрос. Активността на Турция в РСМ не би била същата, в случай че последната стане част от Европейски Съюз. Но в тази обстановка съвпадението на нашите ползи с тези на външен фактор е позитивно за България.
Има и отрицателен колорит, НАТО не подсигурява териториална целокупност (справка Гърция), за разлика от Европейски Съюз.
Обвиненията в “национален егоизъм” са идеологическо факсимиле за двоен стандарт. Когато става дума за дребна страна, е “национален егоизъм”, когато е за огромна страна, същото се посочва “национален интерес”.
Правото на история е право на бъдеще – държавно, не колониално.
- Коя ще е думата, която ще дефинира 2021 година за България. Промяна?
- Завръщане.
“Кат задължение хвърлил черната отмалялост,
що безутешни дни ти завещаха…
Смирено влезнал в стаята позната,
последна твоя кей и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен взор в остарялата икона…”
ДЕБЕЛЯНОВ
Проф. доктор Дарина Григорова е учител в Историческия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “. Автор на книгите „ Свобода и самодържавие. Руският демократизъм в края на ХІХ в. “, „ Евразийството в Русия “, „ Империя Феникс “.
- Проф. Григорова, светът от столетие не е бил в сходна пандемична рецесия, каквато претърпя през 2020 година. Всички страни са наранени, само че не в идентична степен. Кои се оправят добре? Защо изпреварихме Китай по смъртност? Съгласна ли сте с изказванието на съветския президент, че Русия се оправи по-успешно от Европа и Съединени американски щати?
- Информационното цунами за коронаужасите към момента ни залива и рецесията не е претърпяна, с цел да се види какви са провалите. Успехите на Китай са за Китай, триумфът на Русия – имунизацията, е за всички – това е концептуална разлика. С витално значимото конкретизиране имунизирането от Коронавирус да остане право на избор.
България и Китай са несъпоставими величини, с цел да бъдат сравнявани. Причината за една обособена човешка гибел може да я даде единствено патоанатомът, всичко друго е статистика с плаващи критерии. У нас има безсимптомна беднотия, хронична обществена непълнота, смъртността от локдауна занапред ще се демонстрира и може да задмине тази от COVID-а.
- Светът бърза да изпрати кошмарната 2020 година, само че може би би трябвало да я помним? Като историк вярвате ли, че човечеството помни дълго, помъдрява и извлича поучения от протичащото се?
- Паметта е изборна и зависи от ценностната система, тъй като тя дефинира йерархията на значимото и второстепенното, на това, което ние си подсещаме, с цел да не забравим, а не го складираме в мемо-килер. Оттук и нашето отношение към тази сюрреалистична година ще зависи от метода, по който сме минали тестването. Много е самостоятелно, само че за всички 2020 ще се проточи и през 2021-а, хронологията е илюзорна преграда/маска.
- Промени ли ни към този момент коронакризата или трансформациите предстоят?
- Обрули ни. Оголиха се разграничителни линии: на мохиканите от действителния живот – офлайн, против цифровата реплика със наложителен темперамент, заветната цифровизация. Човекът или аватарът?
Разломът е и сред традиционалисти – без значение дали леви или десни по убеждения, дали с атлантически или евразийски благосклонности, само че всички са държавници против джендър идеологията, от една страна, и пъстроцветни постмодернисти с плаваща/конструирана еднаквост и с хронична непълнота от идеологическа толерантност, от друга. Мъжът и дамата или постчовекът?
Локдаунът прояви и лентата на до момента теоретичното разслоение на бъдещите касти: “локални” против “планетарни” (вж. Андрей Фурсов). Засега по право на свободно напредване с електронен достъп, следват и други “права” с електронен период на валидност. Но има и опозиция, подбудена от избързването с цифро-мерките, от подценяването на хората, всеобщо не искащи да живеят в “екосистеми” като в компютърна игра с надзорник от изкуствен интелект и с самостоятелен рейтинг ( “успех” на Китай).
- Усещате ли разбъркване на геополитическите салда? Коронакризата или промяната на Белия дом ще оказват по-голямо въздействие отсега нататък върху връзките на Запада с Русия?
- Коронакризата е единствено нов инструмент за отношението към една обособена страна въобще, освен към Русия, само че това ще бъде част от нов протокол или “корона” рейтинг, в случай че щете. Разместват се геоиконимическите салда, само че още не знаем кои са спечелилите и какви са те – страни или корпорации?
- Отново изгонихме съветски посланик с претекст за шпионаж. Оказват ли тези шпионски кавги въздействие по оста София-Москва?
- Руската тръба преди малко бе приключена в тишина – с дълготраен триумф, и съветският “шпионин” на часа бе изпъден шумно – с кратковременен резултат, само че за наслада на атлантическите ни сътрудници, че вардим аскерите им, да са спокойни, don’t worry! Диверсификация по ганьовски.
- Според Вас обрисува ли се към този момент геополитическата роля, която България следва да играе в идващото десетилетие? Военни кораби или платноходки ще плуват в Черно море?
- И едното, и другото, въпросът е чии кораби и в чии води? Но защото знаем чий към този момент е Крим, няма ужасно.
- Проектът „ Три морета “ набира скорост. През 2021 година ще бъдем и хазаин на самодейността. Ще раздели ли Европа този план? Има ли бъдеще планът и каква очаквате да е реакцията на Москва?
- Триморието, или Междуморието, е полска външнополитическа теория с имперски корени, която през ХХ век се засилва закратко след разпадането на Русия (1917), по време на Първата Полска република (1918–1939), и се реанимира след колапса на Съюз на съветските социалистически републики (1991). Целта е хигиеничен кордон сред Полша и Русия – общата им граница е единствено Калининградска област. Балтийските страни, Беларус, и от черноморските Украйна, Румъния и България ще би трябвало да играят ролята на този антируски буфер.
Триморието не разделя Европа, тъй като в него взе участие единствено Източна Европа, която поляците в този момент назовават “Централно-Източна Европа”, само че не и Стара Европа – Западна. Триморието разделя Европейски Съюз от Русия и образува военно-политическа инфраструктура – антируска.
Ако смисълът на Триморието за поляците исторически е обясняван със страха от “руския империализъм”, то в този момент врагът е “руската заплаха” (справка НАТО). Беларус осуетява затварянето на “триморския” обръч и полската интензивност против Лукашенко е без резултат.
Защо България да взе участие в този одиозен план със североатлантически фанфари и балканско фанфаронство? Вместо да изглаждаме несъгласията сред Брюксел и Москва, а София към момента има потенциала да инициира руско-европейски разговор, ние ставаме съизвършител без външен напън – осъзнато, в антируска конструкция под идеологическото управление на Полша. Не втора, трета скорост, единствено от раболепство.
Дали има бъдеще? След присъединението на Крим към Русия (2014) Триморието няма бъдеще, само че е деструктивно за връзките ЕС-Русия. Но пък удължава живота и бюджета на НАТО.
- Кое, съгласно Вас, е събитието отвън коронакризата, което „ потъна “ в нея, само че ще оказва структуриращо значение за международната политика?
- Не виждам до такава степен, само че от коронакризата изплува СЗО като наднационална конструкция с паралелна власт в световен обсег, нещо като ВАДА и Роспотребнадзор взети дружно. Потребителският парадайс коренно бива заменян с медицински парадайс. Потребителят става потребяван/консумиран, пътят е застлан с грижовни планове, напомняни с настойчивостта на рекламно проклинание: “новата нормалност”.
- Няма по какъв начин, правейки резюме, да не Ви попитам и за разгорелите се разногласия с Република Северна Македония, които преобладаваха в последните две месеца. Придоби ли България субектност в европейската политика, като изрази най-сетне ясно своите ползите и отстоява позицията си, макар натиска от авторитетни сили като Германия?
- България отбрани националните си ползи и право на история, която би трябвало да бъде напомняна на Европейски Съюз, в случай че се подменя българофобски, както е при северомакедонците. Озадачаващо обаче е, че ние направихме всичко, с цел да влезе РСМ в НАТО, с цената на историческа амнезия, а в този момент направихме отново всичко допустимо, с цел да не влезе РСМ в Европейски Съюз. С риск да бъда скептична към дипломатическата храброст единствено като демонстрация на ентусиазъм, коства ми се, че въпросът е на коя външна мощ е нужно Европейски Съюз да не гълтам постюгославските земи дружно с албанските? Ако постюгославия остане единствено в границите на НАТО, това е еднакво на американски надзор, макар риториката на Олбрайт. Франция няма мощни позиции, с цел да повлияе, въпреки че съществува такава версия около албанския въпрос. Активността на Турция в РСМ не би била същата, в случай че последната стане част от Европейски Съюз. Но в тази обстановка съвпадението на нашите ползи с тези на външен фактор е позитивно за България.
Има и отрицателен колорит, НАТО не подсигурява териториална целокупност (справка Гърция), за разлика от Европейски Съюз.
Обвиненията в “национален егоизъм” са идеологическо факсимиле за двоен стандарт. Когато става дума за дребна страна, е “национален егоизъм”, когато е за огромна страна, същото се посочва “национален интерес”.
Правото на история е право на бъдеще – държавно, не колониално.
- Коя ще е думата, която ще дефинира 2021 година за България. Промяна?
- Завръщане.
“Кат задължение хвърлил черната отмалялост,
що безутешни дни ти завещаха…
Смирено влезнал в стаята позната,
последна твоя кей и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен взор в остарялата икона…”
ДЕБЕЛЯНОВ
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ