ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
След като от средата на ноември до момента въпросът за качеството на въздуха, който дишаме в България не излиза от дневния ред, а регистрираните стойности на замърсяване с фини прахови частици обезпокояват както специалистите, по този начин и жителите, преди няколко дни стана ясно, че Европейската комисия ще предяви иск против страната ни поради огромното количество фини прахови частици в атмосферата.

Кои са главните източници на замърсяване на въздуха, който дишаме, какви последствия може да има нечистия въздух върху организмите ни, каква е посоката на верните ограничения за чист въздух и по-чист ли е въздухът в този момент спрямо последните 30 години - с цел да приказваме по тези тематики от ФАКТИ се свързахме с Ивайло Хлебаров от екип „ Чист въздух “ на екологичното съдружие " За Земята “. Разговора ни четете в идващите редове:

- Напоследък приказваме доста за фините прахови частици във въздуха, от „ За Земята “ анализирате също количеството на азотен диоксид във въздуха. В тази връзка – кои са най-големите замърсители на въздуха у нас?

- Зависи от това къде живее човек, само че в цяла България имаме максимален проблем с фините прахови частици. Основен източник на фините прахови частици с размер 10 и размер 2,5 е отоплението с твърдо гориво и под твърдо гориво тук се схваща в известна степен въглища и в доста по-голяма степен дърва. Това е главният замърсител.

В огромните градове като София, Пловдив, където имаме доста коли, другият огромен замърсител е превозът. Така че в такива градове, имаме евентуално проблем с излъчванията от превоза, които не са единствено фини прахови частици, само че и азотен диоксид. Това проучване, което ние публикувахме, се базира на данни, събирани от доброволческата мрежа на AirBG. Те в продължение на година на избрани точки от София събират данни за излъчванията на замърсяването с азотен диоксид посредством един доста елементарен въздържан способ – употребяват дифузионни тръби.

Ние взехме тези данни за един избран интервал от време и ги анализирахме благодарение на с откриватели. Опитахме се да създадем някакви заключения въз основа тези данни и да създадем рекомендации, които да изпратим към Столичната община.

- Транспортът ли е основният замърсител с азотен диоксид?

- В София – да, главният замърсител с азотен диоксид е превозът. В по-малка степен замърсител е „ Топлофикация “, която също употребява газ за отопление и за топла вода, само че тъй като тя има много високи комини част от замърсяването се изнася отвън столицата, тъй че не се регистрират. Това е главният източник на замърсяване с азотен диоксид – автомобилният превоз.

Други източници могат да бъдат електроцентрали, промишлени източници, ненапълно потреблението на градинско съоръжение от сорта на резачки, косачки, само че те не са толкоз обилни за София, локално би могло в границите на час-два да се получи по-високо замърсяване. Азотният диоксид се получава при изгарянето на разнообразни горива – когато се изгаря газ, дизел, бензин. Той е артикул на моторите с вътрешно горене. Те изхвърлят азотен оксид, който се окислява в азотен диоксид.

- Споменахте рекомендации към Столичната община за оправянето с азотния диоксид – какви са те?

- Основното е, че първо, София не припознава, че има проблем с азотния диоксид и това се дължи на метода, по който се мери това в София. По принцип концентрацията на замърсяване с азотен диоксид е най-голяма по уличната мрежа и наоколо до нея, защото за разлика от фините прахови частици, азотният диоксид се концентрира там, където са огромните източници и по-късно бързо се разсейва. В тази връзка, методът, по който се мери азотен диоксид в София не е приспособен, с цел да обхване тъкмо пътните артерии, а това са местата с най-голямо замърсяване – пътните артерии и изключително улици, които, като се изключи че имат натоварен трафик, са заобиколени от здания и от двете страни. В тях се получават така наречен каньони, въздухът вътре се завихря и няма опция да се почисти добре. Тогава може да има доста високи концентрации, което вреди както на шофиращите, по този начин и на хората, които вървят по тротоарите, на хората, които живеят в тези здания, защото те са изложени на много по-големи концентрации на замърсяване.

Повечето измервателни станции в София обаче за ситуирани тук-там, надалеч от пътните артерии, защото те мерят така наречен градска фонова централизация. Тоест те се пробват да измерят стойности, които са представителни за по-голяма част от София, до момента в който тези, които следва да мерят излъчванията от превоза, следва да са ситуирани на до 10 метра от пътното платно.

В София имаме две станции, които са избрани да мерят трафика. Едната е безусловно негодна от позиция на това, че е на над 80 метра от пътното платно и не може да бъде класифицирана като транспортна, само че все пак е направено. Това е станцията в двора на Национален институт по метеорология и хидрология. Другата станция е във двора на Изпълнителната организация по околна среда в Павлово. Тази станция се намира на към 12 метра от локалното на бул. „ Цар Борис III “ и на към 30 метра от него. Да речем, че тя в по-голяма степен покрива изискванията, само че не изцяло, с цел да бъде транспортна станция.

Тоест ние нямаме по какъв начин да установим тези високи стойности в София, в случай че не ги мерим. Първата ни рекомендация е София да стартира да мери там, където е мръсно. Това е условие и на Директивата по отношение на качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа на Европейски Съюз. Там особено се споделя, че във връзка с някои замърсители би трябвало да се мери в най-замърсените места, не както го вършим ние сега. Ние предлагаме това – да стартира се мери, да се признае, че има проблем и да стартират да се ползват съответните ограничения за възстановяване на обстановката.

Такива ограничения сигурно биха били зони с ниски излъчвания. Това са зони в града, в които се лимитира потреблението на автомобил без избрани екологични характерности. Целта е да няма подобен огромен трафик, да няма толкоз коли, да няма толкоз замърсяване от тези коли. Най-основната мярка, която и на Запад се ползва е тъкмо зоната с ниски излъчвания.

- Какви биха могли да бъдат вредите и какви са регистрираните вреди върху организмите ни?

- Замърсяването на въздуха е най-големият екологичен фактор, който все още предизвиква отрицателно въздействие върху здравето на хората. Специално в Европа това е най-силният фактор, защото годишно няколко стотин хиляди европейци губят живота си тъкмо поради нечист въздух. Има няколко разбора – както на Европейската организация за околна среда, по този начин и на Световната здравна организация. Там има калкулации и за България, освен за Европейски Съюз като цяло. Там е припознато ясно, че това е огромен проблем и че той би трябвало да бъде адресиран.

Какви са чисто здравословните проблеми – особено за азотния диоксид единият проблем е при краткосрочното излагане на азотен диоксид в границите на 30 минути до 24 часа. То се характеризира с неподходящи респираторни въздействия, възпаления на дихателните пътища при здрави хора и покачване на признаци при хората с астма. Дългосрочното излагане може да докара до астма и други проблеми.

Подобно е въздействието и на фините прахови частици, само че като цяло мръсният въздух води до насърчаване на сърдечно-съдови болести, рак, инсулт, има директна връзка сред деменция и замърсен въздух. Също по този начин, несъмнено, не би трябвало да забравяме и заболяванията на белия дроб. Белодробните болести са едни от най-характерните болести, свързани със замърсяване на въздуха било то с азотен диоксид, било то с фини прахови частици или серен диоксид.

Мръсният въздух предизвиква значителен набор от заболявания, като някои от тях се трансформират в хронични – изключително когато човек живее дълги години в обстановка със нечист въздух, тогава и подобен вид болести се развиват доста по-често.

- Има ли връзка сред въздуха, който дишаме и COVID-19?

- Има проучвания, които демонстрират, че мръсният въздух спомага за жалост за по-тежкото протичане на COVID-19 и вероятно за летален излаз. Това е безусловно разбираемо, имайки поради, че мръсният въздух нападна тъкмо сърдечно-съдовата система, белия дроб. Съвсем предстоящо за жалост беше хората, които имат проблеми със сърце и бял дроб, с хронични болести, породени от замърсен въздух, да имат повече проблеми при болестта от Коронавирус.

- Къде стоим в статистиката по отношение на Европа в тези проучвания, които споменахте?

- Зависи от това кои критерии гледаме, тъй като има два типа. Ако гледаме критериите на Европейската комисия, които са свързани с нормите в европейското законодателство, то сред 50 и 60% от хората в градовете от цяла Европа живеят в наднормено замърсяване. Когато обаче погледнем рекомендациите на Световната здравна организация, която дава едни много по-строги правила, които би трябвало да се съблюдават във връзка с ФНП 2,5, тогава внезапно този % доближава 80-90%.

В България към 13 хиляди души годишно губят живота си поради мръсния въздух. Това е високо число на база брой население, измежду първите няколко страни сме. Нивата на замърсяване в България са много високи и по принцип сме в челните статистики по сърдечно-съдова заболеваемост, по белодробни болести, тъй че това способства много за това да сме в такива черни ранглисти. Проблемът е много сериозен и в действителност България като страна е в недобра ранглиста.

Смея да кажа, че в случай че приказваме за Европа, други страни с сходни проблеми са Полша, Унгария, Словакия – т.е. страните от някогашния Източен блок, където към момента немалка част от популацията се отоплява с твърдо гориво. На Запад казусът е по-скоро обвързван с азотния диоксид, защото там имаме огромна моторизация. Всъщност казусът с фините прахови частици там значително е решен, тъй като доста малко хора се отопляват с подобен тип гориво, с каквото ние се отопляваме.

- От какво естество са аргументите за замърсяването на въздуха – климатични, географски или по-скоро последствия от дадена активност, липса на политически решения?

- Климатичните и географските характерност биха могли да бъдат или подпомагащи, или утежняващи условия, само че те не са източника на замърсяването. Източникът на замърсяването значително е човешката активност. Разбира се, има и източници, които са естествени, само че те не оказват чак толкоз огромно въздействие, още повече, че действително видяно и на Запад би трябвало да има естествени източници, които да оказват въздействие, пък там не се регистрират такива огромни проблеми като при нас.

Основният проблем е от метода, по който се отопляваме, колите, които използваме, това, че използваме ужасно доста коли, които са доста остарели, с недобри механически характерности, знаете, че на немалка част от дизеловите коли, които се внасят от чужбина се отстраняват катализаторите, макар че това е неразрешено. Това са главните аргументи – че ние разполагаме с доста остарял автопарк и се отопляваме с твърди горива. Така е при една немалка част от хората, като за някои хора методът на отопление е подобен напълно по стопански, финансови аргументи. Тоест те не могат да си разрешат различен вид отопление.

Тук е ролята на страната и на общините – да подкрепят един преход от подобен вид нездравословно отопление към по-добро. Това не може да стане просто с подмяната на една печка, както за жалост сега го вършат някои общини. Трябва да е по-всеобхватен механизъм, който да включва освен подмяната на уреда, само че и повишение на енергийната успеваемост да жилището. Ако живеете в дом, в който дограмите са остарели, имат дупки, стените са неизолирани, даже и да имате нова печка, която да е по-ефективна от остарялата, доста огромна част от силата, която ще се създаде, ще се загуби, а това ще увеличи разноските. Тоест ще имате по-високи разноски и евентуално, може би ще ви е топло – зависи. Комбинацията от замяна на печки с повишение на енергийната успеваемост, а в някои случаи и подкрепяне на енергийно бедните да могат да изкарани от тази енергийна беднотия, биха били ограниченията в вярната посока.

В момента към момента нещата са половинчати. Въпросът не е има ли средства – средства има, въпросът е защо тъкмо се харчат и по какъв начин се харчат. В момента в София се плануват близо 270-300 милиона лв. в границите на идващите шест години за замяна на уреди за отопление, само че една част от тези пари ще отидат за слагане на филтри на комините на някои къщи. Това е една безусловно безумна мярка, защото приказваме за доста скъпо струващи устройства, които на процедура ще слагат на едни кюмбета. Тяхната успеваемост не е огромна, изключително когато са сложени върху остарели, раздрънкани печки. Това демонстрира и недалновидни метод на Столичната община в тази ситуация, тъй като един подобен филтър коства близо 4000 лв.. Как на една къща, в която има печка за 60 лв., на която хората се топлят с дърва, вие слагате филтър на комина и очаквате, че това ще реши казуса с мръсния въздух? Не се прави по този начин и по тази причина споделям, че пари има, само че е значимо по какъв метод те ще бъдат изразходвани.

- Ако създадем параленост сред предишното и през днешния ден – през днешния ден въздухът по-чист ли е от преди?

- Почти по всички замърсители, които се мерят – азотен диоксид, серен диоксид, фини прахови частици, има понижаване през годините с много съществени темпове. Единствено може би във връзка с ФПЧ 2,5 наклонността е противоположна и от 1990 година насам, откогато се води статистика от Изпълнителната организация по околна среда, само фините прахови частици с размер 2,5 порастват с малко, само че не понижават, което е много неприятно.

Няма задоволително статистики, които да покажат – защото за жалост не се вършат проучвания, не се вършат и преброявания, косвени са методите, по които това се прави оценка, само че съгласно Изпълнителната организация по околна среда, това нарастване на ФПЧ 2,5 се дължи на това, че евентуално има растеж на потреблението на дърва за отопление. Трябва да се види обаче за този интервал от време какъв брой хора за изпаднали в беднотия. Това може да се случи от националното броене, което се чака, защото то включва и въпроси за това по какъв начин се отопляват хората. По отношение на фините прахови частици нещата стоят по този метод.

Иначе в градовете се вижда известно понижаване на замърсяването. В София особено след затварянето на „ Кремиковци “ се вижда доста явен спад в замърсяването, само че той не е задоволителен. Като безспорна стойност виждаме, че имаме доста огромни стойности и скорост на замърсяване. Дори и да има известно понижаване, като в действителност има – вижда се наклонност за понижаване, скоростта на това понижаване е доста дребна.

Ние трябваше още преди няколко години да сме постигнали нормите и да дишаме чист въздух. На какво вероятно се дължи това понижаване на концентрациите – нямаме изработен явен разбор, макар че сме желали няколко пъти да се направи подобен и на национално равнище, и от съответните общини. Една от евентуалните аргументи за това да имаме малко по-малко замърсяване е, че през годините зимите стават все по-меки. Това се вижда на доста места, в България също. Когато зимите са по-меки, тогава хората употребяват по-малко количество твърдо гориво. Тоест това понижение може би не се дължи толкоз на някакви характерни ограничения, които общините са подхванали, а чисто и просто на това, че климатичните фактори се трансформират.

За страдание обаче подобен разбор те не вършат и се пробват да споделят, че тези понижения се дължат на дейностите, които те правят. Когато човек види какви са тези действия и възможния принос към намаляването на замърсяването, човек стартира да повдига доста вежди и да се чуди по какъв начин по този начин взеха решение, че въздухът се почиства, с помощта на ограниченията, които подхващат.

По отношение на азотния диоксид, до някъде понижението идва от това, че по натурален път колите се подменят с по-нови и това ненапълно би трябвало да води до понижаване на замърсяването. Но пък забавен факт е, че в София, макар че сме под нормите, в последните няколко години в действителност се мери повишение на междинните годишни концентрации на азотен диоксид.

Тук може да имаме тъкмо противоположния феномен – може да имаме известно изчистване на автомобилния парк, само че то евентуално, може би се компенсира от увеличението на броя на колите по пътищата. Тоест от една страна имаме по-чисти коли – релативно, само че въпреки това, евентуално ги използваме повече и по този начин целият резултат от по-чистите коли в действителност се получава да е отрицателен и имаме по-голямо замърсяване. Пак споделям – не сме сигурни какъв брой е това замърсяване тъкмо, тъй като не се мери на верните места във връзка с трафика. Това не е единствено в София, това и е други градове. В Пловдив станцията е в квартал „ Тракия “. Тя е от станциите, които през последните години не престават да записват превишение на средночасовата норма. Това ще рече, че в границите на часове там има доста висока централизация, което демонстрира, че е много нечисто и източникът там най-вероятно е трафикът.