ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
В началото на 90-те имах неповторимата опция да се срещна с част от емигрантската ни общественост във Виена. Бяха все хора, съумели да прескочат желязната завеса на социализма, всеки по своя си сложен метод. Крили се в ТИР-ове, гонили ги граничарски кучета, фалшифицирали документи или просто имали шанса да ги пуснат на спортно съревнование или теоретичен симпозиум. Бяха еднообразно горди и равно нещастни от това, че са съумели да избягат.

Но в това време сред тях тлееха зле прикритите въглени на съмнение, обвинявания, вражди. Онзи бил изменник. Този бил комуняга. Третият бил „ шестак “. Четвъртият бил пандизчия. Петият бил шарлатанин.

Българите, споделят, елементарно вършат чета. Но в случай че станат повече от двама – единият наложително е изменник.

Последните месеци една мантра събра хиляди разномислещи хора. Желанието да кажем КРАЙ. Крещяхме го, писахме го, повтаряхме го, потретяхме го. И ние, и вие, и тези дето не ги харесваме. И другите, които не ги разбираме. Дори и тия, дето не ги познаваме.
Времето на думата КРАЙ обаче завършва. С наближаването на изборите ще би трябвало да чуем друга дума:

НАЧАЛО.

Имам неприятна вест за вас, недоволни. Лесната част на нежната ни гражданска война завърши. Лицата от първата линия на недоволството ни са извънредно, от време на време отвратително разнообразни. Безумие е да имаме вяра, че те могат да крещят дружно нещо друго от КРАЙ. Няма значение дали се споделят Христо, Мая, Арман, Георги, Слави. Няма значение кой с кого ще се обича и с кого ще се събира. Лицата им даже нямат значение. Оттук нататък единственото значимо е да чуем какво могат да създадат.

Не със себе си. Не между тях.

А за нас.

Автор: Радослав Бимбалов