От Скопие вече започнаха да ни учат кое е европейско
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Отказът на Република България да поддържа на този стадий преговорната рамка за еврочленството на районен съд Македония провокира бурни антибългарски реакции, които в Република Северна Македония в никакъв случай не са и стихвали, само че в този момент пламнаха и в някои кръгове в България, прилежащите страни, та даже и в Европа. Това се показва в позиция на ръководителя на Културно-информационния център (КИЦ) на българското национално малцинство " Босилеград " Иван Николов, публикувана от Агенция " Фокус ".
„ Бивши и сегашни политици, публицисти и политически коментатори и анализатори си дадоха за право да раздават непоискани „ европейски” препоръки на България, която, както и постоянно до момента, трябвало да си затвори очите и обилно и абсолютно да поддържа македонското еврочленство, пък след това в процеса на договарянията да се вземат решение противоречивите въпроси? Дори конструираха тезата, че задържането на договарянията за македонското еврочленство било обслужвало съветските ползи на Балканите!? Като че ли езика на омразата и сатанизацията на България обслужва европейските интереси”, разяснява Николов.
„ Ходът с безусловната и безрезервна поддръжка, България го игра със сръбското еврочленство и той освен не бе оценен по достолепие от сръбските държавни управления, само че и с нищо не способства за усъвършенстване на ситуацията на българското малцинство в Западните околности, които, апропо, Сърбия напълно нелегално ги владее след разпадането на Югославия.
Относително леко получената поддръжка за началото на договарянията, утвърди убеждението измежду сръбските политици, че в Европа елементарно може да се влезе през задния двор и дори надълбоко да се бръкне в еврофондовете. Така преговорния развой зацикли – от март 2012 година до в този момент, Сърбия е затворила единствено две от общо 35 преговорни глави. С други думи, съзнателно протака преговорния развой за печелене на време и изчакване на удобни интернационалните условия за решение на сръбския народен въпрос – основаване на Велика Сърбия от териториите на Република Сръбска, Черна Гора, Косово, пък и от Македония”, се показва в позицията.
„ Независимо от мантрата за „ в никакъв случай по-добрите връзки сред Сърбия и България” която постоянно едностранчиво се подмята от българска страна, задоволително е да прочетем антибългарските изказвания на сръбски публични лица през последните няколко години, с цел да разберем от кое място духат ветровете и какви са задачите на последните гневни антибългарски провокации в Македония.
Изместването на същността на разногласието за преговорната рамка към историческите въпроси от българска и към въпросите за „ идентитетот и язикот” от македонска страна, води до замитане на значителните политически и стопански въпроси от които зависи освен устойчивото решение на връзките сред двете страни и македонското еврочленство, само че и стабилността на Балканите и в Европа”, декларира Иван Николов.
„ От това и от лобистките ходове на учениците на сръбската дипломатическа школа, идват и недоуменията по българската позиция за историческите въпроси които прозвучаха в изявленията на някои евро-бюрократи. Колкото и да сме прави в настояванията си, ние не можем да чакаме от Михаел Рот или Ангела Меркел да познават тънкостите и да арбитрират в нашите разногласия за цар Самуил и Гоце Делчев. Най-много да ги бутнат в графата „ двустранни спорове” и както с Гърция, да ни оставят две-три десетилетия да се разправяме с македонските „ историчари”.
Може би тъкмо по тази причина българо-македонският спор за преговорната рамка трябваше да им бъде сервиран на по-разбираемият за тях, брюкселски език”, отбелязва той.
„ Днешните евробюрократи надали схващат нещо от нашата средновековна и нова българска история, само че в случай че им кажем, че районен съд Македония не покрива критериите от Копенхаген, тогава може и да се замислят. А тя несъмнено не ги покрива. Защото, с цел да стартира договаряния за присъединение към Европейски Съюз, районен съд Македония би трябвало на първо време да дава отговор на първият главен аршин: „ институционална непоклатимост като гаранция за либерален и правов ред, за опазването на човешките права, както и зачитането и отбраната на малцинствата”. На второ място е: „ Функциониращо пазарно стопанство и дарба за справяне с конкурентния напън и пазарните сили в границите на ЕС”, и на трето: „ Възможност за вдишване на отговорностите на участието, в това число и потенциала за дейно използване на разпоредбите, стандартите и политиките, които съставляват законодателния корпус на Европейски Съюз („ достиженията на правото “), както и придържане към задачите на политическия, икономическия и паричен съюз”, се споделя също в позицията.
„ За нас е по-важно и политически по-печелившо, изхождайки от критериите от Копенхаген, дружно с нашите европейски сътрудници да настояваме, преди започването на преговорния развой, районен съд Македония да обезпечи институционална рамка и ефикасни правни механизми за отбрана на персоналната сигурност и човешките и малцинствени права на ония македонски жители които се заявяват като българи. Да настояваме да глобяват езика на омразата против българите и да престанат преследванията и акциите против тях. Когато те се почувстват приети и сигурни, тогава и българската история и българският език си идват на мястото като неделима част от тяхното българско национално съзнание “, акцентира Николов.
„ Към сегашния миг Конституцията на районен съд Македония не признава нито българите, нито техните национални и човешки права, а ние желаеме да признаят, че самите македонци са произлезли от тях и от българската история! Не че не е правилно. Но с цел да може тази историческа истина и правно да се материализира, българите първо би трябвало да бъдат приети с македонската конституция а по-късно и с един пакет закони с помощта на които те освен да се почувстват сигурни и предпазени, само че и свободно да упражняват своите цивилен и културно-просветни права които са в основата на всяка национална самородност и гражданска сигурност “, разяснява той.
„ Също по този начин, македонската позиция е доста по-уязвима пред европейските сътрудници от позиция на вековното отсрочване на градежа на ЖП линията София – Скопие и на македонската права от транспортен кулоар № 8. Европеизирането на СР Македония без свободно придвижване на хора, артикули, хрумвания и капитали, няма по какъв начин да се случи. Ето за тия фундаментални неща би трябвало да приказваме доста повече с македонските и европейските ни сътрудници. Културната надстройка и историческите разногласия ще продължат още известно време и по образеца с другите юго-републики, ще си дойдат на място и последователно ще стихнат “, споделя още ръководителят на КИЦ „ Босилеград”.
„ Парадоксално е, че една Албания нямаше никакъв проблем да признае съществуването на българско малцинство върху личната си територия. Македонските управляващи също няма по какъв начин да изтрият българите от етническата си карта, без значение от това какъв брой дълго ще си затварят очите пред безспорните исторически обстоятелства. Освен това, през изтеклите три десетилетия над 110 000 македонски българи писмено са потвърдили българският си генезис и са подписали нотариално заверени заявления за българско национално съзнание в процедурата за придобиване на българско поданство. Сред тях са и не малко високопоставени публични представители на СР Македония. Следователно, има българи в СР Македония, спазвайте правата им, в случай че желаете да станете членка на Европейския съюз!”, акцентира Николов.
„ Ние не трябва да допуснем европейските ни сътрудници да останат с усещането, че българо-македонският спор за преговорната рамка, е някаква инатчийска комшийска препирня. Най-малко става дума за зачитането на фундаменталните правила и критерии върху които е построен Европейски Съюз и които са наложителни за всички кандидат-членки. В по-широкия смисъл, става дума за по-мащабни геополитически игри от които зависи освен мира и сигурността на Балканите, само че засягат и самия Европейски съюз. При всичкото ни почитание към европейските водачи, те също не са застраховани от неточности. Да напомним, че едно изявление на Ангела Меркел сътвори бежанския проблем в Европа. Това, че една кандидат-членка влиза в жесток спор със прилежаща страна членка на Европейския съюз, би трябвало да включи всички сигнални лампи в Брюксел. Особено на фона на надигащия се великосръбски шовинизъм в Белград и протичащото се в Република Сръбска, Черна Гора и Косово”, разяснява той.
„ През изтеклите три десетилетия от разпадането на Югославия, ние научихме, че колкото и безапелационни да са историческите обстоятелства, не малко македонци към този момент смятат себе си за обособена нация. Как ще хармонизират македонското си национално съзнание, с безспорния български генезис и българската национална история си е техен проблем, досега до момента в който не нагазят в нашата история и нашите ползи. Тогава към този момент стават освен наш, само че и европейски проблем. В ерата на свободата на словото и цифровизация на историческите източници, те закономерно ще би трябвало да премислят юго-комунистическата си историография и да преминат през комплициран културно-просветен катарзис. Проблемът е, че в районен съд Македония свободата на словото към момента не може да извади скритите исторически обстоятелства и да разобличи подправените антибългарски канони надълбоко залегнали в съзнанието на македонците. Проблемът не е единствено в това, че тия канони са подправени, а по тази причина че са рискови. Сатанизацията на България и българите като „ фашистки окупатори” и врагове, които заплашват „ македонскиот язик и идентитет”, напълно не е нещо безобидно, пред което можем да си затворим очите”, декларира Николов.
„ Изясняването на безспорните и противоречивите исторически въпроси, е фундаментална причина за цивилизовано решение на проблемите от тоталитарното юго-комунистическо завещание. Това не е единствено български само че и европейски интерес. Така че от разбирателството с България действително зависи дали районен съд Македония ще стартира договарянията за участие в Европейски Съюз. Агентурните въздействия, лобисткият напън и заиграване с способите от времето на Антантата и Централните сили, сигурно няма да оказват помощ.
Все отново, в заключенията на Съвета на Европейски Съюз за началото на договарянията с районен съд Македония от 25 март т.г. беше казано: „ Добросъседските връзки и районното съдействие не престават да бъдат съществени детайли от процеса на разширение, както и от процеса на стабилизиране и асоцииране. Съветът напомня, че е значимо да се реализират осезаеми резултати и да се ползват добросъвестно двустранните съглашения, включителното Преспанското съглашение с Гърция и Договорът за добросъседски връзки с България, като част от процеса на разширяване”, се отбелязва също в позицията.
„ Няма по какъв начин македонските политици да не знаят тия обикновени правила за добросъседството, районното съдействие и спазването на двустранните съглашения. Другото би било неприемлив държавнически недостиг. Или съзнателно миниране на договарянията за македонското еврочленство в полза на непознати антиевропейски геополитически ползи.
За нас е само значимо да защитим нашата позиция пред европейските ни сътрудници по допустимо най-убедителния метод. Да я представим освен като наша, само че и като обща европейска позиция. Тогава ще отпаднат и „ европейските уроци” и упреците които ни насочат всякакви някогашни и настоящи политици, публицисти, анализатори и коментатори. Да не приказваме за истеричните викове на македонските политици, които още не надникнали през вратата на Европейски Съюз, почнаха да ни учат кое е европейско и кое не е”, приключва Иван Николов.
Отказът на Република България да поддържа на този стадий преговорната рамка за еврочленството на районен съд Македония провокира бурни антибългарски реакции, които в Република Северна Македония в никакъв случай не са и стихвали, само че в този момент пламнаха и в някои кръгове в България, прилежащите страни, та даже и в Европа. Това се показва в позиция на ръководителя на Културно-информационния център (КИЦ) на българското национално малцинство " Босилеград " Иван Николов, публикувана от Агенция " Фокус ".
„ Бивши и сегашни политици, публицисти и политически коментатори и анализатори си дадоха за право да раздават непоискани „ европейски” препоръки на България, която, както и постоянно до момента, трябвало да си затвори очите и обилно и абсолютно да поддържа македонското еврочленство, пък след това в процеса на договарянията да се вземат решение противоречивите въпроси? Дори конструираха тезата, че задържането на договарянията за македонското еврочленство било обслужвало съветските ползи на Балканите!? Като че ли езика на омразата и сатанизацията на България обслужва европейските интереси”, разяснява Николов.
„ Ходът с безусловната и безрезервна поддръжка, България го игра със сръбското еврочленство и той освен не бе оценен по достолепие от сръбските държавни управления, само че и с нищо не способства за усъвършенстване на ситуацията на българското малцинство в Западните околности, които, апропо, Сърбия напълно нелегално ги владее след разпадането на Югославия.
Относително леко получената поддръжка за началото на договарянията, утвърди убеждението измежду сръбските политици, че в Европа елементарно може да се влезе през задния двор и дори надълбоко да се бръкне в еврофондовете. Така преговорния развой зацикли – от март 2012 година до в този момент, Сърбия е затворила единствено две от общо 35 преговорни глави. С други думи, съзнателно протака преговорния развой за печелене на време и изчакване на удобни интернационалните условия за решение на сръбския народен въпрос – основаване на Велика Сърбия от териториите на Република Сръбска, Черна Гора, Косово, пък и от Македония”, се показва в позицията.
„ Независимо от мантрата за „ в никакъв случай по-добрите връзки сред Сърбия и България” която постоянно едностранчиво се подмята от българска страна, задоволително е да прочетем антибългарските изказвания на сръбски публични лица през последните няколко години, с цел да разберем от кое място духат ветровете и какви са задачите на последните гневни антибългарски провокации в Македония.
Изместването на същността на разногласието за преговорната рамка към историческите въпроси от българска и към въпросите за „ идентитетот и язикот” от македонска страна, води до замитане на значителните политически и стопански въпроси от които зависи освен устойчивото решение на връзките сред двете страни и македонското еврочленство, само че и стабилността на Балканите и в Европа”, декларира Иван Николов.
„ От това и от лобистките ходове на учениците на сръбската дипломатическа школа, идват и недоуменията по българската позиция за историческите въпроси които прозвучаха в изявленията на някои евро-бюрократи. Колкото и да сме прави в настояванията си, ние не можем да чакаме от Михаел Рот или Ангела Меркел да познават тънкостите и да арбитрират в нашите разногласия за цар Самуил и Гоце Делчев. Най-много да ги бутнат в графата „ двустранни спорове” и както с Гърция, да ни оставят две-три десетилетия да се разправяме с македонските „ историчари”.
Може би тъкмо по тази причина българо-македонският спор за преговорната рамка трябваше да им бъде сервиран на по-разбираемият за тях, брюкселски език”, отбелязва той.
„ Днешните евробюрократи надали схващат нещо от нашата средновековна и нова българска история, само че в случай че им кажем, че районен съд Македония не покрива критериите от Копенхаген, тогава може и да се замислят. А тя несъмнено не ги покрива. Защото, с цел да стартира договаряния за присъединение към Европейски Съюз, районен съд Македония би трябвало на първо време да дава отговор на първият главен аршин: „ институционална непоклатимост като гаранция за либерален и правов ред, за опазването на човешките права, както и зачитането и отбраната на малцинствата”. На второ място е: „ Функциониращо пазарно стопанство и дарба за справяне с конкурентния напън и пазарните сили в границите на ЕС”, и на трето: „ Възможност за вдишване на отговорностите на участието, в това число и потенциала за дейно използване на разпоредбите, стандартите и политиките, които съставляват законодателния корпус на Европейски Съюз („ достиженията на правото “), както и придържане към задачите на политическия, икономическия и паричен съюз”, се споделя също в позицията.
„ За нас е по-важно и политически по-печелившо, изхождайки от критериите от Копенхаген, дружно с нашите европейски сътрудници да настояваме, преди започването на преговорния развой, районен съд Македония да обезпечи институционална рамка и ефикасни правни механизми за отбрана на персоналната сигурност и човешките и малцинствени права на ония македонски жители които се заявяват като българи. Да настояваме да глобяват езика на омразата против българите и да престанат преследванията и акциите против тях. Когато те се почувстват приети и сигурни, тогава и българската история и българският език си идват на мястото като неделима част от тяхното българско национално съзнание “, акцентира Николов.
„ Към сегашния миг Конституцията на районен съд Македония не признава нито българите, нито техните национални и човешки права, а ние желаеме да признаят, че самите македонци са произлезли от тях и от българската история! Не че не е правилно. Но с цел да може тази историческа истина и правно да се материализира, българите първо би трябвало да бъдат приети с македонската конституция а по-късно и с един пакет закони с помощта на които те освен да се почувстват сигурни и предпазени, само че и свободно да упражняват своите цивилен и културно-просветни права които са в основата на всяка национална самородност и гражданска сигурност “, разяснява той.
„ Също по този начин, македонската позиция е доста по-уязвима пред европейските сътрудници от позиция на вековното отсрочване на градежа на ЖП линията София – Скопие и на македонската права от транспортен кулоар № 8. Европеизирането на СР Македония без свободно придвижване на хора, артикули, хрумвания и капитали, няма по какъв начин да се случи. Ето за тия фундаментални неща би трябвало да приказваме доста повече с македонските и европейските ни сътрудници. Културната надстройка и историческите разногласия ще продължат още известно време и по образеца с другите юго-републики, ще си дойдат на място и последователно ще стихнат “, споделя още ръководителят на КИЦ „ Босилеград”.
„ Парадоксално е, че една Албания нямаше никакъв проблем да признае съществуването на българско малцинство върху личната си територия. Македонските управляващи също няма по какъв начин да изтрият българите от етническата си карта, без значение от това какъв брой дълго ще си затварят очите пред безспорните исторически обстоятелства. Освен това, през изтеклите три десетилетия над 110 000 македонски българи писмено са потвърдили българският си генезис и са подписали нотариално заверени заявления за българско национално съзнание в процедурата за придобиване на българско поданство. Сред тях са и не малко високопоставени публични представители на СР Македония. Следователно, има българи в СР Македония, спазвайте правата им, в случай че желаете да станете членка на Европейския съюз!”, акцентира Николов.
„ Ние не трябва да допуснем европейските ни сътрудници да останат с усещането, че българо-македонският спор за преговорната рамка, е някаква инатчийска комшийска препирня. Най-малко става дума за зачитането на фундаменталните правила и критерии върху които е построен Европейски Съюз и които са наложителни за всички кандидат-членки. В по-широкия смисъл, става дума за по-мащабни геополитически игри от които зависи освен мира и сигурността на Балканите, само че засягат и самия Европейски съюз. При всичкото ни почитание към европейските водачи, те също не са застраховани от неточности. Да напомним, че едно изявление на Ангела Меркел сътвори бежанския проблем в Европа. Това, че една кандидат-членка влиза в жесток спор със прилежаща страна членка на Европейския съюз, би трябвало да включи всички сигнални лампи в Брюксел. Особено на фона на надигащия се великосръбски шовинизъм в Белград и протичащото се в Република Сръбска, Черна Гора и Косово”, разяснява той.
„ През изтеклите три десетилетия от разпадането на Югославия, ние научихме, че колкото и безапелационни да са историческите обстоятелства, не малко македонци към този момент смятат себе си за обособена нация. Как ще хармонизират македонското си национално съзнание, с безспорния български генезис и българската национална история си е техен проблем, досега до момента в който не нагазят в нашата история и нашите ползи. Тогава към този момент стават освен наш, само че и европейски проблем. В ерата на свободата на словото и цифровизация на историческите източници, те закономерно ще би трябвало да премислят юго-комунистическата си историография и да преминат през комплициран културно-просветен катарзис. Проблемът е, че в районен съд Македония свободата на словото към момента не може да извади скритите исторически обстоятелства и да разобличи подправените антибългарски канони надълбоко залегнали в съзнанието на македонците. Проблемът не е единствено в това, че тия канони са подправени, а по тази причина че са рискови. Сатанизацията на България и българите като „ фашистки окупатори” и врагове, които заплашват „ македонскиот язик и идентитет”, напълно не е нещо безобидно, пред което можем да си затворим очите”, декларира Николов.
„ Изясняването на безспорните и противоречивите исторически въпроси, е фундаментална причина за цивилизовано решение на проблемите от тоталитарното юго-комунистическо завещание. Това не е единствено български само че и европейски интерес. Така че от разбирателството с България действително зависи дали районен съд Македония ще стартира договарянията за участие в Европейски Съюз. Агентурните въздействия, лобисткият напън и заиграване с способите от времето на Антантата и Централните сили, сигурно няма да оказват помощ.
Все отново, в заключенията на Съвета на Европейски Съюз за началото на договарянията с районен съд Македония от 25 март т.г. беше казано: „ Добросъседските връзки и районното съдействие не престават да бъдат съществени детайли от процеса на разширение, както и от процеса на стабилизиране и асоцииране. Съветът напомня, че е значимо да се реализират осезаеми резултати и да се ползват добросъвестно двустранните съглашения, включителното Преспанското съглашение с Гърция и Договорът за добросъседски връзки с България, като част от процеса на разширяване”, се отбелязва също в позицията.
„ Няма по какъв начин македонските политици да не знаят тия обикновени правила за добросъседството, районното съдействие и спазването на двустранните съглашения. Другото би било неприемлив държавнически недостиг. Или съзнателно миниране на договарянията за македонското еврочленство в полза на непознати антиевропейски геополитически ползи.
За нас е само значимо да защитим нашата позиция пред европейските ни сътрудници по допустимо най-убедителния метод. Да я представим освен като наша, само че и като обща европейска позиция. Тогава ще отпаднат и „ европейските уроци” и упреците които ни насочат всякакви някогашни и настоящи политици, публицисти, анализатори и коментатори. Да не приказваме за истеричните викове на македонските политици, които още не надникнали през вратата на Европейски Съюз, почнаха да ни учат кое е европейско и кое не е”, приключва Иван Николов.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ