Цветозар Томов пред ФАКТИ: Дистанцията между София и страната нараства от година на година
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Един от най-сериозните проблеми на България е немалката разлика в стандарта на живот в столицата София по отношение на по-малките градове и изобщо дребните обитаеми места. А това нещо, напълно естествено, в огромна степен предопределя и другия дневен ред в обособените точки на нашата страна.
Не едно българско държавно управление и обособени партии умишлено подтикнаха тази самобитна бездна, с цел да слагат според доста хора, в резултат на което сполучливо да ги опълчват на съвсем постоянно недоволната столица. По тази тематика, само че и надалеч освен, от ФАКТИ разговаряхме със социолога Цветозар Томов. В диалога ни с някогашния член на ЦИК стана въпрос и за обособени аспекти, засягащи изборния развой в България.
За да разберете повече прочетете идващите редове.
- Г-н Томов, от по кое време се следи скъсването на връзката в дневния ред сред столицата и останалата част от страната, в случай че приемем, че това е реалност?
- Скъсване на връзката ми наподобява малко мощен израз, само че при всички положения съществуват големи разлики в метода на живот и икономическата обстановка в София и в останалата част от страната. Това е нещо, което като че ли съпровожда живота в страната от десетилетия. Не бих споделил, че е напоследък. Но сигурно тази отдалеченост нараства от година на година.
- Пролича ли си това доста по време и на последните антиправителствени митинги от лятото, когато те бяха в пика си и, несъмнено, организираха се основно в София?
- Да, несъмнено. В София политическите настроения са коренно разнообразни от тези в страната. В София, да кажем, е съвсем несъмнено, че на едни избори ръководещата партия няма да получи най-голям резултат. Докато в страната като цяло, най-малко въз основата на сегашната обстановка, това е допустимо.
- Всъщност, в случай че си позволим да разясняваме многобройността на митинга, излиза, че и София е мощно поляризирана в бита и ползите си, тъй като в последна сметка нямаше милиони по улиците по време на протестните вечери.
- Нямаше милиони по улиците, само че сякаш ние не помним, с изключение може би на първите манифестации от 1990 година, някаква свръхвисока политическа интензивност на българите при каквито и да е политически прояви. В общи линии, митингите това лято бяха толкоз многочислени, колкото и тези от 2013 година И сякаш за времената след 1997 година тези епизоди - 2013 и 2020 година, са епизодите, в които най-силно е възниквала такава улична протестна вълна.
- Идват избори. Как някои извънпарламентарни партии могат да преодолеят тази преграда с по-масовия гласоподавател, този отвън София, който може и да не се интересува от правосъдна промяна и цифровизация, да вземем за пример?
- Аз мисля, че най-съществената специфичност на електоралната обстановка в България, най-малко такава каквато е сега, тъй като сме в една пандемия, която може много внезапно да промени нещата в идващите месеци, само че по този начин или другояче най-съществената специфичност на обстановката е извънредно повишената поддръжка за извънпарламентарни обединения. Тя евентуално ще докара до това те да вземат над 1/3 от общия избор, който се постави на избори.
С цялостна сигурност бих споделил, че две от тях - ''Демократична България'' и ''Има подобен народ'', ще влязат в идващия парламент. Трудно е да си показва такова развиване на процесите в страната, че това да не се случи. А също така, има действителен късмет без присъединяване на някоя от извънпарламентарните партии да не може да се сформира държавно управление.
- А по какъв начин те - партията на Слави Трифонов и ''Демократична България'', които Вие споменахте, биха могли да доближат до хората, които виждаме при обиколките на премиера с джипа? Там виждаме едни небогати, отрудени хора, по какъв начин тези партии биха могли да доближат до тях?
- Различна е обстановката във връзка с партията на Слави Трифонов и ''Демократична България''. Не мога да обобщя мнението си, говорейки и за двете по едно и също време. ''Демократична България'' е политическo обединяване, което е доста мощно в София и отвън страната. По данни, с които съм работил, сега те са първа политическа мощ и в София, и отвън страната. В същото време въздействието им отвън столицата е в пъти по-ниско и съгласно мен най-малко в близко време те нямат вероятност да го разширят значимо. Така че на въпроса: по какъв начин биха стигнали до гласоподавателите в дребните обитаеми места, отговорът ми е по-скоро негативен, мисля, че особени шансове да разширят въздействието си там, преди да се утвърдят като авторитетна политическа мощ, те нямат. По ред аргументи, основната от които е обвързвана и с просветителния профил на хората, които поддържат ''Демократична България''. Това е организация, за която 70/100 от гласувалите са хора с висше обучение и тези хора са съсредоточени в огромните градове. Евентуално пробиви на ''Демократична България'' могат да се случват в по-големите регионални центрове отвън София. И аз си мисля, че техните старания би трябвало да бъдат ориентирани натам, където те имат капацитет да разширят въздействието си.
С партията на Слави Трифонов нещата не стоят тъкмо по този начин. Тя общо взето съумява да събере един углавен избор против политическото статукво и се оказва привлекателен център за множеството хора, които претърпяват себе си като политически разочаровани. Хора, които биха желали да създадат избор, друг от този, който са правили досега.
Там казусът е в това, че сходна поддръжка не е толкоз сигурна, тя може да се разпадне в една акция, тя зависи ужасно доста от хората, които биха били издигнати по места от тази партия, и от метода, по който тези хора ще се възприемат по места. От тази позиция възможният избирателен резултат на ''Има подобен народ'' е най-труден за прогнозиране, той може да се окаже и по-висок от това, което в този момент мерят социологическите сондажи, само че може да се окаже и доста по-нисък.
- Според наблюденията Ви, освен актуалните, само че и обратно във времето, дават ли си сметка хората у нас, схващат ли какво тъкмо би трябвало да правят политиците, или имат някаква робинхудовска визия за ролята и активността на политика?
- Това е въпрос на политическа просвета, в последна сметка, каквато в България още не е построена в задоволителна степен за тези 30 години. Хората в България, когато вършат своите политически избори и разсъждават върху политически въпроси, доста постоянно са в плен на етатистко виждане за ролята на политиката. Те желаят страна, която да се грижи за тях, страна, която да обслужва техните ползи и значително преглеждат политическия избор като даващ универсална власт. Извън това, политическият избор в България е мощно персонифициран. Почти всички партии, може би ненапълно като се изключи Българска социалистическа партия, само че единствено ненапълно, са доста подвластни от това по какъв начин се възприемат техните политически водачи от хората. В последна сметка, ние непрестанно приказваме за това, че хората желаят мажоритарен избор, само че хората на процедура, правейки партиен избор, значително вършат този избор като мажоритарен. Гласува се за Борисов, Каракачанов, Нинова, Христо Иванов. Изключението е Движение за права и свободи сигурно, само че там въобще е по особена обстановката с метода, по който се активизира електоралната поддръжка за Движение за права и свободи. И това съгласно мен е една от главните аргументи (гласуването поради лидера) постоянно след избори да се оформя политическо неодобрение към преди малко направения избор.
Другият ни проблем като гласоподаватели е в това, че ние не се усещаме виновни за вота си. Дори когато сме изцяло разочаровани от метода, по който сме дали своят вот. Ние не търсим в себе си някаква отговорност за това, че не ни харесва методът, по който се ръководи страната.
- Според Вас образуването на политическа просвета роля на образованието ли е или на персонално изпитание на индивида?
- Така, както ми задавате въпроса, се сещам за един виц за британската трева. Когато някой пита англичанина по какъв начин ги вършиме тези зелени морави толкоз хубави, той споделя: Всичко е доста просто. Сутрин би трябвало да я полеете, на обяд още веднъж да я полеете, вечер отново да я полеете, по този начин 100 години и тя става. Не ни доближават 100-те години. Нямаме задоволително развити демократични обичаи. Това не може да бъде роля на никоя институция сама по себе си. Ако България продължи да се развива като естествена демократична страна, с тази народна власт, при всички условности, които можем да въведем, имаме много нестабилни демократични обичаи, само че в случай че продължаваме да се развиваме по този начин аз мисля, че идващото потомство българи ще има доста повече условия към политиците и ще прави доста по-разумни политически избори, в сравнение с нашето.
- Вие сте някогашен член на ЦИК. Оттам споделят, че е допустимо отсрочване на изборите, чисто като съществуваща алтернатива, поради пандемията от ковид. Какво мислите по отношение на това?
- Мога да си показва, че този въпрос става настоящ, в случай че обстановката с пандемията стане напълно катастрофична. Тогава провеждането на избори би дало рисков подтик в нейното развиване, поради това, че по извънредно не интелигентен метод българските политици, променяйки Изборния кодекс, не помислиха задоволително за такива промени, които да създадат по-безрисково провеждането на избори по време на пандемия. Всъщност, смяната, която попада като законова опция в съвсем всички страни, които създават избори през 2020 година, се показва във опцията за отдалечено гласоподаване, която българското законодателство не разрешава.
В момента имаме към 140 000 дейни случаи и карантинирани в страната. Ако изборите бяха да вземем за пример през вчерашния ден, няма никакво законово решение за това по какъв метод тези хора биха могли да упражнят правото си на глас. Нашето изборно законодателство дава опция да се образуват преносими изборни секции, само че тази опция мъчно може да употребена в изискванията на такава пандемия, каквато върлува сега в страната. Не биха могли да бъдат формирани в такова количество каквото би трябвало, с цел да обзет толкоз хора. Тежък е казусът. Остава към този момент да имаме вярата, че изборите са на пролет, най-вероятно, и до тогава епидемиологичната конюнктура в страната няма да е толкоз тежка, колкото е сега.
- Разбирам, че може би сте последовател на отдалеченото гласоподаване. То в действителност може да бъде употребявано тъкмо в такива обстановки - в каквато сме сега. По принцип натам ли смятате, че би трябвало да се върви или не изключвате изцяло хартиеното гласоподаване и това с машини? Дебатът продължава и досега...
- Това са два разнообразни казуса - да има или да няма отдалечено гласоподаване, от една страна, и машинно или хартиено гласоподаване от друга. Да ги разгледаме поотделно. Дистанционното гласоподаване е доста значимо да бъде въведено, с цел да се обезпечи опция на живеещите в чужбина български жители, както и на хората, които по една или друга причина в изборния ден не могат да бъдат в регионите, където живеят и гласоподават, да гласоподават, да имат същите права, които има всички останали български жители. Ние не можем да решим този проблем към този момент 30 години. Като приказваме за отдалечено гласоподаване аз не желая да кажа, че то би трябвало да бъде електронно безусловно. Ние сега нямаме подготвеност за електронно гласоподаване. То крие много опасности, основно във връзка с запазване на тайната на вота. Въвеждане на гласоподаване по пощата е доста по-безрисково, доста по-възможно, има го в редица страни и не е нужно да откриваме колелото, с цел да го въведем. За страдание в България нищо не се прави в това отношение. До момента най-малко.
Условието, без което отдалечено гласоподаване няма по какъв начин да се вкара, е ние да създадем един избирателен указател, който да подхожда на актуалните адреси, на които живеят българските жители. Защото сега описите, които се готвят от Главна дирекция ''ГРАО'' към Министерството на районното развиване и благоустройството, съдържат над милион, евентуално наближават милион и половина българи, които не живеят на непрекъснатите адреси, където са изборните секции и това основава големи усложнения. Както и благоприятни условия за операции на изборите. Ако вкарваме отдалечено гласоподаване е просто наложително да имаме чист избирателен указател, в който хората са разказани по сегашен адрес. Между другото, тъкмо следващата година има броене на популацията от Националния статистически институт (НСИ), което е извънредно комфортна опция с композиция на служебна регистрация по време на преброяването и дейна регистрация преди изборите, да се направи избирателен указател. Нямаме подобен и това е голям пропуск в нашето законодателство.
По отношение на хартиеното и машинното гласоподаване. Може да има и съображения ''за'', и съображения ''против''. И за единия, и за другия вид, само че бих желал да отбележа две неща. Първо, в случай че ще е машинно гласоподаване, не с тези устройства, които евентуално ЦИК ще внесе. Машините с непосредствено записване на вота, които нашето законодателство разрешава, са доста по-ненадеждни, в сравнение с алтернативата да се гласоподава със системи за оптично сканиране, при които гласоподавателят гласоподава с бюлетина, която се брои автоматизирано и се реализират двете неща, поради които ни би трябвало машинно гласоподаване - едното е да отстраняваме субективния фактор при броенето на бюлетините и другото е да отстраняваме недействителните гласове. За страдание нашето законодателство и това не позволява сега.
Най-лошият вид е този, който одобриха законодателите в Изборния кодекс - и машинно, и хартиено гласоподаване. Така няма да решим тези два казуса, които загатнах, свързани с машинното гласоподаване. Всичко ще се обработва още веднъж ръчно, единствено дето на секционните изборни комисии ще им е по-трудно да го вършат. А също така, ние хвърляме едни луди пари за технология, на която хората не са подготвени да гласоподават.
- Обсъждат се необятно и хипотетични изборни операции. Вие и като някогашен член на ЦИК можете да кажете - има ли изборни операции в България и до каква степен те могат да трансформират цялостната картина в едни избори?
- Да, има изборни операции в българските избори, само че те не са в положение да трансформират цялостната картина, както вие се изразихте, че изборите да не се решат от гласоподавателите. Но има операции и евентуално те въздействат върху вота в размер 200, 250 000 гласа.
- В този смисъл от трите упоменати варианти за гласоподаване - посредством системи за оптично сканиране, отдалечено или посредством общоприетия книжен вид, който познаваме, кой е най-сигурният съгласно Вас, при който операциите ще могат да бъдат сведени до някакъв доста сериозен най-малко или изобщо да бъдат изкоренени?
- Проблемът с изборните операции не може да бъде решен просто посредством промяна на изборните технологии. Той опира до голям брой неща, които не са софтуерни. Например, проблем е образованието на секционните комисии, мотивацията за присъединяване в секционна комисии. На мен ми е напълно неразбираемо за какво би трябвало да удържаме, да продължаваме да имаме законодателство, което да подсигурява цялостен партиен монопол при рекрутирането на изборната администрация. Това в действителност води до събитието - първо, че има партийно ангажирани хора в секционните комисии, което е причина за операции при тяхната работа, и второ за това, че има голям брой едва готови или изобщо неподготвени да правят тази работа хора.
В България, изключително в градовете, изборите основно се организират в учебни здания. Няма безусловно никаква причина ние да не се обърнем към доста необятен кръг хора, които да поканим да вземат участие в организацията на изборите. Например учителите в учебните здания. Те са образовани хора, които биха могли да правят тази работа задоволително правилно и добре. Трябва да има някакъв учебен ценз във връзка с секционните изборни комисии. В момента няма подобен ценз и доста постоянно полуграмотни и дори изцяло необразовани хора вземат участие, тъй като са посочени от партийните им началници.
Трябва да изолираме партиите от рекрутирането на изборната администрация в огромна степен, с цел да имаме почтени избори. Това е едно. Второ, изключително тежък проблем е купеният и следеният избор в България. Това е задача на охранителната система и правораздаването. Аз съм сигурен, че брокерите на гласове добре се знаят във всички районни ръководства на Министерство на вътрешните работи, само че просто нищо не се прави против тях, нищо не се прави по време на избори. Проблемът с изборните операции изисква интензивно присъединяване на всички нас - на гражданските организации, на страната, на институциите, които по силата на своите функционалности би следвало да се борят с престъпността в страната.
Най-неприятното не е въздействието, операциите върху финалния избирателен резултат, а рушенето на доверието в честността на изборите. Когато хората не имат вяра в това, че едни избори са били почтени, тогава резултатът от тях не дава политическа легитимност на спечелилия.
Един от най-сериозните проблеми на България е немалката разлика в стандарта на живот в столицата София по отношение на по-малките градове и изобщо дребните обитаеми места. А това нещо, напълно естествено, в огромна степен предопределя и другия дневен ред в обособените точки на нашата страна.
Не едно българско държавно управление и обособени партии умишлено подтикнаха тази самобитна бездна, с цел да слагат според доста хора, в резултат на което сполучливо да ги опълчват на съвсем постоянно недоволната столица. По тази тематика, само че и надалеч освен, от ФАКТИ разговаряхме със социолога Цветозар Томов. В диалога ни с някогашния член на ЦИК стана въпрос и за обособени аспекти, засягащи изборния развой в България.
За да разберете повече прочетете идващите редове.
- Г-н Томов, от по кое време се следи скъсването на връзката в дневния ред сред столицата и останалата част от страната, в случай че приемем, че това е реалност?
- Скъсване на връзката ми наподобява малко мощен израз, само че при всички положения съществуват големи разлики в метода на живот и икономическата обстановка в София и в останалата част от страната. Това е нещо, което като че ли съпровожда живота в страната от десетилетия. Не бих споделил, че е напоследък. Но сигурно тази отдалеченост нараства от година на година.
- Пролича ли си това доста по време и на последните антиправителствени митинги от лятото, когато те бяха в пика си и, несъмнено, организираха се основно в София?
- Да, несъмнено. В София политическите настроения са коренно разнообразни от тези в страната. В София, да кажем, е съвсем несъмнено, че на едни избори ръководещата партия няма да получи най-голям резултат. Докато в страната като цяло, най-малко въз основата на сегашната обстановка, това е допустимо.
- Всъщност, в случай че си позволим да разясняваме многобройността на митинга, излиза, че и София е мощно поляризирана в бита и ползите си, тъй като в последна сметка нямаше милиони по улиците по време на протестните вечери.
- Нямаше милиони по улиците, само че сякаш ние не помним, с изключение може би на първите манифестации от 1990 година, някаква свръхвисока политическа интензивност на българите при каквито и да е политически прояви. В общи линии, митингите това лято бяха толкоз многочислени, колкото и тези от 2013 година И сякаш за времената след 1997 година тези епизоди - 2013 и 2020 година, са епизодите, в които най-силно е възниквала такава улична протестна вълна.
- Идват избори. Как някои извънпарламентарни партии могат да преодолеят тази преграда с по-масовия гласоподавател, този отвън София, който може и да не се интересува от правосъдна промяна и цифровизация, да вземем за пример?
- Аз мисля, че най-съществената специфичност на електоралната обстановка в България, най-малко такава каквато е сега, тъй като сме в една пандемия, която може много внезапно да промени нещата в идващите месеци, само че по този начин или другояче най-съществената специфичност на обстановката е извънредно повишената поддръжка за извънпарламентарни обединения. Тя евентуално ще докара до това те да вземат над 1/3 от общия избор, който се постави на избори.
С цялостна сигурност бих споделил, че две от тях - ''Демократична България'' и ''Има подобен народ'', ще влязат в идващия парламент. Трудно е да си показва такова развиване на процесите в страната, че това да не се случи. А също така, има действителен късмет без присъединяване на някоя от извънпарламентарните партии да не може да се сформира държавно управление.
- А по какъв начин те - партията на Слави Трифонов и ''Демократична България'', които Вие споменахте, биха могли да доближат до хората, които виждаме при обиколките на премиера с джипа? Там виждаме едни небогати, отрудени хора, по какъв начин тези партии биха могли да доближат до тях?
- Различна е обстановката във връзка с партията на Слави Трифонов и ''Демократична България''. Не мога да обобщя мнението си, говорейки и за двете по едно и също време. ''Демократична България'' е политическo обединяване, което е доста мощно в София и отвън страната. По данни, с които съм работил, сега те са първа политическа мощ и в София, и отвън страната. В същото време въздействието им отвън столицата е в пъти по-ниско и съгласно мен най-малко в близко време те нямат вероятност да го разширят значимо. Така че на въпроса: по какъв начин биха стигнали до гласоподавателите в дребните обитаеми места, отговорът ми е по-скоро негативен, мисля, че особени шансове да разширят въздействието си там, преди да се утвърдят като авторитетна политическа мощ, те нямат. По ред аргументи, основната от които е обвързвана и с просветителния профил на хората, които поддържат ''Демократична България''. Това е организация, за която 70/100 от гласувалите са хора с висше обучение и тези хора са съсредоточени в огромните градове. Евентуално пробиви на ''Демократична България'' могат да се случват в по-големите регионални центрове отвън София. И аз си мисля, че техните старания би трябвало да бъдат ориентирани натам, където те имат капацитет да разширят въздействието си.
С партията на Слави Трифонов нещата не стоят тъкмо по този начин. Тя общо взето съумява да събере един углавен избор против политическото статукво и се оказва привлекателен център за множеството хора, които претърпяват себе си като политически разочаровани. Хора, които биха желали да създадат избор, друг от този, който са правили досега.
Там казусът е в това, че сходна поддръжка не е толкоз сигурна, тя може да се разпадне в една акция, тя зависи ужасно доста от хората, които биха били издигнати по места от тази партия, и от метода, по който тези хора ще се възприемат по места. От тази позиция възможният избирателен резултат на ''Има подобен народ'' е най-труден за прогнозиране, той може да се окаже и по-висок от това, което в този момент мерят социологическите сондажи, само че може да се окаже и доста по-нисък.
- Според наблюденията Ви, освен актуалните, само че и обратно във времето, дават ли си сметка хората у нас, схващат ли какво тъкмо би трябвало да правят политиците, или имат някаква робинхудовска визия за ролята и активността на политика?
- Това е въпрос на политическа просвета, в последна сметка, каквато в България още не е построена в задоволителна степен за тези 30 години. Хората в България, когато вършат своите политически избори и разсъждават върху политически въпроси, доста постоянно са в плен на етатистко виждане за ролята на политиката. Те желаят страна, която да се грижи за тях, страна, която да обслужва техните ползи и значително преглеждат политическия избор като даващ универсална власт. Извън това, политическият избор в България е мощно персонифициран. Почти всички партии, може би ненапълно като се изключи Българска социалистическа партия, само че единствено ненапълно, са доста подвластни от това по какъв начин се възприемат техните политически водачи от хората. В последна сметка, ние непрестанно приказваме за това, че хората желаят мажоритарен избор, само че хората на процедура, правейки партиен избор, значително вършат този избор като мажоритарен. Гласува се за Борисов, Каракачанов, Нинова, Христо Иванов. Изключението е Движение за права и свободи сигурно, само че там въобще е по особена обстановката с метода, по който се активизира електоралната поддръжка за Движение за права и свободи. И това съгласно мен е една от главните аргументи (гласуването поради лидера) постоянно след избори да се оформя политическо неодобрение към преди малко направения избор.
Другият ни проблем като гласоподаватели е в това, че ние не се усещаме виновни за вота си. Дори когато сме изцяло разочаровани от метода, по който сме дали своят вот. Ние не търсим в себе си някаква отговорност за това, че не ни харесва методът, по който се ръководи страната.
- Според Вас образуването на политическа просвета роля на образованието ли е или на персонално изпитание на индивида?
- Така, както ми задавате въпроса, се сещам за един виц за британската трева. Когато някой пита англичанина по какъв начин ги вършиме тези зелени морави толкоз хубави, той споделя: Всичко е доста просто. Сутрин би трябвало да я полеете, на обяд още веднъж да я полеете, вечер отново да я полеете, по този начин 100 години и тя става. Не ни доближават 100-те години. Нямаме задоволително развити демократични обичаи. Това не може да бъде роля на никоя институция сама по себе си. Ако България продължи да се развива като естествена демократична страна, с тази народна власт, при всички условности, които можем да въведем, имаме много нестабилни демократични обичаи, само че в случай че продължаваме да се развиваме по този начин аз мисля, че идващото потомство българи ще има доста повече условия към политиците и ще прави доста по-разумни политически избори, в сравнение с нашето.
- Вие сте някогашен член на ЦИК. Оттам споделят, че е допустимо отсрочване на изборите, чисто като съществуваща алтернатива, поради пандемията от ковид. Какво мислите по отношение на това?
- Мога да си показва, че този въпрос става настоящ, в случай че обстановката с пандемията стане напълно катастрофична. Тогава провеждането на избори би дало рисков подтик в нейното развиване, поради това, че по извънредно не интелигентен метод българските политици, променяйки Изборния кодекс, не помислиха задоволително за такива промени, които да създадат по-безрисково провеждането на избори по време на пандемия. Всъщност, смяната, която попада като законова опция в съвсем всички страни, които създават избори през 2020 година, се показва във опцията за отдалечено гласоподаване, която българското законодателство не разрешава.
В момента имаме към 140 000 дейни случаи и карантинирани в страната. Ако изборите бяха да вземем за пример през вчерашния ден, няма никакво законово решение за това по какъв метод тези хора биха могли да упражнят правото си на глас. Нашето изборно законодателство дава опция да се образуват преносими изборни секции, само че тази опция мъчно може да употребена в изискванията на такава пандемия, каквато върлува сега в страната. Не биха могли да бъдат формирани в такова количество каквото би трябвало, с цел да обзет толкоз хора. Тежък е казусът. Остава към този момент да имаме вярата, че изборите са на пролет, най-вероятно, и до тогава епидемиологичната конюнктура в страната няма да е толкоз тежка, колкото е сега.
- Разбирам, че може би сте последовател на отдалеченото гласоподаване. То в действителност може да бъде употребявано тъкмо в такива обстановки - в каквато сме сега. По принцип натам ли смятате, че би трябвало да се върви или не изключвате изцяло хартиеното гласоподаване и това с машини? Дебатът продължава и досега...
- Това са два разнообразни казуса - да има или да няма отдалечено гласоподаване, от една страна, и машинно или хартиено гласоподаване от друга. Да ги разгледаме поотделно. Дистанционното гласоподаване е доста значимо да бъде въведено, с цел да се обезпечи опция на живеещите в чужбина български жители, както и на хората, които по една или друга причина в изборния ден не могат да бъдат в регионите, където живеят и гласоподават, да гласоподават, да имат същите права, които има всички останали български жители. Ние не можем да решим този проблем към този момент 30 години. Като приказваме за отдалечено гласоподаване аз не желая да кажа, че то би трябвало да бъде електронно безусловно. Ние сега нямаме подготвеност за електронно гласоподаване. То крие много опасности, основно във връзка с запазване на тайната на вота. Въвеждане на гласоподаване по пощата е доста по-безрисково, доста по-възможно, има го в редица страни и не е нужно да откриваме колелото, с цел да го въведем. За страдание в България нищо не се прави в това отношение. До момента най-малко.
Условието, без което отдалечено гласоподаване няма по какъв начин да се вкара, е ние да създадем един избирателен указател, който да подхожда на актуалните адреси, на които живеят българските жители. Защото сега описите, които се готвят от Главна дирекция ''ГРАО'' към Министерството на районното развиване и благоустройството, съдържат над милион, евентуално наближават милион и половина българи, които не живеят на непрекъснатите адреси, където са изборните секции и това основава големи усложнения. Както и благоприятни условия за операции на изборите. Ако вкарваме отдалечено гласоподаване е просто наложително да имаме чист избирателен указател, в който хората са разказани по сегашен адрес. Между другото, тъкмо следващата година има броене на популацията от Националния статистически институт (НСИ), което е извънредно комфортна опция с композиция на служебна регистрация по време на преброяването и дейна регистрация преди изборите, да се направи избирателен указател. Нямаме подобен и това е голям пропуск в нашето законодателство.
По отношение на хартиеното и машинното гласоподаване. Може да има и съображения ''за'', и съображения ''против''. И за единия, и за другия вид, само че бих желал да отбележа две неща. Първо, в случай че ще е машинно гласоподаване, не с тези устройства, които евентуално ЦИК ще внесе. Машините с непосредствено записване на вота, които нашето законодателство разрешава, са доста по-ненадеждни, в сравнение с алтернативата да се гласоподава със системи за оптично сканиране, при които гласоподавателят гласоподава с бюлетина, която се брои автоматизирано и се реализират двете неща, поради които ни би трябвало машинно гласоподаване - едното е да отстраняваме субективния фактор при броенето на бюлетините и другото е да отстраняваме недействителните гласове. За страдание нашето законодателство и това не позволява сега.
Най-лошият вид е този, който одобриха законодателите в Изборния кодекс - и машинно, и хартиено гласоподаване. Така няма да решим тези два казуса, които загатнах, свързани с машинното гласоподаване. Всичко ще се обработва още веднъж ръчно, единствено дето на секционните изборни комисии ще им е по-трудно да го вършат. А също така, ние хвърляме едни луди пари за технология, на която хората не са подготвени да гласоподават.
- Обсъждат се необятно и хипотетични изборни операции. Вие и като някогашен член на ЦИК можете да кажете - има ли изборни операции в България и до каква степен те могат да трансформират цялостната картина в едни избори?
- Да, има изборни операции в българските избори, само че те не са в положение да трансформират цялостната картина, както вие се изразихте, че изборите да не се решат от гласоподавателите. Но има операции и евентуално те въздействат върху вота в размер 200, 250 000 гласа.
- В този смисъл от трите упоменати варианти за гласоподаване - посредством системи за оптично сканиране, отдалечено или посредством общоприетия книжен вид, който познаваме, кой е най-сигурният съгласно Вас, при който операциите ще могат да бъдат сведени до някакъв доста сериозен най-малко или изобщо да бъдат изкоренени?
- Проблемът с изборните операции не може да бъде решен просто посредством промяна на изборните технологии. Той опира до голям брой неща, които не са софтуерни. Например, проблем е образованието на секционните комисии, мотивацията за присъединяване в секционна комисии. На мен ми е напълно неразбираемо за какво би трябвало да удържаме, да продължаваме да имаме законодателство, което да подсигурява цялостен партиен монопол при рекрутирането на изборната администрация. Това в действителност води до събитието - първо, че има партийно ангажирани хора в секционните комисии, което е причина за операции при тяхната работа, и второ за това, че има голям брой едва готови или изобщо неподготвени да правят тази работа хора.
В България, изключително в градовете, изборите основно се организират в учебни здания. Няма безусловно никаква причина ние да не се обърнем към доста необятен кръг хора, които да поканим да вземат участие в организацията на изборите. Например учителите в учебните здания. Те са образовани хора, които биха могли да правят тази работа задоволително правилно и добре. Трябва да има някакъв учебен ценз във връзка с секционните изборни комисии. В момента няма подобен ценз и доста постоянно полуграмотни и дори изцяло необразовани хора вземат участие, тъй като са посочени от партийните им началници.
Трябва да изолираме партиите от рекрутирането на изборната администрация в огромна степен, с цел да имаме почтени избори. Това е едно. Второ, изключително тежък проблем е купеният и следеният избор в България. Това е задача на охранителната система и правораздаването. Аз съм сигурен, че брокерите на гласове добре се знаят във всички районни ръководства на Министерство на вътрешните работи, само че просто нищо не се прави против тях, нищо не се прави по време на избори. Проблемът с изборните операции изисква интензивно присъединяване на всички нас - на гражданските организации, на страната, на институциите, които по силата на своите функционалности би следвало да се борят с престъпността в страната.
Най-неприятното не е въздействието, операциите върху финалния избирателен резултат, а рушенето на доверието в честността на изборите. Когато хората не имат вяра в това, че едни избори са били почтени, тогава резултатът от тях не дава политическа легитимност на спечелилия.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ