ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
България е на път да направи стратегическа неточност във външната си политика. С блокирането на договарянията на Северна Македония (СМ) за участие в Европейски Съюз страната ни в действителност работи сама против себе си: забавя нужното за личния си разцвет консолидиране и свързване на района, подкрепя раздухвачите на антибългарски настроения в СМ и изпада в интернационална изолираност заради неразбираемата си позиция. Нещо повече – вместо кардинална външна политика, България трансформира сантименталните си тълкования на личната си история в критерий на връзките си с останалия свят.

Това може и да е известна позиция вътре в страната, само че не е работещ модел за водене на външна политика със суверенни и равноправни страни. В последна сметка би трябвало да има някакво разделяне сред политика и история: това са разнообразни области по следните аргументи:

1) Историята не е въпрос на договаряния сред страни. Истината не зависи от подписи на държавни управления или от договаряне на междуправителствени комисии;

2) Международното право контролира базовите връзки сред страните. В него страните не признават една на друга национална еднаквост, националност, език и вяра. Признават се две неща - държавност (суверенитет) и държавно управление на страната, в случай че то не е пристигнало на власт по естествен парламентарен ред. Поне от 1648 година (от Вестфалския кротичък договор) част от суверенитета на страната включва извънредно право страната да урежда вътрешните си каузи: религията, езика, националността си и надлежно просветителна система, учебници и така нататък България е признала СМ като суверенна страна още през 90-те години на предишния век;

3) Идеята за смесена комисия по исторически въпроси имаше за цел да усъвършенства връзките сред двете страни посредством развой на разговор. С фиксацията върху договарянето на обща позиция по всички въпроси, обаче, резултатът от активността на тази комисия стартира да генерира противоположен резултат: раздухва отрицателни настроения от двете страни на границата. Силните антибългарски настроения в Македония са факт измежду част от обществото и медиите, само че най-малко сега Сухопътни войски има ръководство, което желае да усъвършенства връзките сред страните ни и да вкара СМ в Европейски Съюз. Блокирането от България на договарянията на СМ за еврочленство единствено ще ескалира и затвърди отрицателните настройки там и ще утежни позициите на доброжелателно настроените към нас в съседката ни. Нещо повече, България рискува да се трансформира в главен " зложелател " на Македония, което е абсурдно;

4) Правната стойност на “договори” за историята е близка до нищожната. Ако се нарушат, ще се съдим в Хага за символно обезщетение ли? Дори да се подпише някакъв подобен контракт, той не може да обвърже мисленето и говоренето от страна на хората в СМ (или у нас) – въпреки всичко като част от европейското пространство за всички нас е годен правилото на независимост на словото. Нито пък сходни контракти за историята могат да спрат научни проучвания, които стигат до заключения, разминаващи се с тях;

5) Дори и да изнудим СМ да подпише нов анекс към контракт за история, еднаквост, антибългарски акции в медиите и така нататък, този контракт с нищо няма да промени настроенията към България в Северна Македония. Напротив, ще ги ускори и ще активизира опозицията против него. Най-много да докара на власт ВМРО-ДПМНЕ, което е в действителност главната антибългарска сила;

6) Между двете страни съществуват (множество) контракти за отвод от териториални искания и обвързване за липса на държавна поддръжка за групи и придвижвания, искащи сецесия – това е нужна и добра стъпка. В договорите сред нас не се приказва за малцинства и това също е добър метод – въпросът с малцинствата е вътрешен за всяка страна. Към него са използвани само наложителните интернационалните конвенции и други принадлежности, които са годни за нас като част от Съвета на Европа и Европейски Съюз – не е нужно към тях да се прибавя каквото и да е било посредством специфични двустранни договори;

7) В дълготраен проект за България е значимо да имаме засилено другарство със СМ - медии, научни конференции и продан, пътища, жп линии, връзки. Ако тези неща станат общи или най-малко свързани, има късмет за смяна на настроенията в Северна Македония по отношение на България. Членството на западната ни съседка в Европейски Съюз – а даже единствено преговорните процеси - единствено ще усилят опциите за по-голяма съгласуваност сред двете държави;

8) Българската позиция е неразбираема за света и единствено ни навлича укори и подигравка в Европейски Съюз. Гърците бяха в сходна обстановка и съумяха колкото да да се измъкнат от нея с Преспанското съглашение. В момента, в който го направиха, ние се наместихме на тяхното място. Гърция нищо не завоюва от опълчването с Република Македония. Едва ли и ние ще спечелим нещо. Нещо повече, Гърция не искаше суверенна страна с несъмнено име до границата си. Това беше позиция, която мнозина подлагаха на критика, само че въпреки всичко тя беше в познати рамки от интернационалното право – признание на суверенна страна. Ние тестваме нови територии в интернационалното право – непризнаване на еднаквост, език и интерпретация на историята на страна, чийто суверенитет към този момент си признал. Това е вътрешно спорна позиция – както беше казано, суверенитетът включва право на самоопределяне по въпроса за идентичността, езика и религията. А историята не е въобще въпрос на договаряне;

9) В последна сметка влизането на Северна Македония в Европейски Съюз вярно е било отстоявано като стратегически български приоритет още от началото на прехода. И постоянно до момента сме защитавали този приоритет поредно. Но сега сами го подриваме.

Автор: Даниел Смилов