Западът изостави Армения
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Западът изостави Армения - християнска народна власт в район, доминиран от ислямисти и диктатори - и в този момент тя би трябвало сама да се грижи за себе си. Съседният Азербайджан желае да получи надзор над Нагорни Карабах и въпреки официално от 1994 година да съществува режим на преустановяване на огъня - на езика на дипломацията той се назовава „ замразен спор “ - миналите 30 години от сключването му бяха по-скоро тридесетгодишна война, написа английското издание The Spectator, представено от Агенция " Фокус ".
През това време минимум 3500 души починаха при гранични битки и двете страни проведоха артилерийски обстрел, снайперски офанзиви и изпращаха своите отряди от командоси през фронтовата линия. По време на обострянето, почнало в края на септември, са починали над 1200 души. В понеделник вечерта, 9 ноември, когато азербайджанските войски превзеха стратегически значимия град Шуша в Нагорни Карабах, страните се договориха за преустановяване на огъня. Но по-голямата част от арменците не харесаха изискванията на това съглашение. Мнозина излязоха на митинг против него и като цяло арменците не се отпускат и са подготвени да продължат войната.
За 150-те хиляди поданици на Нагорни Карабах положението на подготвеност за война е нещо познато. Столицата на района Степанакерт, която е била издигната през руската ера, има доста графити и монументи, празнуващи успехите в този спор. Добре функциониращата система срещу въздушни набези разрешава на жителите да бъдат предизвестени в точния момент за заплахата, с цел да могат да се скрият в своите бомбоубежища. Всеки в Нагорни Карабах, или има родственици, които към този момент служат на фронтовата линия, или самите те непринудено ще отидат на фронта..
За арменците Нагорни Карабах е нещо свещено. В края на септември, когато още веднъж започнаха пълномащабни военни дейности, още в първия ден към 10 хиляди арменци непринудено сграбчиха оръжие. Междувременно представители на арменската диаспора от към 11 милиона - най-вече потомци на избягалите от Османската империя арменци по време на Първата международна война - започнаха да изпращат пари и да провеждат филантропична помощ. Дори Ким Кардашиян излезе в поддръжка на Нагорни Карабах, демонстрирайки позицията си на 67 милиона свои почитатели.
Арменците, в това число Ким Кардашиян, са уверени, че Нагорни Карабах постоянно е бил арменски и че е станал част от Азербайджан единствено вследствие на машинациите на Сталин. Арменците, които се бориха до гибел при започване на 90-те години, с цел да обезпечат отцепването на Нагорни Карабах, настояват, че са доста по-подготвени за яростна битка от азербайджанците. „ Азербайджан се бори единствено за територии, а ние се борим за родината си “ - това е мантрата, известна измежду арменците.
Въпреки това, последните шест седмици военни дейности демонстрираха, че единствено със храброст няма да се стигне надалеч. Днес богатият на нефт Азербайджан разполага с по-модерни оръжия, в това число безпилотни летателни апарати, способни да удрят в миналото непревземаеми артилерийски позиции в планините на Нагорни Карабах. Авторитарният президент на Азербайджан Илхам Алиев се радва на поддръжката на турския президент Реджеп Ердоган, който вижда Азербайджан като част от огромната тюркска империя. „ Защо християнските страни не се притекоха на помощ? “ – се питат арменците.
Ердоган е упрекван, че скрито оказва военна поддръжка на Алиев, в това число се твърди, че му е изпратил закалени в борби сирийски наемници, които са поели функционалностите на ударни елементи. Не е изненадващо, че Армения счита, че е трябвало да получи по-видима поддръжка от Запада, а освен трудове от Ким Кардашиян. Русия, обичайният съдружник на Армения, до момента единствено е помогнала за договаряне на две примирия, които и двете страни бързо нарушаваха. Сега обаче не е ясно какъв брой добър съдружник може да бъде Путин за Армения. Преди две години в тази страна се организира сполучлива „ цветна гражданска война “, вследствие на която Никол Пашинян стана министър-председател на страната. Неговото държавно управление предприе закъснели демократични промени, вследствие на които някои членове на арменската диаспора се завърнаха в родината си, уверени, че страната най-сетне има бъдеще. Разбира се, всичко това в този момент е в заплаха.
Това извънредно непопулярно спокойно съглашение се оказа злополука за Пашинян, който всеки миг може да бъде свален. Алиев с наслада назова тази договорка " капитулация ", тъй като Азербайджан ще получи надзор над Шуша, както и над някои други заграбени региони на Нагорни Карабах.
Никой обаче не може рационално да упрекна Алиев в противозаконното завладяване на територии, защото официално Нагорни Карабах към момента е част от териториите на Азербайджан. Според Алиев той желае още веднъж да засели азербайджанците на тази земя, които са били принудени да избягат оттова по време на спора от 1988-1994 година, и да възвърне контрола на Азербайджан върху своята територия.
Алиев даде обещание, че етническите арменци, които живеят там, няма да бъдат ощетени. Неговите съветници настояват, че животът под контрола на Азербайджан ще бъде по-добър от живота в малко нелегално държавно образувание, което в никакъв случай не е било прието от интернационалната общественост. След три десетилетия на „ муден спор “ и шест седмици жестоки боеве възможностите за междуетническа естетика в Нагорни Карабах са извънредно дребни.
Арменците към момента си спомнят случая с лейтенант Рамил Сафаров, азербайджански офицер, който намушка и умъртви заспалия си арменски сътрудник с секира, с който се е обучавал по програмата на НАТО „ Партньорство за мир “ през 2004 година По-късно Алиев го помилва и през днешния ден доста азербайджанци считат Сафаров за народен воин. Според арменците, в случай че казусът със Сафаров приказва за нещо, това значи, че на обещанията на Алиев не би трябвало да се има вяра.
Западът изостави Армения - християнска народна власт в район, доминиран от ислямисти и диктатори - и в този момент тя би трябвало сама да се грижи за себе си. Съседният Азербайджан желае да получи надзор над Нагорни Карабах и въпреки официално от 1994 година да съществува режим на преустановяване на огъня - на езика на дипломацията той се назовава „ замразен спор “ - миналите 30 години от сключването му бяха по-скоро тридесетгодишна война, написа английското издание The Spectator, представено от Агенция " Фокус ".
През това време минимум 3500 души починаха при гранични битки и двете страни проведоха артилерийски обстрел, снайперски офанзиви и изпращаха своите отряди от командоси през фронтовата линия. По време на обострянето, почнало в края на септември, са починали над 1200 души. В понеделник вечерта, 9 ноември, когато азербайджанските войски превзеха стратегически значимия град Шуша в Нагорни Карабах, страните се договориха за преустановяване на огъня. Но по-голямата част от арменците не харесаха изискванията на това съглашение. Мнозина излязоха на митинг против него и като цяло арменците не се отпускат и са подготвени да продължат войната.
За 150-те хиляди поданици на Нагорни Карабах положението на подготвеност за война е нещо познато. Столицата на района Степанакерт, която е била издигната през руската ера, има доста графити и монументи, празнуващи успехите в този спор. Добре функциониращата система срещу въздушни набези разрешава на жителите да бъдат предизвестени в точния момент за заплахата, с цел да могат да се скрият в своите бомбоубежища. Всеки в Нагорни Карабах, или има родственици, които към този момент служат на фронтовата линия, или самите те непринудено ще отидат на фронта..
За арменците Нагорни Карабах е нещо свещено. В края на септември, когато още веднъж започнаха пълномащабни военни дейности, още в първия ден към 10 хиляди арменци непринудено сграбчиха оръжие. Междувременно представители на арменската диаспора от към 11 милиона - най-вече потомци на избягалите от Османската империя арменци по време на Първата международна война - започнаха да изпращат пари и да провеждат филантропична помощ. Дори Ким Кардашиян излезе в поддръжка на Нагорни Карабах, демонстрирайки позицията си на 67 милиона свои почитатели.
Арменците, в това число Ким Кардашиян, са уверени, че Нагорни Карабах постоянно е бил арменски и че е станал част от Азербайджан единствено вследствие на машинациите на Сталин. Арменците, които се бориха до гибел при започване на 90-те години, с цел да обезпечат отцепването на Нагорни Карабах, настояват, че са доста по-подготвени за яростна битка от азербайджанците. „ Азербайджан се бори единствено за територии, а ние се борим за родината си “ - това е мантрата, известна измежду арменците.
Въпреки това, последните шест седмици военни дейности демонстрираха, че единствено със храброст няма да се стигне надалеч. Днес богатият на нефт Азербайджан разполага с по-модерни оръжия, в това число безпилотни летателни апарати, способни да удрят в миналото непревземаеми артилерийски позиции в планините на Нагорни Карабах. Авторитарният президент на Азербайджан Илхам Алиев се радва на поддръжката на турския президент Реджеп Ердоган, който вижда Азербайджан като част от огромната тюркска империя. „ Защо християнските страни не се притекоха на помощ? “ – се питат арменците.
Ердоган е упрекван, че скрито оказва военна поддръжка на Алиев, в това число се твърди, че му е изпратил закалени в борби сирийски наемници, които са поели функционалностите на ударни елементи. Не е изненадващо, че Армения счита, че е трябвало да получи по-видима поддръжка от Запада, а освен трудове от Ким Кардашиян. Русия, обичайният съдружник на Армения, до момента единствено е помогнала за договаряне на две примирия, които и двете страни бързо нарушаваха. Сега обаче не е ясно какъв брой добър съдружник може да бъде Путин за Армения. Преди две години в тази страна се организира сполучлива „ цветна гражданска война “, вследствие на която Никол Пашинян стана министър-председател на страната. Неговото държавно управление предприе закъснели демократични промени, вследствие на които някои членове на арменската диаспора се завърнаха в родината си, уверени, че страната най-сетне има бъдеще. Разбира се, всичко това в този момент е в заплаха.
Това извънредно непопулярно спокойно съглашение се оказа злополука за Пашинян, който всеки миг може да бъде свален. Алиев с наслада назова тази договорка " капитулация ", тъй като Азербайджан ще получи надзор над Шуша, както и над някои други заграбени региони на Нагорни Карабах.
Никой обаче не може рационално да упрекна Алиев в противозаконното завладяване на територии, защото официално Нагорни Карабах към момента е част от териториите на Азербайджан. Според Алиев той желае още веднъж да засели азербайджанците на тази земя, които са били принудени да избягат оттова по време на спора от 1988-1994 година, и да възвърне контрола на Азербайджан върху своята територия.
Алиев даде обещание, че етническите арменци, които живеят там, няма да бъдат ощетени. Неговите съветници настояват, че животът под контрола на Азербайджан ще бъде по-добър от живота в малко нелегално държавно образувание, което в никакъв случай не е било прието от интернационалната общественост. След три десетилетия на „ муден спор “ и шест седмици жестоки боеве възможностите за междуетническа естетика в Нагорни Карабах са извънредно дребни.
Арменците към момента си спомнят случая с лейтенант Рамил Сафаров, азербайджански офицер, който намушка и умъртви заспалия си арменски сътрудник с секира, с който се е обучавал по програмата на НАТО „ Партньорство за мир “ през 2004 година По-късно Алиев го помилва и през днешния ден доста азербайджанци считат Сафаров за народен воин. Според арменците, в случай че казусът със Сафаров приказва за нещо, това значи, че на обещанията на Алиев не би трябвало да се има вяра.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ