Кой хвърля яйца в защита на тези хора?!
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Автор: доктор Любомир Канов
Не знам за какво, само че в днешната международна бутафория, преструваща се за загрижена в деня на Душевното Здраве, аз, посветил живота си на тази идея като психиатър, изричам огромното си отрицание към всички, които в действителност не схванаха какво страдалчество и каква неволя са тези заболявания, които въобще не са разнообразни от другите човешки заболявания.
Това е по този начин и до през днешния ден в България, а и в света значително. Това са малфункции на мозъка, а не на “душата”. Сложни са за схващане, от време на време плашещи положения. Като степен на страдалчество, са може би най-страховитите, само че се случват на хора като нас, всеки ден. Когато се случат, никой с изключение на най-близките не се притичва на помощ, а обществото абдикира.
В самотата, в ъглите където са запокитени тези заболели, няма никаква светлина. Даже и лекарите в България напущат тези здрачни територии, тъй като кой желае да прекара живота си там? Говорят за права, за екология, за зелени идиотизми струващи трилиони долари, за правата и привилегиите на изцяло здрави хора с единствената им заслуга, че имат повече меланин в кожата или че най-важното е да понижим въглеродният си отпечатък върху планетата. Крещят за ущърбени права на полови малцинства, които доста постоянно се радват на сибаритски метод на живот и многочислени привилегии, които заради своите гении и сполучлив маркетинг на характерните умения в изкуствата, модата и първокласните сфери на живота, нерядко ги слагат в неравностойно състояние по отношение на елементарният бачкатор с три деца на гърба си.
Докато за клетниците с психологична болест никой не би се застъпил, а и те са изгубили значително разсъдъка си, с цел да се защитят сами. Системата ни убива? Кой кого убива в действителност? Кой хвърля яйца в отбрана на тези хора? Кой лицедейства в Парламента в тяхна изгода? Ако имаме 5 близки хора, най-малко един от тях се нуждае от помощ или от лекуване. Такава е статистиката. Е, и? Няма никой, който да съобщи ясно казуса и да сложи правилните цели.
Да, умират хора от COVID-19, всеки ден ги броят, само че някой споделя ли, че междинната възраст на умрелите е колкото междинната дълготрайност на живота, но никой не загатва възрастта на самоубийците, на алкохолизираните и на обезверените с нелекувани депресии.
Атомизирани общества, които под човечност схващат отбраната на откровени рецидивисти и нарушители, занимават се да рехабилитират хора умъртвили невъзмутимо почтени жертви, само че безразлични към тези сполетяни от същинската неволя на ужасяваща болест. Често лечима, само че делегирана в задният двор на медицината. Да, един стент или един челен зъб коства доста повече в ценоразписа на съвремието ни.
Един човек, който е изгубил надзор над душeвността си и живота си, се смята за неудачник и се оставя да си погине по метода, по който е най-евтино. Обикновено посредством бавното или бързото самоубийство.Това не е добре за всички нас, освен за него. Но дано да надуем фанфарите или вувузелите и да се престорим, че сме загрижени за нереалното Добро. Нека!
Автор: доктор Любомир Канов
Не знам за какво, само че в днешната международна бутафория, преструваща се за загрижена в деня на Душевното Здраве, аз, посветил живота си на тази идея като психиатър, изричам огромното си отрицание към всички, които в действителност не схванаха какво страдалчество и каква неволя са тези заболявания, които въобще не са разнообразни от другите човешки заболявания.
Това е по този начин и до през днешния ден в България, а и в света значително. Това са малфункции на мозъка, а не на “душата”. Сложни са за схващане, от време на време плашещи положения. Като степен на страдалчество, са може би най-страховитите, само че се случват на хора като нас, всеки ден. Когато се случат, никой с изключение на най-близките не се притичва на помощ, а обществото абдикира.
В самотата, в ъглите където са запокитени тези заболели, няма никаква светлина. Даже и лекарите в България напущат тези здрачни територии, тъй като кой желае да прекара живота си там? Говорят за права, за екология, за зелени идиотизми струващи трилиони долари, за правата и привилегиите на изцяло здрави хора с единствената им заслуга, че имат повече меланин в кожата или че най-важното е да понижим въглеродният си отпечатък върху планетата. Крещят за ущърбени права на полови малцинства, които доста постоянно се радват на сибаритски метод на живот и многочислени привилегии, които заради своите гении и сполучлив маркетинг на характерните умения в изкуствата, модата и първокласните сфери на живота, нерядко ги слагат в неравностойно състояние по отношение на елементарният бачкатор с три деца на гърба си.
Докато за клетниците с психологична болест никой не би се застъпил, а и те са изгубили значително разсъдъка си, с цел да се защитят сами. Системата ни убива? Кой кого убива в действителност? Кой хвърля яйца в отбрана на тези хора? Кой лицедейства в Парламента в тяхна изгода? Ако имаме 5 близки хора, най-малко един от тях се нуждае от помощ или от лекуване. Такава е статистиката. Е, и? Няма никой, който да съобщи ясно казуса и да сложи правилните цели.
Да, умират хора от COVID-19, всеки ден ги броят, само че някой споделя ли, че междинната възраст на умрелите е колкото междинната дълготрайност на живота, но никой не загатва възрастта на самоубийците, на алкохолизираните и на обезверените с нелекувани депресии.
Атомизирани общества, които под човечност схващат отбраната на откровени рецидивисти и нарушители, занимават се да рехабилитират хора умъртвили невъзмутимо почтени жертви, само че безразлични към тези сполетяни от същинската неволя на ужасяваща болест. Често лечима, само че делегирана в задният двор на медицината. Да, един стент или един челен зъб коства доста повече в ценоразписа на съвремието ни.
Един човек, който е изгубил надзор над душeвността си и живота си, се смята за неудачник и се оставя да си погине по метода, по който е най-евтино. Обикновено посредством бавното или бързото самоубийство.Това не е добре за всички нас, освен за него. Но дано да надуем фанфарите или вувузелите и да се престорим, че сме загрижени за нереалното Добро. Нека!
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ