Ако позволим на Ердоган да напредне...
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Свободата и законът в Средиземноморието не могат да бъдат предоставени в ръцете на ислямистки автократ, поел националистически и набожен курс. Това съобщи в изявление за „ Фигаро “ Адриен Дезюен, който е специалист по интернационалните връзки във фондация „ Пон Ньоф” – частен проучвателен център, предава БГНЕС.
Фигаро: Права ли е Франция, когато поддържа изрично Гърция и Кипър в борбата им с Турция, да рискува да сложи под опасност връзките си с Германия?
Адриен Дезюен: В тези сложни времена у нас остава ласкателното усещане, че Франция избавя достойнството на Европа. Държавите в северната и в източната част на континента наподобяват невидими, захласнати от желанието да изтласкат Русия благодарение на Съединени американски щати. Турция изкусно се промъкна в обичайното американско-руско съревнование. Благодарение на своята позиция тя си разрешава „ да си разиграва коня” в Средиземноморието, поглеждайки с невиждано надменност към Франция. Но на нея би трябвало да ѝ се подсети, че макар че елементарните ѝ въоръжени сили превъзхождат в количествено отношение френските, Франция е нуклеарна страна, която няма да допусне никаква експанзия.
Турция регулярно и редовно нарушава суверенитета на Гърция и Кипър по море и суша, тъкмо както Китай нарушава суверенитета на своите съседи в Източнокитайско море. Югоизточна Азия може да ни се коства надалеч и с съображение, само че Средиземно море ни визира директно. Ако Франция и средиземноморските ѝ съдружници не стартират да работят в този момент, на Турция последователно ще ѝ бъде разрешено да се самопровъзгласи за пазач на морските ни граници. Но свободата и закона в Средиземноморието не могат да бъдат предоставени в ръцете на ислямистки автократ, поел националистически и набожен курс.
От 1945 година Германия е пацифистка страна и това е добре. Няма да се опитваме да я ремилитаризираме непременно. За страдание, тя е пленник на своето мощно турско малцинство. Ако ненадейно реши да се причисли към френската военна дипломация, Ангела Меркел би си навредила. Берлин ръководи Европейския съюз в околните шест месеца, а Европейската комисия е ръководена от министъра на защитата на Германия, която е от близкото обграждане на Меркел.
Това е още един детайл, който би трябвало да бъде взет поради. Германия се пробва да стане съдия, който е безусловно ненужен във време на извънредно напрежение, когато на карта е сложено оцеляването на Европа и нейният престиж. От друга страна, преден удар сред Франция и Турция би бил неприятен ход от позиция на нашите немски съдружници. Но в последна сметка тази рецесия ще ни помогне да разберем кои са ни същинските другари и на кого можем да разчитаме при положение на нанасяне на тежък удар. Това сигурно не е НАТО, чийто член е Турция.
Фигаро: А това не е ли още един удар по плана на европейската дипломация?
Адриен Дезюен: Европейската дипломация като такава в никакъв случай не е съществувала. И не може да съществува. Възможни и желателни са обособени обединения по съответна тема или стратегия, както беше прелестната френска самодейност за осъществяване на среща на върха на страните от Южна Европа (Med 7) на Корсика. Но не би трябвало да забравяме, че европейското строителство още в самото начало се отхвърли от всички стратегически упоритости. Неговата цел още от края на 40-те години беше да резервира американската мощност на своя територия, с цел да не се наложи в никакъв случай повече да преживее или да води война.
Освен Франция на военачалник дьо Гол, всички европейски страни се съгласиха да предадат своето политическо и военно управление на нахлулия американски бранител. Европейският съюз не се замисли върху обстоятелството, че Съединените щати могат да ни оставят на произвола на ориста, както го направиха през 1914 и 1940 година Но американците се измориха да обезпечават в продължение на десетки години скъпоструващата настойчивост в Европа. Въпреки че Съединени американски щати се възползваха от опцията да подтиснат съветската военна мощност, те желаеха повече пари и по-малко полемики със съдружниците.
Фигаро: Трябва ли да одобряваме съществено заканите на Ердоган?
Адриен Дезюен: Ердоган е чист популист. Той постоянно прибягва до обиди и обществени скандални дейности, с цел да поддържа известността си измежду масите. Но 20 години след идването си на власт той се сблъсква с компликации на практика на всички фронтове. Завоеванията му в Сирия и интервенциите в Либия са повече или по-малко сполучливи, ориентирани към това да се отвлече публичното внимание от икономическите и политическите неуспехи на президента. Между другото, Ердоган е избрал грандиозна орис за народа си – да му върне тази тежест, която е имал в разгара на развиването си през XVI век. Но към този момент турската лира се намира на своето най-ниско равнище, той изгуби Истанбул, а някогашният му министър-председател и дипломатически консултант Ахмет Давутоглу осъжда резултатите от неговата политика и устрема към надмощие.
По този метод Ердоган става все по-зависим от най-националистическата и екстремистка секта в Турция – Партията на националистическото деяние, зад която стоят доста авторитетните „ Сиви вълци”.
Този турски ислямски шовинизъм, който възхвалява както величието на Османския халифат, по този начин и единството и военната концентрация, основани по времето на Мустафа Кемал, би трябвало да се приема съществено. Не би трябвало да се подценяват дейностите на турския президент във връзка с катедралата „ Света София” и църквата „ Христос Спасител”. Неговата стратегия е ислямизацията на Европа. Етническото и религиозно пречистване в Турция имаше своите прецеденти с арменци, гърци и кюрди. Ако позволим на Ердоган да напредне даже с няколко километра, цялото Средиземноморие и Балканите ще потънат в безпорядък.
Свободата и законът в Средиземноморието не могат да бъдат предоставени в ръцете на ислямистки автократ, поел националистически и набожен курс. Това съобщи в изявление за „ Фигаро “ Адриен Дезюен, който е специалист по интернационалните връзки във фондация „ Пон Ньоф” – частен проучвателен център, предава БГНЕС.
Фигаро: Права ли е Франция, когато поддържа изрично Гърция и Кипър в борбата им с Турция, да рискува да сложи под опасност връзките си с Германия?
Адриен Дезюен: В тези сложни времена у нас остава ласкателното усещане, че Франция избавя достойнството на Европа. Държавите в северната и в източната част на континента наподобяват невидими, захласнати от желанието да изтласкат Русия благодарение на Съединени американски щати. Турция изкусно се промъкна в обичайното американско-руско съревнование. Благодарение на своята позиция тя си разрешава „ да си разиграва коня” в Средиземноморието, поглеждайки с невиждано надменност към Франция. Но на нея би трябвало да ѝ се подсети, че макар че елементарните ѝ въоръжени сили превъзхождат в количествено отношение френските, Франция е нуклеарна страна, която няма да допусне никаква експанзия.
Турция регулярно и редовно нарушава суверенитета на Гърция и Кипър по море и суша, тъкмо както Китай нарушава суверенитета на своите съседи в Източнокитайско море. Югоизточна Азия може да ни се коства надалеч и с съображение, само че Средиземно море ни визира директно. Ако Франция и средиземноморските ѝ съдружници не стартират да работят в този момент, на Турция последователно ще ѝ бъде разрешено да се самопровъзгласи за пазач на морските ни граници. Но свободата и закона в Средиземноморието не могат да бъдат предоставени в ръцете на ислямистки автократ, поел националистически и набожен курс.
От 1945 година Германия е пацифистка страна и това е добре. Няма да се опитваме да я ремилитаризираме непременно. За страдание, тя е пленник на своето мощно турско малцинство. Ако ненадейно реши да се причисли към френската военна дипломация, Ангела Меркел би си навредила. Берлин ръководи Европейския съюз в околните шест месеца, а Европейската комисия е ръководена от министъра на защитата на Германия, която е от близкото обграждане на Меркел.
Това е още един детайл, който би трябвало да бъде взет поради. Германия се пробва да стане съдия, който е безусловно ненужен във време на извънредно напрежение, когато на карта е сложено оцеляването на Европа и нейният престиж. От друга страна, преден удар сред Франция и Турция би бил неприятен ход от позиция на нашите немски съдружници. Но в последна сметка тази рецесия ще ни помогне да разберем кои са ни същинските другари и на кого можем да разчитаме при положение на нанасяне на тежък удар. Това сигурно не е НАТО, чийто член е Турция.
Фигаро: А това не е ли още един удар по плана на европейската дипломация?
Адриен Дезюен: Европейската дипломация като такава в никакъв случай не е съществувала. И не може да съществува. Възможни и желателни са обособени обединения по съответна тема или стратегия, както беше прелестната френска самодейност за осъществяване на среща на върха на страните от Южна Европа (Med 7) на Корсика. Но не би трябвало да забравяме, че европейското строителство още в самото начало се отхвърли от всички стратегически упоритости. Неговата цел още от края на 40-те години беше да резервира американската мощност на своя територия, с цел да не се наложи в никакъв случай повече да преживее или да води война.
Освен Франция на военачалник дьо Гол, всички европейски страни се съгласиха да предадат своето политическо и военно управление на нахлулия американски бранител. Европейският съюз не се замисли върху обстоятелството, че Съединените щати могат да ни оставят на произвола на ориста, както го направиха през 1914 и 1940 година Но американците се измориха да обезпечават в продължение на десетки години скъпоструващата настойчивост в Европа. Въпреки че Съединени американски щати се възползваха от опцията да подтиснат съветската военна мощност, те желаеха повече пари и по-малко полемики със съдружниците.
Фигаро: Трябва ли да одобряваме съществено заканите на Ердоган?
Адриен Дезюен: Ердоган е чист популист. Той постоянно прибягва до обиди и обществени скандални дейности, с цел да поддържа известността си измежду масите. Но 20 години след идването си на власт той се сблъсква с компликации на практика на всички фронтове. Завоеванията му в Сирия и интервенциите в Либия са повече или по-малко сполучливи, ориентирани към това да се отвлече публичното внимание от икономическите и политическите неуспехи на президента. Между другото, Ердоган е избрал грандиозна орис за народа си – да му върне тази тежест, която е имал в разгара на развиването си през XVI век. Но към този момент турската лира се намира на своето най-ниско равнище, той изгуби Истанбул, а някогашният му министър-председател и дипломатически консултант Ахмет Давутоглу осъжда резултатите от неговата политика и устрема към надмощие.
По този метод Ердоган става все по-зависим от най-националистическата и екстремистка секта в Турция – Партията на националистическото деяние, зад която стоят доста авторитетните „ Сиви вълци”.
Този турски ислямски шовинизъм, който възхвалява както величието на Османския халифат, по този начин и единството и военната концентрация, основани по времето на Мустафа Кемал, би трябвало да се приема съществено. Не би трябвало да се подценяват дейностите на турския президент във връзка с катедралата „ Света София” и църквата „ Христос Спасител”. Неговата стратегия е ислямизацията на Европа. Етническото и религиозно пречистване в Турция имаше своите прецеденти с арменци, гърци и кюрди. Ако позволим на Ердоган да напредне даже с няколко километра, цялото Средиземноморие и Балканите ще потънат в безпорядък.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ