Когато и да подаде оставка Борисов, вече ще е късно
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Ако приемем, че актуалната политика е проекция от ползи създадени в решения, то елементарно можем да открием и повода за неналичието на развръзка към продължаващата политическа рецесия. Интересите от своя страна образуват два вида решения. Морални, които са верни за обществото и страната, и аморални, които постоянно са в интерес на определената власт, или кръговете към нея. Тук е и точката на усложнение на актуалната рецесия. Протестът е предизвикан от недостиг на първия вид решения - моралните. Властта в България, в продължение на доста години, взимаше най-вече аморалните решения, тъй като единствено посредством такива можеше да оцелява и да възпроизвежда модели на ръководство. Това докара до струпване на съществени дефицити в политическите дейности, като липса на морал, главозамайване, игнориране на правовата страна.
При състояние, че митингът явно е предизвикан от тези дефицити, няма по какъв начин обществото да чака проявата на политически морал тъкмо в този миг, тъй като даването на оставка в сходна обстановка, е на първо място честен акт. Това очевидно не се случва. Намираме се в този стадий от рецесията, при който всяко едно деяние предизвика противопоставяне. Протестът се втвърдява и продължава да е водеща тематика, а държавното управление дава все по-категорични знаци, че оставката не стои на дневен ред. Втвърдяването и на двете страни все още създава невъзможност. Едно обаче е ясно, времето не работи в интерес на премиера и държавното управление, тъй като оставането на власт в сходна обстановка води до отлив на хора, загуба на рейтинг, да не приказваме за интернационалния имидж. Тезата, че оставането на власт е демонстрация на отговорност поради взимането на значими управнически решения в подтекста на задаващата се рецесия, все още не се оправдава. Това, с което ръководещите се заеха, в действителност е смяна (поредна) на изборния кодекс, което не знам какво отношение има към задаващата се икономическа и Коронавирус рецесия.
В актуалната обстановка, когато и да подаде оставка Борисов, към този момент ще е късно. Ако той беше направил това при започване на митингите, в този момент към този момент щяхме да сме в навечерието на предизборна акция. На това поле Борисов е мощен, рейтингът му нямаше да е толкоз невисок и най-малкото щеше да стопира процеса на отлив на членове и цели структури от партията. И най-много, Борисов можеше да ползва опозиционно говорене против възможен длъжностен кабинет, с което да концентрира обществения спор в две фигури – неговата и тази на президента Радев. Така щеше да отслаби наличието на останалите неуместни политически играчи, като Демократична България и Слави Трифонов.
Уви, сега имаме радикално друга обстановка за ГЕРБ и Борисов.
Той и хората към него осъзнават, че стоешком на власт, губят гласове и огромна част от периферията. Въпреки това поръчките от него до този миг по никакъв метод не подсказват желание да подава оставка. Това ясно демонстрира какъв брой висок е залогът на това да остане на власт. Този залог може да е и напълно персонален, което прави развръзката още по-неясна.
Добрата вест за Борисов, в случай че въобще може да става дума за положителни вести, е фактът, че митингът не създава лавинообразна поддръжка към един единствен политически индивид. Тази липса дава опция на властта да формулира послания целящи да покажат неяснотата към сформирането на предстоящ кабинет, а неяснотата постоянно предизвика неустановеност в обществото. Борисов е наясно с тази неустановеност и я употребява при образуването на моментните опорни точни на властта. Ефектът от популяризирането ѝ обаче води само до активизиране на твърдите ядра на ГЕРБ, което не се отнася за периферията, която изчезва постепенно, само че стабилно. Все още няма изясненост за посоката, към която се движи тази външна страна. Към момента забележим растеж бележи партията на Слави Трифонов и Демократична България, само че този растеж мъчно би се аргументирал с отлива на гласове от ГЕРБ и преливането им в тези две обединения.
Подкрепата за Слави Трифонов идва точно от говоренето по тематиката за морала на родната политическа класа. Това, което той прави е да отразява митинга през своята телевизия и при всяка опция да разобличава какъв брой неморална и непрозрачна е властта, какъв брой погрешно е това и по какъв начин е пристигнало времето за смяна. Тази негова акция тече към този момент 20 години. В известна степен това вършат и от Демократична България, с тази разлика, че при тях разобличаването на неморалната, подмолна власт се показва в по-експертно и по-задълбочено говорене, което задължава гласоподавателя да разсъждава, което да кажем, не е най-хубавата линия на всеобщия гласоподавател. Периферията от гласоподаватели, която отдръпва доверието си от ГЕРБ, към момента не може да се разпознава със собствен политически индивид. Единственото несъмнено е, че една много дребна част би отишла като поддръжка на бъдещия план на Цветан Цветанов. Това би била тази част от гласоподаватели, които са директно обвързани, или попадат в някакъв вид взаимоотношения с отцепниците от ГЕРБ, които Цветанов взима под крилото си.
Говорейки за избавителни решения от страна на държавното управление, то такива все още няма. Окопаването във властта посредством разнообразни институционални принадлежности води до отсрочване и мотив за разнообразни разбори по отношение на аргументите. Същевременно се основава чувство за очакване на все по-негативни знаци от Брюксел. Дали това чувство ще стартира да се показва в съответни дейности, следва да разберем. В този смисъл, мотив за развръзката на политическата рецесия би пристигнала по-скоро от запад.
Ако приемем, че актуалната политика е проекция от ползи създадени в решения, то елементарно можем да открием и повода за неналичието на развръзка към продължаващата политическа рецесия. Интересите от своя страна образуват два вида решения. Морални, които са верни за обществото и страната, и аморални, които постоянно са в интерес на определената власт, или кръговете към нея. Тук е и точката на усложнение на актуалната рецесия. Протестът е предизвикан от недостиг на първия вид решения - моралните. Властта в България, в продължение на доста години, взимаше най-вече аморалните решения, тъй като единствено посредством такива можеше да оцелява и да възпроизвежда модели на ръководство. Това докара до струпване на съществени дефицити в политическите дейности, като липса на морал, главозамайване, игнориране на правовата страна.
При състояние, че митингът явно е предизвикан от тези дефицити, няма по какъв начин обществото да чака проявата на политически морал тъкмо в този миг, тъй като даването на оставка в сходна обстановка, е на първо място честен акт. Това очевидно не се случва. Намираме се в този стадий от рецесията, при който всяко едно деяние предизвика противопоставяне. Протестът се втвърдява и продължава да е водеща тематика, а държавното управление дава все по-категорични знаци, че оставката не стои на дневен ред. Втвърдяването и на двете страни все още създава невъзможност. Едно обаче е ясно, времето не работи в интерес на премиера и държавното управление, тъй като оставането на власт в сходна обстановка води до отлив на хора, загуба на рейтинг, да не приказваме за интернационалния имидж. Тезата, че оставането на власт е демонстрация на отговорност поради взимането на значими управнически решения в подтекста на задаващата се рецесия, все още не се оправдава. Това, с което ръководещите се заеха, в действителност е смяна (поредна) на изборния кодекс, което не знам какво отношение има към задаващата се икономическа и Коронавирус рецесия.
В актуалната обстановка, когато и да подаде оставка Борисов, към този момент ще е късно. Ако той беше направил това при започване на митингите, в този момент към този момент щяхме да сме в навечерието на предизборна акция. На това поле Борисов е мощен, рейтингът му нямаше да е толкоз невисок и най-малкото щеше да стопира процеса на отлив на членове и цели структури от партията. И най-много, Борисов можеше да ползва опозиционно говорене против възможен длъжностен кабинет, с което да концентрира обществения спор в две фигури – неговата и тази на президента Радев. Така щеше да отслаби наличието на останалите неуместни политически играчи, като Демократична България и Слави Трифонов.
Уви, сега имаме радикално друга обстановка за ГЕРБ и Борисов.
Той и хората към него осъзнават, че стоешком на власт, губят гласове и огромна част от периферията. Въпреки това поръчките от него до този миг по никакъв метод не подсказват желание да подава оставка. Това ясно демонстрира какъв брой висок е залогът на това да остане на власт. Този залог може да е и напълно персонален, което прави развръзката още по-неясна.
Добрата вест за Борисов, в случай че въобще може да става дума за положителни вести, е фактът, че митингът не създава лавинообразна поддръжка към един единствен политически индивид. Тази липса дава опция на властта да формулира послания целящи да покажат неяснотата към сформирането на предстоящ кабинет, а неяснотата постоянно предизвика неустановеност в обществото. Борисов е наясно с тази неустановеност и я употребява при образуването на моментните опорни точни на властта. Ефектът от популяризирането ѝ обаче води само до активизиране на твърдите ядра на ГЕРБ, което не се отнася за периферията, която изчезва постепенно, само че стабилно. Все още няма изясненост за посоката, към която се движи тази външна страна. Към момента забележим растеж бележи партията на Слави Трифонов и Демократична България, само че този растеж мъчно би се аргументирал с отлива на гласове от ГЕРБ и преливането им в тези две обединения.
Подкрепата за Слави Трифонов идва точно от говоренето по тематиката за морала на родната политическа класа. Това, което той прави е да отразява митинга през своята телевизия и при всяка опция да разобличава какъв брой неморална и непрозрачна е властта, какъв брой погрешно е това и по какъв начин е пристигнало времето за смяна. Тази негова акция тече към този момент 20 години. В известна степен това вършат и от Демократична България, с тази разлика, че при тях разобличаването на неморалната, подмолна власт се показва в по-експертно и по-задълбочено говорене, което задължава гласоподавателя да разсъждава, което да кажем, не е най-хубавата линия на всеобщия гласоподавател. Периферията от гласоподаватели, която отдръпва доверието си от ГЕРБ, към момента не може да се разпознава със собствен политически индивид. Единственото несъмнено е, че една много дребна част би отишла като поддръжка на бъдещия план на Цветан Цветанов. Това би била тази част от гласоподаватели, които са директно обвързани, или попадат в някакъв вид взаимоотношения с отцепниците от ГЕРБ, които Цветанов взима под крилото си.
Говорейки за избавителни решения от страна на държавното управление, то такива все още няма. Окопаването във властта посредством разнообразни институционални принадлежности води до отсрочване и мотив за разнообразни разбори по отношение на аргументите. Същевременно се основава чувство за очакване на все по-негативни знаци от Брюксел. Дали това чувство ще стартира да се показва в съответни дейности, следва да разберем. В този смисъл, мотив за развръзката на политическата рецесия би пристигнала по-скоро от запад.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ