ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
И след Борисов какво? Ще се получи " почти същото "? Подобно мислене е безразсъдно. Няма по какъв начин всичко да се подреди от раз. Но едно е ясно: с безучастие и примирие не се върви напред. Коментар от Веселин Стойнев.

А след това какво ще стане? Въпросът, който насочат критиците на антиправителствения митинг, самичък задава рамката на отговора: ще се върнат комунистите, ще останат ГЕРБ, ще дойдат Слави Трифонов и Мая Манолова, а обичайна десница, даже и пораснала, отново ще играе втора цигулка и така нататък Именно това чакат мнозина. Откъде обаче следва, че безусловно ще се получи " почти същото "?

Подобно едноходово мислене е обречено да се пази от разочарования и да жъне разочарования. Само че примирението и бездействието единствено удължават живота на злото. Нали знаете, че няма по какъв начин всичко да си пристигна на мястото от раз?

Решителната крачка може да бъде направена на 2 септември, в случай че в София и страната излязат стотици хиляди жители на митинг - тогава държавното управление евентуално ще падне. Главният прокурор по-трудно, само че натискът над него може да продължи и да разчита на триумф, когато той остане към този момент самичък.

Идва ред на партиите

След оставката на Борисов идва ред на партиите. Защото те излъчват политическо посланичество, а митингът се е състоял единствено от жители, които в това им качество никой не може да съставлява. И на мястото на Отровното трио идва ред да застанат допустими за победилия общ цивилен фронт партиийни водачи. Например Христо Иванов от " Демократична България ", Крум Зарков от Българска социалистическа партия и някой партиец-сценарист от " ИТН " на Слави Трифонов. А най-добре е да има още по-широко партийно-лидерско съглашателство, което обаче не учредява предизборна коалиция, а подписва пакт за правосъдна промяна в идващия парламент, както предложи Христо Иванов. Пък на изборите - всекиму съгласно сабята, която може да извади.

Социологическите изследвания към този момент не могат да дадат съответна електорална картина, тъй като още не сме в предизборна обстановка, а и те самите може да са инструмент за деформиране по един или различен метод на картинката. Все отново те към този момент обрисуват някои трендове. Едната е напълно обяснима - мощен отлив от ГЕРБ, подложена под натиска на митинга, и много непонятен мощен спад на Българска социалистическа партия, която поддържа митинга и се готви за лидерски избор. Съвсем разбираем растеж на " Демократична България ", чиито дейности вбесиха Иван Гешев и той нахлу в президентството, с цел да провокира протестната вълна. И не толкоз разбираем растеж на " ИТН ", която поддържа митинга основно посредством предаването на Слави Трифонов в дребна телевизия и в обществените мрежи.

Разумно е да допуснем, че систематичните опозиционни обединения ще наберат още мощ. " Демократична България " би повишена повече откъм ДСБ-крилото си, в случай че Атанас Атанасов, който мощно изостава като водачество и сила от Христо Иванов, отстъпи мястото си на някого като (или на самия) Радан Кънев, който би дръпнал електорално още напред съдружната групировка. За обновяване в Българска социалистическа партия пък въобще не може да се приказва, тъй като и Корнелия Нинова към този момент наподобява необятно мечтано в партията и отвън нея лице пред алтернативата Кирил Добрев, считан за червен вид на мутризиран герберски партократ.

Трудното занапред следва

Най-голямото незнайно в този момент е какви са политическите настройки на най-младите, които са емблемата и силата на митинга. Социолозите до момента не са ги изследвали като обособена група. Вероятно и ще пропуснат тази опция, тъй като забележителна част от младежите ще се върнат на Запад, където учат и работят. Дори на самия избор няма да разберем каква е политическата им ориентировка, тъй като в чужбина не се вършат екзитполове и изследвания. Към този миг обаче това няма да има изключително значение, в случай че всички партии, застанали зад митинга, осъществят в идващия парламент пакта за правосъдна промяна. Защото след свалянето на кабинета " Борисов " таман това ще е институционалната гаранция за отвоюването на страната от мутренско-прокурорския произвол.

Трудното занапред следва. На митинга жителите може и да са с разнообразни политически убеждения, само че желаят дружно оставката на Борисов и Гешев. Да, мнозина не преглътнаха тази " колаборация с врага ", по тази причина митингите не са толкоз всеобщи, колкото можеха да бъдат. След оставката обаче жителите ще би трябвало да гледат без гадност по какъв начин разноцветните им партийни водачи дружно договарят институционалната смяна. За нея е нужна необятна политическа поддръжка, надхвърляща опциите даже на партия, спечелила болшинство в Народното събрание.

А в случай че се окаже, че и спечелилата вота партия е прекомерно дребна и би трябвало да се търсят необятни обединения или други формули за ръководство, или пък се стигне още веднъж до предварителни избори? Това няма да е трагично, а ще значи, че политическият развой просто върви по лъкатушещ и по-бавен път. Но към този момент ще е извървяна огромна права.

С примирие и безучастие не се върви напред. Точно противоположното. Тъкмо по този начин стана нетърпимо неприятно.