Валентин Вацев: Остатъците от СДС и соросоидите се борят да се доберат до властта у нас
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
За обстановката в страната, за геополитическите настроения и ходовете на премиера Борисов анализаторът Валентин Вацев беседва с Петър Волгин в изявление пред БНР.
- Днешната власт наподобява тотално неспособна на ръководи повече, въпреки това има хора повече и по-малко извънредно настроени против тази власт, които желаят тя да се измете колкото се може час по-скоро. Кое доминира обаче? Кой е по-силен?
- Преобладава негативизма. Хората които движат процесите по-ясно могат да обяснят и да кажат конкрето какво не желаят, в сравнение с да кажат какво желаят. Според мен, митингът е на път да се осуети, да се провали, заради едновременното съществуване на три съществени аргументи. Първо координационният индивид на митинга се разцепи. Там се разделиха на леви и десни, въпреки че първоначално там бяха най-различни хора. В началото имаше чисто честен яд, който трябваше да даде опция, нещата да тръгнат по-бързо. А сега те са разграничени на леви и десни. Очевидни са и ядрата, които спорят в координацията на процеса. Това е гаранция, че процесът няма да приключи сполучливо. Второ – те бяха доста мощни с настояването „ Оставка! “, само че съответна стратегия зад това искане, аз не забелязах. Общо взето тези неща или съумяват до 20 ден, или като го докарат до 43-тия ден, това значи, че просто е изтърван импулса. Както споделя един английски драматург „ Ето по какъв начин великите инициативи губят своя подтик и се трансформират в своята диаметралност “.
- Т.е. стават нещо като част от пейзажа.
- Разбира се, тъкмо това стана, митингът, който първоначално заинтересува всички в България, в този момент към този момент мина във фонов режим. Там се разпростират свои закономерности, които обаче не приказват нищо несъмнено за бъдещето.
Второ, да, вие сте безусловно прав, днешната управителна клика - хунта не бих я нарекъл, тъй като хунтата е нещо по-организирано и по-системно - днешното управление на българския политически развой в държавното управление на Бойко Борисов, е деморализирано, и в действителност е на края на своя мандат, само че това не значи, че те са изцяло безпомощни.
Ето, да вземем за пример, забелязах с лека изненада по какъв начин те съумяха да отклонят публичното внимание от насъщните проблеми и да го насочат в погрешна посока. Нова конституция, Велико народно събрание – и не тъй като тези неща не са значими, в противен случай те са извънредно значими, само че тяхното слагане във фокуса на публичното внимание през днешния ден е лъжливо.
- Между другото тук има една забавна причинност - когато започнаха митингите отвред се чуваха възгласи за нова Конституция и за Велико народно събрание Това се възприемаше като нещо доста генерално. И като кажеш „ желая промяна на системата” - по какъв начин може да се смени системата? Естествено със промяна на Конституцията и привикване на Велико народносъбрание. Имаше най-различни хора, които споделяха това. В момента, в който го сподели Бойко Борисов, обаче...
- Това искане стана неактуално. На този стадий Борисов, допускам, че краткотрайно съумя, до момента в който за няколко дни, може би за седмица, публичното внимание се отклони от същината на процеса.
В момента в България кръстосват шпаги конституционалисти, хора на историческата просвета, хора с концепции за бъдещето, т.е живия развой – митинга - по отношение на тази проблематика, остана някак си странчен – фонов развой. Т.е. за мен митингът не води до нужните, до мечтаните резултати, което обаче това не значи обаче, че българското държавно управление няма да подаде оставка.
Работата е там, че когато едно държавно управление не пада вследствие на такива митинги, каквито следим, то може умерено да промени състава си, управлението си, даже мандатните си учредения вследствие на договаряния. Аз съм безусловно сигурен, въпреки че не мога да го потвърдя, че сега, зад завесата на публичното внимание се водят тънки, горещи и нервни договаряния, по тази причина кой въпреки всичко ще оглави процеса. Ще вземе ли българският соросианец властта, ще се добере ли до властните преимущества, или неговите съперници ще съумеят да го удържат.
Това са остатъците от Съюз на демократичните сили, които преди време бяха соросоидни, въпреки и не изцяло и не напълно. В момента, остатъците на Съюз на демократичните сили в България, са просто хора на Отворено общество. Отворено общество - дано да напомним - и самия Сорос, не трябва да бъдат бъркани с Америка. Официалното мнение на Съединени американски щати през днешния ден се показва от президента Тръмп, а не от Сорос, за който, доколкото знам, даже е рисково да стъпва на американска територия.
Ще бъде ли човек на Сорос министър-председател на България или ще бъде Бойко Борисов. Това е обстановка на избор, в който аз не мога да кажа нищо несъмнено. Един съветски мустакат водач беше споделил в една сходна обстановка „ Оба хуже “. Аз не мога да бъд принуден да предпочитам сред Бойко Борисов и Николай Младенов.
Аз съм теоретичен да нямам доверие на социология, изключително в дни на политически разбърквания. Социологията е достолепна просвета, само че на нея не трябва да се обръща внимание само и тъкмо в такива обстановки. Там правилото е, че който натисне по-силно, който заплати по-добре – той е прав. Социологията е съществено нещо, само че в такива обстановки тя играе ролята на инструмент за публично ръководство. Накрая третият проблем, който в действителност е основният проблем, който е въпроса ще успее ли това държавно управление да дострои до дъно, да постави последната тръба, която някои назовават „ Балкански поток “ други „ Български поток “, съгласно мене това е „ Турски поток “ на българска територия. А пък съгласно трети път това е „ Руски поток. Ако Босиров остане до края на септември той ще успее да дострои тъбопровода и ще бъде победител, без да обръщаме на всички останали условия и детайлности, които за мен са значими, само че Борисов ще бъде геополитически победител, в случай че успее да дострои тръбата. За да не успее са впрегнати всички старания, само че не ясна ролята на американското посолство.
Нека да загатна – американското посолство не е формален представител на Сорос. Ако Тръмп загуби властта, в случай че отиде в дълга политическа почивка, първата работа на идващото държавно управление на Сорос, ще бъде да спре градежа на газовата структура и това ще бъде още веднъж велика победа на „ откритата народна власт “.
Всъщност се оказа, че в дъното на българската политическа реалност стоят елементарни геополитически съображения.
Ще успее ли Борисов да мине в тесния процеп сред Путин и Сорос? Забележете аз не приказвам за Тръмп, а за Сорос. Сорос е един от основните финансисти на американската демократическа партия.
Ако победи Байдън, Сорос ще бъде на власт безразделно в България. А до тогава ще можем да вършим разлика сред американско мнение по въпроса за тръбата и за соросианско мнение.
- По въпроса за тръбата не се ли припокрива мнението на Сорос с мнението на Тръмп, тъй като ние видяхме, че американската администрация сподели, че ще има наказания за всички, които вземат участие в „ Северен поток “ и в другите съветски планове.
- Няма цялостно препокриване. Големите задания на Тръмп са надалеч отвън прекъсването на съветските градежи в Балканите и в Европа. Голямата задача на Тръмп е по какъв начин да удържи процеса и да не изпусне надпреварата със своите съперници. Как да удържи натиска на BLM. Как да удържи идната революционна вълна на антифа, която работеше във Сиатъл, в Минесота и на доста други места. Тръмп има настоящи предизборни проблеми, които не му дават опция да се провежда за геополитически настъпления или отстъпления в международен мащаб. Всъщност той е американски началник на който остават не повече от два месеца до решителната точка. Сигурно има съображение Тръмп да бъде упрекван, че не желае борба с Русия. Неговата идея е, че същинската борба е с Китай, а Русия може да бъде оставена на мира.
- За Русия в този момент чета в пресата, че тя била надали не в дъното на митингите против Бойко Борисов. Едва ли не тя е отговорна за митингите. В сегашния миг звучи извънредно неуместно.
- На мястото на съветските служби и на управлението на Газпром, аз бих впрегнал всички вероятни съветски запаси в България, да го подсилвам и да го избавям от лавината проблеми, които го налетяха. Русия има стратегически и геополитически интерес от завършването на „ Южен поток “ през България - можем да го назовем „ Балкански поток “ или „ Борисов поток “, само че името не трансформира същината. Така че в случай че приемем, че има съветска интервенция, тя би трябвало да бъде в напълно противоположна посока. Но не съм сюрпризиран, че на територията на нашата страна се кръстосват генерални геополитически трендове - България е геополитическа страна, българите не са научени да употребявани думата геополитика, само че те доста добре си знаят какво е това - когато мечката заиграе в съседите, и най-после пристигна и на наша територия. Това е обикновено защото България е геополитическото сърце на Балканите. И от това какво става в България зависи какъв ще бъде общият геополитически климат на Балканите. Забележете не Гърция, не Сърбия и напълно не Румъния са в сърцевината на Балканската геополитическа проблематика. Ние сме там и би било редно ние да си спомняме това по-често.
- Кого имате поради?
- Имам поради българският хайлайф в минали години, в минали времена и исторически обстановки – елитите на страната, поставяйки се в антицарски или процарски позиции, да вземем за пример са разбирали доста добре геополитическата роля на България. Тогавашните комунисти са разбирали това, и тогавашните царисти, и тогавашните демократи. Епохата на геополитиката приключи някъде при започване на българския социализъм или най-малко не се говореше за нея. Но аз не се колебая да вземем за пример, че Тодор Живков, по своему, по необразован метод също усещаше геополитическия смисъл на българските събития.
- Бойко Борисов има ли подобен геополитически нюх като правилен възпитаник на другаря Тодор Живков?
- Не, първо, той не е правилен възпитаник. Той е самообразован. Той се е формирал в една друга ера Да бъдеш в някакъв изчерпателен, не фиктивен, а изчерпателен правоприемник на Живков значи въпреки всичко да бъдеш правоприемник на най-успешния български политик през 20 век. Казвам това без страст, без благосклонност, без неприязън. Чисто структурно, софтуерно Живков беше сполучливия политик на Балканите през 20 в. Разбира се при него нещата приключиха не доста радостно, само че въпреки всичко сравнете неговата орис със ориста на Чеушеску. Нали незабавно излиза наяве? И това би трябвало да имаме поради. Да се пишеш изчерпателен, въпреки неофициален, правоприемник на Живков - това също способства нещо в достолепието на индивида, основава аура към един политик. Очаквам че ще се появят и нови наследници на Тодор Живков в идното безредие, което ни чака
- В това безредие, което ни чака, дали Борисов ще излезе отпред. Много пъти сме го отписвали през тези години – и политици, и публицисти – само че той постоянно успяваше да опровергае тези прогнози. Дали и в този момент ще успее да изиграе този номер?
- Той във всички комплицирани моменти до момента намираше някакво креативно решение да се измъкне от проблематиката, да посегне към нещо ново, да сложи нещо ново на публичното внимание и да канализира процеса в друга посока, преференциална за него. Този път, обаче, евентуално той ще показа ориста на ГЕРБ. ГЕРБ е деморализирана политическа общественост. Това не е партия, това е страната. Това е държавното чиновничество. С роднините и с хранените хора. Този път той ще би трябвало да показа, ориста на българското държавно чиновничество, което е в края на политическия си път. В България би трябвало да се чака генерално безредие на политическите елити. Гледано занапред, нито една политическа мощ не е в положение да може да каже последната дума. Може би в случай че в Българска социалистическа партия бяха приели, че митингите са тематика номер 1 в техния дневен ред, нещата щяха да бъдат по-определени и по-ясни. Но за Българска социалистическа партия темат номер 1 е едно друго събитие, което следва да стане през септември. При това състояние, виждам нещо извънредно неприятно – че българският политически хайлайф, подобен какъвто той е през днешния ден, не е в положение да роди нищо скъпо, свястно, устойчиво, нищо което да стои устойчиво на краката си и да гледа в бъдещето Ние сме при започване на интервал на генерално безредие и в случай че се опитваме, да вземем за пример, да си представим какъв би бил идващия парламент, след изборите, би трябвало да си призная, че не мога да си го показва - този предстоящ парламент. Там ще има политически сили доста, само че дребни, които ще дават обаче безпределно доста благоприятни условия за комбинации, като кубчето на рубик, безпределно доста благоприятни условия за комбинации, и то всичките без правила. Българският политически хайлайф към този момент може да живее без идеология. Без европейска идеология, без натовска идеология. Те живеят с храносмилателните си грижи на днешния ден и до на следващия ден. Такива парламенти също не са доста постоянни - там където няма ръководеща идеология. Колкото за персоналните вероятности на Бойко Борисов, съм привикнал да виждам, че той се оправя в последния миг с някакъв непряк креативен ход. Би могъл да се опита да реализира мир сред формалната американска администрация, и Кремъл - не със Сорос, със Сорос мир не може да има по никакъв метод. Но в случай че Борисов успее да реализира някакво спокойно съгашение, въпреки и краткотрайно, сред формалната американска администрация и Кремъл, не тъкмо Путин, само че кремълското групово управление, Ако успее да контракти някакво единодушие, даже за половин година, той ще излезе успее сполучливо от този въртоп.
- Невероятен върховен пилотаж, в случай че успее да го направи.
- Да, абсолютно. Но с изключение на върховен пилотаж аз бих могъл да нарека това и просто присъщ шанс. Борисов е късметлия. Той умее да се измъква по старешки в последния миг по най-простия метод - елементарен, само че непредвиден метод.
- Ще забележим дали това ще му се случи и този път. Благодаря ви доста за този разбор.
За обстановката в страната, за геополитическите настроения и ходовете на премиера Борисов анализаторът Валентин Вацев беседва с Петър Волгин в изявление пред БНР.
- Днешната власт наподобява тотално неспособна на ръководи повече, въпреки това има хора повече и по-малко извънредно настроени против тази власт, които желаят тя да се измете колкото се може час по-скоро. Кое доминира обаче? Кой е по-силен?
- Преобладава негативизма. Хората които движат процесите по-ясно могат да обяснят и да кажат конкрето какво не желаят, в сравнение с да кажат какво желаят. Според мен, митингът е на път да се осуети, да се провали, заради едновременното съществуване на три съществени аргументи. Първо координационният индивид на митинга се разцепи. Там се разделиха на леви и десни, въпреки че първоначално там бяха най-различни хора. В началото имаше чисто честен яд, който трябваше да даде опция, нещата да тръгнат по-бързо. А сега те са разграничени на леви и десни. Очевидни са и ядрата, които спорят в координацията на процеса. Това е гаранция, че процесът няма да приключи сполучливо. Второ – те бяха доста мощни с настояването „ Оставка! “, само че съответна стратегия зад това искане, аз не забелязах. Общо взето тези неща или съумяват до 20 ден, или като го докарат до 43-тия ден, това значи, че просто е изтърван импулса. Както споделя един английски драматург „ Ето по какъв начин великите инициативи губят своя подтик и се трансформират в своята диаметралност “.
- Т.е. стават нещо като част от пейзажа.
- Разбира се, тъкмо това стана, митингът, който първоначално заинтересува всички в България, в този момент към този момент мина във фонов режим. Там се разпростират свои закономерности, които обаче не приказват нищо несъмнено за бъдещето.
Второ, да, вие сте безусловно прав, днешната управителна клика - хунта не бих я нарекъл, тъй като хунтата е нещо по-организирано и по-системно - днешното управление на българския политически развой в държавното управление на Бойко Борисов, е деморализирано, и в действителност е на края на своя мандат, само че това не значи, че те са изцяло безпомощни.
Ето, да вземем за пример, забелязах с лека изненада по какъв начин те съумяха да отклонят публичното внимание от насъщните проблеми и да го насочат в погрешна посока. Нова конституция, Велико народно събрание – и не тъй като тези неща не са значими, в противен случай те са извънредно значими, само че тяхното слагане във фокуса на публичното внимание през днешния ден е лъжливо.
- Между другото тук има една забавна причинност - когато започнаха митингите отвред се чуваха възгласи за нова Конституция и за Велико народно събрание Това се възприемаше като нещо доста генерално. И като кажеш „ желая промяна на системата” - по какъв начин може да се смени системата? Естествено със промяна на Конституцията и привикване на Велико народносъбрание. Имаше най-различни хора, които споделяха това. В момента, в който го сподели Бойко Борисов, обаче...
- Това искане стана неактуално. На този стадий Борисов, допускам, че краткотрайно съумя, до момента в който за няколко дни, може би за седмица, публичното внимание се отклони от същината на процеса.
В момента в България кръстосват шпаги конституционалисти, хора на историческата просвета, хора с концепции за бъдещето, т.е живия развой – митинга - по отношение на тази проблематика, остана някак си странчен – фонов развой. Т.е. за мен митингът не води до нужните, до мечтаните резултати, което обаче това не значи обаче, че българското държавно управление няма да подаде оставка.
Работата е там, че когато едно държавно управление не пада вследствие на такива митинги, каквито следим, то може умерено да промени състава си, управлението си, даже мандатните си учредения вследствие на договаряния. Аз съм безусловно сигурен, въпреки че не мога да го потвърдя, че сега, зад завесата на публичното внимание се водят тънки, горещи и нервни договаряния, по тази причина кой въпреки всичко ще оглави процеса. Ще вземе ли българският соросианец властта, ще се добере ли до властните преимущества, или неговите съперници ще съумеят да го удържат.
Това са остатъците от Съюз на демократичните сили, които преди време бяха соросоидни, въпреки и не изцяло и не напълно. В момента, остатъците на Съюз на демократичните сили в България, са просто хора на Отворено общество. Отворено общество - дано да напомним - и самия Сорос, не трябва да бъдат бъркани с Америка. Официалното мнение на Съединени американски щати през днешния ден се показва от президента Тръмп, а не от Сорос, за който, доколкото знам, даже е рисково да стъпва на американска територия.
Ще бъде ли човек на Сорос министър-председател на България или ще бъде Бойко Борисов. Това е обстановка на избор, в който аз не мога да кажа нищо несъмнено. Един съветски мустакат водач беше споделил в една сходна обстановка „ Оба хуже “. Аз не мога да бъд принуден да предпочитам сред Бойко Борисов и Николай Младенов.
Аз съм теоретичен да нямам доверие на социология, изключително в дни на политически разбърквания. Социологията е достолепна просвета, само че на нея не трябва да се обръща внимание само и тъкмо в такива обстановки. Там правилото е, че който натисне по-силно, който заплати по-добре – той е прав. Социологията е съществено нещо, само че в такива обстановки тя играе ролята на инструмент за публично ръководство. Накрая третият проблем, който в действителност е основният проблем, който е въпроса ще успее ли това държавно управление да дострои до дъно, да постави последната тръба, която някои назовават „ Балкански поток “ други „ Български поток “, съгласно мене това е „ Турски поток “ на българска територия. А пък съгласно трети път това е „ Руски поток. Ако Босиров остане до края на септември той ще успее да дострои тъбопровода и ще бъде победител, без да обръщаме на всички останали условия и детайлности, които за мен са значими, само че Борисов ще бъде геополитически победител, в случай че успее да дострои тръбата. За да не успее са впрегнати всички старания, само че не ясна ролята на американското посолство.
Нека да загатна – американското посолство не е формален представител на Сорос. Ако Тръмп загуби властта, в случай че отиде в дълга политическа почивка, първата работа на идващото държавно управление на Сорос, ще бъде да спре градежа на газовата структура и това ще бъде още веднъж велика победа на „ откритата народна власт “.
Всъщност се оказа, че в дъното на българската политическа реалност стоят елементарни геополитически съображения.
Ще успее ли Борисов да мине в тесния процеп сред Путин и Сорос? Забележете аз не приказвам за Тръмп, а за Сорос. Сорос е един от основните финансисти на американската демократическа партия.
Ако победи Байдън, Сорос ще бъде на власт безразделно в България. А до тогава ще можем да вършим разлика сред американско мнение по въпроса за тръбата и за соросианско мнение.
- По въпроса за тръбата не се ли припокрива мнението на Сорос с мнението на Тръмп, тъй като ние видяхме, че американската администрация сподели, че ще има наказания за всички, които вземат участие в „ Северен поток “ и в другите съветски планове.
- Няма цялостно препокриване. Големите задания на Тръмп са надалеч отвън прекъсването на съветските градежи в Балканите и в Европа. Голямата задача на Тръмп е по какъв начин да удържи процеса и да не изпусне надпреварата със своите съперници. Как да удържи натиска на BLM. Как да удържи идната революционна вълна на антифа, която работеше във Сиатъл, в Минесота и на доста други места. Тръмп има настоящи предизборни проблеми, които не му дават опция да се провежда за геополитически настъпления или отстъпления в международен мащаб. Всъщност той е американски началник на който остават не повече от два месеца до решителната точка. Сигурно има съображение Тръмп да бъде упрекван, че не желае борба с Русия. Неговата идея е, че същинската борба е с Китай, а Русия може да бъде оставена на мира.
- За Русия в този момент чета в пресата, че тя била надали не в дъното на митингите против Бойко Борисов. Едва ли не тя е отговорна за митингите. В сегашния миг звучи извънредно неуместно.
- На мястото на съветските служби и на управлението на Газпром, аз бих впрегнал всички вероятни съветски запаси в България, да го подсилвам и да го избавям от лавината проблеми, които го налетяха. Русия има стратегически и геополитически интерес от завършването на „ Южен поток “ през България - можем да го назовем „ Балкански поток “ или „ Борисов поток “, само че името не трансформира същината. Така че в случай че приемем, че има съветска интервенция, тя би трябвало да бъде в напълно противоположна посока. Но не съм сюрпризиран, че на територията на нашата страна се кръстосват генерални геополитически трендове - България е геополитическа страна, българите не са научени да употребявани думата геополитика, само че те доста добре си знаят какво е това - когато мечката заиграе в съседите, и най-после пристигна и на наша територия. Това е обикновено защото България е геополитическото сърце на Балканите. И от това какво става в България зависи какъв ще бъде общият геополитически климат на Балканите. Забележете не Гърция, не Сърбия и напълно не Румъния са в сърцевината на Балканската геополитическа проблематика. Ние сме там и би било редно ние да си спомняме това по-често.
- Кого имате поради?
- Имам поради българският хайлайф в минали години, в минали времена и исторически обстановки – елитите на страната, поставяйки се в антицарски или процарски позиции, да вземем за пример са разбирали доста добре геополитическата роля на България. Тогавашните комунисти са разбирали това, и тогавашните царисти, и тогавашните демократи. Епохата на геополитиката приключи някъде при започване на българския социализъм или най-малко не се говореше за нея. Но аз не се колебая да вземем за пример, че Тодор Живков, по своему, по необразован метод също усещаше геополитическия смисъл на българските събития.
- Бойко Борисов има ли подобен геополитически нюх като правилен възпитаник на другаря Тодор Живков?
- Не, първо, той не е правилен възпитаник. Той е самообразован. Той се е формирал в една друга ера Да бъдеш в някакъв изчерпателен, не фиктивен, а изчерпателен правоприемник на Живков значи въпреки всичко да бъдеш правоприемник на най-успешния български политик през 20 век. Казвам това без страст, без благосклонност, без неприязън. Чисто структурно, софтуерно Живков беше сполучливия политик на Балканите през 20 в. Разбира се при него нещата приключиха не доста радостно, само че въпреки всичко сравнете неговата орис със ориста на Чеушеску. Нали незабавно излиза наяве? И това би трябвало да имаме поради. Да се пишеш изчерпателен, въпреки неофициален, правоприемник на Живков - това също способства нещо в достолепието на индивида, основава аура към един политик. Очаквам че ще се появят и нови наследници на Тодор Живков в идното безредие, което ни чака
- В това безредие, което ни чака, дали Борисов ще излезе отпред. Много пъти сме го отписвали през тези години – и политици, и публицисти – само че той постоянно успяваше да опровергае тези прогнози. Дали и в този момент ще успее да изиграе този номер?
- Той във всички комплицирани моменти до момента намираше някакво креативно решение да се измъкне от проблематиката, да посегне към нещо ново, да сложи нещо ново на публичното внимание и да канализира процеса в друга посока, преференциална за него. Този път, обаче, евентуално той ще показа ориста на ГЕРБ. ГЕРБ е деморализирана политическа общественост. Това не е партия, това е страната. Това е държавното чиновничество. С роднините и с хранените хора. Този път той ще би трябвало да показа, ориста на българското държавно чиновничество, което е в края на политическия си път. В България би трябвало да се чака генерално безредие на политическите елити. Гледано занапред, нито една политическа мощ не е в положение да може да каже последната дума. Може би в случай че в Българска социалистическа партия бяха приели, че митингите са тематика номер 1 в техния дневен ред, нещата щяха да бъдат по-определени и по-ясни. Но за Българска социалистическа партия темат номер 1 е едно друго събитие, което следва да стане през септември. При това състояние, виждам нещо извънредно неприятно – че българският политически хайлайф, подобен какъвто той е през днешния ден, не е в положение да роди нищо скъпо, свястно, устойчиво, нищо което да стои устойчиво на краката си и да гледа в бъдещето Ние сме при започване на интервал на генерално безредие и в случай че се опитваме, да вземем за пример, да си представим какъв би бил идващия парламент, след изборите, би трябвало да си призная, че не мога да си го показва - този предстоящ парламент. Там ще има политически сили доста, само че дребни, които ще дават обаче безпределно доста благоприятни условия за комбинации, като кубчето на рубик, безпределно доста благоприятни условия за комбинации, и то всичките без правила. Българският политически хайлайф към този момент може да живее без идеология. Без европейска идеология, без натовска идеология. Те живеят с храносмилателните си грижи на днешния ден и до на следващия ден. Такива парламенти също не са доста постоянни - там където няма ръководеща идеология. Колкото за персоналните вероятности на Бойко Борисов, съм привикнал да виждам, че той се оправя в последния миг с някакъв непряк креативен ход. Би могъл да се опита да реализира мир сред формалната американска администрация, и Кремъл - не със Сорос, със Сорос мир не може да има по никакъв метод. Но в случай че Борисов успее да реализира някакво спокойно съгашение, въпреки и краткотрайно, сред формалната американска администрация и Кремъл, не тъкмо Путин, само че кремълското групово управление, Ако успее да контракти някакво единодушие, даже за половин година, той ще излезе успее сполучливо от този въртоп.
- Невероятен върховен пилотаж, в случай че успее да го направи.
- Да, абсолютно. Но с изключение на върховен пилотаж аз бих могъл да нарека това и просто присъщ шанс. Борисов е късметлия. Той умее да се измъква по старешки в последния миг по най-простия метод - елементарен, само че непредвиден метод.
- Ще забележим дали това ще му се случи и този път. Благодаря ви доста за този разбор.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ