Венета Лимберова от „Лига на равнопоставеността“ пред ФАКТИ: Какво се случва при смърт на гей родител, който носи родителските права?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Вчера лятното шествие за равнопоставеност, проведено от обединяването на организации и деятели „ Лига на равнопоставеността “ потегли от Паметника на Съветската войска в София –музикално, цветно, с усмивка макар очевидните ежедневни компликации на членовете на общностите в обединяването. „ Лигата на равнопоставеността “ е коалиция от организации на ромската общественост, ЛГБТИ общността, глухата общественост. От ФАКТИ се свързахме се с Венета Лимберова от „ Лига на равнопоставенноста “, с цел да ни опише за това шествие и неговите цели. Венета Лимберова е част още и от младежката ЛГБТ организация " Действие ".
„ Шествието беше част от летния фестивал за равнопоставеност, който организираме от „ Лига на равнопоставеността “ – „ Заедно е супер “. Направихме шествието с концепцията да имаме опция да се съберем, да повторим още веднъж настояванията, които имат обособените общности и тези, които имаме дружно. Шествието по-късно мина през централните улици, предвождано от оркестър „ Карандила “ и приключи на Моста на влюбените, където беше и последният ден на изложбата с представители на трите общности и послания на общностите “, сподели ни тя.
Относно „ Лига на равнопоставеността “ и нейните претенции Венета Лимберова споделя: „ Всяка една общественост има разнообразни претенции и те са в разнообразни сфери – най-много са свързани с равнопоставеност, с равно отнасяне. Това е и посланието на самото шествие и на дейностите, които организираме в границите на фестивала - желаеме да бъдем третирани равно, само че и еднообразно от всички други в обществото. Искаме нашият глас да се чува тогава, когато се одобряват правила, които касаят нашата общественост.
Конкретно ЛГБТ общността – аз мога най-много за нея да приказвам, има претенции, свързани с отнасяне на сътрудниците, на децата, които сътворяваме и също по този начин предугаждане на сформира в Наказателния кодекс, които да са свързани с закононарушенията от ненавист, когато те се дължат на хомофобски или трансфобски подбуди.
В глухата общественост сега най-актуалното е настояването за приемане на Закона за жестовия език. Това е обвързвано с достъпа на глухите хора до качествено обучение, което да включва жестовия език – той по някакъв метод е техен майчин език, на него могат най-добре да се показват, най-добре могат да учат.
Основните претенции на ромската общественост отново са свързани с равно отнасяне. Правим препратки към пандемията – тогава единствено в ромските махали бяха затваряни, явно по дискриминационен претекст. Други квартали не бяха затваряни с изключение на тези, в които живее ромско население. Има и огромен проблем в областта на образованието за ромите и със сегрегираните учебни заведения. Друг огромен проблем за ромската общественост е евикцията – бутането на къщи, оставането на улицата на представители на ромската общественост “.
Разглеждайки фейсбук страницата на „ Лига на равнопоставеността “, ми направи усещане Закона за жестовия език, който е в настояванията на представителите на глухата общественост. Открих законопроект за този закон, има и медийни изявления по отношение на закона от 2017 година. На въпроса ми за този закон Венета отговори: „ Доколкото зная от сътрудниците от глухата общественост, те са работили по законопроект, който сега е минал през работни групи и текат последващи стадии. Основното искане на сътрудниците от глухата общественост е законът да бъде направен по този начин, че да може да подхожда на техните потребности. Това е и слоганът, който скандирахме през вчерашния ден на жестов език – „ Нищо за нас без нас “.
Когато се одобряват характерни правила, касаещи някоя характерна общественост, би трябвало представители на тази общественост да могат да дадат гледната точка – в тази ситуация ням човек да даде мнение. Той най-добре може да изясни потребностите, които има и те да бъдат съобразени, тъй че има еднакъв достъп. За ням човек да вземем за пример използването на каквато и да е било административна услуга е извънредно предизвикателство. Включително сега, когато глухите хора дават изявленията или приказват с медии е доста по-трудно да се реализира тази връзка, най-много, тъй като жестовият език е изключен, няма задоволително хора, които владеят жестов език и могат да са преводачи.
Въпросът е - в случай че ням човек има потребност от административна услуга, по какъв начин се обезпечава жестовия превод и обезпечава ли се. Има благоприятни условия да се направи – с готови хора, с потребление на техника. Има разновидности, това е обвързвано с налична среда. Администрацията към този момент е недостъпна “.
Относно еднополовите бракове, Венета Лимберова ни сподели: „ В момента Конституцията съдържа тест, който категорично споделя, че бракът е сред мъж и жена, което е конституционна спънка за еднополови бракове, само че не е спънка за приемането на записано общуване в Семейния кодекс. Така или другояче еднополовите партньорства съществуват, по този начин или другояче фамилиите ни съществуват, по този начин или другояче имаме деца, това е към този момент една доста огромна общественост и нерегулирането на тези взаимоотношения ни слага всички в риск.
От една страна, ние, които го живеем. От друга, всички наши близки, с които взаимодействаме – баби, дядовци, всички родственици. Също по този начин, когато взаимодействаме с учебни заведения, с детски градини, администрация, това основава доста проблеми за хората от общността. Искрено се надявам вместо да вървим към утежняване на ситуацията да се върви към по-широки диспути и повече светлина върху тематиката. Трябва да има някаква регулация, която аз считам, че е в полза на цялото общество “.
Децата на еднополовите фамилии, споделя ни Венета Лимберова, по документи имат единствено един родител: „ Те се водят с един родител. Законът е кьорав за другия родител. Децата порастват с двамата си родители, както в двойка на гей девойки, по този начин и в двойка на гей момчета. Те порастват с двамата си родители, със съзнанието, че са част от семейство, в което родителите са от един и същи пол, само че колкото повече пораства и общността се разраства, токова повече ще срещаме някакви проблеми. Най-големият призрачен сън на всички ни е - нека не ни се случи, до момента в който се откри някакво решение, какво се случва при гибел на родителя, който носи правата по закон. Тогава детето е сложено в безспорен риск. В най-страшният вид на този риск детето ще бъде гледано в обществен дом при съществуването на жив родител, който би трябвало да потвърждава, че е подобен. Способите за това са съвсем невъзможни.
Ние сега имаме един проблем, който е повече от безразсъден. Година и половина не можем да записваме акт за раждане на дете, което е родено в Съединени американски щати, в двойка сред българка и американка. Година и половина водихме доста диалози със Столична община. Ясно е, че българския закон – Семейният кодекс, не дава тази опция за регистрация, на акт за раждане, в който да се впишат и двете майки. Актът за раждане от Съединени американски щати е подобен. От друга страна, има интернационалните разпореждания, в които може да се откри решение, в това число вписването на единствено една от тях като родител, а по-късно по различен правосъден метод да бъде вписана и другата.
Нито едно от тези неща не се случи и това дете, то към този момент проходи, а ние към момента не можем да осигурим акт за раждане. То не може да запише персонален доктор, има отвод от опазване на здравето, скоро ще би трябвало да тръгне на детска градина. То не се води български жител, макар че то е български жител, единият му родител е български жител, само че неналичието на акт за раждане, който да удостовери това го слага в обстановка да не може да употребява произхода си по родител. Това е голям проблем. Детето има виза, позволение да бъде в България, само че не може да се употребява от това, което е. Да не приказваме за отношението на някои от чиновниците в общината, които обяснявали на майката българка, че това дете не е нейно. Тези хора нямат опция да разчитат на баби и дядовци и гледат детето си сами. И двете работят и се разпределят по какъв начин да се грижат за детето и най-после да ти кажат, че това дете не е твое е просто неуместно “.
Вчера лятното шествие за равнопоставеност, проведено от обединяването на организации и деятели „ Лига на равнопоставеността “ потегли от Паметника на Съветската войска в София –музикално, цветно, с усмивка макар очевидните ежедневни компликации на членовете на общностите в обединяването. „ Лигата на равнопоставеността “ е коалиция от организации на ромската общественост, ЛГБТИ общността, глухата общественост. От ФАКТИ се свързахме се с Венета Лимберова от „ Лига на равнопоставенноста “, с цел да ни опише за това шествие и неговите цели. Венета Лимберова е част още и от младежката ЛГБТ организация " Действие ".
„ Шествието беше част от летния фестивал за равнопоставеност, който организираме от „ Лига на равнопоставеността “ – „ Заедно е супер “. Направихме шествието с концепцията да имаме опция да се съберем, да повторим още веднъж настояванията, които имат обособените общности и тези, които имаме дружно. Шествието по-късно мина през централните улици, предвождано от оркестър „ Карандила “ и приключи на Моста на влюбените, където беше и последният ден на изложбата с представители на трите общности и послания на общностите “, сподели ни тя.
Относно „ Лига на равнопоставеността “ и нейните претенции Венета Лимберова споделя: „ Всяка една общественост има разнообразни претенции и те са в разнообразни сфери – най-много са свързани с равнопоставеност, с равно отнасяне. Това е и посланието на самото шествие и на дейностите, които организираме в границите на фестивала - желаеме да бъдем третирани равно, само че и еднообразно от всички други в обществото. Искаме нашият глас да се чува тогава, когато се одобряват правила, които касаят нашата общественост.
Конкретно ЛГБТ общността – аз мога най-много за нея да приказвам, има претенции, свързани с отнасяне на сътрудниците, на децата, които сътворяваме и също по този начин предугаждане на сформира в Наказателния кодекс, които да са свързани с закононарушенията от ненавист, когато те се дължат на хомофобски или трансфобски подбуди.
В глухата общественост сега най-актуалното е настояването за приемане на Закона за жестовия език. Това е обвързвано с достъпа на глухите хора до качествено обучение, което да включва жестовия език – той по някакъв метод е техен майчин език, на него могат най-добре да се показват, най-добре могат да учат.
Основните претенции на ромската общественост отново са свързани с равно отнасяне. Правим препратки към пандемията – тогава единствено в ромските махали бяха затваряни, явно по дискриминационен претекст. Други квартали не бяха затваряни с изключение на тези, в които живее ромско население. Има и огромен проблем в областта на образованието за ромите и със сегрегираните учебни заведения. Друг огромен проблем за ромската общественост е евикцията – бутането на къщи, оставането на улицата на представители на ромската общественост “.
Разглеждайки фейсбук страницата на „ Лига на равнопоставеността “, ми направи усещане Закона за жестовия език, който е в настояванията на представителите на глухата общественост. Открих законопроект за този закон, има и медийни изявления по отношение на закона от 2017 година. На въпроса ми за този закон Венета отговори: „ Доколкото зная от сътрудниците от глухата общественост, те са работили по законопроект, който сега е минал през работни групи и текат последващи стадии. Основното искане на сътрудниците от глухата общественост е законът да бъде направен по този начин, че да може да подхожда на техните потребности. Това е и слоганът, който скандирахме през вчерашния ден на жестов език – „ Нищо за нас без нас “.
Когато се одобряват характерни правила, касаещи някоя характерна общественост, би трябвало представители на тази общественост да могат да дадат гледната точка – в тази ситуация ням човек да даде мнение. Той най-добре може да изясни потребностите, които има и те да бъдат съобразени, тъй че има еднакъв достъп. За ням човек да вземем за пример използването на каквато и да е било административна услуга е извънредно предизвикателство. Включително сега, когато глухите хора дават изявленията или приказват с медии е доста по-трудно да се реализира тази връзка, най-много, тъй като жестовият език е изключен, няма задоволително хора, които владеят жестов език и могат да са преводачи.
Въпросът е - в случай че ням човек има потребност от административна услуга, по какъв начин се обезпечава жестовия превод и обезпечава ли се. Има благоприятни условия да се направи – с готови хора, с потребление на техника. Има разновидности, това е обвързвано с налична среда. Администрацията към този момент е недостъпна “.
Относно еднополовите бракове, Венета Лимберова ни сподели: „ В момента Конституцията съдържа тест, който категорично споделя, че бракът е сред мъж и жена, което е конституционна спънка за еднополови бракове, само че не е спънка за приемането на записано общуване в Семейния кодекс. Така или другояче еднополовите партньорства съществуват, по този начин или другояче фамилиите ни съществуват, по този начин или другояче имаме деца, това е към този момент една доста огромна общественост и нерегулирането на тези взаимоотношения ни слага всички в риск.
От една страна, ние, които го живеем. От друга, всички наши близки, с които взаимодействаме – баби, дядовци, всички родственици. Също по този начин, когато взаимодействаме с учебни заведения, с детски градини, администрация, това основава доста проблеми за хората от общността. Искрено се надявам вместо да вървим към утежняване на ситуацията да се върви към по-широки диспути и повече светлина върху тематиката. Трябва да има някаква регулация, която аз считам, че е в полза на цялото общество “.
Децата на еднополовите фамилии, споделя ни Венета Лимберова, по документи имат единствено един родител: „ Те се водят с един родител. Законът е кьорав за другия родител. Децата порастват с двамата си родители, както в двойка на гей девойки, по този начин и в двойка на гей момчета. Те порастват с двамата си родители, със съзнанието, че са част от семейство, в което родителите са от един и същи пол, само че колкото повече пораства и общността се разраства, токова повече ще срещаме някакви проблеми. Най-големият призрачен сън на всички ни е - нека не ни се случи, до момента в който се откри някакво решение, какво се случва при гибел на родителя, който носи правата по закон. Тогава детето е сложено в безспорен риск. В най-страшният вид на този риск детето ще бъде гледано в обществен дом при съществуването на жив родител, който би трябвало да потвърждава, че е подобен. Способите за това са съвсем невъзможни.
Ние сега имаме един проблем, който е повече от безразсъден. Година и половина не можем да записваме акт за раждане на дете, което е родено в Съединени американски щати, в двойка сред българка и американка. Година и половина водихме доста диалози със Столична община. Ясно е, че българския закон – Семейният кодекс, не дава тази опция за регистрация, на акт за раждане, в който да се впишат и двете майки. Актът за раждане от Съединени американски щати е подобен. От друга страна, има интернационалните разпореждания, в които може да се откри решение, в това число вписването на единствено една от тях като родител, а по-късно по различен правосъден метод да бъде вписана и другата.
Нито едно от тези неща не се случи и това дете, то към този момент проходи, а ние към момента не можем да осигурим акт за раждане. То не може да запише персонален доктор, има отвод от опазване на здравето, скоро ще би трябвало да тръгне на детска градина. То не се води български жител, макар че то е български жител, единият му родител е български жител, само че неналичието на акт за раждане, който да удостовери това го слага в обстановка да не може да употребява произхода си по родител. Това е голям проблем. Детето има виза, позволение да бъде в България, само че не може да се употребява от това, което е. Да не приказваме за отношението на някои от чиновниците в общината, които обяснявали на майката българка, че това дете не е нейно. Тези хора нямат опция да разчитат на баби и дядовци и гледат детето си сами. И двете работят и се разпределят по какъв начин да се грижат за детето и най-после да ти кажат, че това дете не е твое е просто неуместно “.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ