Да приватизираш морето
ФАКТИ огласява журналистически следствия от разнообразни медии, тъй като поддържа свободата на словото.
Член 18 на Конституцията и член 12 на Закона за водите разпореждат, че морското дъно е обществена държавна благосъстоятелност, върху което страната има суверенни права. Но най-малко в три случая проучени от Биволъ и Инициативата “Зелени закони” се вижда по какъв начин тясно свързани с властта лица и групировки с престъпен бекграунд “приватизират” морското дъно.
Най-актуален е кеят край Догансарай, за който Биволъ разкри, че е изникнал сред 2018 и 2019 година Това се вижда ясно на сателитни фотоси от системата Гугъл Earth.
До февруари 2018 м. кеят е дълъг към 50 метра. Ноември 2019 година към него са пристроени още 220 м. Новото огромно оборудване е с обща дължина 270 м. и оформя нова марина, в която могат да се приютят огромни яхти.
За да узакони заграбената от морето територия компанията “Хермес Солар” прави извънредно нагла врътка: афишира новоизградената част от вълнолома за издигната през 80-те години и го вписва като благосъстоятелност с промяна на остарял нотариален акт, претендирайки за фактическа неточност.
От запитванията ни до институциите за документите на оборудването стана ясно, че измамата е подпечатана в три министерства: Министерство на регионалното развитие, МО и МТИТ. След митингите на място и обществения скандал прокуратурата се засилва и видя противозаконния пристан, само че към този момент няма никакви дейности против служителите и политическите лица, позволили кражбата на държавната територия.
Нов плаж изникна в св. св. Константин и Елена
През 2016 година Министерстовото на туризма подписва контракт за наем на плаж Минерален басейн – север с сдружението св. св. Константин и Елена Холдинг АД, свързвано с варненската формация ТИМ. Плажът е в парцел 10135.2569.288, който е изключителна държавна благосъстоятелност, както и морското дъно пред него. Активната плажна линия е 2137 кв.м. За нея наемът е избран на 3720 лева годишно. В момента на подписване на контракта парцелът наподобява ето по този начин от спътник и в Кадастъра.
В идващите години стартират трансформации, които са проследими по сателитните фотоси на системата Гугъл Earth. Най-напред е издигната нова дига в морето.
След това е насипан пясък, който уголемява доста морския плаж и се образува дребен залив. “Отвоювана” от морето е и територия на север от дигата. Върху новия плаж изникват постройки.
Строителството е завършило преди летния сезон на 2019 година Биволъ насочи запитвания към Министерство на регионалното развитие и към св. св. Константин и Елена Холдинг АД за строителните бумаги, които не се откриват в нито един от обществените регистри на страната или Община Варна. До публицистичното привършване на публикацията отговор не се получи, само че резервираме опцията да публикуваме позицията на институциите и сдружението в случай че такава бъде изпратена.
В случая новият плаж и дигата, които по груби сметки са към 6 декара, остават благосъстоятелност на страната, само че самоуправството с държавната благосъстоятелност е налице. Дружеството наемател има директна изгода от завземането на морското дъно, защото разполага доста повече чадъри и заведения на плажа.
В момента “тимаджиите” заплащат на страната наем за малко над два декара плаж, а употребяват близо 6 декара обществена държавна благосъстоятелност. Би било разумно Министерството на туризма да преразгледа изискванията на контракта и смешният наем от 3720 лева годишно, който св. св. Константин и Елена Холдинг АД дължи на страната, да бъде повишен. До публицистичното привършване на публикацията не се получи отговор на нашето питане до ведомството дали са подхванати стъпки в тази посока.
Как 10 декара от морското дъно при залива на Алепу стават частна благосъстоятелност
Историята на този образец стартира през 1980 година когато територията на морския бряг сред Каваците и Алепу затворена от пътя Созопол – Приморско е оповестена за естествена забележителност, поради характерната крайморска растително и скотски свят.
На остарелия кадастрален пласт от 80-те се вижда, че двата парцела 37 и 144 са били море.
През 1984 година Комитета за запазване на околна среда се съгласява в част от естествена забележителност „ Нос Агалина “ най-близко до Алепу да се построи вилната група „ Марина “ и пристанище, като част от строящото се тогава Вилно населено място „ Дюни “ – последният туристически комплекс на социалистическа България изграждан от австрийци и поляци. Заедно с вилното населено място е построена и самата марина – малко пристанище за яхти и лодки опазвано от вълните от кей на изток и вълнолом от югозапад
Вилното населено място Дюни е намерено през 1987 година и незабавно става фешън курорт осигуряващ валута за закъсващата стопанска система на националната република.
Към края на века стартира да се вижда и резултата от неверно проектираните пристанищни уреди – самата марина почва да изплитнява, а зад вълнолома се натрупва нова плажна линия.
Ако разгледаме сателитните изображения от това време, този развой е проследим, макар ниска им резолюция.
През 1999 година държавното сдружение Дюни е закупено от Людмил Стойков, доближен на някогашния президент Георги Първанов. През 2002 турската петзвездна верига “Меджик лайф” дава концепция за мениджмънт и Дюни става техен клуб до 2008 година В началото на контракта марината към този момент е дефинитивно засипана от пясъка и на нейно място се появява басейн.
През същата 2002 година министърът на околната среда услужливо изключва 30 декара от естествената забележителност „ Нос Агалина “,а през февруари 2003 изключва още 8 декара. Върху тези площи през 2004 година се построява петзвездния “Марина Роял Палас”, а през 2007 и “Марина Бийч”.
През март 2003 Долорес Арсенов приема проект за ръководство на естествената забележителност направен от Дюни АД предусещащ застрояване на 14 декара от нея, обхващащи актуалният паркинг на Водоснабдителна система Дюни, само че показан под благозвучното име зона Г – зона за ръководство и поддръжка с посетителски център с опция за преспиване. Собствеността на зоната, както и на цялата територия на естествената забележителност, е обществена държавна горска територия. Как върху нея се построява частен паркинг не е ясно. Не е ясно и по какъв начин в кадастралните карти тази обществена благосъстоятелност към този момент се води незнайна благосъстоятелност, а в горските карти напряко е посочена като частна на юридически лица и е изключена от границите естествената забележителност. Законът за предпазените територии разпорежда, че собствеността на страната и общините в предпазените територии е обществена – т.е. не може да се продава или ипотекира. Заповед за изключване на паркинга и околната територия от зона Г липсва в регистъра на предпазените територии.
От картите на възобновената благосъстоятелност към 2008 година дъното на бившето пристанище към момента се води независим парцел, само че в кадастралните регистри и карти през 2018 година той към този момент е частна благосъстоятелност – част от парцел благосъстоятелност на Дюни АД.
Eто по този начин сред 1999 и 2018 година над 10 декара от морското дъно при Алепу – обществена държавна благосъстоятелност, върху което Република България има суверенни права, става благосъстоятелност на частното сдружение Дюни АД. И нито една институция у нас виновни за запазване на собствеността в лицето на Министерство на околната среда и водите, МЗХГ, Министерство на регионалното развитие не се опълчва против това жестоко и безпардонно нарушаване на Конституцията.
Днес когато се разяснява по какъв начин да променим Конституцията е добре да си спомним тези образци. Черно на бяло и даже с цветни сателитни фотоси те илюстрират по какъв начин властта я ползва, и по какъв начин не я ползва.
Съвместно следствие на Биволъ и Инициатива “Зелени закони”
Член 18 на Конституцията и член 12 на Закона за водите разпореждат, че морското дъно е обществена държавна благосъстоятелност, върху което страната има суверенни права. Но най-малко в три случая проучени от Биволъ и Инициативата “Зелени закони” се вижда по какъв начин тясно свързани с властта лица и групировки с престъпен бекграунд “приватизират” морското дъно.
Най-актуален е кеят край Догансарай, за който Биволъ разкри, че е изникнал сред 2018 и 2019 година Това се вижда ясно на сателитни фотоси от системата Гугъл Earth.
До февруари 2018 м. кеят е дълъг към 50 метра. Ноември 2019 година към него са пристроени още 220 м. Новото огромно оборудване е с обща дължина 270 м. и оформя нова марина, в която могат да се приютят огромни яхти.
За да узакони заграбената от морето територия компанията “Хермес Солар” прави извънредно нагла врътка: афишира новоизградената част от вълнолома за издигната през 80-те години и го вписва като благосъстоятелност с промяна на остарял нотариален акт, претендирайки за фактическа неточност.
От запитванията ни до институциите за документите на оборудването стана ясно, че измамата е подпечатана в три министерства: Министерство на регионалното развитие, МО и МТИТ. След митингите на място и обществения скандал прокуратурата се засилва и видя противозаконния пристан, само че към този момент няма никакви дейности против служителите и политическите лица, позволили кражбата на държавната територия.
Нов плаж изникна в св. св. Константин и Елена
През 2016 година Министерстовото на туризма подписва контракт за наем на плаж Минерален басейн – север с сдружението св. св. Константин и Елена Холдинг АД, свързвано с варненската формация ТИМ. Плажът е в парцел 10135.2569.288, който е изключителна държавна благосъстоятелност, както и морското дъно пред него. Активната плажна линия е 2137 кв.м. За нея наемът е избран на 3720 лева годишно. В момента на подписване на контракта парцелът наподобява ето по този начин от спътник и в Кадастъра.
В идващите години стартират трансформации, които са проследими по сателитните фотоси на системата Гугъл Earth. Най-напред е издигната нова дига в морето.
След това е насипан пясък, който уголемява доста морския плаж и се образува дребен залив. “Отвоювана” от морето е и територия на север от дигата. Върху новия плаж изникват постройки.
Строителството е завършило преди летния сезон на 2019 година Биволъ насочи запитвания към Министерство на регионалното развитие и към св. св. Константин и Елена Холдинг АД за строителните бумаги, които не се откриват в нито един от обществените регистри на страната или Община Варна. До публицистичното привършване на публикацията отговор не се получи, само че резервираме опцията да публикуваме позицията на институциите и сдружението в случай че такава бъде изпратена.
В случая новият плаж и дигата, които по груби сметки са към 6 декара, остават благосъстоятелност на страната, само че самоуправството с държавната благосъстоятелност е налице. Дружеството наемател има директна изгода от завземането на морското дъно, защото разполага доста повече чадъри и заведения на плажа.
В момента “тимаджиите” заплащат на страната наем за малко над два декара плаж, а употребяват близо 6 декара обществена държавна благосъстоятелност. Би било разумно Министерството на туризма да преразгледа изискванията на контракта и смешният наем от 3720 лева годишно, който св. св. Константин и Елена Холдинг АД дължи на страната, да бъде повишен. До публицистичното привършване на публикацията не се получи отговор на нашето питане до ведомството дали са подхванати стъпки в тази посока.
Как 10 декара от морското дъно при залива на Алепу стават частна благосъстоятелност
Историята на този образец стартира през 1980 година когато територията на морския бряг сред Каваците и Алепу затворена от пътя Созопол – Приморско е оповестена за естествена забележителност, поради характерната крайморска растително и скотски свят.
На остарелия кадастрален пласт от 80-те се вижда, че двата парцела 37 и 144 са били море.
През 1984 година Комитета за запазване на околна среда се съгласява в част от естествена забележителност „ Нос Агалина “ най-близко до Алепу да се построи вилната група „ Марина “ и пристанище, като част от строящото се тогава Вилно населено място „ Дюни “ – последният туристически комплекс на социалистическа България изграждан от австрийци и поляци. Заедно с вилното населено място е построена и самата марина – малко пристанище за яхти и лодки опазвано от вълните от кей на изток и вълнолом от югозапад
Вилното населено място Дюни е намерено през 1987 година и незабавно става фешън курорт осигуряващ валута за закъсващата стопанска система на националната република.
Към края на века стартира да се вижда и резултата от неверно проектираните пристанищни уреди – самата марина почва да изплитнява, а зад вълнолома се натрупва нова плажна линия.
Ако разгледаме сателитните изображения от това време, този развой е проследим, макар ниска им резолюция.
През 1999 година държавното сдружение Дюни е закупено от Людмил Стойков, доближен на някогашния президент Георги Първанов. През 2002 турската петзвездна верига “Меджик лайф” дава концепция за мениджмънт и Дюни става техен клуб до 2008 година В началото на контракта марината към този момент е дефинитивно засипана от пясъка и на нейно място се появява басейн.
През същата 2002 година министърът на околната среда услужливо изключва 30 декара от естествената забележителност „ Нос Агалина “,а през февруари 2003 изключва още 8 декара. Върху тези площи през 2004 година се построява петзвездния “Марина Роял Палас”, а през 2007 и “Марина Бийч”.
През март 2003 Долорес Арсенов приема проект за ръководство на естествената забележителност направен от Дюни АД предусещащ застрояване на 14 декара от нея, обхващащи актуалният паркинг на Водоснабдителна система Дюни, само че показан под благозвучното име зона Г – зона за ръководство и поддръжка с посетителски център с опция за преспиване. Собствеността на зоната, както и на цялата територия на естествената забележителност, е обществена държавна горска територия. Как върху нея се построява частен паркинг не е ясно. Не е ясно и по какъв начин в кадастралните карти тази обществена благосъстоятелност към този момент се води незнайна благосъстоятелност, а в горските карти напряко е посочена като частна на юридически лица и е изключена от границите естествената забележителност. Законът за предпазените територии разпорежда, че собствеността на страната и общините в предпазените територии е обществена – т.е. не може да се продава или ипотекира. Заповед за изключване на паркинга и околната територия от зона Г липсва в регистъра на предпазените територии.
От картите на възобновената благосъстоятелност към 2008 година дъното на бившето пристанище към момента се води независим парцел, само че в кадастралните регистри и карти през 2018 година той към този момент е частна благосъстоятелност – част от парцел благосъстоятелност на Дюни АД.
Eто по този начин сред 1999 и 2018 година над 10 декара от морското дъно при Алепу – обществена държавна благосъстоятелност, върху което Република България има суверенни права, става благосъстоятелност на частното сдружение Дюни АД. И нито една институция у нас виновни за запазване на собствеността в лицето на Министерство на околната среда и водите, МЗХГ, Министерство на регионалното развитие не се опълчва против това жестоко и безпардонно нарушаване на Конституцията.
Днес когато се разяснява по какъв начин да променим Конституцията е добре да си спомним тези образци. Черно на бяло и даже с цветни сателитни фотоси те илюстрират по какъв начин властта я ползва, и по какъв начин не я ползва.
Съвместно следствие на Биволъ и Инициатива “Зелени закони”
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ