Фабриката за текстилни изделия в Карлово е най-голямата дарителска проява

Фабриката за текстилни произведения в Карлово е най-голямата дарителска демонстрация на огромния покровител Евлоги Георгиев по отношение на неговите съграждани. През 90-те години на ХХ век фабриката е приватизирана и в този момент е в активите на частен холдинг, ръководен от Димитър Тадаръков. Към този миг комплексът от здания се разрушава, а желанията на притежателя за тях не са ясни.
Имало едно време в Карлово една текстилна фабрика, която давала издръжка на 120 карловски фамилии. Тя била дарена от Евлоги Георгиев на града през далечната 1892 година, а при своето подаяние той вписва в наследството си, че подарява на Карловското градско общинско ръководство фабриката, която е построил, дружно с всичката земя, сгради и машини.

Срещу това донорът на Софийския университет задължава Карловската община да се грижи за ръководството на предприятието, като половината доходи би трябвало да подарява за поддържането и развиването на карловските учебни заведения, а другата половина от приходите да капитализира, до момента в който се събере един забележителен фонд, от който да се построи болница в града.

След гибелта на Евлоги Георгиев карловската община извършва волята на донора. Тя влиза във притежание на фабриката и стартира да я отдава чартърен, а самата община отделя регулярно средства за ремонт на постройките и машините, както и строи нови индустриални мощности. Постепенно производството се усилва от ден на ден, което дава опция карловските учебни заведения да се употребяват от приходите тъкмо както е завещал донорът.
Реклама
От края на 1947 година, фабриката се преобразува в Държавно индустриално дружество (ДИП) " Теодоси Марков " - Карлово, само че като се изключи че продължава да работи добре и да генерира доходи, уголемява своето произвеждане и стартира да щампова и боядисва копринени платове. Така става известна и измежду карловците като " Щампата ".

През идващите десетилетия до 1990 година оборудването на " Щампата " неведнъж се усилва и модернизира, което разрешава и доста повишаване на продукцията. При последвалите промени през 1991 година фабриката се преобразува в сдружение с лимитирана отговорност " Карловска коприна " ООД, а в края на декември 1997 година е раздържавена, като 67% от държавното дружество са продадени.

Оттам нататък стартира трънливият път на символната постройка. " Сградата, монумент на културата, е частна благосъстоятелност и от години тъне в съсипия ", споделят от администрацията на града през днешния ден. А борбата за възобновяване на " Щампата " като благосъстоятелност на общината е обвързвана с поредност от правосъдни каузи.
Новият притежател
Акции от предприятието са купени при всеобщата приватизация от два приватизационни фонда - " Доверие " и " Булгарлизинг " (после преименуван на " Булхолдинг " ), надлежно 32.32% и 25%. Вторият е обвързван с Димитър Тадаръков, който преди съвсем 20 години изкупува и останалия държавен дял, и пакета на " Доверие ".
Реклама
Освен върху предприятието Тадаръков придобива и цялостна благосъстоятелност върху активите (сгради и машини), благосъстоятелност на сдружението.

До този миг теренът и постройките са били благосъстоятелност на общината, а предоставени единствено за оперативно ръководство на акционерното сдружение.

През 1997 година община Карлово предявява иск пред Районен съд - Карлово, срещу " Карловска коприна " за подчинение на собствеността и предаване на владението върху дарения от Евлоги Георгиев парцел. Районният съд отхвърля желае на общината. Решението е обжалвано пред Окръжния съд - Пловдив, само че с решение от 2005 година окръжният съд удостоверява решението. Общината стига и до Върховния касационен съд, още веднъж несполучливо.

След решенията парцелът е продаден през 2009 година от " Карловска коприна " на сдружението на предприемача Тадаръков " Пиринпласт ".