Фабиан Рене Хофман, Center for European Policy AnalysisИма повече от

Фабиан Рене Хофман, Center for European Policy Analysis

Има повече от един метод, по който Съединени американски щати могат да се отдръпват или да понижат военната си поддръжка за Европа, само че крайният риск е еднакъв. При един от евентуалните сюжети Доналд Тръмп още веднъж поема президентския пост през ноември и още преди да е встъпил в служба,

афишира, че член 5 на НАТО няма безусловно да провокира военна интервенция на Съединени американски щати.

Враговете на Алианса, изключително в Кремъл, ще заключат, че американската гаранция за сигурност към този момент е условна и ненадеждна.

Или пък новият президент на Съединени американски щати ще съобщи, че просто не може да обещае да сложи Европа преди всичко. Ще има известна помощ при положение на рецесия, само че военната подготвеност на американските сили ще бъде приоритизирана в Азия.

Или и двете.

Не можем да знаем по какъв начин тъкмо ще се развият събитията, само че можем с съображение да преценим, че нещата във военните връзки сред Съединени американски щати и Европа се трансформират.

Политическата и военната нерешителност в този момент изискват от европейските страни да се приготвят за отдръпване на поддръжката на Съединени американски щати за Европа като главен сюжет. Не тъй като знаем, че това ще се случи, а тъй като знаем, че може да се случи.

Това е тревожно, като се има поради, че

Русия още веднъж се трансформира в екзистенциална опасност

за европейската сигурност. Въпреки че към този момент Русия на Путин е съсредоточена върху войната против Украйна, има огромна възможност рано или късно тя да оспори териториалната целокупност на НАТО. Тъй като отдръпването на Съединени американски щати от Европа се обрисува като евентуален сюжет, а европейските държавни управления не престават да демонстрират колебливост пред лицето на съветските закани, вероятността за сходен спор единствено ще се усилва.

Успешното въздържане на Русия, даже след изтеглянето на Съединени американски щати, ще изисква от европейските страни да показват качества и увереност.

По явни аргументи анализаторите са най-загрижени за качествата. Като цяло европейските арсенали наподобяват изцяло неподготвени за широкомащабна междудържавна война. Високопоставен английски военачалник призна, че армията може да се бори с Русия в най-хубавия случай два месеца, до момента в който доста други европейски страни, като Италия, Белгия и Испания, към момента са надалеч от условието на НАТО за консумиране на 2% от Брутният вътрешен продукт за защита.

Загубата на достъп до американските военни принадлежности би навредила, изключително в ракетната област, като се има поради, че европейските страни разчитат значително на Съединени американски щати за обезпечаване на

огнева поддръжка на далечни дистанции,

както и на средства за противоракетна защита при положение на военни дейности с Русия. Към момента и други аспекти, като логистиката, също са мощно подвластни от Съединени американски щати.

Отказът на Съединени американски щати обаче би засегнал мощно и аспекта на решимостта. Макар че решимостта постоянно се възприема като по-скоро политически фактор, тя е директно обвързвана с военните качества. По-вероятно е да деянията увереност, в случай че сте сигурни, че можете да водите ефикасна война, когато нещата се объркат. Ето за какво загубата на достъп до военния потенциал на Съединени американски щати освен ще подкопае способността ни да се пазиме, само че и допълнителноще промени възприемания баланс на решимостта в интерес на Русия.

Липсата на решителност се укрепва в допълнение отпродължаващото разцепление на европейските страни във връзка с степента на подкрепяне на Украйна и нуждата Русия да загуби войната напълно, което акцентира нежеланието за вдишване на риск.

Необходими са незабавни дейности.

Предвид евентуалното влияние на втората администрация на Тръмп върху Европа, европейските ръководители би трябвало да работят. Те би трябвало

да се надяват на най-хубавото, само че да се приготвят за най-лошия вид

- цялостно отдръпване на Съединени американски щати в границите на месеци след встъпването в служба на екипа на Тръмп. Всеки различен метод би бил необмислен и несъответстващ с главната отговорност на държавните водачи да подсигуряват сигурността, просперитета и оцеляването на своите народи.

Остава единствено един вид: фрапантно редуциране на периодите, в които Европа ще стане самостоятелна и боеспособна. Европейските страни не се нуждаят от способени и добре екипирани армии до 2030 година - те се нуждаеха от тях през вчерашния ден. Това постанова многозначително увеличение на разноските за отбранаи доста създаване на европейската отбранителна индустриална база. Това е основен детайл от възобновяване на разбирането на Кремъл за европейската решителност.

Вместо неведнъж да акцентират нежеланието си да поемат опасности в безкрайни полемики за рисковете от ескалация на войната в Украйна, те би трябвало ясно

дадемонстрират своята непреклонност и ангажираност,

даже в случай че това усилва рисковете за личната им сигурност. Имайте поради, че Европа към този момент е обект на задълбочаваща се съветска акция за бойкот и подривна активност.

С наближаването на изборите в Съединени американски щати през ноември Европа се намира на кръстопът и може да се появи възприятие на суматоха по отношение на бъдещето на Европа. Не от тези суматохи, които сковават вземащите решения, а от тези, които задействат инстинкта за битка или бягство. Европейците би трябвало да изберат да се борят, в случай че в действителност са решени да защитят метода си на живот в демократични демократични общества.

Континентът не може да чака до ноември, с цел да се заеме съществено. От през днешния ден нататък европейските страни разполагат в най-хубавия случай с 2 до 3 години, с цел да възстановят ефикасното въздържане по отношение на Москва, в противоположен случай рискуват доста. Европейските ръководители би трябвало да работят по съответния метод. /БГНЕС