Езра Паунд е американски поет, музикант и критик, представител на

Често някои хора са по-близко до определени видове животни, отколкото до други хора ~ Езра ПАУНД

Езра Паунд е американски стихотворец, музикант и критик, представител на модернисткото придвижване от началото на 20-те години, с който най-често бива свързвано Изгубеното потомство. Допринася за откриването и за оформянето на стила на създатели като Т. С. Елиът, Джеймс Джойс, Робърт Фрост и Ърнест Хемингуей. Паунд смята за дълг на носителите на културата да ръководят, даже диктаторски, с цел да подсигуряват, че изкуствата няма да затънат в посредствеността под натиска на бизнеса да продава “културата “, като още една стока на пазара.

Хемингуей написа за него: „ Най-доброто от творчеството на Паунд ще просъществува до тогава, до момента в който има литература. “

Човек, който чете, е човек, който живее. Книгата би трябвало да е факел в ръката на човек.

Геният е способността да виждаш 10 неща там, където останалите виждат едно.

Творецът към този момент не изпитва религия или подозрение, че масата, полуобразованото ухилено цяло… не може по никакъв метод да показа неговите удоволствия… Аристокрацията на изкуствата е подготвена още веднъж за своята работа. Модерната цивилизация е родила раса с мозък колкото на заек и ние, които сме наследниците на знахарите и вудото, ние създателите, които толкоз дълго сме били ненавиждани, ще поемем властта.

Поезията е като математиката. Тя ни дава уравнения, само че не за нереални фигури, триъгълници, квадрати и така нататък, а за човешките страсти.

Изкуствата, литературата, поезията, са просвета, тъкмо както химията е просвета. Техният обект е индивидът, човечеството и индивидът. Обект на химията е материята по отношение на нейния състав.

Изкуствата ни дават огромна част от трайните и неопровержими данни по отношение на природата на индивида, на индивида като духовна същина, на индивида като чувстващо и мислещо създание. Изкуствата стартират там, където свършва медицината, или по-скоро те се припокриват частично с тази просвета. Границите на двете изкуства се преплитат.

От медицината научаваме, че индивидът вирее най-добре когато е добре почистен, проветрен и озарен от слънце. От изкуствата научаваме, че индивидът е капризен, че един човек се разграничава от различен. Че индивидите се разграничават един от различен така както листата на едно дърво се разграничават едно от друго. Че индивидите не си наподобяват като копчета изсечени от машина.

От изкуствата научаваме също по какъв метод индивидът наподобява или се разграничава от други типове животни. Научаваме, че постоянно някои хора са по-близко до избрани типове животни, в сравнение с до други хора от друго създание. Научаваме, че не всички хора желаят едни и същи неща и заради това, би било незаслужено да раздадем на всекиго по една крава и два акъра земя.

Би било напълно намерено незаслужено да се отнесем към щрауса като към бяла мечка, в случай че приемем по начало, че не е незаслужено единствено по себе си да затворим и двете в някое място, където да се отнасяме към тях както и да било.

Лошото изкуство е неточното изкуство. Това е изкуство, което фалшифицира отчетите си. Ако един академик фалшифицира своя отчет, дали преднамерено или от немарливост, ние го считаме или за нарушител или за неприятен академик, според от величината на провинението, и надлежно или го наказваме или го презираме.

Може би няма нищо по-лошо от това да знаеш, че си низък псе и да знаеш, че някой различен, даже и единствено един да е, също го знае.

(Ezra Pound, Venice 1971, © Henri Cartier-Bresson / Magnum Photos)

Както в медицината съществуват изкуството на диагностиката и изкуството на лекуването, по този начин в изкуствата, по този начин в съответното изкуство на поезията и на литературата, съществуват изкуството на диагностиката и това на лекуването. Едното назоваваме фетиш към грозното, а другото назоваваме фетиш към красивото.

Култът към красивото е хигиената, това е слънцето, въздухът и морето и дъжда и гмуркането в езеро. Култът към грозното, Вийон, Бодлер, Корбиер, Биърдсли, това е диагностика. Флобер е диагностика. Сатирата, в случай че ще хабим метафората до дъно, сатирата е хирургия, имплантации и ампутации.

Красивото в изкуството ни припомня кое си коства. Не приказвам за преструвки тук. Имам поради хубостта, не лигавщината, не сентиментализирането на хубостта, не да убеждаваш хората, че хубостта е благопристойно и порядъчно нещо. Имам поради хубостта. Когато духне априлският вятър, не спориш за естеството му, а усещаш по какъв начин се изпълваш с сила. Когато срещнеш бързонога мисъл в Платон или видиш изтънчено очертание в една скулптура, се изпълваш с сила.

Дори цялата тази суматоха с боговете ни припомня, че нещо си коства. Сатирата ни припомня, че някои неща не си костват. Кара ни да помислим за изгубеното време.

Култът към хубостта и очертаването на грозното не са взаимно противоположни.

Изкуството в никакъв случай не убеждава никого да прави каквото и да е, не кара никого да мисли еди какво си или да бъде еди какво си. То съществува както дървото съществува, можеш да му се възхищаваш, можеш да поседнеш на сянка, можеш да си набереш банани от него, можеш да го нацепиш на трупи за огън, можеш да правиш каквото ти душа изиска.

Освен това, ти би бил чист простак да търсиш това изкуство, което не ти харесва. Глупак би бил да четеш класици, тъй като някой ти е споделил да четеш класици, а не тъй като ти харесват. Глупак би бил да се стремиш към добър усет, в случай че го нямаш по природа. Ако има едно място, където е цялостна идиотщина да се преструваш, то това е пред някоя творба на изкуството. Също по този начин, би бил простак да не отвориш мозъка и сърцето си, да нямаш предпочитание да се насладиш на нещо, което може да ти достави приятност, само че не знаеш по какъв начин.

Ако човек не желае да поеме риск поради своята позиция, то или тя не коства, или той не коства.

Роб е този, който стои и чака различен да го освободи.

Нищо написано поради възнаграждение не заслужава да бъде отпечатвано.

Литературата е вест, която остава вест.

Не обръщайте внимание на рецензиите на хора, които не са написали най-малко една значима книга.

Няма причина да не харесваш едни и същи книги на 18 или 48 години.

Човек не може да разбере една дълбокомислена книга, в случай че не преживее част от нейното наличие.

Красотата е единствено един мирис сред две клишета.

Когато двама души постоянно са съгласни между тях, единият е непотребен.

Ако литературата на една нация запада, тази нация атрофира и се разпада.

Към богатите

Кой съм аз, с цел да ви осъждам, о Богати,
аз, който също оскърбявам
с мойта беднотия,
както вие с безполезните благосъстояния?