Езикът се превърна в основния терен, върху който се разиграват

...
Езикът се превърна в основния терен, върху който се разиграват
Коментари Харесай

„Дядо“ вече е „проблемна“ дума на Запад

Езикът се трансформира в главния терен, върху който се разиграват културните войни, които опустошават западния свят.

Може да се каже, че съвсем всяка дума и фраза могат да се трансфорат в непредвидена цел на езиковата полиция. Кой би предположил, че към този момент няма да е задоволително да се употребяват думи като „ дядо “, „ духовно животно “, „ кафяви чанти “, „ кейкуок “ (вървене по торта, идиом), „ жестоко направено “, „ шерпа “, „ мантра “, „ тотемен стълб”, или „ разчистване на домакинството”? Това са единствено част от нещата в дълъг лист с проблематични думи и изречения, съдържащи се в Инклузивния/Включващ езиков указател, оповестен от Университета на Вашингтон.

Всеки рационален човек, който чете това управление, ще бъде изумен от неговия халюцинационен звук. Читателят научава, че е неотложно да спре да употребява изречения като „ дъжд от котки и кучета “.

Авторите на управлението са завладяващо водени в опита си да обосноват за какво рационални и до момента непротиворечиви думи не би трябвало повече да се употребяват. Например, те оправдават нуждата от унищожаване на думата „ домакинство “ с претекста, че „ във връзка с работата в офиса, този език може да се почувства като джендъризиран “.

Ако в действителност многочислените оферти на Приобщаващото езиково управление трябваше да бъдат възприети, хората щяха да приказват на доста друг език – подобен, който отхвърля правенето на разграничения сред умни и елементарни човеци или сред мъже и дами.

Ето за какво наръчникът демонстрира мощно равнище на неприязън към потреблението на термина „ първокачествен “. Той отбелязва, че това значи, че „ тази съответна стойност е с най-хубаво качество или в най-голям клас и по този метод други от тази група са от втора или по-ниска класа “.

Мрачната, посредствена сензитивност на отвод да се вършат разграничения издига приобщаването до цел единствено по себе си.

Амбицията на езиковия империализъм е главният мотор на управлението. Езиковият империализъм, който е планът за налагане на нов език и мироглед на хората – поражда през 70-те години на предишния век. Първоначално се предизвиква от феминистки, които настояват, че езикът привилегирова мъжествеността и основава действителност, в която на дамите ще бъде предоставена ролята на жители от втора класа.

Вдъхновеното от феминизма придвижване за езикова промяна имаше за цел да сътвори това, което беше разказано като „ джендърно обективен език ".

Това, което стартира като опит за феминизиране на езика, последователно закупи все по-принудителен и цензуриращ звук. Културата на цензурата, която в последна сметка се появи от придвижването за езикова промяна, е доста друга от предходните опити за полицейски език.

Исторически видяно, цензурата имаше за цел да отбрани и укрепи статуквото. Новата вълна на цензура – която първо обхвана университетите, а по-късно и други институции – се опита да я анулира и да насърчи обществената и политическа смяна.

Всъщност езикът се трансформира в съществена среда за смяна на света и смяна на действителността на хората. Този метод изрично се застъпва от последователите на „ транссексуалната езикова промяна “. Както изясни един транс деятел:

„ Тъй като един от най-важните способи за конструиране на цисексизма е посредством езика, идентифицирането и демонтирането на цисексисткия език е централна част от трансактивизма и част от работата, която се чака да извършат съдружниците на цисексизма. "

От позиция на този човек, премахването на езика е основата за институционализирането на неутрална във връзка с пола просвета.

Забележителният напредък на транс езика в главните институции на обществото илюстрира, че словесното филтриране на британския език се е трансформирало в естествен факт от живота.

През последните години езиковият империализъм закупи необуздана упоритост до степен, че се трансформира в едно корозивно силово налагане даже върху хора, на които твърди, че оказва помощ.

Базираният в Ню Йорк публицист и музикант Анхел Едуардо характеризира изобретяването на термина " латинкс ", с цел да се опишат испаноговорящите хора като форма на лексикален империализъм. Той обръща внимание на анкета, съгласно която единствено 2% от латиноамериканците употребяват този термин, с цел да опишат себе си, а 40% го намират за афектиран.

Разбира се, има милиони хора, които са враждебни към плана на езиковия империализъм. Понякога се майтапят и се подиграват с многочислените неотдавна измислени местоимения и думи. Но езиковият империализъм не е смешка. Той към този момент оказа доста въздействие върху университетските институции.

В и отвън полемиките на семинара ми забелязах, че доста студенти се самоцензурират. Езиковата полиция попречва откритото проучване на концепциите и в последна сметка оказва въздействие върху това по какъв начин хората имат вяра, че би трябвало да мислят и да се държат.

Big Tech (големите софтуерни корпорации на Силиконовата долира, б.р.) с цялото си сърце одобри езиковия империализъм. Съвсем неотдавна Microsoft Word разгласи, че ще добави „ приобщаваща езикова инспекция “ към своята стратегия.

Всъщност този инструмент има за цел да подсигурява, че даже в персоналната си връзка вие се придържате към догмата за " приобщаване ". Винаги висейки във фонов режим, инструментът за инспекция на езика има за цел да подсигурява, че в никакъв случай няма да можете да се върнете към обичайния език на здравия разсъдък.

Лексикалният империализъм не е единствено промяна на езика. Нито пък става дума единствено за смяна на действителността. В последна сметка се стреми да управлява мозъка ви.

Превод: СМ
Източник: pogled.info

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР