Иван Вазов: Език свещен на моите деди... с удара на твойта красота аз хулниците твои ще накажа
Език заветен на моите предци, разбра ли някой какъв брой красота, мощт се крий в речта ти гъвкава, звънлива – от руйни тонове какъв лукс, какъв обсег и изразитост жива?
БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК
Иван Вазов
Език заветен на моите предци,
език на страдания, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за наслада не - за кахъри отровни.
Език прелестен, кой те не руга
и кой те пощади от ругатни гадки?
Вслушал ли се е някой до момента
в мелодьята на твойте звуци сладки?
Разбра ли някой какъв брой красота, мощност
се крий в речта ти гъвкава, звънлива -
от руйни тонове какъв лукс,
какъв обсег и изразитост жива?
Не, ти падна под общия срам,
порицан, очернен със думи кални:
и непознатите, и нашите, във хор,
отхвърлиха те, о, език страдални!
Не си можал да въплътиш във теб
създаньята на креативната мисъл!
И не за ария геният ти слеп -
за недодялан брътвеж те единствено бил орисал!
Тъй чувам сè, откак съм на света!
Сè туй ругание извънредно, фешън,
сè тоя отзвук, низка клюка,
що слетя всичко благо нам и родно.
Ох, аз ще взема черния ти позор
и той ще стане мойто вдъхновенье,
и в светли звукове ще те предам
на бъдещото бодро поколенье;
ох, аз ще те обриша от калта
и в твоя чистий бляск ще те покажа,
и с удара на твойта хубост
аз хулниците твои ще санкционира.
Пловдив, 1883
Написано в отговор на единомислещите съвсем тогава изказвания за неучтивост и немузикалност на нашия език, изказвания, давани от чужденците, като пишеха за нова България, включително и русите. В естетика с тях повтаряха това и самите българи!
