Ей, Съдба, поуспокой малко топката! Разбирам, че има уроци за

Ей, Съдба, поуспокой малко топката!

Разбирам, че има уроци за предоставяне, моменти за преживяване и хора за ПРЕживяване, само че ми идва малко множко.

В момента, когато дръзна да си помисля, че мога да си отдъхна и че скоро с теб не ни чака среща, ти се материализираш пред прага ми с гръм и тропот, нехаеща за моята последна неопитност.
Edna предлага Празник за кожата с розов грейпфрут
А когато изпитвам потребност да се появиш, да ме избавиш от личните ми задръжки и да промениш живота ми, никаква те няма!

Не ти разбирам методите, само че почтено казано, се изморих да се пробвам да ги проумея.

Уж всяка разпоредба с твоя щемпел била за положително и рано или късно мъдростта ти се изяснявала на всеки, имал неблагоразумието да я сложи под подозрение.

След като ми сервира всевъзможни изненади, коя от коя по-разтърсващи, не се спря и един път преди да ме оставиш, когато упорито те питах и умолявах да схвана какъв е техният смисъл.

Както наподобява, май не ми остава нищо друго, с изключение на да се примиря с твоите повели и да се оправям с последствията, доколкото мога.

Но все пак, не преставам да се надявам (какво да правиш, човещинка), че под твоето управление някой ден ще стигна там, където би трябвало - към този момент разбираща и щастлива.

Автор: Грета Петкова