Евтини вносни метали наводняват България и целия ЕС. Въпреки добрите

Евтини вносни метали наводняват България и целия Европейски Съюз. Въпреки положителните трендове на растеж към 7 на 100 за първите три месеца на тази година в стоманодобива в България, упованията на сектора за годината са по-скоро песимистични.
И даже се предвижда най-малък спад
от 2 до 3 на 100 за 2023 година, разяснява в изявление за Българска телеграфна агенция Политими Паунова, изпълнителен шеф на Българската асоциация на металургичната промишленост (БАМИ). За интервала януари – март в страната са създадени с 10 000 тона повече сурова стомана, само че в крайните артикули не се регистрира растеж, тъй като за тяхното произвеждане, което се реализира в „ Промет “,
България внася първични материали от Украйна.
За първото тримесечие на годината сдружението, което е украинска благосъстоятелност, изпитваше усложнения с доставките на суровините поради военните дейности. Затрудненията на българския стоманодобив се дължат и на ниските темпове на напредък на стопанската система ни, както и на нелоялния
импорт на метал от трети страни.
В упованията на сектора за 2024 година има известна доза оптимизъм поради осъществяването на плановете по Плана за възобновяване и резистентност, където са заложени ВЕИ плановете и
като цяло поради идното
преструктуриране на промишлеността на основата на нисковъглеродните технологии. Бизнесът разчита и на европейските ограничения за справяне с нелоялния импорт.

След ликвидацията на „ Кремиковци “ в България останаха единствено две стоманодобивни предприятия – „ Промет “ и „ Стомана индъстри “, които не могат да компенсират размерите на затворения металургичен комбинат, който произвеждаше
3 млн. тона сурова стомана,
разяснява специалистът. Сега този метал се създава единствено в „ Стомана индъстри “ – приблизително на година сред 450 000 и 600 000 тона. България създава само зелена стомана, тъй като употребява скрап, само че двете ни предприятията работят с съвсем 50 % натоварване, а от време на време и този % не може да стигне „ Стомана индъстри “.
Част от аргументите са свързани с това,
че в страната няма работеща промишленост, разяснява Паунова. По-голямата част от продукцията на двете компании се изнася в района – Румъния, Гърция, макар че има търсене в страната, означи специалистът. На хоризонта
няма и стратегически вложител,
който да желае да вложи в нови мощности, основно поради неподходящата политическа конюнктура в България и неналичието на сигурност минимум за 30 години, за колкото нормално се възнамеряват такива вложения, разяснява Политими Паунова.
Тези дни Европейската асоциация
на производителите на стомана „ Еврофер “, представена от Портала на българската промишленост industryinfo.bg, оповести, че отрицателната наклонност в потреблението на стомана се чака да се резервира и през 2023 година Очакваният спад тази година е 1 на 100, като търсенето още веднъж ще тръгне нагоре през 2024 година – с 5,4 на 100.

Според Политими Паунова тези
прогнози за България са относителни,
тъй като се основават на потреблението в секторите в европейската промишленост по веригите на преправка. Но като цяло секторът е в директна взаимозависимост от растежа на националните стопански системи. В момента има много проблеми с вноса на метали.
А европейският експорт е все по-малко
конкурентоспособен заради високата си стойност поради осъществяването на екологичното законодателство и затова упованията на Еврофер не са доста оптимистични, разяснява специалистът.

Миналата година по отношение на миналата в Европейски Съюз има понижение в производството на стомана, като през 2022 година са били създадени 136 млн. тона, до момента в който през 2021 година – 153 млн. тона, уточни Паунова. Спадове са регистрирани и в България:
надлежно през 2022 година – 482 000 тона,
а през 2021 година – 548 000 тона, което значи понижение от близо 12 %, доближавайки се доста до европейските негативни темпове. В Германия, Италия, Франция има редукция, само че това се следи също и в Китай и Съединени американски щати, посочи специалистът, само че акцентира, че става дума за
понижение от 1-2 % на
производството на стомана. Същевременно Паунова подсети, че осъществяването на европейските зелени цели не може да стане без цялостна смяна на оборудванията в промишлеността – изключително за произвеждане на електрическа енергия,
а с цел да бъдат те направени, са нужни метали.
Оказва се, че Европа не е подготвена да извърши личните си цели и би трябвало да разчита на импорт на метали, макар че се бори за суровинна самостоятелност, разяснява специалистът.
Наскоро Европейската комисия
одобри два регламента – за суровините от сериозно значение и за индустрията с нулеви чисти излъчвания, които са директно свързани с опцията да бъдат обезпечавани метали, от които
да се вършат произведения, нужни
за безвъглеродната стопанска система, в това число и за ВЕИ-съоръженията, разяснява Паунова, само че регистрира, че макар тези ограничения има спад в производството в Европейски Съюз.

България създава стомана главно от скрап и става дума за най-вече дълги артикули – арматурно желязо и някои типове профили, които са три-четири пъти повече от плоските,
създавани в „ Стомана индъстри “.
Вносът обаче в България е значителен и той „ удря “ нашето произвеждане с ниските си цени, сподели Паунова. От своя страна от „ Еврофер “ също показаха, че евтиният импорт от трети страни продължава да наводнява Европейски Съюз. Генералният шеф на „ Еврофер “ Аксел Егерт означи тези дни, че стоманодобивната промишленост
е била тежко наранена в края на 2022 година
и се бори да се възвърне, само че уточни, че изискванията към момента не са удобни. „ Енергийните цени, индустриалните разноски и инфлацията към момента са доста по-високи спрямо предкризисните равнища. В ход са планове за декарбонизация, само че би трябвало да получим достъп до електричество, създадено без потребление
на изкопаеми горива, незабавно,
в случай че желаеме стоманодобивният бранш на Европейския съюз да извърши прехода, оставайки конкурентоспособен на международно равнище “, съобщи Аксел Егерт. Основният импорт на стомана в България идва от Египет, Алжир, а най-големите количества са от Турция.
За тези страни не съществуват защитни ограничения,
те ги заобикалят, разяснява Паунова. Тя заяви, че „ Еврофер “, Европейската работа за битка с измамите ОЛАФ, и Европейската прокуратура са почнали проучване на вноса в Европейски Съюз. Ще се изследват избран тип артикули, които имат антидъмпингово мито над 70 % – става дума за дебели ламарини, плочи и други артикули, импортирани
от Китай, Корея, Индия, Турция, Япония
и други трети страни. Експертът заяви, че вносът на такива артикули в Европейски Съюз е повишен пет пъти по отношение на 2015 година По думите й това е заобикаляне на защитните ограничения. Внасят ги под други митнически номера, с цел да не заплащат митото, а то изравнява разноските по производството в Европа с останалите страни, разяснява специалистът.

Тя подсети, че тези ограничения са въведени от Европейски Съюз през 2018 година главно поради признатия тогава от Съединени американски щати Закон за отбрана на стоманодобива,
като браншът е привързан с националната сигурност
на страната. Тези ограничения ще продължат още една година, като на този стадий Европейска комисия няма желание предварително да ги отстранява, разяснява специалистът. Тя заяви, че инспекциите
на трите европейски институции
ще се вършат и в България, тъй като за дългите артикули, които се създават у нас, също има вносни мита, които се заобикалят по същата скица.

Над 2000 лв. е междинната заплата в бранша

В двете ни стоманодобивни предприятия работят към 1800 души, а в черната металургия, дружно с дребните предприятия, са заети към 4000.
Средната заплата в бранша не е сравнима
с тази в останалите страни от Европейски Съюз, само че това е годно за всички наши браншове, тъй като няма дружество, което да може даде европейски заплати,
та даже и в Ай Ти бранша,
разяснява Паунова. Същевременно тя посочи, че създадената продукция в бранш „ Стоманодобив “ е и с по-ниска добавена стойност, тъй като произвеждаме
арматурно желязо за строителството,
само че въпреки всичко междинната заплата в бранша е над 2000 лв., а в цветната металургия – над 2500 лв..