Сбогуваме се с левa
Еврото към този момент е единствената публична валута в България
Сбогуваме се със символa, претърпял три царства, няколко републики и бурната ни икономическа история. От 1 януари 2026 година левът публично отстъпва място на еврото, с което България се вписва напълно в общото финансово бъдеще на Европейския съюз.
Но какво губим и какво печелим от тази историческа смяна?
В исторически подтекст, действителното приемане на България е 01.01.2026 година, само че през миналия гратисен интервал преминахме гладко, чрез разплащане с две валути - европейската (евро) и нашата си парична единица - лв..
Приемането ни в еврозоната беше на една не до такава степен инцидентна дата, а точно 4 юни 2025 г ., когато, съгласно оповестения от Европейската централна банка (ЕЦБ) Доклад за конвергенцията, България е отбелязала добър прогрес към икономическа конвергенция с еврозоната от 2024 година насам, с позитивна оценка предвид на възможното въвеждане на еврото на 1 януари 2026 година
Първата българска банкнота от 1 август 1885 година със сериен номер 000001
През 4 юни на далечната 1880 година, се основава българската парична единица. А паричните знаци стартират да съществуват след възобновяване на българската страна през 1878 година.
През 1880 година, с приемането на Закона за правото на рязане на монети в Княжество България, се основава българската парична единица „ лев “. На идната година са отсечени и първите монети. Така една и съща дата става основна в интервал на 145 години от нейното основаване до заменянето ѝ с европейската валута, основана през 1999 година и на едвам 27 години.
Вече от близо месец станахме двадесет и първата страна членка на Европейски Съюз, включила се към еврозоната, с много неразбираема цифра за инфлацията, която никой не възприемаше за факт. Но да - вътре сме. И то напълно. Какво ни чака оттук насетне, занапред ще разберем. Но цялата европейска идеология докара до митинги, събаряне на държавно управление и до преизбиране на следващо служебно държавно управление единствено за последните няколко години, което ще стане факт до дни.
Нека въпреки всичко, точно през днешния ден, си напомним символиката на българската парична единица. Думата „ лев “ произлиза от „ левъ “, която е стар вид на актуалната дума „ лъв “, употребила се през ХХ век.
От етимологична позиция , лъвът е народен знак на България, който от дълбока античност въплъщава в българската национална митология със своята мощ и власт. Среща се в българските национални приказки, и също е известно, че кралят на джунглата е бродил и по нашите земи.
Имаме сигурни сведения, че чак до първите епохи на новата епоха, че животното лъв е обитавало Балканите. Става въпрос за по този начин наречения пещерен лъв, който се е отличавал от сегашните лъвове, с по-дългото си тяло. Професор Златомир Боев от природонаучния музей при Българска академия на науките прецизира, че тук приказваме за последните останки от типа пещерния лъв и по-точно за неговата кръстоска с южния, африкански и азиатски, лъв. Така се формирал новия Panthera leo europea - европейският лъв, именуван още и балкански, предават от свободно слово.
Eвропейският лъв, именуван още и балкански,
Лъвът е неизменен сателит на българите през вековете, като част от културата на народа ни и част от облика на царе и военачалници. Някои историци настояват, че лъвът е измежду облиците на животни, които са ни завещани от прабългарите и са били техни знаци. Символи на прабългарите, населявали земите на север от Дунав, били змията, конникът, орелът, лъвът, само че с течение на вековете обликът на царят на животните изпъква и се утвърждава, измествайки останалите. Срещаме го върху открити по време на разкопки старинни плочи, върху монументи от разнообразни времена и столетия, върху скалното изображение на фамозния Мадарски конник и даже върху колони на дворците на владетелите ни, предават от Actualno.com.
Съхранен е в народностната символика през всички превратности на историята. В България изображения на лъв се срещат в разнообразни исторически монументи. Най-старите са върху плочи, открити в гр. Стара Загора. Те са от IX – X век. А в известния Чаталарски надпис на Омуртаг, също от IX век, се споделя: „ Кан ювиги Омуртаг… обитавайки стана Плиска, направи аул на Туча… и сложи в този аул четири колони, и върху колоните сложи два лъва “ (ΛΕΟΝΤΑC ΔΥΟ).
Лъв има и в скалното изображение Мадарски конник.
Лъвът участва в символиката на българските царе, като при Иван Шишман. През Възраждането той още веднъж е най-разпространеният български знак. Паисий Хилендарски написа в своята „ История славянобългарска “, че българите имали лъв на царския щемпел - знак на смелостта и непобедимостта на българските воини, които се биели „ като лъвове “. Изображенията на лъва върху съвсем всички флагове на бунтовниците от Априлското въстание са доказателство, че той продължава да се възприема като народен знак. Дори най-обичаният български народен воин Васил Иванов Кунчев остава в историята като Левски и още веднъж с думата „ лъв ". След възобновяване на българската страна през 1878 година, лъвът продължава да бъде български народен знак, предават в Уикипедия.
Но, колкото и да е мощен човек, в случай че няма разсъдък, той може да се приведе до плебей. А въпреки това, този който е по - слаб физически, само че има разсъдък може да го завладее, се написа в научния труд " Стематография " на а Христофор Жефарович.
Малко по-късно във „ Флагман.бг “ ще споделим и историческия подтекст на лв. за неговите 145 години съществуване.
Сбогуваме се със символa, претърпял три царства, няколко републики и бурната ни икономическа история. От 1 януари 2026 година левът публично отстъпва място на еврото, с което България се вписва напълно в общото финансово бъдеще на Европейския съюз.
Но какво губим и какво печелим от тази историческа смяна?
В исторически подтекст, действителното приемане на България е 01.01.2026 година, само че през миналия гратисен интервал преминахме гладко, чрез разплащане с две валути - европейската (евро) и нашата си парична единица - лв..
Приемането ни в еврозоната беше на една не до такава степен инцидентна дата, а точно 4 юни 2025 г ., когато, съгласно оповестения от Европейската централна банка (ЕЦБ) Доклад за конвергенцията, България е отбелязала добър прогрес към икономическа конвергенция с еврозоната от 2024 година насам, с позитивна оценка предвид на възможното въвеждане на еврото на 1 януари 2026 година
Първата българска банкнота от 1 август 1885 година със сериен номер 000001 През 4 юни на далечната 1880 година, се основава българската парична единица. А паричните знаци стартират да съществуват след възобновяване на българската страна през 1878 година.
През 1880 година, с приемането на Закона за правото на рязане на монети в Княжество България, се основава българската парична единица „ лев “. На идната година са отсечени и първите монети. Така една и съща дата става основна в интервал на 145 години от нейното основаване до заменянето ѝ с европейската валута, основана през 1999 година и на едвам 27 години.
Вече от близо месец станахме двадесет и първата страна членка на Европейски Съюз, включила се към еврозоната, с много неразбираема цифра за инфлацията, която никой не възприемаше за факт. Но да - вътре сме. И то напълно. Какво ни чака оттук насетне, занапред ще разберем. Но цялата европейска идеология докара до митинги, събаряне на държавно управление и до преизбиране на следващо служебно държавно управление единствено за последните няколко години, което ще стане факт до дни.
Нека въпреки всичко, точно през днешния ден, си напомним символиката на българската парична единица. Думата „ лев “ произлиза от „ левъ “, която е стар вид на актуалната дума „ лъв “, употребила се през ХХ век.
От етимологична позиция , лъвът е народен знак на България, който от дълбока античност въплъщава в българската национална митология със своята мощ и власт. Среща се в българските национални приказки, и също е известно, че кралят на джунглата е бродил и по нашите земи.
Имаме сигурни сведения, че чак до първите епохи на новата епоха, че животното лъв е обитавало Балканите. Става въпрос за по този начин наречения пещерен лъв, който се е отличавал от сегашните лъвове, с по-дългото си тяло. Професор Златомир Боев от природонаучния музей при Българска академия на науките прецизира, че тук приказваме за последните останки от типа пещерния лъв и по-точно за неговата кръстоска с южния, африкански и азиатски, лъв. Така се формирал новия Panthera leo europea - европейският лъв, именуван още и балкански, предават от свободно слово.
Eвропейският лъв, именуван още и балкански, Лъвът е неизменен сателит на българите през вековете, като част от културата на народа ни и част от облика на царе и военачалници. Някои историци настояват, че лъвът е измежду облиците на животни, които са ни завещани от прабългарите и са били техни знаци. Символи на прабългарите, населявали земите на север от Дунав, били змията, конникът, орелът, лъвът, само че с течение на вековете обликът на царят на животните изпъква и се утвърждава, измествайки останалите. Срещаме го върху открити по време на разкопки старинни плочи, върху монументи от разнообразни времена и столетия, върху скалното изображение на фамозния Мадарски конник и даже върху колони на дворците на владетелите ни, предават от Actualno.com.
Съхранен е в народностната символика през всички превратности на историята. В България изображения на лъв се срещат в разнообразни исторически монументи. Най-старите са върху плочи, открити в гр. Стара Загора. Те са от IX – X век. А в известния Чаталарски надпис на Омуртаг, също от IX век, се споделя: „ Кан ювиги Омуртаг… обитавайки стана Плиска, направи аул на Туча… и сложи в този аул четири колони, и върху колоните сложи два лъва “ (ΛΕΟΝΤΑC ΔΥΟ).
Лъв има и в скалното изображение Мадарски конник. Лъвът участва в символиката на българските царе, като при Иван Шишман. През Възраждането той още веднъж е най-разпространеният български знак. Паисий Хилендарски написа в своята „ История славянобългарска “, че българите имали лъв на царския щемпел - знак на смелостта и непобедимостта на българските воини, които се биели „ като лъвове “. Изображенията на лъва върху съвсем всички флагове на бунтовниците от Априлското въстание са доказателство, че той продължава да се възприема като народен знак. Дори най-обичаният български народен воин Васил Иванов Кунчев остава в историята като Левски и още веднъж с думата „ лъв ". След възобновяване на българската страна през 1878 година, лъвът продължава да бъде български народен знак, предават в Уикипедия.
Но, колкото и да е мощен човек, в случай че няма разсъдък, той може да се приведе до плебей. А въпреки това, този който е по - слаб физически, само че има разсъдък може да го завладее, се написа в научния труд " Стематография " на а Христофор Жефарович.
Малко по-късно във „ Флагман.бг “ ще споделим и историческия подтекст на лв. за неговите 145 години съществуване.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ