Инфлацията тласна Европа към low cost стоките, българите ги гледат с подозрение
Европейците са песимистично настроени за бъдещето. Една от аргументите за това е инфлацията, която води до промени в покупателната дарба. Според данните от огромното годишно изследване на BNP Paribas Personal Finance „ Обсерватория 2023 “, 54% от интервюираните 14 200 души в 15 страни споделят, че покупателната им дарба е намаляла. Сред хората в Европа се следи и боязън от възможен дефицит на храна, от което се притесняват 58%, и от спирания на комунални услуги и запаси като горива, електричество и газ. В резултат на това европейците използват все по-внимателно и рационално артикули и услуги и избират да пазарят на ниски цени, без да се срамят.
Този метод на мислене, разпространяващ се все по-бързо в Европа, основава сериозен капацитет за растеж на дискаунт бизнес моделите. Например, 43% от европейците декларират, че през идващите години ще купуват повече такива артикули. Най-големи растежи се чакат при дискаунт веригите за търговия с храни, като 41% от хората споделят, че ще пазарят по-често в такива магазини, и при облеклата с 34%.
Low cost пазарът има огромен капацитет за напредък и в България – по-малко от половината българи одобряват, че той е добре развъртян в страната, до момента в който междинното за Европа е 60%. Според сънародниците ни едно от най-важните условия за напредък на този бранш е да предложи по-добро качество. Според данните от „ Обсерватория 2023 “ междинната оценка за качеството на нискобюджетните артикули и услуги у нас е 6.1 от 10, което е най-ниското равнище за Европа и е доста под междинното от 6.8.
Проучването „ Обсерватория “ преглежда потребителските настройки в страните от Европейски Съюз от 1985 година и се утвърди като значим знак за основни участници в потребителския бранш и автомобилната промишленост. През 2023 година, тематиката му е „ Ниски цени за всеки “. То беше извършено в 15 страни: Австрия, Белгия, България, Чехия, Франция, Германия, Унгария, Италия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Испания, Швеция и Англия като бяха интервюирани близо 14 200 европейци.
Европейците са обезпокоени за финансовото си богатство в близко бъдеще
„ Обсерватория 2023 “ демонстрира възходящ скептицизъм измежду европейците. Според данните, междинната оценка за положението на страните се намалява до 4,9 от 10 вероятни точки, което е покрай равнището от началото на 2021 година, когато беше разгара на Ковид рецесията. През 2022 година 70% от хората са усетили сензитивно повишаване на цените, а 54% декларират, че покупателната им дарба е намаляла.
На фона на инфлацията и на политическите събития в Европа, 55% от европейците се тормозят, че ще има дефицит на храни, а 58% чакат спирания на електричеството. В това отношение българите са по-спокойни, като 35% споделят, че чакат да имат усложнения с набирането на някои храни, а 32% се притесняват от режим на тока. Над половината или 54% от европейците се тормозят и от дефицит на горива, а 53% - от спирания на доставките на газ.
В динамичните времена хората избират low cost бизнес моделите
Промените в метода на живот от последните години основават огромен капацитет за напредък на low cost бизнес моделите. Данните от „ Обсерватория 2023 “ демонстрират, че 43% от хората в Европа по-често ще употребяват такива артикули и услуги. В основата на тази наклонност е терзанието от бъдещи финансови усложнения, което се споделя от 51% от интервюираните. Заради спада на покупателната дарба хората ще търсят повече информация за продуктите и ще заобикалят да заплащат за екстри и характерности на продуктите, от които не се нуждаят.
Именно предлагането на „ базови “ артикули и услуги е една от отличителните черти на low cost модела. Според 77% от интервюираните той отстрани всичко, което не е значимо и предлага единствено това, което е фактически належащо на хората. Европейците свързват този бизнес модел и с лесни за идентифициране и небрандирани артикули, при които не се заплаща за марка, а единствено за стока.
Този бизнес модел ще става все по-популярен и с превъзмогването на неудобството от извършването на покупки в дискаунтъри. Според данните от „ Обсерватория 2023 “, едвам 26% от хората намират потреблението на low cost услуги и артикули за „ унизително “, до момента в който останалите 74% настояват, че няма нищо срамно в това. Причината е, че този бизнес модел оказва помощ на хората да запазят равнището си на ползване на фона на предстоящи усложнения - 82% от участниците в изследването споделят, че пазарят в дискаунт магазини, а 77% споделят, че купуват low cost артикули.
Инфлацията е добър съдружник на ниските цени
Според данните от „ Обсерватория 2023 “ low cost бизнесът е едно от решенията за намаляващата покупателна дарба на хората. Проучването демонстрира, че 67% от хората в Европа имат вяра, че дискаунтърите и бюджетните марки им оказват помощ да подобрят покупателната си дарба. Най-висок е този дял в Португалия и Англия – 77%, а най-нисък в България – 54%.
си разрешили другояче, защото са прекомерно скъпи. Позицията, че този бранш е метод за повишение на покупателната дарба с по-ниските си цени се споделя от 83% от хората.
Избираме ниска цена за всекидневните покупки, само че търсим по-висок клас техника
Възходът на low cost бизнес моделите водят до смяна на модела на ползване. В желанието си да запазят стандарта си на живот, хората пренареждат целите на покупките си. Една от трендовете, които се обрисуват от „ Обсерватория 2023 “ е, че от дискаунтъри пазарим по-често артикули за ежедневна приложимост като храни и дрехи. Според данните, през миналата година 41% от европейците по-често са посещавали хранителни дискаунт вериги, а 34% - магазини за low cost мода.
В същото време, едвам към 20% от хората чакат повишаване на покупките на нискобюджетни домашен уреди, потребителска електроника, принадлежности за дома и градината, спортни артикули и други артикули за дълготрайна приложимост. Това демонстрира, че в браншове като потребителската електроника хората са по-склонни да влагат повече в по-висок клас техника с по-висока добавена стойност като по-дълга гаранция, опция за ремонт след приключване на гаранцията или подмяна с по-нов модел.
Това е и път към две направления за растеж на бизнеса – от една страна, на висококачествените артикули за дълготрайна приложимост с висок показател на устойчивост и поправимост, които постоянно са и енергийноефективни и характеризират устойчивото ползване, и въпреки това – на базовите артикули за всекидневна приложимост, в които потребителят търси най-вече съществени характерности и където марката и лоялността играят все по-малка роля за сметка на цената.
Интересен капацитет дава и пътят пред развиването на съпътстващи гами услуги, които могат да прибавят стойност и функционалности към дадена стока, тъй че потребителят да може самичък да „ конфигурира “ характерностите и цената и продукта си по сходство на практиката при колите.
В България low cost пазарът има капацитет за напредък, само че би трябвало да предложи качество
Новото издание на „ Обсерватория “ демонстрира, че пазарът на low cost артикули и услуги в България към момента има капацитет за напредък. Само 47% от българите споделят, че този бранш е добре развъртян в страната, което е по-ниско от междинното за Европа от 60%. Най-широко навлизане на тези бизнес модели се следи в Швеция и Франция като това мнение се споделя надлежно от 73% и 70% от хората.
Едно от най-важните условия за напредък на нискобюджетния пазар в България е да предложи по-добро качество. Според данните от изследването, сънародниците ни са с най-ниска оценка за качеството на дискаунт продуктите и услугите. Докато междинната оценка в Европа е 6.8 от 10, то в България е 6.1. Най-висока е оценката в Румъния – 7.4. Освен това единствено 49% от българите декларират, че когато употребяват такива артикули и услуги получават положително качество против парите си. Средният % за Европейски Съюз е близо 60%. В същото време 51% от българите признават, че low cost продуктите са по-евтини и по тази причина са с по-ниско качество. По този индикатор сме над междинното за Европейски Съюз, което е 43%.
Този метод на мислене, разпространяващ се все по-бързо в Европа, основава сериозен капацитет за растеж на дискаунт бизнес моделите. Например, 43% от европейците декларират, че през идващите години ще купуват повече такива артикули. Най-големи растежи се чакат при дискаунт веригите за търговия с храни, като 41% от хората споделят, че ще пазарят по-често в такива магазини, и при облеклата с 34%.
Low cost пазарът има огромен капацитет за напредък и в България – по-малко от половината българи одобряват, че той е добре развъртян в страната, до момента в който междинното за Европа е 60%. Според сънародниците ни едно от най-важните условия за напредък на този бранш е да предложи по-добро качество. Според данните от „ Обсерватория 2023 “ междинната оценка за качеството на нискобюджетните артикули и услуги у нас е 6.1 от 10, което е най-ниското равнище за Европа и е доста под междинното от 6.8.
Проучването „ Обсерватория “ преглежда потребителските настройки в страните от Европейски Съюз от 1985 година и се утвърди като значим знак за основни участници в потребителския бранш и автомобилната промишленост. През 2023 година, тематиката му е „ Ниски цени за всеки “. То беше извършено в 15 страни: Австрия, Белгия, България, Чехия, Франция, Германия, Унгария, Италия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Испания, Швеция и Англия като бяха интервюирани близо 14 200 европейци.
Европейците са обезпокоени за финансовото си богатство в близко бъдеще
„ Обсерватория 2023 “ демонстрира възходящ скептицизъм измежду европейците. Според данните, междинната оценка за положението на страните се намалява до 4,9 от 10 вероятни точки, което е покрай равнището от началото на 2021 година, когато беше разгара на Ковид рецесията. През 2022 година 70% от хората са усетили сензитивно повишаване на цените, а 54% декларират, че покупателната им дарба е намаляла.
На фона на инфлацията и на политическите събития в Европа, 55% от европейците се тормозят, че ще има дефицит на храни, а 58% чакат спирания на електричеството. В това отношение българите са по-спокойни, като 35% споделят, че чакат да имат усложнения с набирането на някои храни, а 32% се притесняват от режим на тока. Над половината или 54% от европейците се тормозят и от дефицит на горива, а 53% - от спирания на доставките на газ.
В динамичните времена хората избират low cost бизнес моделите
Промените в метода на живот от последните години основават огромен капацитет за напредък на low cost бизнес моделите. Данните от „ Обсерватория 2023 “ демонстрират, че 43% от хората в Европа по-често ще употребяват такива артикули и услуги. В основата на тази наклонност е терзанието от бъдещи финансови усложнения, което се споделя от 51% от интервюираните. Заради спада на покупателната дарба хората ще търсят повече информация за продуктите и ще заобикалят да заплащат за екстри и характерности на продуктите, от които не се нуждаят.
Именно предлагането на „ базови “ артикули и услуги е една от отличителните черти на low cost модела. Според 77% от интервюираните той отстрани всичко, което не е значимо и предлага единствено това, което е фактически належащо на хората. Европейците свързват този бизнес модел и с лесни за идентифициране и небрандирани артикули, при които не се заплаща за марка, а единствено за стока.
Този бизнес модел ще става все по-популярен и с превъзмогването на неудобството от извършването на покупки в дискаунтъри. Според данните от „ Обсерватория 2023 “, едвам 26% от хората намират потреблението на low cost услуги и артикули за „ унизително “, до момента в който останалите 74% настояват, че няма нищо срамно в това. Причината е, че този бизнес модел оказва помощ на хората да запазят равнището си на ползване на фона на предстоящи усложнения - 82% от участниците в изследването споделят, че пазарят в дискаунт магазини, а 77% споделят, че купуват low cost артикули.
Инфлацията е добър съдружник на ниските цени
Според данните от „ Обсерватория 2023 “ low cost бизнесът е едно от решенията за намаляващата покупателна дарба на хората. Проучването демонстрира, че 67% от хората в Европа имат вяра, че дискаунтърите и бюджетните марки им оказват помощ да подобрят покупателната си дарба. Най-висок е този дял в Португалия и Англия – 77%, а най-нисък в България – 54%.
си разрешили другояче, защото са прекомерно скъпи. Позицията, че този бранш е метод за повишение на покупателната дарба с по-ниските си цени се споделя от 83% от хората.
Избираме ниска цена за всекидневните покупки, само че търсим по-висок клас техника
Възходът на low cost бизнес моделите водят до смяна на модела на ползване. В желанието си да запазят стандарта си на живот, хората пренареждат целите на покупките си. Една от трендовете, които се обрисуват от „ Обсерватория 2023 “ е, че от дискаунтъри пазарим по-често артикули за ежедневна приложимост като храни и дрехи. Според данните, през миналата година 41% от европейците по-често са посещавали хранителни дискаунт вериги, а 34% - магазини за low cost мода.
В същото време, едвам към 20% от хората чакат повишаване на покупките на нискобюджетни домашен уреди, потребителска електроника, принадлежности за дома и градината, спортни артикули и други артикули за дълготрайна приложимост. Това демонстрира, че в браншове като потребителската електроника хората са по-склонни да влагат повече в по-висок клас техника с по-висока добавена стойност като по-дълга гаранция, опция за ремонт след приключване на гаранцията или подмяна с по-нов модел.
Това е и път към две направления за растеж на бизнеса – от една страна, на висококачествените артикули за дълготрайна приложимост с висок показател на устойчивост и поправимост, които постоянно са и енергийноефективни и характеризират устойчивото ползване, и въпреки това – на базовите артикули за всекидневна приложимост, в които потребителят търси най-вече съществени характерности и където марката и лоялността играят все по-малка роля за сметка на цената.
Интересен капацитет дава и пътят пред развиването на съпътстващи гами услуги, които могат да прибавят стойност и функционалности към дадена стока, тъй че потребителят да може самичък да „ конфигурира “ характерностите и цената и продукта си по сходство на практиката при колите.
В България low cost пазарът има капацитет за напредък, само че би трябвало да предложи качество
Новото издание на „ Обсерватория “ демонстрира, че пазарът на low cost артикули и услуги в България към момента има капацитет за напредък. Само 47% от българите споделят, че този бранш е добре развъртян в страната, което е по-ниско от междинното за Европа от 60%. Най-широко навлизане на тези бизнес модели се следи в Швеция и Франция като това мнение се споделя надлежно от 73% и 70% от хората.
Едно от най-важните условия за напредък на нискобюджетния пазар в България е да предложи по-добро качество. Според данните от изследването, сънародниците ни са с най-ниска оценка за качеството на дискаунт продуктите и услугите. Докато междинната оценка в Европа е 6.8 от 10, то в България е 6.1. Най-висока е оценката в Румъния – 7.4. Освен това единствено 49% от българите декларират, че когато употребяват такива артикули и услуги получават положително качество против парите си. Средният % за Европейски Съюз е близо 60%. В същото време 51% от българите признават, че low cost продуктите са по-евтини и по тази причина са с по-ниско качество. По този индикатор сме над междинното за Европейски Съюз, което е 43%.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ