Иван Димов: Целя се в квота за участие в Париж 2024
Европейският първенец по повдигане на тежести Иван Димов гостува в предаването „ Код Спорт “ по RING. 19-годишният гений ликува със златото при 61-килограмовите на шампионата в Тирана, само че фантазията му е надалеч по-висока, а точно да ликува на олимпийски игри. Предлагаме акценти от изявлението с един от перспективните щангисти в българския тим:
- За олимпиадата в Париж 2024 имаш две варианти – да търсиш квота в сегашната ти категория до 61 кг или при 73-килограмовите. Какви са проектите ти?
- За мен съвършеният сюжет е да се кача на кат. до 73 кг и да се сготвям там, само че ще забележим какво ще ми сервира животът до тогава. Засега не се оправям добре с качването на килограми, имам проблеми. Надявам се да стане, само че в случай че мога на 61 кг и там ще се сготвям. Но там към този момент е доста мъчно.
- Имаш ли кумири в обичания спорт - някой, от който се вдъхновяваш?
- В началото, като почвах да упражнявам, най-вече ми бяха привлекли вниманието старши треньорът Иван Иванов и Наим Сюлейманоглу.
- Имал ли си конфликтни обстановки в кариерата – отказвания, пропадания, кавги?
- Имал съм – гонили са ме от лагер. Не можехме да се разберем с Иван Иванов за тренировката. Тогава не можех да я извършвам, усещах се изтощен. Трябваше по този начин да се случи.
- Как се разбираш в този момент с Иван Иванов? Най-силните му страни? Ако ти разрешат да го критикуваш за нещо, какво ще е то?
- Разбираме се сега. Просто би трябвало да намериш общ език с него, по този начин е с всеки човек. Силните му страни са желязната дисциплинираност. Много държи на това, не можем да вършим, каквото си желаеме. Не съм треньор, с цел да мога да го подлагам на критика. Не мога да кажа кои са му слабите страни, почтено казано.
- Колко огромен е респектът от българската школа в щангите през днешния ден? Усещат ли на интернационалния подиум, че една легенда се завръща?
- Надявам се да е по този начин. Има много почит от другите школи. Примерно на европейското състезание общувах с участниците от моята категория и в действителност по друг метод гледат на нас, което е доста хубаво.
- Щангите не са комерсиален спорт – по какъв начин се оправяш с финансите?
- В щангите по принцип е добре заплатено, в случай че се представяш добре на европейски шампионати, на международни и на олимпиади. Премиите са положителни, само че за заплати общо взето… А и спонсори мъчно се намират. Аз персонално нямам.
- За олимпиадата в Париж 2024 имаш две варианти – да търсиш квота в сегашната ти категория до 61 кг или при 73-килограмовите. Какви са проектите ти?
- За мен съвършеният сюжет е да се кача на кат. до 73 кг и да се сготвям там, само че ще забележим какво ще ми сервира животът до тогава. Засега не се оправям добре с качването на килограми, имам проблеми. Надявам се да стане, само че в случай че мога на 61 кг и там ще се сготвям. Но там към този момент е доста мъчно.
- Имаш ли кумири в обичания спорт - някой, от който се вдъхновяваш?
- В началото, като почвах да упражнявам, най-вече ми бяха привлекли вниманието старши треньорът Иван Иванов и Наим Сюлейманоглу.
- Имал ли си конфликтни обстановки в кариерата – отказвания, пропадания, кавги?
- Имал съм – гонили са ме от лагер. Не можехме да се разберем с Иван Иванов за тренировката. Тогава не можех да я извършвам, усещах се изтощен. Трябваше по този начин да се случи.
- Как се разбираш в този момент с Иван Иванов? Най-силните му страни? Ако ти разрешат да го критикуваш за нещо, какво ще е то?
- Разбираме се сега. Просто би трябвало да намериш общ език с него, по този начин е с всеки човек. Силните му страни са желязната дисциплинираност. Много държи на това, не можем да вършим, каквото си желаеме. Не съм треньор, с цел да мога да го подлагам на критика. Не мога да кажа кои са му слабите страни, почтено казано.
- Колко огромен е респектът от българската школа в щангите през днешния ден? Усещат ли на интернационалния подиум, че една легенда се завръща?
- Надявам се да е по този начин. Има много почит от другите школи. Примерно на европейското състезание общувах с участниците от моята категория и в действителност по друг метод гледат на нас, което е доста хубаво.
- Щангите не са комерсиален спорт – по какъв начин се оправяш с финансите?
- В щангите по принцип е добре заплатено, в случай че се представяш добре на европейски шампионати, на международни и на олимпиади. Премиите са положителни, само че за заплати общо взето… А и спонсори мъчно се намират. Аз персонално нямам.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ




