Калоян Бинев: Надявам се да отида на олимпиада
Европейският първенец по таекуондо за мъже Калоян Бинев гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Той е огромен гений с шампионски дух в кръвта. Само на 20 години, към този момент има респектиращи резултати. В спорта го посвещава татко му, който е измежду най-изявените ни състезатели в корейското бойно изкуство, както и сегашен началник в европейското поделение в този спорт. Сестрата на Бинев пък ни радва с триумфите си в един от най-българските спортове – художествената гимнастика. И двамата мечтаят за купа от игрите в Токио през 2020-та. Ако това се случи, то те ще задминат достижението на дядо им, който е вицеолимпийски първенец по волейбол.
- Здравей, Калояне! През седмицата взе участие на шампионата за купата на Президента в Анталия – по какъв начин се показа, кои бяха противниците ти?
- Да, участвах на шампионата за купата на Президента в Турция. Това е едно от най-тежките надпревари. За мен се показах добре. Научих нещо ново – постоянно може да се излезе от тежка обстановка, тъй като мачът не потегли по този начин, както чаках. Но научих нещо доста значимо, което ще ми донесе доста в следствие преди международното състезание. Състезанието е извънредно огромно, тъй като на него се взимат квоти за европейското състезание. Който вземе орден, получава и спомагателна квота за още един представител от съответната страна. Състезанието е извънредно тежко, по 80-90 индивида са в категория. За страдание не съумях да взема орден, само че въпреки всичко това е първото съревнование, началото на годината е и се надявам всичко да тръгне в по-добра тенденция.
- Как гледаш на конкуренцията ти, кои са водещите сили в таекуондото? Къде на картата на този спорт е България през днешния ден?
- Мога да кажа с цялото си сърце, че сега България е една от водещите страни в таекуондото, защото преди три години нямахме международни медали, нямахме международен първенец, нямахме международен орден при мъжете, което е извънредно огромно достижение. Големи страни като Иран, Азербайджан реализират тези триумфи, само че имат доста повече състезатели, а ние с нашия потенциал от състезатели реализираме техните триумфи и до някаква степен ги надминаваме, тъй като бием техните представители. Наистина извънредно доста се веселя, че съм българин и че българите се представяме толкоз почтено на тези надпревари.
- Най-важното съревнование за теб е международното състезание през месец май в Манчестър – каква цел си си сложил?
- Като всеки един състезател-оптимист съм си сложил най-високата цел – злато. Ако минимизираме задачата си, толкоз по-малко ще успеем да създадем. Така че колкото по-висока цел си сложим, толкоз повече разпростирам нашия капацитет и съумяваме да създадем освен това. Наистина се надявам да реализира тази цел. Тренирам старателно, давам всичко от себе си и се надявам това да се сбъдне.
- Не криеш упоритостите си за присъединяване на олимпиадата в Токио, само че там не е елементарно – квотите са единствено шест. В момента си към 30-о място в международната класация – по какъв начин виждаш постигането на тази цел?
- Постигането сигурно не е елементарно, тъй като в случай че беше елементарно, всеки втори човек щеше да е на олимпиада. Миналата година изкачих към 100 стъпала нагоре в олимпийската класация. Много от състезателите бяха извънредно сюрпризирани, тъй като смених категорията. Преди две години се състезавах в кат. до 54 кг, а се реалокирах в международната категория до 63 кг. С гръм и тропот небрежно си събрах точките, а никой не очакваше. Буквално направих един взрив, който беше извънредно щастлив за мен. Чак в този момент съзнавам постигнатото и знам, че би трябвало да не преставам да работя старателно, тъй като когато си на върха е още по-трудно. Надявам се тази година да направя още по-голям взрив, с цел да си събера точките и да се класирам в топ 6, и да съумея да отида на олимпиада.
- Таекуондото е един от най-бързо разрастващите се спортове у нас, какво би споделил на тези, които в този момент стартират да упражняват таекуондо и потеглят по твоя път?
- Първо в никакъв случай да не се отхвърлят, тъй като таекуондото е един доста хубав спорт. Учи те на дисциплинираност, по какъв начин да се отнасяш с другите, на доста разнообразни култури. Таекуондото е корейско бойно изкуство и едно от най-красивите за гледане. Понякога е мъчно за схващане от аудиторията, тъй като доста хора го бъркат с карате, само че е доста по-различно. Едно от първите бойни изкуства на олимпийски игри. Бих им споделил да не се отхвърлят, да видят какъв брой е красиво и че ще се научат на доста други неща.
- Сам си против противника, само че имаш огромен щаб, хора, които ти оказват помощ. Кои са те при теб?
- Първо това е моят тим, тъй като всеки ден съм с тях, моят диетолог Стоян Петков и моите треньори. Отделно от моите родители, те също са мое семейство, тъй като съм по през целия ден с тях в един олимпийски цикъл, а и отвън него. Буквално извозвам повече време с тях. И не на последно място моите родители. Те са извънредно значима стъпка от моя живот. Не мога да избягам от това, само че татко ми също по този начин е и президент на федерацията. Така че той е и в подготвителния развой, и в фамилния развой, което е извънредно мъчно.
- Баща ти Слави Бинев повече от треньора ли се меси преди дуел?
- С подигравка ще кажа, че преди в действителност беше по този начин, само че към този момент ми дава директиви, за което извънредно доста му благодаря. Той е извънредно упорит, в действителност има доста високи цели. Преди не можеше да си помислим за тези резултати, само че той ни ги постави в главите. За нас няма второ и трето място, а само би трябвало да се реализира върхът, без значение по какъв начин. Той ще е там, ще вика, ще стои зад нас. Всички нас ни приема като негови деца, само че също по този начин и е началник на една войска, която би трябвало да реализира своята цел.
@@@
- Вярно ли е, че татко ти не те поздравява след триумф и доста рядко споделя хубави думи за това, което си направил на съревнование?
- Това са легенди и митове. Той е извънредно самоотвержен човек. Когато се получи нещо положително, постоянно го признава. Никога не скрива сълзите и когато реализираме триумф е доста щастлив и удовлетворен. Поздравява ни и ни награждава, за което извънредно доста му благодаря освен от мое име, а от името на цялата федерация.
- Как от осем спорта, с които си се занимавал, избра таекуондото? Част от тях са бокс, джудо, конна езда, спортна гимнастика и футбол.
- В началото в действителност не беше елементарно. Трябваше да вървя по три тренировки дневно. След учебно заведение отивах непосредствено на подготовка, която продължаваше към час – час и половина. Човек не може да се концентрира единствено върху едно нещо. От ранна детска възраст родителите ми се опитваха бързо да ме приспособяват към ситуацията. Бях с три сака – в единия бутонки, в другия екип за джудо, в третия - ботуши за конна езда. Едно дете, което в действителност не знае какво се случва. Знаеше да язди, знаеше да се боксира, знаеше да върви на спортна гимнастика и да рита топка. Бях мултифункционален, само че татко ми е някогашен таекуондист, някогашен европейски първенец и взех решение да потегли по неговите стъпки. Дай Боже да стигна още по-далеч!
- Как се усещаше вечер у дома като се прибереш след три спорта? Имаше ли анализ?
- Честно казано не си припомням доста и да е имало анализ. Аз бях доста дребен. Винаги в фамилията са ме питали по какъв начин се усещам и по какъв начин е минал денят, само че след три тренировки несъмнено съм бил извънредно отпаднал. Затова и не си припомням доста.
- Как реагира майка ти, когато разбра, че към този момент двама мъже в фамилията ще се занимават с таекуондо? Тя участва ли на срещите ти? Има ли сърце да те гледа?
- Тя е извънредно прочувствена, защото сестра ми е в художествената гимнастика. Като разбра, че ще се занимавам с това, беше доста удовлетворена, че имам цел в живота, тъй като в действителност множеството деца на моята възраст преди да отпътува в Германия, не знаят с какво желаят да се занимават, шляят се по улиците и не знаят къде да концентрират силата, която имат. Винаги ме е подкрепяла, идва на надпревари. Виждам, че в случай че може, ще слезе долу да се бие дружно с мен. Радва се, че имам цел в живота, която преследвам.
- Помниш ли по кое време завоюва първия си орден в таекуондото?
- Сигурно съм бил на към пет годинки. Бях на едно републиканско за деца. Този спомен вечно ще остане в моето схващане – една заран отиваме в зала „ Христо Ботев “. Предишният ми треньор Богдан ми сподели, че през днешния ден ще създадем една контрола. Но ми носеха цялата екипировка, а на подготовка упражняваме единствено по тениска и долнище. Излиза един съперник, втори, трети и най-после всички пляскат и се радват. Каза ми, че съм станал първи. Общо взето това ми е първото съревнование. Изключително щастлив, въпреки че не знаех какво съм направил. После баба ми ми донесе отрязъци от вестници – за мен това беше нещо безусловно ново. Много се веселя, че съм победил на първото ми съревнование.
- Пет години си живял в Германия – разкажи за интервала си там. Какво ти хареса, с какво не можа да свикнеш?
- Като отпътувах за Германия не бях привикнал с доста неща – да бъда независим, само че и с домакинската работа. Там сме сами, няма мама, няма тате. Всеки се оправя както знае. Нито знаех немски, нито нищо. Помня, че трябваше самичък да привиквам с времето и да се оправям. Може би имах някаква доза шанс първоначално, тъй като мама беше в града. Първият път взех решение самичък да се прибирам от подготовка, качих се на рейса и се изгубих. Нито знаех на коя спирка да спра, нито по какъв начин да се прибера. Бях в центъра на града и просто потеглих в една посока. Наистина не беше елементарно. Завърших главното си обучение в Германия, научих немски съвършено. Животът ми там ми даде доста, тъй като се научих да се оправям самичък със себе си и със обстановките, в които ориста ме слага.
@@@
- През 2016 година ставаш републикански първенец при мъжете, а си единствено на 17 години. Изненадан ли остана от този триумф? Какво ти сподели треньорът ти Пламен Трънски?
- Когато станах републикански първенец за мъже, към този момент бях станал европейски първенец за юноши и към този момент имаха огромни упования към мен. Още като младеж започнаха да ме пускат на надпревари за мъже. Даже бях направил връх на международното състезание в Русия за минимален участник при мъжете. Бях единствено на 16 години и желаеха да видят по какъв начин ще съм измежду мъжете. Още имаше нещо детско в мен – да не съм задоволително постоянен, само че това ми даде извънредно доста и по-късно станах трети на европейското състезание до 21 години. Много благодаря на Пламен, той ме познава от доста дребен. Той е един от първите ми треньори. Винаги е претендирал повече от мен – и на подготовка и отвън нея. Допринесъл е доста за моето създаване като състезател и персона.
- 2018 година е най-успешната в твоята кариера, завоюва европейската купа за мъже в кат. 63 кг в Пловдив. Разкажи ни нещо зад кулисите на това състезание?
- Бях се върнал от Ган при в Италия, а това за мен беше първото Гран при за мен. Като излязох за първия мач, най-голямото нещо, с което трябваше да се преборя бе, че цялото ми семейство беше в Пловдив, всички фамилни другари. Като се обърна и виждам 30-40 индивида, които познавам. Казвам си, че в този момент не мога да се изложа и да не покажа най-хубавото от себе си. Първият мач ми беше малко сложен, тъй като трябваше да превъзмогна себе си и да покажа целия си капацитет. Когато човек се опасява от нещо, от време на време не може да покаже най-хубавото от себе си. Стиснах зъби и завоювах безусловно всички борби. Вторият ми мач беше извънредно сложен, тъй като беше против съперник от Турция, който е доста добър, стимулиран и прочувствен. А когато човек е прочувствен, дава всичко от себе си, играе със сърце и душа, доста сложен съперник за превъзмогване. Знаех, че няма нищо по пътя, което може да ме спре. На финала водех, само че се закучиха нещата в последните секунди. Ударих съперника ми в главата безусловно в последната секунда и половина, той ми нанесе удар в натрупа и надлежно отново ми поведе, само че аз му ударих още една глава и по този начин го бих с две точки разлика. Цялата аудитория просто онемя, никой не знаеше какво се случва. Бях си го сложил като цел, че просто няма по какъв начин да падна.
- Разкажи за тежките моменти в твоята кариера – минавало ли ти е през разум да спреш с таекуондото?
- Мисля, че на всеки един състезател е обикновено да му минат такива мисли през главата, само че те са напълно къси – като приливи и отливи. Но за мен това са негативи и виждам да ги изключвам, тъй като когато човек има цел, би трябвало да гони нейното реализиране. Също се дължи и на хората към мен, които извънредно доста ми оказват помощ. Когато човек изпадне в сложна обстановка и по-късно излезе от нея, чака нещо по-светло. Това ме стимулира да не преставам напред. Един от хората, които извънредно доста ме стимулират е сестра ми. Много хора знаят, че тя имаше травма на гърба. При нея беше доста мъчно, само че тя превъзмогна себе си и станаха вицесветовни шампионки. Тя е един от моите ментори, макар че е по-малка от мен. Изключително доста се удивлявам.
- В какви връзки си с един от най-силните ни таекуондисти – Владимир Далаклиев? Дава ли ти препоръки?
- Влади е извънредно странна персона, доста добър човек. Ние сме повече от другари, повече от сътрудници. Не се съревноваваме, а извънредно доста си оказваме помощ. В самостоятелните спортове го има това – кой ще реализира повече триумфи. Но ние постоянно се радваме един на различен на триумфите ни. Много се веселя, че той взе първия орден за България на президентска европейска купа. Аз първи взех на президентска купа в Африка, а той бе първи в Европа. Винаги ми дава потребни препоръки, защото има повече опит. Той е първият българин при мъжете със международен орден. Изключително доста си оказваме помощ.
- Какво те свързва с художествената гимнастика?
- Първо ме свързва сестра ми, а и момичето, което е до мен и извънредно доста обичам и се веселя. Наистина се надявам да не сме двама, а трима на олимпиадата – сестра ми, Мадлен и аз.
- Ходиш ли на надпревари по художествена гимнастика?
- Честно казано, не съм ходил от пет години. Но преди няколко дни отидох на тяхно контролно, с цел да ги видя онлайн. Чувството, което изпитах е извънредно друго от преди. Да играят хора от фамилията ти, на които доста разчиташ, повярвайте не е елементарно. Искаш да дадат всичко от себе си, а не зависи от теб.
- Не си последовател на нощния живот, само че това не те ли прави малко отегчителен за приятелите ти?
- Подбирам си приятелите съгласно моите потребности. Надявам се, че не звучи егоистично, само че виждам обкръжението ми да не е от хора, които всеки ден са по нощни заведения, а е от някогашни и сегашни спортисти. Когато излизаме, го вършим, тъй като сме постигнали някакъв триумф или просто, с цел да разнообразим малко. Но това не ми е основна цел в живота сега. Не мисля, че това ме прави отегчителен, дори може да се каже, че съм душата на компанията.
- Обичаш да четеш книги – коя беше последната?
- Последната е „ Как да прецакаш дявола “, също автобиографията на Андре Агаси, неотдавна прочетох и книгата на Кличко. Като дребен не обичах да чета, само че в последно време виждам да си запълвам всекидневието с книги. Като някоя книга ме грабне, я нося на татко ми. Сега съм го затрупал, у дома е като библиотека.
- Здравей, Калояне! През седмицата взе участие на шампионата за купата на Президента в Анталия – по какъв начин се показа, кои бяха противниците ти?
- Да, участвах на шампионата за купата на Президента в Турция. Това е едно от най-тежките надпревари. За мен се показах добре. Научих нещо ново – постоянно може да се излезе от тежка обстановка, тъй като мачът не потегли по този начин, както чаках. Но научих нещо доста значимо, което ще ми донесе доста в следствие преди международното състезание. Състезанието е извънредно огромно, тъй като на него се взимат квоти за европейското състезание. Който вземе орден, получава и спомагателна квота за още един представител от съответната страна. Състезанието е извънредно тежко, по 80-90 индивида са в категория. За страдание не съумях да взема орден, само че въпреки всичко това е първото съревнование, началото на годината е и се надявам всичко да тръгне в по-добра тенденция.
- Как гледаш на конкуренцията ти, кои са водещите сили в таекуондото? Къде на картата на този спорт е България през днешния ден?
- Мога да кажа с цялото си сърце, че сега България е една от водещите страни в таекуондото, защото преди три години нямахме международни медали, нямахме международен първенец, нямахме международен орден при мъжете, което е извънредно огромно достижение. Големи страни като Иран, Азербайджан реализират тези триумфи, само че имат доста повече състезатели, а ние с нашия потенциал от състезатели реализираме техните триумфи и до някаква степен ги надминаваме, тъй като бием техните представители. Наистина извънредно доста се веселя, че съм българин и че българите се представяме толкоз почтено на тези надпревари.
- Най-важното съревнование за теб е международното състезание през месец май в Манчестър – каква цел си си сложил?
- Като всеки един състезател-оптимист съм си сложил най-високата цел – злато. Ако минимизираме задачата си, толкоз по-малко ще успеем да създадем. Така че колкото по-висока цел си сложим, толкоз повече разпростирам нашия капацитет и съумяваме да създадем освен това. Наистина се надявам да реализира тази цел. Тренирам старателно, давам всичко от себе си и се надявам това да се сбъдне.
- Не криеш упоритостите си за присъединяване на олимпиадата в Токио, само че там не е елементарно – квотите са единствено шест. В момента си към 30-о място в международната класация – по какъв начин виждаш постигането на тази цел?
- Постигането сигурно не е елементарно, тъй като в случай че беше елементарно, всеки втори човек щеше да е на олимпиада. Миналата година изкачих към 100 стъпала нагоре в олимпийската класация. Много от състезателите бяха извънредно сюрпризирани, тъй като смених категорията. Преди две години се състезавах в кат. до 54 кг, а се реалокирах в международната категория до 63 кг. С гръм и тропот небрежно си събрах точките, а никой не очакваше. Буквално направих един взрив, който беше извънредно щастлив за мен. Чак в този момент съзнавам постигнатото и знам, че би трябвало да не преставам да работя старателно, тъй като когато си на върха е още по-трудно. Надявам се тази година да направя още по-голям взрив, с цел да си събера точките и да се класирам в топ 6, и да съумея да отида на олимпиада.
- Таекуондото е един от най-бързо разрастващите се спортове у нас, какво би споделил на тези, които в този момент стартират да упражняват таекуондо и потеглят по твоя път?
- Първо в никакъв случай да не се отхвърлят, тъй като таекуондото е един доста хубав спорт. Учи те на дисциплинираност, по какъв начин да се отнасяш с другите, на доста разнообразни култури. Таекуондото е корейско бойно изкуство и едно от най-красивите за гледане. Понякога е мъчно за схващане от аудиторията, тъй като доста хора го бъркат с карате, само че е доста по-различно. Едно от първите бойни изкуства на олимпийски игри. Бих им споделил да не се отхвърлят, да видят какъв брой е красиво и че ще се научат на доста други неща.
- Сам си против противника, само че имаш огромен щаб, хора, които ти оказват помощ. Кои са те при теб?
- Първо това е моят тим, тъй като всеки ден съм с тях, моят диетолог Стоян Петков и моите треньори. Отделно от моите родители, те също са мое семейство, тъй като съм по през целия ден с тях в един олимпийски цикъл, а и отвън него. Буквално извозвам повече време с тях. И не на последно място моите родители. Те са извънредно значима стъпка от моя живот. Не мога да избягам от това, само че татко ми също по този начин е и президент на федерацията. Така че той е и в подготвителния развой, и в фамилния развой, което е извънредно мъчно.
- Баща ти Слави Бинев повече от треньора ли се меси преди дуел?
- С подигравка ще кажа, че преди в действителност беше по този начин, само че към този момент ми дава директиви, за което извънредно доста му благодаря. Той е извънредно упорит, в действителност има доста високи цели. Преди не можеше да си помислим за тези резултати, само че той ни ги постави в главите. За нас няма второ и трето място, а само би трябвало да се реализира върхът, без значение по какъв начин. Той ще е там, ще вика, ще стои зад нас. Всички нас ни приема като негови деца, само че също по този начин и е началник на една войска, която би трябвало да реализира своята цел.
@@@- Вярно ли е, че татко ти не те поздравява след триумф и доста рядко споделя хубави думи за това, което си направил на съревнование?
- Това са легенди и митове. Той е извънредно самоотвержен човек. Когато се получи нещо положително, постоянно го признава. Никога не скрива сълзите и когато реализираме триумф е доста щастлив и удовлетворен. Поздравява ни и ни награждава, за което извънредно доста му благодаря освен от мое име, а от името на цялата федерация.
- Как от осем спорта, с които си се занимавал, избра таекуондото? Част от тях са бокс, джудо, конна езда, спортна гимнастика и футбол.
- В началото в действителност не беше елементарно. Трябваше да вървя по три тренировки дневно. След учебно заведение отивах непосредствено на подготовка, която продължаваше към час – час и половина. Човек не може да се концентрира единствено върху едно нещо. От ранна детска възраст родителите ми се опитваха бързо да ме приспособяват към ситуацията. Бях с три сака – в единия бутонки, в другия екип за джудо, в третия - ботуши за конна езда. Едно дете, което в действителност не знае какво се случва. Знаеше да язди, знаеше да се боксира, знаеше да върви на спортна гимнастика и да рита топка. Бях мултифункционален, само че татко ми е някогашен таекуондист, някогашен европейски първенец и взех решение да потегли по неговите стъпки. Дай Боже да стигна още по-далеч!
- Как се усещаше вечер у дома като се прибереш след три спорта? Имаше ли анализ?
- Честно казано не си припомням доста и да е имало анализ. Аз бях доста дребен. Винаги в фамилията са ме питали по какъв начин се усещам и по какъв начин е минал денят, само че след три тренировки несъмнено съм бил извънредно отпаднал. Затова и не си припомням доста.
- Как реагира майка ти, когато разбра, че към този момент двама мъже в фамилията ще се занимават с таекуондо? Тя участва ли на срещите ти? Има ли сърце да те гледа?
- Тя е извънредно прочувствена, защото сестра ми е в художествената гимнастика. Като разбра, че ще се занимавам с това, беше доста удовлетворена, че имам цел в живота, тъй като в действителност множеството деца на моята възраст преди да отпътува в Германия, не знаят с какво желаят да се занимават, шляят се по улиците и не знаят къде да концентрират силата, която имат. Винаги ме е подкрепяла, идва на надпревари. Виждам, че в случай че може, ще слезе долу да се бие дружно с мен. Радва се, че имам цел в живота, която преследвам.
- Помниш ли по кое време завоюва първия си орден в таекуондото?
- Сигурно съм бил на към пет годинки. Бях на едно републиканско за деца. Този спомен вечно ще остане в моето схващане – една заран отиваме в зала „ Христо Ботев “. Предишният ми треньор Богдан ми сподели, че през днешния ден ще създадем една контрола. Но ми носеха цялата екипировка, а на подготовка упражняваме единствено по тениска и долнище. Излиза един съперник, втори, трети и най-после всички пляскат и се радват. Каза ми, че съм станал първи. Общо взето това ми е първото съревнование. Изключително щастлив, въпреки че не знаех какво съм направил. После баба ми ми донесе отрязъци от вестници – за мен това беше нещо безусловно ново. Много се веселя, че съм победил на първото ми съревнование.
- Пет години си живял в Германия – разкажи за интервала си там. Какво ти хареса, с какво не можа да свикнеш?
- Като отпътувах за Германия не бях привикнал с доста неща – да бъда независим, само че и с домакинската работа. Там сме сами, няма мама, няма тате. Всеки се оправя както знае. Нито знаех немски, нито нищо. Помня, че трябваше самичък да привиквам с времето и да се оправям. Може би имах някаква доза шанс първоначално, тъй като мама беше в града. Първият път взех решение самичък да се прибирам от подготовка, качих се на рейса и се изгубих. Нито знаех на коя спирка да спра, нито по какъв начин да се прибера. Бях в центъра на града и просто потеглих в една посока. Наистина не беше елементарно. Завърших главното си обучение в Германия, научих немски съвършено. Животът ми там ми даде доста, тъй като се научих да се оправям самичък със себе си и със обстановките, в които ориста ме слага.
@@@- През 2016 година ставаш републикански първенец при мъжете, а си единствено на 17 години. Изненадан ли остана от този триумф? Какво ти сподели треньорът ти Пламен Трънски?
- Когато станах републикански първенец за мъже, към този момент бях станал европейски първенец за юноши и към този момент имаха огромни упования към мен. Още като младеж започнаха да ме пускат на надпревари за мъже. Даже бях направил връх на международното състезание в Русия за минимален участник при мъжете. Бях единствено на 16 години и желаеха да видят по какъв начин ще съм измежду мъжете. Още имаше нещо детско в мен – да не съм задоволително постоянен, само че това ми даде извънредно доста и по-късно станах трети на европейското състезание до 21 години. Много благодаря на Пламен, той ме познава от доста дребен. Той е един от първите ми треньори. Винаги е претендирал повече от мен – и на подготовка и отвън нея. Допринесъл е доста за моето създаване като състезател и персона.
- 2018 година е най-успешната в твоята кариера, завоюва европейската купа за мъже в кат. 63 кг в Пловдив. Разкажи ни нещо зад кулисите на това състезание?
- Бях се върнал от Ган при в Италия, а това за мен беше първото Гран при за мен. Като излязох за първия мач, най-голямото нещо, с което трябваше да се преборя бе, че цялото ми семейство беше в Пловдив, всички фамилни другари. Като се обърна и виждам 30-40 индивида, които познавам. Казвам си, че в този момент не мога да се изложа и да не покажа най-хубавото от себе си. Първият мач ми беше малко сложен, тъй като трябваше да превъзмогна себе си и да покажа целия си капацитет. Когато човек се опасява от нещо, от време на време не може да покаже най-хубавото от себе си. Стиснах зъби и завоювах безусловно всички борби. Вторият ми мач беше извънредно сложен, тъй като беше против съперник от Турция, който е доста добър, стимулиран и прочувствен. А когато човек е прочувствен, дава всичко от себе си, играе със сърце и душа, доста сложен съперник за превъзмогване. Знаех, че няма нищо по пътя, което може да ме спре. На финала водех, само че се закучиха нещата в последните секунди. Ударих съперника ми в главата безусловно в последната секунда и половина, той ми нанесе удар в натрупа и надлежно отново ми поведе, само че аз му ударих още една глава и по този начин го бих с две точки разлика. Цялата аудитория просто онемя, никой не знаеше какво се случва. Бях си го сложил като цел, че просто няма по какъв начин да падна.
- Разкажи за тежките моменти в твоята кариера – минавало ли ти е през разум да спреш с таекуондото?
- Мисля, че на всеки един състезател е обикновено да му минат такива мисли през главата, само че те са напълно къси – като приливи и отливи. Но за мен това са негативи и виждам да ги изключвам, тъй като когато човек има цел, би трябвало да гони нейното реализиране. Също се дължи и на хората към мен, които извънредно доста ми оказват помощ. Когато човек изпадне в сложна обстановка и по-късно излезе от нея, чака нещо по-светло. Това ме стимулира да не преставам напред. Един от хората, които извънредно доста ме стимулират е сестра ми. Много хора знаят, че тя имаше травма на гърба. При нея беше доста мъчно, само че тя превъзмогна себе си и станаха вицесветовни шампионки. Тя е един от моите ментори, макар че е по-малка от мен. Изключително доста се удивлявам.
- В какви връзки си с един от най-силните ни таекуондисти – Владимир Далаклиев? Дава ли ти препоръки?
- Влади е извънредно странна персона, доста добър човек. Ние сме повече от другари, повече от сътрудници. Не се съревноваваме, а извънредно доста си оказваме помощ. В самостоятелните спортове го има това – кой ще реализира повече триумфи. Но ние постоянно се радваме един на различен на триумфите ни. Много се веселя, че той взе първия орден за България на президентска европейска купа. Аз първи взех на президентска купа в Африка, а той бе първи в Европа. Винаги ми дава потребни препоръки, защото има повече опит. Той е първият българин при мъжете със международен орден. Изключително доста си оказваме помощ.
- Какво те свързва с художествената гимнастика?
- Първо ме свързва сестра ми, а и момичето, което е до мен и извънредно доста обичам и се веселя. Наистина се надявам да не сме двама, а трима на олимпиадата – сестра ми, Мадлен и аз.
- Ходиш ли на надпревари по художествена гимнастика?
- Честно казано, не съм ходил от пет години. Но преди няколко дни отидох на тяхно контролно, с цел да ги видя онлайн. Чувството, което изпитах е извънредно друго от преди. Да играят хора от фамилията ти, на които доста разчиташ, повярвайте не е елементарно. Искаш да дадат всичко от себе си, а не зависи от теб.
- Не си последовател на нощния живот, само че това не те ли прави малко отегчителен за приятелите ти?
- Подбирам си приятелите съгласно моите потребности. Надявам се, че не звучи егоистично, само че виждам обкръжението ми да не е от хора, които всеки ден са по нощни заведения, а е от някогашни и сегашни спортисти. Когато излизаме, го вършим, тъй като сме постигнали някакъв триумф или просто, с цел да разнообразим малко. Но това не ми е основна цел в живота сега. Не мисля, че това ме прави отегчителен, дори може да се каже, че съм душата на компанията.
- Обичаш да четеш книги – коя беше последната?
- Последната е „ Как да прецакаш дявола “, също автобиографията на Андре Агаси, неотдавна прочетох и книгата на Кличко. Като дребен не обичах да чета, само че в последно време виждам да си запълвам всекидневието с книги. Като някоя книга ме грабне, я нося на татко ми. Сега съм го затрупал, у дома е като библиотека.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ