Според съда в Страсбург всеки в България може да бъде подслушван безконтролно
Европейският съд за правата на индивида (ЕСПЧ) осъди България за прекалено и безотговорно подслушване с потребление на специфични разследващи средства (СРС) и трафични данни от мобилните оператори. Отново. Първата присъда беше през 2007 година. Адвокат Михаил Екимджиев беше просител и по двете каузи. Ето коментара му по:
Първото наказание беше през 2007 година и парадоксът е, че сякаш в осъществяване на това решение на страсбургския съд бяха подхваната редица многочислени законодателни промени. Но редом с тези промени, които целяха да основат една симулативност пред Комитета на министрите, който следи за осъществяването на решенията, зад кулисите на това законодателство, с помощта на някогашния основен прокурор господин Цацаров, с помощта на практиката на профилираните съдилища, се постановиха ретроградни тоталитарни практики на поголовно подслушване и на в действителност отвод на на първо място профилираните съдилища да управляват законността на подслушването. Почти 100% от настояванията за подслушване се почитат, без да се проучва дали това е целесъобразно, дали това е належащо.
Пак със съдействието на някогашния основен прокурор и на ДАНС беше безусловно взривено Националното бюро за надзор на специфичните разследващи средства и негови членове бяха лишени от достъп до класифицирана информация, с цел да не могат дейно да управляват активността на прокуратурата, службите и техните злоупотреби със СРС.
Така се стигна до една шизофренна обстановка, при която проформа, на законодателно равнище, ние сякаш изпълнявахме решението на Европейски съд по правата на човека от 2007 година, само че в това време де факто с администартивни и правосъдни практики в прорез със законите и конституцията ръководещите задълбочиха казуса до такава степен, че да ни каже съдът с вчерашното си решение, че всяко физическо или юридическо лице, което е под юрисдикцията на България, може да е жертва на корист със СРС, само че то в никакъв случай не може да получи публична информация за това, нито да се отбрани дейно.
В момента, в който ние си приказваме, някой може да ни подслушва и тази информация да бъде употребена за напълно други цели. Ваши диалози с близки, чувствителни трафични данни могат да бъдат събирани за Бог знае какви цели. И виждате по какъв начин от време на време избухват кавги, свързани къде с регламентирано, къде с безусловно пиратско подслушване. И това е резултат на тази устойчива просвета на корист със специфични разследващи средства, която нарушава конституционните ни права на цялост на кореспонденцията и на персоналния живот.
Решението е невиждано, тъй като то може да служи като справочник какво не е направено, какво неправилно е направено и какво може да се направи, с цел да излезем от това тресавище на безотговорно следене, безконтролна интервенция на страната в персоналното ни пространство.
И законите могат да бъдат изменени, само че на първо място да бъде възобновена активността на Бюрото за надзор на СРС. Съдиите би трябвало да проумеят, че не са елементарни регистратори на настояванията за приложимост на СРС, а би трябвало да проучват доказателствата във всеки съответен проблем, да излагат претекстове за какво позволяват и за какво отхвърлят.
И не на последно място - парламентарната комисия за надзор на СРС би трябвало да бъде дейна, а не да съществува просто проформа. Тоест със взаимни старания и с прекратяване на тази андрешковска процедура на заобикаляне на закона, на основаването на привидности, можем да се измъкнем сами от блатото.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Първото наказание беше през 2007 година и парадоксът е, че сякаш в осъществяване на това решение на страсбургския съд бяха подхваната редица многочислени законодателни промени. Но редом с тези промени, които целяха да основат една симулативност пред Комитета на министрите, който следи за осъществяването на решенията, зад кулисите на това законодателство, с помощта на някогашния основен прокурор господин Цацаров, с помощта на практиката на профилираните съдилища, се постановиха ретроградни тоталитарни практики на поголовно подслушване и на в действителност отвод на на първо място профилираните съдилища да управляват законността на подслушването. Почти 100% от настояванията за подслушване се почитат, без да се проучва дали това е целесъобразно, дали това е належащо.
Пак със съдействието на някогашния основен прокурор и на ДАНС беше безусловно взривено Националното бюро за надзор на специфичните разследващи средства и негови членове бяха лишени от достъп до класифицирана информация, с цел да не могат дейно да управляват активността на прокуратурата, службите и техните злоупотреби със СРС.
Така се стигна до една шизофренна обстановка, при която проформа, на законодателно равнище, ние сякаш изпълнявахме решението на Европейски съд по правата на човека от 2007 година, само че в това време де факто с администартивни и правосъдни практики в прорез със законите и конституцията ръководещите задълбочиха казуса до такава степен, че да ни каже съдът с вчерашното си решение, че всяко физическо или юридическо лице, което е под юрисдикцията на България, може да е жертва на корист със СРС, само че то в никакъв случай не може да получи публична информация за това, нито да се отбрани дейно.
В момента, в който ние си приказваме, някой може да ни подслушва и тази информация да бъде употребена за напълно други цели. Ваши диалози с близки, чувствителни трафични данни могат да бъдат събирани за Бог знае какви цели. И виждате по какъв начин от време на време избухват кавги, свързани къде с регламентирано, къде с безусловно пиратско подслушване. И това е резултат на тази устойчива просвета на корист със специфични разследващи средства, която нарушава конституционните ни права на цялост на кореспонденцията и на персоналния живот.
Решението е невиждано, тъй като то може да служи като справочник какво не е направено, какво неправилно е направено и какво може да се направи, с цел да излезем от това тресавище на безотговорно следене, безконтролна интервенция на страната в персоналното ни пространство.
И законите могат да бъдат изменени, само че на първо място да бъде възобновена активността на Бюрото за надзор на СРС. Съдиите би трябвало да проумеят, че не са елементарни регистратори на настояванията за приложимост на СРС, а би трябвало да проучват доказателствата във всеки съответен проблем, да излагат претекстове за какво позволяват и за какво отхвърлят.
И не на последно място - парламентарната комисия за надзор на СРС би трябвало да бъде дейна, а не да съществува просто проформа. Тоест със взаимни старания и с прекратяване на тази андрешковска процедура на заобикаляне на закона, на основаването на привидности, можем да се измъкнем сами от блатото.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ