Историческо решение ЕСПЧ задължава България да признае еднополовите връзки
Европейският съд по правата на индивида (ЕСПЧ) в Страсбург постанови решение в интерес на еднополова двойка - Дарина Коилова и Лилия Бабулкова, чийто брак в Обединеното кралство неведнъж не е бил признаван от българските институции.
Европейски съд по правата на човека постанови, че българската страна е длъжна да сътвори правна рамка, която да разрешава на еднополовите двойки съответно признание и отбрана, заяви BIRN.
" Същественото в това решение е, че въпреки и да няма съответен период за използване на рамката, страната е длъжна да премине през този развой и в съдействие със Съвета на Европа ", съобщи пред BIRN Деница Любенова, правозащитник, юрист и член на ЛГБТИК+ колектива " Действащи ".
Любенова, чийто екип съставлява Бабулкова и Коилова от началото на седемгодишната им правосъдна борба, дефинира решението като историческо и огромна стъпка към равенството в България, защото основаването на усъвършенствана рамка ще помогне да се предотврати казусът с двойките, съществуващи в юридически вакуум.
Бабулкова и Коилова са дружно повече от 14 години, а през 2016 година подписват брак във Англия.
През 2017 година българската Столична община отхвърля да признае брака им въз основа на конституцията, определяща брака като акт сред мъж и жена.
Бабулкова, Коилова и Любенова се пробват да заведат дело против общината, само че през 2019 година Административният съд и Върховният съд още веднъж удостоверяват решението.
През 2020 година двойката подава тъжба против България, в която твърди, че е нарушен член 8 от Европейската спогодба за правата на индивида (право на ценене на персоналния и фамилния живот).
Борбата на Бабулкова и Коилова притегли вниманието на медиите в България и казусът бързо се трансформира в алегоричен за ЛГБТ общността в страната.
В допълнение към делото за признание на брака им, Бабулкова и Коилова водят дело в Софийския градски съд за смяна на фамилното име на Коилова.
Двойката съди и Центъра за асистирана репродукция, където им е отказано финансиране на процедура.
" Оттук нататък решението на Европейски съд по правата на човека несъмнено ще бъде фактор в тези каузи ", сподели Любенова.
По несвързано дело през юни предходната година съдът в Страсбург осъди България да заплати обезщетение на майката на 26-годишен мъж, погубен при хомофобско ликвидиране в София през 2008 година, и задължи българското законодателство да включи хомофобията като утежнителен фактор. На 23 юли Народното събрание вкара по-строги санкции за хомофобски закононарушения в Наказателния кодекс на страната.
Решението на Европейски съд по правата на човека по делата Бабулкова и Коилова също по този начин изисква от България да обърне внимание на правата на транссексуалните, които значително остават незащитени в България.
През февруари Върховният съд постанови, че транссексуалните хора към този момент няма да имат право да трансформират документите си в сходство със своята еднаквост - решение, което съгласно прогнозите на правозащитници единствено ще докара до завеждането на още каузи против България в Европейски съд по правата на човека. /БГНЕС
