Брюксел дава зелена светлина за частни войски зад граница
Европейският парламент ще гласоподава през днешния ден резолюция за частните охранителни сдружения и основаването на обща европейска рамка, която да регламентира активността им. Текстът на документа слага знак за тъждество сред частната охранителна активност (ЧОД) и частните военно-охранителни сдружения (ЧВОД), които съществуват в някои страни от континента.
Спорното в текста на плана на резолюцията, който е подкрепен с гласа на българския евродепутат Андрей Новаков (ГЕРБ), е, че двата типа действия се приравняват, при изискване, че националните законодателства вършат категорично разграничаване сред тях.
Така да вземем за пример частните охранителни компании имат лиценз за деяние само на територията на съответната страна.
Въпреки това в текста на резолюцията дейностите по защита и присъединяване във военни задачи зад граница е подложен под общ знаменател. В него се прави ангажимента, че на европейско равнище няма дефиниции за частна охранителна активност и за частни военно-охранителни сдружения, само че се показва под частна охранителна активност може да се вземе поради определение на работна група в Организация на обединените нации, по отношение на наемането на бойци. В този подтекст в резолюцията е записано, че " ЧОД (частните охранителни компании, бел. ред.) може да се дефинира като корпоративно образувание, което дава против възнаграждение военни услуги и/или услуги в региона на сигурността, изпълнявани от физически и/или юридически лица ". В тези " военни услуги " резолюцията включва военни дейности, разузнаване, разследване, материална и техническа поддръжка за въоръжените сили, само че също и въоръжена защита или отбрана на здания, уреди, благосъстоятелност и хора.
В текста е посочено също, че се взима поради фактът, че страните членки на Европейски Съюз следва да се въздържат от възлагане на външни реализатори на военни интервенции и присъединяване в бойни дейности и че присъединяване на ЧОД в зони на спорове следва да се ограничи до даване на логистична поддръжка и отбрана на уреди, без действителното им наличие в зоните на бойни дейности. На тази база се обосновава нуждата от " повсеместен метод на регулирането " на активността на частните охранители.
Все отново евродепутатите показват, че тези сили " играят допълваща роля в подпомагането на военни и цивилен държавни организации, като запълват дефицита на личен състав и потенциал, произлизащи от възходящото търсене на потреблението на сили в чужбина ", като в някои случаи съставляват и " буфери " във връзка с националните сили за сигурност. В текста е разказано, че страните членки са длъжни да запълнят дефицита в силите си за сигурност - въоръжените сили и полицията и че до услугите на частните охранители би трябвало да се прибягва единствено в изключителни случаи.
В момента страни от Европейски Съюз употребяват частни охранителни компании при свои задачи зад граница. Тази процедура се ползва най-много за защита на делегации и в поддръжка на военни задачи. Именно поради случаите на " негативни последствия " при въоръжени произшествия, се предлага обща законова рамка, която да регламентира активността. Ето за какво се предлага и основаването на общи насоки за разпоредбите, при които би трябвало да се подписват контракти с такива сдружения.
Резолюцията идва в подтекста на дебата за общи европейски сили за сигурност, който среща сериозна опозиция. В същото време касае регулирането на две разнообразни действия, едната от които - охранителната, е напълно стопански обоснована. Данни на Евростат демонстрират, че през 2016 година частният охраняем бранш е оценен на близо 200 милиарда щатски $ в международен мащаб. В него са ангажирани близо 100 000 частни охранителни сдружения с наети близо 3.5 млн. чиновници.
Опасения против резолюцията са се оповестили от крайната левица в Европарламента. Според Хавиер Сусо Пермуй потреблението на ЧОД ще разреши осъществяването на военни задачи без на процедура да се изпращат национални военни елементи, за което е належащо утвърждение на съответните национални парламенти.
В случая планът на резолюция се предлага от комисията по външни работи на Европарламента по нейна самодейност, до момента в който активността на охранителните сдружения допуска инциатор на регулацията им да бъдат комисиите по правораздаване и вътрешни работи и по конкурентоспособност. В предишни свои актове Еврокомисията дефинира бранша на частните охранители като промишленост, за която има направена тактика за развиване. Не е ясно за в този момент какъв ще е резултатът от приемането на тази резолюция за България. Спекулациите са, че това може да докара до поглъщането на дребни компании от по-големи, а по този начин също и че страната ни може да се трансформира в донор на " ловци на глави " за потребностите на огромни интернационалните частни военно-охранителни компании, имайки поради евтината работна ръка.
Гласуването на резолюцията е планувано за 17.00 часа българско време в понеделник.
Спорното в текста на плана на резолюцията, който е подкрепен с гласа на българския евродепутат Андрей Новаков (ГЕРБ), е, че двата типа действия се приравняват, при изискване, че националните законодателства вършат категорично разграничаване сред тях.
Така да вземем за пример частните охранителни компании имат лиценз за деяние само на територията на съответната страна.
Въпреки това в текста на резолюцията дейностите по защита и присъединяване във военни задачи зад граница е подложен под общ знаменател. В него се прави ангажимента, че на европейско равнище няма дефиниции за частна охранителна активност и за частни военно-охранителни сдружения, само че се показва под частна охранителна активност може да се вземе поради определение на работна група в Организация на обединените нации, по отношение на наемането на бойци. В този подтекст в резолюцията е записано, че " ЧОД (частните охранителни компании, бел. ред.) може да се дефинира като корпоративно образувание, което дава против възнаграждение военни услуги и/или услуги в региона на сигурността, изпълнявани от физически и/или юридически лица ". В тези " военни услуги " резолюцията включва военни дейности, разузнаване, разследване, материална и техническа поддръжка за въоръжените сили, само че също и въоръжена защита или отбрана на здания, уреди, благосъстоятелност и хора.
В текста е посочено също, че се взима поради фактът, че страните членки на Европейски Съюз следва да се въздържат от възлагане на външни реализатори на военни интервенции и присъединяване в бойни дейности и че присъединяване на ЧОД в зони на спорове следва да се ограничи до даване на логистична поддръжка и отбрана на уреди, без действителното им наличие в зоните на бойни дейности. На тази база се обосновава нуждата от " повсеместен метод на регулирането " на активността на частните охранители.
Все отново евродепутатите показват, че тези сили " играят допълваща роля в подпомагането на военни и цивилен държавни организации, като запълват дефицита на личен състав и потенциал, произлизащи от възходящото търсене на потреблението на сили в чужбина ", като в някои случаи съставляват и " буфери " във връзка с националните сили за сигурност. В текста е разказано, че страните членки са длъжни да запълнят дефицита в силите си за сигурност - въоръжените сили и полицията и че до услугите на частните охранители би трябвало да се прибягва единствено в изключителни случаи.
В момента страни от Европейски Съюз употребяват частни охранителни компании при свои задачи зад граница. Тази процедура се ползва най-много за защита на делегации и в поддръжка на военни задачи. Именно поради случаите на " негативни последствия " при въоръжени произшествия, се предлага обща законова рамка, която да регламентира активността. Ето за какво се предлага и основаването на общи насоки за разпоредбите, при които би трябвало да се подписват контракти с такива сдружения.
Резолюцията идва в подтекста на дебата за общи европейски сили за сигурност, който среща сериозна опозиция. В същото време касае регулирането на две разнообразни действия, едната от които - охранителната, е напълно стопански обоснована. Данни на Евростат демонстрират, че през 2016 година частният охраняем бранш е оценен на близо 200 милиарда щатски $ в международен мащаб. В него са ангажирани близо 100 000 частни охранителни сдружения с наети близо 3.5 млн. чиновници.
Опасения против резолюцията са се оповестили от крайната левица в Европарламента. Според Хавиер Сусо Пермуй потреблението на ЧОД ще разреши осъществяването на военни задачи без на процедура да се изпращат национални военни елементи, за което е належащо утвърждение на съответните национални парламенти.
В случая планът на резолюция се предлага от комисията по външни работи на Европарламента по нейна самодейност, до момента в който активността на охранителните сдружения допуска инциатор на регулацията им да бъдат комисиите по правораздаване и вътрешни работи и по конкурентоспособност. В предишни свои актове Еврокомисията дефинира бранша на частните охранители като промишленост, за която има направена тактика за развиване. Не е ясно за в този момент какъв ще е резултатът от приемането на тази резолюция за България. Спекулациите са, че това може да докара до поглъщането на дребни компании от по-големи, а по този начин също и че страната ни може да се трансформира в донор на " ловци на глави " за потребностите на огромни интернационалните частни военно-охранителни компании, имайки поради евтината работна ръка.
Гласуването на резолюцията е планувано за 17.00 часа българско време в понеделник.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ