ЕС плаща милиарди заради човешки грешки и бедствия
Европейският механизъм за гражданска отбрана се нуждае от най-малко 1,4 милиарда евро за новия програмен интервал 2021-2027 година, откакто човешката небрежност и измененията в климата получават пагубни измерения.
Всяка една страна в общноста е била жертва на естествени катаклизми или на произшествия, породени от човешки неточности. Щетите са големи: през 2017-а 200 души са починали в Европа в резултат на естествени бедствия, а икономическите загуби се равняват на близо 10 милиарда евро. Щетите от естествените бедствия и породените от индивида произшествия в световен мащаб за 2019 година възлизат на към 135 милиарда евро. Само естествените бедствия като циклони и наводнения са предизвикали стопански загуби за 130 милиарда, а загубите за застрахователите са към 54 милиарда евро.
Най-cĸъпoтo пpиpoднo бeдcтвиe минaлaтa гoдинa бe тaйфyнът Xaгибиc в Япoния, ĸoйтo пpичини зaгyби зa 17 милиapдa дoлapa. А анopмaлнитe лeтни гopeщини костваха на Стария континент 2,4 милиapдa евро.
Европейските институции търсят метод за излаз от рецесията и предварителна защита против ненужното харчене на пари, които могат да бъдат разпределени за по-полезни неща. Така да вземем за пример на 12 февруари Европарламентът утвърди усъвършенствания в механизма на Европейски Съюз за гражданска отбрана, които плануват и обединяването на запаси за тази цел. Бъдещото финансиране би трябвало да помогне на страните членки да се оправят по дейно при изключителни обстановки и бедствия. Въпросният механизъм се задейства при трусове, горски пожари, наводнения и други, а последно бе задействан при евакуирането на жители на общността от района на разпространяване на ковид в Китай.
Междувременно парламентарната комисия по околна среда поддържа тази седмица оферти от Европейската комисия размер на финансирането за механизма. Депутатите обаче приканиха за внасяне на повече изясненост към разпределението на парите сред превантивните ограничения, както и за обезпечаването на готовност и реагиране при бедствия. Според тях гарантирането на готовност изисква доста повече средства, само че не се знае от кое място ще дойдат те. И в случай че не се създаде инструмент за повишение на приходите, механизмът на процедура ще бъде жертван.
Председателката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен счита, че на съюза са нужни нови приходоизточници. По тази причина тя упорства обособените страни да се съобразят с позицията на Народното събрание в това отношение. Проблемът е, че депутатите упорстват парите за 2021-2027-а да са 1,3 от Брутният вътрешен продукт, до момента в който Европейската комисия предлага 1,1 %. Европейският съвет пък е разграничен. Групата на богатите страни е подготвена да дава не повече от 1 % от своя БВП като вноска. А групата „ Приятели на кохезията “, в която влиза и България, упорства за повече средства по това направление.Засега компромис не е реализиран и скептиците плануват договарянията да останат без резултат до края на годината.
"Бедствията в Гърция през 2018-а и в Португалия през 2017 година демонстрираха, че обособените страни членки не разполагат с задоволителни запаси, с цел да реагират сами, като постоянно това се дължи на оперативни недостатъци “, означи създателят на отчета на Екологичен потенциал Елизабета Гардини (ЕНП, Италия).
Интересното е, че евроинституциите не могат да намерят излаз от обстановката, а страните членки не могат да се оправят сами, само че и не желаят централизирано решение на проблемите си.
Механизмът на Европейски Съюз за гражданска отбрана
Механизмът на Европейския съюз за гражданска отбрана е система за съдействие и взаимно даване на помощ. Ако дадена страна в съюза не може да се оправи с преодоляването на някое злополучие, тя може да потърси помощ. Системата се основава на доброволното присъединяване на страните. Тя обаче има своя стеснен потенциал, изключително когато няколко страни членки се сблъскват с едни и същи проблеми по едно и също време. На този стадий Брюксел не разполага с аварийни благоприятни условия да оказва помощ..
Все отново, в последните години рисковите метеорологични условия и други явления разшириха качествата на страните от общността да си оказват помощ взаимно, даже и когато се изправят пред същите провокации по едно и също време.
Нов запас за незабавни случаи
Европарламентът е този, който упорства за основаването на нов запас под името „ RescEU “. Той ще разреши по-адекватна реакция за реагиране при горски пожари, стихии и наводнения, както и при химически, биологически, радиационни и нуклеарни произшествия. Предвижда се също обезпечаването на самолети за битка с пожари, помпи за отводняване, екипи за търсене и избавяне в градски условия, полеви лечебни заведения и екипи за първа помощ.
Резервът ще се задейства, единствено когато ресурсите на страните членки не доближават. Решението за това ще се взема от Европейската комисия в тясно съдействие с страните, които имат или дават чартърен свое съоръжение.
Споделяне на информация
Новите правила, които влязоха в действие на 13 март 2019 година, пък плануват възстановяване на ръководството на риска от бедствия посредством усилване на консултациите, изпращането на експертни задачи и формулирането на рекомендации.
Всяка една страна в общноста е била жертва на естествени катаклизми или на произшествия, породени от човешки неточности. Щетите са големи: през 2017-а 200 души са починали в Европа в резултат на естествени бедствия, а икономическите загуби се равняват на близо 10 милиарда евро. Щетите от естествените бедствия и породените от индивида произшествия в световен мащаб за 2019 година възлизат на към 135 милиарда евро. Само естествените бедствия като циклони и наводнения са предизвикали стопански загуби за 130 милиарда, а загубите за застрахователите са към 54 милиарда евро.
Най-cĸъпoтo пpиpoднo бeдcтвиe минaлaтa гoдинa бe тaйфyнът Xaгибиc в Япoния, ĸoйтo пpичини зaгyби зa 17 милиapдa дoлapa. А анopмaлнитe лeтни гopeщини костваха на Стария континент 2,4 милиapдa евро.
Европейските институции търсят метод за излаз от рецесията и предварителна защита против ненужното харчене на пари, които могат да бъдат разпределени за по-полезни неща. Така да вземем за пример на 12 февруари Европарламентът утвърди усъвършенствания в механизма на Европейски Съюз за гражданска отбрана, които плануват и обединяването на запаси за тази цел. Бъдещото финансиране би трябвало да помогне на страните членки да се оправят по дейно при изключителни обстановки и бедствия. Въпросният механизъм се задейства при трусове, горски пожари, наводнения и други, а последно бе задействан при евакуирането на жители на общността от района на разпространяване на ковид в Китай.
Междувременно парламентарната комисия по околна среда поддържа тази седмица оферти от Европейската комисия размер на финансирането за механизма. Депутатите обаче приканиха за внасяне на повече изясненост към разпределението на парите сред превантивните ограничения, както и за обезпечаването на готовност и реагиране при бедствия. Според тях гарантирането на готовност изисква доста повече средства, само че не се знае от кое място ще дойдат те. И в случай че не се създаде инструмент за повишение на приходите, механизмът на процедура ще бъде жертван.
Председателката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен счита, че на съюза са нужни нови приходоизточници. По тази причина тя упорства обособените страни да се съобразят с позицията на Народното събрание в това отношение. Проблемът е, че депутатите упорстват парите за 2021-2027-а да са 1,3 от Брутният вътрешен продукт, до момента в който Европейската комисия предлага 1,1 %. Европейският съвет пък е разграничен. Групата на богатите страни е подготвена да дава не повече от 1 % от своя БВП като вноска. А групата „ Приятели на кохезията “, в която влиза и България, упорства за повече средства по това направление.Засега компромис не е реализиран и скептиците плануват договарянията да останат без резултат до края на годината.
"Бедствията в Гърция през 2018-а и в Португалия през 2017 година демонстрираха, че обособените страни членки не разполагат с задоволителни запаси, с цел да реагират сами, като постоянно това се дължи на оперативни недостатъци “, означи създателят на отчета на Екологичен потенциал Елизабета Гардини (ЕНП, Италия).
Интересното е, че евроинституциите не могат да намерят излаз от обстановката, а страните членки не могат да се оправят сами, само че и не желаят централизирано решение на проблемите си.
Механизмът на Европейски Съюз за гражданска отбрана
Механизмът на Европейския съюз за гражданска отбрана е система за съдействие и взаимно даване на помощ. Ако дадена страна в съюза не може да се оправи с преодоляването на някое злополучие, тя може да потърси помощ. Системата се основава на доброволното присъединяване на страните. Тя обаче има своя стеснен потенциал, изключително когато няколко страни членки се сблъскват с едни и същи проблеми по едно и също време. На този стадий Брюксел не разполага с аварийни благоприятни условия да оказва помощ..
Все отново, в последните години рисковите метеорологични условия и други явления разшириха качествата на страните от общността да си оказват помощ взаимно, даже и когато се изправят пред същите провокации по едно и също време.
Нов запас за незабавни случаи
Европарламентът е този, който упорства за основаването на нов запас под името „ RescEU “. Той ще разреши по-адекватна реакция за реагиране при горски пожари, стихии и наводнения, както и при химически, биологически, радиационни и нуклеарни произшествия. Предвижда се също обезпечаването на самолети за битка с пожари, помпи за отводняване, екипи за търсене и избавяне в градски условия, полеви лечебни заведения и екипи за първа помощ.
Резервът ще се задейства, единствено когато ресурсите на страните членки не доближават. Решението за това ще се взема от Европейската комисия в тясно съдействие с страните, които имат или дават чартърен свое съоръжение.
Споделяне на информация
Новите правила, които влязоха в действие на 13 март 2019 година, пък плануват възстановяване на ръководството на риска от бедствия посредством усилване на консултациите, изпращането на експертни задачи и формулирането на рекомендации.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ