Европейските пазари се опитаха да си поемат дъх във вторник,

Европейските пазари се пробваха да си поемат мирис във вторник, само че под повърхността остава напрежение, което вложителите мъчно могат да пренебрегват. След най-слабия месец от години насам, възходът наподобява по-скоро като къса пауза, в сравнение с начало на постоянен поврат.

Фонът е ясно дефиниран: нарастващ спор в Близкия изток, скок в цените на силата и поредна вълна разочароващи макроданни от Европа. В същото време всяка вест за евентуална деескалация – като сигналите от Вашингтон за по-бързо привършване на военните дейности – краткотрайно връща апетита за риск.

Още по тематиката

Пазарите пренебрегват риска: акциите нарастват макар войната и охлаждането на стопанската система Финанси Икономика / Анализи / Интервюта, Финанси 30 март 2026

Пазарите реагират съвсем рефлекторно на заглавията. Оптимизмът, че спорът може да бъде стеснен във времето, поддържа акциите при започване на сесията. Но този оптимизъм остава нежен – изключително на фона на действителни удари по енергийна инфраструктура и риск от разширение на спора в основния за петролните доставки Персийски залив.

Скъп нефт и ускорена инфлация

Цените на петрола остават над психическите равнища от 100 $ за барел – сигнал, че пазарите към този момент правят оценка действителен риск за световните доставки. Ръст от близо 50% за месец е не просто волатилност, а систематичен потрес, който стартира да се придвижва към инфлацията.

И точно тук се оформя вторият основен фронт за вложителите.

Инфлацията в еврозоната още веднъж се форсира и към този момент надвишава задачата на Европейската централна банка. В композиция със слаби стопански данни – от спад в потреблението във Франция до изстудяване на търговията в Германия – картината става все по-сложна: стопанска система, която губи инерция, само че при възходящ ценови напън.

Това е типичен „ стагфлационен “ риск – сюжет, който пазарите обичайно санкционират.

Въпреки дневния растеж на главните показатели, необятният европейски измерител завършва март с най-сериозното си намаляване от години насам – явен сигнал, че вложителите към този момент преоценяват риска.

Междувременно, държавният секретар на Съединени американски щати Марко Рубио съобщи пред Ал Джазира в изявление, излъчено в понеделник вечерта, че постигането на задачите на Вашингтон в Иран ще отнеме „ седмици, а не месеци “.

„ Тези цели са унищожаването на техните военновъздушни сили, което е постигнато; унищожаването на техния военноморски флот, което значително е постигнато; доста понижаване на броя на ракетните установки, с които разполагат, което сме на път да постигнем; и ще унищожим фабриките, които създават тези ракети и тези дронове, които употребяват, с цел да нападат съседите си и Съединените щати, и нашето наличие в района. Ще реализираме тези цели. На път сме или сме пред графика. Ще ги реализираме за седмици, а не за месеци “, сподели Рубио.

Цените на петрола се закотвиха над 104 $ за барел във вторник, откакто спаднаха в нощната търговия след репортажа на WSJ. Търговията с Brent на Лондонската стокова борса приключи с най-малък спад от 0,15% до 107,228 $ за барел, до момента в който американският лек нефт WTI e на облага с растеж от 1,66% до 104,583 $ за барел.

По-специално фючърсите на суровия нефт Brent се търгуваха над 107 $ за барел на фона на възходящото напрежение в Персийския залив. Иран нападна кувейтския петролен танкер Al-Salmi покрай Дубай, повреждайки корпуса му, сигнализирайки за подготвеност за ескалация на ударите по енергийната инфраструктура. Техеран неведнъж е атакувал кораби в Персийския залив от началото на спора. Цената на суровия нефт Brent скочи с близо 50% този месец, което е най-големият му растеж от май 2020 година насам, като пазарите са нервни поради придвижването на американските войски, евентуалните наземни дейности и районните удари, в това число израелските офанзиви против Техеран и прехващането на дронове от Саудитска Арабия.

Това се случи и откакто Тръмп в понеделник заплаши да разшири офанзивите против гражданската енергийна инфраструктура на Иран, в това число инсталациите за обезсоляване на вода, в случай че Техеран не отвори още веднъж Ормузкия пролив.

Инфлацията в еврозоната скочи до 2,5% през март, съгласно последните предварителни данни на Евростат във вторник. Инфлацията в еврозоната се е повишила от 1,9% през февруари и е скочила доста над задачата от 2% на Европейската централна банка, водена от покачването на международните цени на силата.

Окончателните данни на Службата за национална статистика (ONS) във Англия, оповестени във вторник, демонстрират 0,1% нарастване на Брутният вътрешен продукт на страната през четвъртото тримесечие на 2025 година спрямо предходните три месеца. Този резултат съответствува както с предварителната оценка, по този начин и с консенсусната прогноза на анализатори, интервюирани от Trading Economics.

Германската федерална статистическа работа (Destatis) регистрира спад в продажбите на дребно в страната за втори следващ месец. През февруари цифрата е спаднала с 0,6% след намаляване от 1,1% през януари.

Статистическите данни от Франция демонстрират най-големия спад на потребителските разноски в страната от април (1,4%) през февруари, както и ускорение на инфлацията до най-високото равнище от август 2024 година Потребителските цени, хармонизирани със стандартите на Европейски Съюз, са се нараснали с 1,9% на годишна база през март, след нарастване от 1,1% през предходния месец.

Въпреки това, Stoxx Europe 600, общият показател на еврозоната, в който са включени най-големите европейски компании, приключи март с над 8% спад, което е най-голямото му месечно намаляване от 2020 година насам. До обед измерителят се увеличи с 0,62% до 584,35 пункта. Британският FTSE 100 завоюва 0,65%, немският DAX - 0,64%, френският CAC 40 - 0,44%, италианският FTSE MIB - 0,57%, а испанският IBEX 35 - 0,67%.

Възходящият тренд се резервира до края на сесията във вторник, а бенчмаркът на еврозоната добави 0,66%, откакто се потопи в негативна територия след отварянето на борсата. Регионалните браншове и главните тържища бяха значително на зелено. С най-голям растеж затвори италианският FTSE MIB (+1,28%), следван от английския FTSE 100 (+0,80%).

На корпоративно равнище също има напрежение

Големи покупко-продажби като евентуалното обединяване на хранителния бизнес на английския колос Unilever с американската компания McCormick демонстрират, че фирмите търсят мащаб и успеваемост, само че реакцията на пазара – спад в акциите на Unilever – подсказва, че вложителите остават внимателни. „ След привършване на договорката се чака Unilever и неговите акционери да държат 65% от обединената компания. “ Акциите на Unilever за последно се търгуваха в Лондон със спад от 7,28%.

Сред най-печелившите компании в състава на Stoxx Europe 600 са излъчванията на: основания в Нидерландия търговец на дребно с медикаменти Redcare Pharmacy (+11,97%), на френския производител на енергийно съоръжение и железопътен превоз Alstom (+5,39%), на френската мултинационална компания за осведомителни технологии Capgemini (+2,68%) и швейцарската финансова UBS Group (+3,96%). Сред най-губещите са акциите на: швейцарската мултинационална профилирана химическа компания Clariant (-1,78%), норвежката петролна компания Aker BP (-0,36%).

Акциите на петролните компании нарастнаха, откакто котировките в Лондон и Ню Йорк прескочиха, както към този момент показах 104 $ за барел, в това число на: английската BP (+0,44%), нидерландската Shell (+0,66%) и френската TotalEnergies (+0,92%).

Във Франкфурт книжата на Zalando (+1,53%), Rheinmetall (+2,49%) и Deutsche Boerse (+2,20%) непрекъснато се покачваха. В Лондон акциите на Antofagasta (+5,73%), Fresnillo (+4,79%) и JD Sports (+3,76%) се покачиха. В Париж завоюваха книжата на: Vinci (+1,42%), Safran (+1,82%) и Sanofi (+1,00).

Какво значи това за пазарите

Пазарите навлизат в фаза, в която три фактора ще дефинират посоката:

- геополитиката остава водещ риск – всяка ескалация в Близкия изток ще поддържа напън върху силата и ще усилва волатилността;

- инфлацията още веднъж е проблем – по-високите цени на силата могат да задържат централните банки по-дълго в рестриктивен режим;

- растежът отслабва – комбинацията от слаб консуматор и по-скъпо финансиране слага напън върху корпоративните резултати.

В кратковременен проект това значи по-нервни пазари, доминирани от новинарски поток и внезапни придвижвания.

В по-широк проект – връщане към среда, в която рискът има цена, а вложителите ще бъдат все по-селективни: енергийният бранш и защитните акции печелят, до момента в който цикличните компании и потребителският сегмент остават под напън.

С други думи – пазарите към този момент не търсят напредък непременно. Те търсят резистентност.