Европейските лидери се събират в понеделник в Германия с акцент

...
Европейските лидери се събират в понеделник в Германия с акцент
Коментари Харесай

Зелените амбиции на Европа се сблъскват с геополитическата буря около Гренландия

Европейските водачи се събират в понеделник в Германия с акцент върху енергетиката и сигурността в Северно море. Въпреки формалния дневен ред, диалозите рискуват да бъдат засенчени от напрежението към американските упоритости към Гренландия, написа France 24. 

Към обичайното безпокойствие от дейностите на Русия в района се добави нов, непредвиден фактор на неустойчивост – стремежът на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп към самостоятелната територия на Дания.

Срещата се организира единствено дни откакто американският държавен глава се отхвърли от опасността си да завземе Гренландия със мощ и да наложи наказателни мита на европейските съдружници от НАТО, които му се опълчват.

Тръмп съобщи, че е постигнал „ рамково “ съглашение с генералния секретар на НАТО Марк Рюте, само че това провокира по едно и също време облекчение и комплициране, защото детайлности не бяха разкрити.

„ Ще би трябвало да обръщаме по-голямо внимание на всички елементи от европейската територия на НАТО “, споделя немският канцлер Фридрих Мерц в четвъртък след изключително съвещание на Европейския съвет. „ Това важи най-много за Севера. “

Сред гостите в понеделник ще бъдат датският министър председател Мете Фредериксен, която посети Гренландия в петък, както и представители на НАТО, Европейската комисия и Исландия.

Очаква се също да участват водачи от Норвегия, Нидерландия, Ирландия, Белгия и Люксембург, а Англия и Франция ще изпратят министри на срещата в северното пристанище Хамбург.

„ Като се има поради съставът на срещата, сигурността във Високия север сигурно ще бъде измежду тематиките, които ще интересуват участниците “, отбелязва Щефен Майер, представител на Мерц.

Хибридни офанзиви

Официално задачата на срещата е да се форсира трансграничното разширение на офшорната вятърна сила, пазара на водород и свързаната с тях морска инфраструктура.

Въпросите на сигурността ще бъдат водещ приоритет, защото Северно и Балтийско море от дълго време са обект на така наречен „ хибридни офанзиви “, за които необятно се упреква Русия.

Товарни кораби, свързани с Москва, са обвинени в бойкот на подводни информационни кабели и в наблюдаване на сериозна инфраструктура.

В Германия загадъчни полети на дронове над летища, военни бази и индустриални обекти в допълнение разтревожиха управляващите, които считат, че някои от тях са били изстреляни от кораби, изпратени от Русия.

Миналата седмица Мерц уточни, че „ морската сигурност “, както и „ общият стопански триумф на Севера “ ще бъдат измежду тематиките в Хамбург.

По думите му превръщането на Северно море в „ най-големия контейнер на зелена сила в света “ е от стратегическо значение за суверенитета и сигурността на европейския континент.

На последната среща на върха за Северно море през 2023 година страните се договориха да изградят до 300 гигавата вятърни мощности доникъде на века, с междинна цел от 120 гигавата до 2030 година

Но съгласно консултантската компания Baringa, в случай че сегашните трендове се запазят, до края на десетилетието ще бъдат конфигурирани едвам 82 гигавата.

Климат и сигурност

Правителствени източници оповестяват, че в Хамбург ще бъдат обсъждани и „ актуалните компликации “ на бранша.

Сред спънките са логистични усложнения в пристанищата, дефицит на съставни елементи и електропреносна мрежа, която мъчно поема спомагателното и изменчиво произвеждане.

Има и опасения от навлизането на китайски производители на турбини във веригата на доставки, в миг когато европейските компании се стремят да засилят личната си автономност и индустриална самостоятелност.

Поддръжниците на вятърната сила настояват, че тя е потребна освен за климата, само че и за сигурността, защото децентрализираните системи са по-устойчиви на бойкот и офанзиви от изкопаемите електроцентрали, тръбопроводи или петролни танкери.

Саймън Скилингс от мозъчния концерн E3G показва, че „ през последните години научихме доста освен от хибридните офанзиви против инфраструктура, само че и от обстановката сред Украйна и Русия. Видяхме, че разпределените активи са по-устойчиви “.

„ По-дисперсифицираната инфраструктура е по-здрава… нужни са голям брой офанзиви, а не една единствена, с цел да бъде прекратено енергоснабдяването. “

Скилингс добавя, че офшорните вятърни паркове могат да допринесат и за морската сигурност, в случай че в турбините бъдат интегрирани системи за наблюдаване или дронове.

Въпреки това, по думите му, в Северно море към момента има „ доста малко съгласуваност по тези въпроси “, а построяването на по-устойчива система неизбежно ще усили разноските.
Източник: profit.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР