Въвеждането на еврото не е пряка причина за трайно повишаване

Въвеждането на еврото не е директна причина за трайно повишение на инфлацията. Това демонстрира разбор на Фискалния съвет на България, основан на действителния опит на шест страни, включили се към еврозоната в интервала от 2007 до 2023 година Данните съпоставят хармонизираната средногодишна инфлация три години преди и три години след приемането на единната валута и обрисуват ясна наклонност: инфлационните процеси се дефинират от икономическата среда, а не от самата промяна на валутата.

Анализът обгръща Словения, Словакия, Естония, Латвия, Литва и Хърватия. В интервала преди въвеждането на еврото в част от страните се следи умерено до мощно повишаване на инфлацията, като най-изразено е то в Естония, до момента в който в Латвия инфлацията даже е негативна или слаба. В Словения, Словакия и Хърватия придвижването на цените преди приемането на еврото остава в умерени граници.

Първата година след въвеждането на еврото не демонстрира еднопосочна картина. В три от страните инфлацията се покачва – в Словения, Естония и Латвия – само че в останалите три тя понижава, като спадът е изключително изразителен в Словакия и Хърватия. Тези разлики ясно демонстрират, че няма повсеместен „ евро резултат “, който автоматизирано да води до повишаване.

Още по-показателна е динамичността през втората и третата година след присъединението. Във всички обсъждани страни инфлацията се стабилизира и се връща към умерени равнища. Дори в тази ситуация на Хърватия, където инфлацията остава по-висока, тя е по-ниска спрямо интервала директно преди приемането на еврото. Това подсказва, че възможните краткосрочни съмнения не се трансформират в дълготраен инфлационен напън.

Заключението на Фискалния съвет е изрично: инфлацията не се поражда от номиналната промяна на валутата, а от действителни стопански фактори. Сред тях са военни спорове с директно отражение върху стопанската система, цените на силата, индустриалните разноски, търсенето и провежданата икономическа политика. Самото въвеждане на еврото съставлява техническо преизчисление на цени и приходи по закрепен курс и не води до увеличение на паричното предложение.

В българския подтекст този извод е в допълнение подсилен от обстоятелството, че страната действа в изискванията на валутен ръб. Това значи, че паричната политика и преди, и след въвеждането на еврото остава мощно лимитирана, а опцията за инфлационен напън посредством емисия на пари е минимална.

Фискалният съвет отбелязва и различен значим аспект: чувството за общо повишаване след промяната на валутата постоянно е психическо. Опитът на страните от еврозоната демонстрира, че действителният резултат върху цените е най-малък и еднократен, до момента в който публичните настройки от време на време основават усещане за по-голямо нарастване, в сравнение с данните действително удостоверяват.