Крум Зарков настанява европрокурорите в бившата сграда на СДС
Европейските делегирани прокурори у нас ще се настанят в някогашната постройка на Съюз на демократичните сили на ул. „ Г.С. Раковски “ №134. Това стана ясно от изявление на служебния министър на правораздаването Крум Зарков пред БНР, представено от.
„ Много е евентуално, в идващите дни адресът на Европейската прокуратура у нас да е ул. „ Г.С. Раковски “ 134, тази небезизвестна постройка. Тя е празна сега и няма да има някой, който да бъде изпъден. Следващият стадий е кадровото поръчителство на европейските делегирани прокурори и тогава те ще имат всички условия, с цел да работят без значение и да открият завесата над някои проблеми, които българската прокуратура не съумя да направи “, сподели Зарков.
Той изясни, че през последните десетина дни е имал срещи с делегираните европрокурори, Министерския съвет, Министерството на районното развиване и благоустройство и с регионалната администрация за намирането на подобаваща постройка за EПр.
„ Вчера подписах писмо до Министерство на регионалното развитие и регионалния шеф, тъй като постройката на „ Раковски “ 134 е частна държавна благосъстоятелност и тя би трябвало да се даде целево на Висшия правосъден съвет, който пък да я даде на европейските делегирани прокурори “, сподели още Крум Зарков.
Преди малко повече от месец Народното събрание дефинитивно одобри промени в Закона за правосъдната власт, с които обезпечи повече автономия на българските обвинители, които работят с Европейската прокуратура. С измененията в закона ЕДП получиха свои администрация, постройка, деловодство и регистратура. Освен това те ще могат и да вземат участие в взаимни екипи с проверяващи служители на реда и митнически инспектори.
Днес правосъдният министър Крум Зарков дефинира тези промени в Закон за съдебната власт като доста основни, тъй като е било извънредно значимо да се обезпечи автономия на ЕДП по отношение на българската прокуратура.
В момента България има деветима европейски делегирани прокурори при нужда от общо 15 обвинители.
На 27 юли Прокурорската гилдия разгласи процедура за асортимент на още шестима, като срокът за подаване на документи изтича на 26 август.
Служебният кабинет ще сезира Конституционен съд за пълномощията на основния прокурор
Министърът на правораздаването уточни през днешния ден, че при започване на септември се чака Министерският съвет да сезира Конституционния съд с искане за пояснение на наредбите от главния закон, касаещи пълномощията на основния прокурор.
„ Не са ли ви правили усещане някои прессъобщения на прокуратурата като да вземем за пример – прокуратурата разпорежда да се ревизират тръбите в еди коя си община. Чрез друго разширено тълкувание на този контрол за правда прокуратурата на практика има опция да сложи под собствен надзор или най-малко под някаква форма на боязън цялата държавна администрация, изпълнителната власт, включително и министри. Обичаме да споделяме, че министрите би трябвало да се арестуват, само че те би трябвало да се арестуват и осъждат, когато са създали закононарушения. В същото време не трябва да се слагат под надзор, тъй като това значи политическа власт. Този въпрос, един път подложен пред Конституционния съд, в случай че той постави рамки на това пълномощие, ще бъде доста значим за последващите диспути “, сподели Зарков и добави, че има какво да се направи, с цел да се сложат рамки и да е ясно каква е ролята на прокуратурата и каква е ролята на основния прокурор.
В отговор на въпрос министърът посочи, че в случай че му бъдат предоставени обстоятелства, които могат да доведат до процедура за предварително освобождение на основния прокурор, той няма да се поколебае да сезира Висш съдебен съвет. „ Настоящият състав на Висш съдебен съвет демонстрира, че до момента в който толкоз доста поддържа основния прокурор, процедурата по отстраняването му не може да стигне до дъно, макар че предходни двама правосъдни министри – Янаки Стоилов и Надежда Йорданова са посочили, че подобен механизъм има “, разяснява още Крум Зарков.
„ Много е евентуално, в идващите дни адресът на Европейската прокуратура у нас да е ул. „ Г.С. Раковски “ 134, тази небезизвестна постройка. Тя е празна сега и няма да има някой, който да бъде изпъден. Следващият стадий е кадровото поръчителство на европейските делегирани прокурори и тогава те ще имат всички условия, с цел да работят без значение и да открият завесата над някои проблеми, които българската прокуратура не съумя да направи “, сподели Зарков.
Той изясни, че през последните десетина дни е имал срещи с делегираните европрокурори, Министерския съвет, Министерството на районното развиване и благоустройство и с регионалната администрация за намирането на подобаваща постройка за EПр.
„ Вчера подписах писмо до Министерство на регионалното развитие и регионалния шеф, тъй като постройката на „ Раковски “ 134 е частна държавна благосъстоятелност и тя би трябвало да се даде целево на Висшия правосъден съвет, който пък да я даде на европейските делегирани прокурори “, сподели още Крум Зарков.
Преди малко повече от месец Народното събрание дефинитивно одобри промени в Закона за правосъдната власт, с които обезпечи повече автономия на българските обвинители, които работят с Европейската прокуратура. С измененията в закона ЕДП получиха свои администрация, постройка, деловодство и регистратура. Освен това те ще могат и да вземат участие в взаимни екипи с проверяващи служители на реда и митнически инспектори.
Днес правосъдният министър Крум Зарков дефинира тези промени в Закон за съдебната власт като доста основни, тъй като е било извънредно значимо да се обезпечи автономия на ЕДП по отношение на българската прокуратура.
В момента България има деветима европейски делегирани прокурори при нужда от общо 15 обвинители.
На 27 юли Прокурорската гилдия разгласи процедура за асортимент на още шестима, като срокът за подаване на документи изтича на 26 август.
Служебният кабинет ще сезира Конституционен съд за пълномощията на основния прокурор
Министърът на правораздаването уточни през днешния ден, че при започване на септември се чака Министерският съвет да сезира Конституционния съд с искане за пояснение на наредбите от главния закон, касаещи пълномощията на основния прокурор.
„ Не са ли ви правили усещане някои прессъобщения на прокуратурата като да вземем за пример – прокуратурата разпорежда да се ревизират тръбите в еди коя си община. Чрез друго разширено тълкувание на този контрол за правда прокуратурата на практика има опция да сложи под собствен надзор или най-малко под някаква форма на боязън цялата държавна администрация, изпълнителната власт, включително и министри. Обичаме да споделяме, че министрите би трябвало да се арестуват, само че те би трябвало да се арестуват и осъждат, когато са създали закононарушения. В същото време не трябва да се слагат под надзор, тъй като това значи политическа власт. Този въпрос, един път подложен пред Конституционния съд, в случай че той постави рамки на това пълномощие, ще бъде доста значим за последващите диспути “, сподели Зарков и добави, че има какво да се направи, с цел да се сложат рамки и да е ясно каква е ролята на прокуратурата и каква е ролята на основния прокурор.
В отговор на въпрос министърът посочи, че в случай че му бъдат предоставени обстоятелства, които могат да доведат до процедура за предварително освобождение на основния прокурор, той няма да се поколебае да сезира Висш съдебен съвет. „ Настоящият състав на Висш съдебен съвет демонстрира, че до момента в който толкоз доста поддържа основния прокурор, процедурата по отстраняването му не може да стигне до дъно, макар че предходни двама правосъдни министри – Янаки Стоилов и Надежда Йорданова са посочили, че подобен механизъм има “, разяснява още Крум Зарков.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ