Европейски астронавт на Луната до 2030 г. е една от

Европейски астронавт на Луната до 2030 година е една от задачите на Европейската галактическа организация. Марс също е в дневния ред на европейските проучвания на Космоса.

Това изясни неотдавна шефът на галактическите проучвания в Европейската галактическа организация Дейвид Паркър. Той е основател на Европейската стратегия за проучване, наречена " Terrae Novae ", която е обвързвана с постоянните задачи на астронавти до Международната галактическа станция. " Живеем в в действителност изключителни времена.

Построената от Европейски Съюз лаборатория " Кълъмбъс " ще има ново съоръжение с нови научни принадлежности и информационни системи. Говорим за комерсиално потребление на услуги от тази лаборатория от европейската галактическа промишленост. Това изяснява и за какво тази година ние се насочихме към избора на претенденти астронавти. Имаме към 22 000 кандидатури. Това е връх. В ход е и програмата ни за астронавти с физически увреждания. Ние избираме ние да ги назоваваме астронавти със специфични умения. "

Но галактическата станция е единствено първата стъпка, споделя шефът на галактическите проучвания в Европейската галактическа организация Дейвид Паркър. В съдействието с НАСА Агенцията гледа и към Луната и Марс. Паркър напомня, че Европейският съюз взе участие в основаването на многофункционалния пилотиран галактически транспортен съд на " Орион ".

" Европа към този момент основава 6 модула, които ще дават зареждането и задвижването на план, наименуван „ Орион ". Само след два месеца първият от тези модули ще лети в задачата „ Артемис ". Това е галактическа станция към Луната, която ще ни служи за идващите стадии по проучването на лунната повърхнина. Имаме към този момент и сделка за тримата европейски астронавти, които ще летят към този предстоящ модул. В този смисъл е и упоритостта на Европейската галактическа организация да има най-малко един астронавт - европеец, който да е стъпил на луната преди 2030 година Не забравяме и задачите до Марс. Най-важната, от които е задачата за връщане на пробите, към този момент взети от Червената планета. Френска компания в Тулуза към този момент създава първия галактически уред, който да отиде до Марс и да се върне с пробите. И в действителност ние работим тъкмо затова - с цел да може да вдъхновим човечеството, изключително в тези сложни времена, за нови технологии, за проучванията. Да поддържаме тъкмо тази пристрастеност и ангажимент, която изпрати и Тома Песке в Космоса. "

Наскоро френският астронавт Тома Песке се завърна от задача на Международната галактическа станция, създавайки няколко прецедента. Песке e първият европейски астронавт, който пътува в космоса с комерсиалните полети на Илън Мъск, - Crew Dragon Endeavour. Европеецът, прекарал най-дълго време в Космоса - 199 дни. И първият французин-командир на Международната галактическа станция. Тома Песке беше и астронавтът, който, до момента в който беше на борда й, разказа Земята като „ тъжна панорама " поради климатичните промени.

" Постоянното ни наличие на Луната може да се случи. Но би трябвало да се научим да употребяваме локалните запаси, в случай че хората ще се заселват за непрекъснато там. Щом създадем това на Луната, същото ще се случи и на Марс. Това е пътят не особено за мен, а и пред всички, които работят в Европейката галактическа организация, на Международната галактическа станция. Всички биха желали да са част от този проучвателен развой. Дори и да не са от хората, които биха отишли физически на тези планети. И това е вълнуващото за идните години ", споделя френският астронавт Тома Песке, който не крие интереса си да бъде и първият европеец, стъпил на Луната.