Говорителят на СГП разясни какви са промените при европейската заповед за арест
Европейската заповед за арест съставлява инструмент за взаимопомощ по наказателно-правни въпроси, който е организиран с рамково решение от 2002 година на Съвета на Европейския съюз. Има два типа.В първия случай е, когато се желае връщането на едно лице на територията на страната, която издава европейската заповед за арест, за наказателно гонене. Вторият тип европейска заповед за арест е тогава, когато страната, която я е издала, желае връщането на лицето по отношение на влезнала в действие присъда. Най-чести са случаите по отношение на наказване " отнемане от независимост ". Това изясни в изявление за Novini.bg представителят на Софийската градска прокуратура (СГП) Христо Кръстев.
Къде се пропуква правната нишка и за какво има опоасения, както при слуая от Цалапица, че в случай че лицето бъде арестувано, може и да не бъде върнато в България?
- Проблемът е в в този момент настоящото българско законодателство и по-специално в Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест, който не планува ефикасни правни средства за отбрана на лицето, по отношение на което е издадена европейската заповед за арест, което не дава отговор на условията на Съда на Европейски Съюз и Съда по правата на индивида в Страсбург, както и на рамковото решение за европейската заповед за арест. Този проблем е установен от решение на Съда на Европейски Съюз от 10 март 2021 година Съдът на Европейски Съюз е сезиран с преюдициално запитване от Районния съд в град Уестминстър, Кралство Англия, във връзка издадена европейска заповед за арест от прокурор от Районна прокуратура - Свищов по отношение на искане за предаване на български жител, който се намира на територията на Англия, във връзка наказателно гонене, което се води против него за кражба. Районният съд в Уестминстър сезира Съда на Европейския съюз дали в сегашния проблем е спазено условието за ефикасна правна отбрана преди осъществяването на заповедта и предаването на лицето, която да е предоставена на лицето, по отношение на което е издадена европейската заповед за арест. В своите претекстове Съдът споделя, че когато в България бъде издадено разпореждане за задържане до 72 часа от прокурора, което е оснонванието за издаване на европейска заповед за арест от българския прокурор, тези два акта не подлежат на правосъден надзор. Следователно лицето, против което са издадени, няма ефикасна отбрана, което нарушава европейското законодателство. След постановяването на това решение за всяка една европейска заповед за арест, издадена от български прокурор за наказателно гонене има проблем. Той е, че страната, от която се желае лицето да бъде предадено в България, няма да я извърши. В СГП имаме два такива случая. И двата са от Кралство Испания, откъдето са отказали осъществяването на европейски заповеди за арест, издадени от прокурори от Софийска градска прокуратура, защото не е обезпечено дейно правно средство за отбрана на техните права и ползи.
Единият случай касае лице, което е упрекнато за държане на наркотични субстанции за разпространяване. Другото лице е обвинен по така наречен дело " Nexo ", който се търси като участник в проведена незаконна група. Европейската заповед за арест важи за Европейския съюз. След напускането на Англия на Европейски Съюз, към този момент европейските заповеди за арест са неприложими. С всички други страни, които не членуват в Европейския съюз, важи екстрадицията. Когато имаме подписан контракт за правна помощ със съответната страна и е организиран въпросът за екстрадицията, се позоваваме на него. Ако няма такава експлицитна уредба или подписан контракт, както да вземем за пример е с ОАЕ и Южна Африка, се ползва правилото на реципрочност.
В СГП има профилиран отдел, който се споделя " Международен изпълнение на наказванията ". Всички европейски заповеди за арест, които касаят предаването на едно лице, което се намира на територията на Република България, без значение дали е по отношение на осъществяването на наказването, или по отношение на осъществяване на наказателно гонене против него, се извършват от прокурор от този отдел. Имаме такива претенции от всички страни в Европейски Съюз.Съответно прокурорите внасят искане в Софийски градски съд (СГС) за постановяване на мярка за неотклонение " задържане под стража " или " домакински арест ", с цел да може лицето да бъде обезпечено за предаване. След това внасят производството всъщност в Софийски градски съд, като това произвеждане е двуинстанционно, без значение от правосъдния акт на Софийски градски съд. Той може да бъде обжалван или протестиран пред Софийския апелативен съд.
Какви са упованията на Прокуратурата към Народното събрание?
- В момента в Народното събрание в Правна комисия, предстои второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест. Смятам, че към сегашния миг законодателят е подхванал нужните дейности, с цел да се съобрази с решението на Съда на Европейски Съюз, като несъмнено в СГП сме се срещнали с този законопроект. Той планува точно тези ефикасни правни средства за отбрана. Новата процедура, която е основана, е следната: в случай че прокурор на етапа на досъдебното произвеждане реши, че следва да бъде издадена европейска заповед за арест, следва преди всичко да издаде национална заповед за задържане, която де факто съставлява разпореждане за задържане до 72 часа, в случай че са налице предпоставките на член 63 от Наказателно-процесуалния кодекс. А точно: преди всичко би трябвало от доказателствата по делото да се открива на пръв взор, че има обосновано съмнение, че лицето е направило закононарушението и за това закононарушение се планува наказване " отнемане от независимост ". На второ място: от доказателствата да е налице действителна заплаха от укриване или осъществяване на закононарушение. Ако тези предпоставки са налице и е належащо издаването на европейска заповед за арест, новата процедура планува прокурорът да издаде национална заповед за арест, след което да внесе националната заповед за арест в съда с план за издаване на европейска заповед за арест. Съдът преглежда делото еднолично в намерено правосъдно съвещание, като присъединяване на прокурор и на бранител на лицето, което е упрекнато, е наложително. Ако съдът реши, че са налице предпоставките за издаване на европейска заповед за арест, позволява на съответния прокурор да я издаде. Определението на съда предстои на частна тъжба и частен митинг пред съответния въззивен съд.
Ще докара ли новата процедура до забавяния?
Предвидените периоди за процедурата са къси, в границите на три дни, увери представителят на СГП.
" Не би следвало да се стигне до закъснение на производството. Смятат се за бързи незабавни производства, защото в законопроекта е планувано, че прокурорът неотложно би трябвало да внесе делото в съда с искане за позволение за издаване на европейска заповед за арест. Предвидена е и още една процедура, която да подсигурява правата на обвиненото лице. То може да апелира издадената към този момент европейска заповед за арест в 7-дневен период от узнаването, че против него е издадена такава. Обжалването е само и единствено пред въззивния съд, тоест в случай че разрешението е пристигнало от Софийски градски съд, обвиненото лице, може да я апелира единствено пред въззивния съд, който е Софийският апелативен съд ", добави той.
Христо Кръстев изясни, че комплицираното при този вид производства е, че се водят задочно. " Нямаме изначално информация къде се намира лицето. Не можем да го намерим на територията на България на сегашен и непрекъснат адрес. Може да има и от време на време има данни, че лицето се намира отвън Република България и е на територията на някоя държава-член на Европейски Съюз. Именно заради тази причина е належащо издаването на европейска заповед за арест. Понеже производствата са задочни, лицата, по отношение на които се издават европейските заповеди за арест, те не знаят, че са издадени. Именно заради тази причина законодателят планува категорично пълномощие на обвинения да апелира към този момент издадената европейска заповед за арест, откакто е разбрал, че е издадена. Въвежда се правилото на наложителна отбрана. Според законопроекта, наложително би трябвало да взе участие и бранител на лицето, по отношение на което се желае издаване на европейска заповед за арест. В множеството случаи бранителите са служебни и нямат контакт със съответния обвинен ", добави той.
" Търсеният резултат е българският Закон за европейската заповед за арест да е синхронизиран с европейското законодателство и да се даде дейно средство за отбрана на ползите и правата на лица, които са наранени от най-тежката принуда на страната, а точно - наказателната ", заключи представителят на Софийска градска прокуратура.
Кръстев разяснява и какви са проблемите при екстрадицията, като означи, че те най-много са свързани със случаите, в които няма подписани контракти за интернационална правна помощ със съответната страна. " Тогава се ползва правилото на реципрочност, където нямаме сигурност дали непознатата страна ще се позове на него, и дали ще съобщи лицето, което ние желаеме. Проблемът е в периода на осъществяване. Той е доста по-дълъг от този на осъществяването на европейската заповед за арест ", посочи той.
" Съдът на Европейски Съюз приема, че прокурорът може да е правосъден орган, който издава европейска заповед за арест, тъй като дава отговор на всички европейски стандарти за самостоятелност, защото българският прокурор е част от правосъдната власт и има самостоятелност, съгласно Конституцията и българското законодателство. Той може да издаде европейска заповед за арест, само че по този начин издадената европейска заповед би трябвало да има прелиминарен надзор от съда преди предаването на лицето ", изясни представителят на СГП.
За интервала от 2021 година до септември 2023 година прокурори от СГП са издали осем европейски заповеди за арест за наказателно гонене и 26 по отношение на осъществяване на влезнал в действие правосъден акт и постановени санкции " отнемане от независимост ".
По материала работиха: Галя Георгиева и Теодора Павлова.
Къде се пропуква правната нишка и за какво има опоасения, както при слуая от Цалапица, че в случай че лицето бъде арестувано, може и да не бъде върнато в България?
- Проблемът е в в този момент настоящото българско законодателство и по-специално в Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест, който не планува ефикасни правни средства за отбрана на лицето, по отношение на което е издадена европейската заповед за арест, което не дава отговор на условията на Съда на Европейски Съюз и Съда по правата на индивида в Страсбург, както и на рамковото решение за европейската заповед за арест. Този проблем е установен от решение на Съда на Европейски Съюз от 10 март 2021 година Съдът на Европейски Съюз е сезиран с преюдициално запитване от Районния съд в град Уестминстър, Кралство Англия, във връзка издадена европейска заповед за арест от прокурор от Районна прокуратура - Свищов по отношение на искане за предаване на български жител, който се намира на територията на Англия, във връзка наказателно гонене, което се води против него за кражба. Районният съд в Уестминстър сезира Съда на Европейския съюз дали в сегашния проблем е спазено условието за ефикасна правна отбрана преди осъществяването на заповедта и предаването на лицето, която да е предоставена на лицето, по отношение на което е издадена европейската заповед за арест. В своите претекстове Съдът споделя, че когато в България бъде издадено разпореждане за задържане до 72 часа от прокурора, което е оснонванието за издаване на европейска заповед за арест от българския прокурор, тези два акта не подлежат на правосъден надзор. Следователно лицето, против което са издадени, няма ефикасна отбрана, което нарушава европейското законодателство. След постановяването на това решение за всяка една европейска заповед за арест, издадена от български прокурор за наказателно гонене има проблем. Той е, че страната, от която се желае лицето да бъде предадено в България, няма да я извърши. В СГП имаме два такива случая. И двата са от Кралство Испания, откъдето са отказали осъществяването на европейски заповеди за арест, издадени от прокурори от Софийска градска прокуратура, защото не е обезпечено дейно правно средство за отбрана на техните права и ползи.
Единият случай касае лице, което е упрекнато за държане на наркотични субстанции за разпространяване. Другото лице е обвинен по така наречен дело " Nexo ", който се търси като участник в проведена незаконна група. Европейската заповед за арест важи за Европейския съюз. След напускането на Англия на Европейски Съюз, към този момент европейските заповеди за арест са неприложими. С всички други страни, които не членуват в Европейския съюз, важи екстрадицията. Когато имаме подписан контракт за правна помощ със съответната страна и е организиран въпросът за екстрадицията, се позоваваме на него. Ако няма такава експлицитна уредба или подписан контракт, както да вземем за пример е с ОАЕ и Южна Африка, се ползва правилото на реципрочност.
В СГП има профилиран отдел, който се споделя " Международен изпълнение на наказванията ". Всички европейски заповеди за арест, които касаят предаването на едно лице, което се намира на територията на Република България, без значение дали е по отношение на осъществяването на наказването, или по отношение на осъществяване на наказателно гонене против него, се извършват от прокурор от този отдел. Имаме такива претенции от всички страни в Европейски Съюз.Съответно прокурорите внасят искане в Софийски градски съд (СГС) за постановяване на мярка за неотклонение " задържане под стража " или " домакински арест ", с цел да може лицето да бъде обезпечено за предаване. След това внасят производството всъщност в Софийски градски съд, като това произвеждане е двуинстанционно, без значение от правосъдния акт на Софийски градски съд. Той може да бъде обжалван или протестиран пред Софийския апелативен съд.
Какви са упованията на Прокуратурата към Народното събрание?
- В момента в Народното събрание в Правна комисия, предстои второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест. Смятам, че към сегашния миг законодателят е подхванал нужните дейности, с цел да се съобрази с решението на Съда на Европейски Съюз, като несъмнено в СГП сме се срещнали с този законопроект. Той планува точно тези ефикасни правни средства за отбрана. Новата процедура, която е основана, е следната: в случай че прокурор на етапа на досъдебното произвеждане реши, че следва да бъде издадена европейска заповед за арест, следва преди всичко да издаде национална заповед за задържане, която де факто съставлява разпореждане за задържане до 72 часа, в случай че са налице предпоставките на член 63 от Наказателно-процесуалния кодекс. А точно: преди всичко би трябвало от доказателствата по делото да се открива на пръв взор, че има обосновано съмнение, че лицето е направило закононарушението и за това закононарушение се планува наказване " отнемане от независимост ". На второ място: от доказателствата да е налице действителна заплаха от укриване или осъществяване на закононарушение. Ако тези предпоставки са налице и е належащо издаването на европейска заповед за арест, новата процедура планува прокурорът да издаде национална заповед за арест, след което да внесе националната заповед за арест в съда с план за издаване на европейска заповед за арест. Съдът преглежда делото еднолично в намерено правосъдно съвещание, като присъединяване на прокурор и на бранител на лицето, което е упрекнато, е наложително. Ако съдът реши, че са налице предпоставките за издаване на европейска заповед за арест, позволява на съответния прокурор да я издаде. Определението на съда предстои на частна тъжба и частен митинг пред съответния въззивен съд.
Ще докара ли новата процедура до забавяния?
Предвидените периоди за процедурата са къси, в границите на три дни, увери представителят на СГП.
" Не би следвало да се стигне до закъснение на производството. Смятат се за бързи незабавни производства, защото в законопроекта е планувано, че прокурорът неотложно би трябвало да внесе делото в съда с искане за позволение за издаване на европейска заповед за арест. Предвидена е и още една процедура, която да подсигурява правата на обвиненото лице. То може да апелира издадената към този момент европейска заповед за арест в 7-дневен период от узнаването, че против него е издадена такава. Обжалването е само и единствено пред въззивния съд, тоест в случай че разрешението е пристигнало от Софийски градски съд, обвиненото лице, може да я апелира единствено пред въззивния съд, който е Софийският апелативен съд ", добави той.
Христо Кръстев изясни, че комплицираното при този вид производства е, че се водят задочно. " Нямаме изначално информация къде се намира лицето. Не можем да го намерим на територията на България на сегашен и непрекъснат адрес. Може да има и от време на време има данни, че лицето се намира отвън Република България и е на територията на някоя държава-член на Европейски Съюз. Именно заради тази причина е належащо издаването на европейска заповед за арест. Понеже производствата са задочни, лицата, по отношение на които се издават европейските заповеди за арест, те не знаят, че са издадени. Именно заради тази причина законодателят планува категорично пълномощие на обвинения да апелира към този момент издадената европейска заповед за арест, откакто е разбрал, че е издадена. Въвежда се правилото на наложителна отбрана. Според законопроекта, наложително би трябвало да взе участие и бранител на лицето, по отношение на което се желае издаване на европейска заповед за арест. В множеството случаи бранителите са служебни и нямат контакт със съответния обвинен ", добави той.
" Търсеният резултат е българският Закон за европейската заповед за арест да е синхронизиран с европейското законодателство и да се даде дейно средство за отбрана на ползите и правата на лица, които са наранени от най-тежката принуда на страната, а точно - наказателната ", заключи представителят на Софийска градска прокуратура.
Кръстев разяснява и какви са проблемите при екстрадицията, като означи, че те най-много са свързани със случаите, в които няма подписани контракти за интернационална правна помощ със съответната страна. " Тогава се ползва правилото на реципрочност, където нямаме сигурност дали непознатата страна ще се позове на него, и дали ще съобщи лицето, което ние желаеме. Проблемът е в периода на осъществяване. Той е доста по-дълъг от този на осъществяването на европейската заповед за арест ", посочи той.
" Съдът на Европейски Съюз приема, че прокурорът може да е правосъден орган, който издава европейска заповед за арест, тъй като дава отговор на всички европейски стандарти за самостоятелност, защото българският прокурор е част от правосъдната власт и има самостоятелност, съгласно Конституцията и българското законодателство. Той може да издаде европейска заповед за арест, само че по този начин издадената европейска заповед би трябвало да има прелиминарен надзор от съда преди предаването на лицето ", изясни представителят на СГП.
За интервала от 2021 година до септември 2023 година прокурори от СГП са издали осем европейски заповеди за арест за наказателно гонене и 26 по отношение на осъществяване на влезнал в действие правосъден акт и постановени санкции " отнемане от независимост ".
По материала работиха: Галя Георгиева и Теодора Павлова.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ