Европейската централна банка е изправена пред едно от най-деликатните си

Европейската централна банка е изправена пред едно от най-деликатните си решения от последните години. След интервал на последователно нормализиране на паричната политика и очаквания, че инфлацията в еврозоната трайно се връща към задачата от 2%, новият ценови напън, подбуден от войната с Иран и скока на енергийните разноски, принуждава Франкфурт още веднъж да мисли в посока покачване на лихвите.Очакванията на икономисти, интервюирани от Bloomberg, са ЕЦБ да усили депозитната рента с 25 базисни пункта до 2,25%. Ако това се случи, централната банка ще стане първата огромна парична институция в света, която подвига лихвите в пряк отговор на инфлационния резултат от спора в Близкия изток.Решението идва на фона на повече от три месеца бойни дейности, които задържат цените на петрола на високи равнища и стартират да трансформират инфлационната картина в Европа. Първоначалната вяра на централните банкери беше, че повишаването на силата ще се окаже краткотрайно и няма да се трансферира трайно върху останалите съставни елементи на потребителските цени. Именно това обаче към този момент наподобява все по-малко несъмнено.Инфлацията в еврозоната доближи 3,2% през май, а новите тримесечни прогнози на ЕЦБ евентуално ще покажат в допълнение ускорение на ценовия напън през тази и идната година. Особено значимо ще бъде по какъв начин банката прави оценка базисната инфлация, която изключва по-волатилни съставни елементи като силата и храните. Ако натискът се уголемява отвън петрола и газа, аргументът за по-твърда парична политика става доста по-силен.Проблемът за ЕЦБ е, че тази инфлационна картина се появява в миг, когато стопанската система на еврозоната към този момент наподобява уязвима. Последните бизнес изследвания демонстрират намаляване на интензивността през май, а растежът остава слаб. Първото тримесечие даже донесе стесняване на брутния вътрешен артикул с 0,2%, въпреки част от придвижването да се изяснява с волатилни данни от Ирландия.Това слага централната банка в типичен капан. Ако реагира прекомерно меко, рискува инфлацията да се вкорени и да принуди ЕЦБ на по-агресивни дейности по-късно. Ако реагира прекомерно мощно, може да задуши така и така слабата икономическа динамичност и да усили риска от криза.Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард евентуално ще се опита да резервира оптималната еластичност в посланието си. Пазарите към този момент чакат освен едно покачване, само че и възможност за още едно нарастване на лихвите по-късно през годината, в това число през септември. Това би сложило лихвите в горната част на диапазона, който се приема за безпристрастен по отношение на стопанската система.Ключовият въпрос не е единствено дали ЕЦБ ще увеличи лихвите в този момент, а дали това ще бъде началото на нов цикъл на стягане. Според Bloomberg Economics банката съвсем несъмнено ще усили лихвите с 25 базисни пункта, само че по-важно ще бъде до каква степен ясно Лагард ще алармира за последваща стъпка. Очакването е тя да бъде по-категорична от преди, че второ покачване остава действителна опция.Вътре в Управителния съвет към този момент има признаци на смяна в тона. Дори представители, които обичайно се възприемат като по-предпазливи, са подготвили пазарите за ход нагоре. Литовският централен банкер Гедиминас Шимкус беше измежду най-ясните гласове, като дефинира ново нарастване след юни като по-вероятно, в сравнение с не.Новите прогнози ще бъдат централни за реакцията на пазарите. Анализаторите чакат ЕЦБ да ревизира нагоре инфлационните си упования за 2026 и 2027 година, до момента в който прогнозите за напредък евентуално ще бъдат намалени. Това би удостоверило най-неудобния сюжет за паричната политика — по-висока инфлация при по-слаба стопанска система.Исторически този вид среда е изключително сложна за централните банки. Те могат да управляват търсенето посредством лихвите, само че не могат непосредствено да усилят предлагането на сила или да прекратят геополитически спор. Затова рискът е, че паричната политика ще би трябвало да охлажда стопанска система, която към този момент не е изключително мощна, единствено с цел да предотврати по-дълбоко инфлационно разбъркване.За финансовите пазари посланието е ясно: интервалът на удобни упования за гладко понижаване на лихвите в Европа евентуално завършва. Ако ЕЦБ в действителност отвори вратата към второ покачване през 2026 година, това може да окаже напън върху облигациите, да поддържа еврото и да сложи под въпрос част от оптимизма при европейските акции.Ситуацията припомня, че инфлацията рядко изчезва линейно. Тя може да се върне през канал, който централните банкери не управляват — първични материали, война, транспортни разноски, упования. Именно по тази причина днешното решение на ЕЦБ не е просто техническа смяна с 25 базисни пункта. То е тест дали Европа може да отбрани ценовата непоклатимост, без да повтори грешката да затегне политиката тъкмо когато стопанската система стартира да губи въздух.*Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за търговия.