Тази графика е една от онези, които на пръв поглед

Тази графика е една от тези, които на пръв взор наподобяват скучни, само че в действителност описват извънредно значима история за американските пазари. Ако човек се концентрира само върху S&P 500, евентуално ще остане с усещането, че всичко се движи главно от корпоративните облаги, изкуствения разсъдък или решенията на Федералния запас. Данните на Yardeni Research обаче демонстрират нещо доста по-дълбоко – мащабът на капитала, който продължава да се влива в американските акции, е невиждан.

Синята линия наблюдава чистите финансови потоци към американския фондов пазар през последните дванадесет месеца, включвайки както частни вложители, по този начин и институционални и публични участници. Розовите отвесни зони отбелязват мечите пазари на S&P 500. Още при първия взор прави усещане, че през по-голямата част от последните четири десетилетия чистите потоци рядко са надхвърляли 200 милиарда $. Дори по време на софтуерния балон в края на 90-те години, когато ентусиазмът към интернет фирмите доближи исторически размери, финансовите потоци останаха неведнъж под равнищата, които следим през днешния ден.

Истинският повратен миг настава след пандемията. Между 2022 и 2023 година графиката демонстрира внезапен отлив на капитали, който съответствува с един от най-тежките интервали за американските акции след световната финансова рецесия. Агресивното повишение на лихвените проценти от Федералния запас, банковите разтърсвания и опасенията за криза накараха вложителите всеобщо да понижат риска. Потоците даже минаха надълбоко в негативна територия – нещо, което исторически се следи единствено в моменти на сериозен стрес.

Още по-интересно е какво се случва по-късно. Вместо последователно възобновяване, каквото бихме очаквали след характерен мечи пазар, графиката демонстрира съвсем отвесен скок. Само за относително къс интервал чистите финансови потоци минават от негативни стойности до почти 904 милиарда $ – най-високото равнище в цялата налична история на проучването. Това не е просто нов връх. Това е стойност, която надвишава с голяма разлика всички предходни цикли, в това число интернет взрива, интервала преди финансовата рецесия през 2008 година и възобновяване след пандемията.

Тук поражда разумният въпрос – за какво капиталът се насочва към американските акции с такава мощ точно в този момент?

Една от аргументите несъмнено е революцията към изкуствения разсъдък. Компании като Nvidia, Microsoft, Meta, Amazon и Broadcom се трансфораха в магнит за световния капитал, защото вложителите започнаха да правят оценка AI не като следващата софтуерна наклонност, а като евентуална смяна, сравнима с появяването на интернет. В среда, в която американските софтуерни колоси не престават да усилват приходите и свободния си паричен поток, огромна част от интернационалните вложители просто не виждат задоволително атрактивна опция.

Но това пояснение единствено по себе си не е задоволително. Графиката подсказва и нещо друго – голяма централизация на световния капитал в един-единствен пазар. Докато европейските стопански системи се борят със слаб напредък, Китай продължава да изпитва съществени проблеми в имотния бранш и потреблението, а разрастващите се пазари остават под напън от мощния $, Съединените щати не престават да наподобяват като релативно най-сигурната дестинация за огромните институционални капитали. Именно това трансформира американския фондов пазар в самобитен " вакуум ", който притегля спестявания от съвсем целия свят.

Това обаче слага и един доста значим въпрос, който вложителите постоянно подценяват. Историята демонстрира, че рекордните финансови потоци могат да бъдат интерпретирани по два изцяло разнообразни метода. От една страна, те могат да значат началото на нов дълголетен систематичен цикъл, при който от ден на ден капитал последователно се насочва към най-продуктивната стопанска система в света. Именно по този начин изглеждаха началните стадии на софтуерната гражданска война през 90-те години. От друга страна, сходни рискови стойности могат да бъдат сигнал, че огромна част от бъдещото търсене към този момент е " изтеглено " напред. Когато съвсем всички искащи към този момент са вложили, естествено поражда въпросът от кое място ще дойдат идващите купувачи.

Именно по тази причина тази графика не би трябвало да се преглежда нито като автоматизирано бичи, нито като автоматизирано мечи сигнал. Тя по-скоро мери температурата на пазара. А температурата сега несъмнено е извънредно висока. Рекордните финансови потоци приказват за голямо доверие към американските акции, само че в същото време значат и че пазарът става все по-зависим от продължаващия приток на нов капитал. Ако икономическият напредък остане резистентен, корпоративните облаги продължат да изненадват позитивно, а революцията в изкуствения разсъдък оправдае високите упования, тези потоци могат да се окажат изцяло оправдани. Ако обаче растежът стартира да се забавя или оценките на фирмите изпреварят прекалено много фундаментите, точно толкоз мощно съсредоточеният капитал може да се трансформира в източник на нараснала волатилност.

Може би най-интересният извод от графиката е, че тя не мери единствено парите. Тя мери доверието. А доверието е най-ценният и по едно и също време най-крехкият запас на финансовите пазари. Днес светът гласоподава с капитала си в интерес на американските акции по метод, който няма исторически аналог. Историята обаче ни припомня, че когато консенсусът стане съвсем единомислещ, вложителите би трябвало да бъдат не по-уплашени, а по-внимателни. Именно тогава рискът към този момент не идва от неналичието на оптимизъм, а от опцията упованията да са станали прекомерно високи.
*Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.