Европейската система за търговия с квоти за емисии на парникови

Европейската система за търговия с квоти за излъчвания на парникови газове не съумява да извърши една от спомагателните си функционалности в България – да направи въздуха по-чист. Това разгласи WWF България, член на „ Коалиция за климата – България “, в свое мнение по отношение на успеваемостта на Европейската скица за търговия с излъчвания (ЕСТЕ) на национално равнище.

Европейският офис на WWF и други три интернационалните неправителствени организации разгласиха във вторник доклад, съгласно който България е измежду първите пет страни от Европейския съюз с въглищни електроцентрали, причиняващи най-големи вреди отвън територията на страната. Според документа две от българските централи са включени в листата на 30-те най-вредни за човешкото здраве в Европейски Съюз.

Основният проблем е употребяваното от България право за дерогация (удължаване на периода) за даването на безвъзмездни квоти за излъчвания на парникови газове на избрани източници на излъчвания за произвеждане на електрическа енергия, което  не спомага за прехода на България към нисковъглеродна икономика  и за превъзмогването този сериозен екологичен проблем, за който страната ни има отворена наказателна процедура.

Причина съгласно тях е фактът, че схемата действително реализира противоположен на поставените си цели резултат. Вместо да поддържа производството на зелена и чиста сила и софтуерната рационализация и електропроизводствената база,  механизмът се употребява непрозрачно за подкрепяне на въгледобивния бранш , при който не се реализират нужните промени.  

Това деяние действително ще докара до опазване за  високи равнища на замърсяване на атмосферния въздух  и закъснение на внедряването на енергийно ефикасни и новаторски технологии и ограничения в България.

В момента се намираме в третата фаза на ЕСТЕ – интервала 2013 година – 2020 година, по време на която електроенергийният бранш е длъжен да закупува всичките си квоти за излъчвания. По изключение 10 държави-членки, в това число България, могат в интервала до 2019 година, при съблюдаване на изискванията в член 10 в от Директива 2003/87/ЕО, да  дават гратис на електроцентралите стеснен брой квоти за излъчвания , вместо да ги продават.

Условието за използване на изключението от общия принцип на търгуване на квоти е средствата, отговарящи на пазарната стойност на гратис разпределяните квоти,  да бъдат вложени в реорганизация и рационализация на инфраструктура, чисти технологии, нашарване на енергийния микс и източниците на енергийни доставки . За тази цел България е изготвила Национален проект за вложения за интервала 2013 година – 2020 година (НПИ), който включва планове на 27 съоръжения за произвеждане на електрическа енергия.

Разочароващо е, че плановете в този проект главно са ориентирани към рехабилитация на ниско ефикасна, морално и физически остаряла база за електропроизводство.  Липсват планове, целящи прекосяване на енергопроизводството към разнородни енергийни източници . На процедура, използването на дерогацията в България по никакъв метод няма да способства в допълнение за понижаване зависимостта на енергийния бранш от въглеродно-интензивни източници (основно въглища), нито ще обезпечи нашарване на енергийния микс.

Освен че не реализират задачите на схемата за гратис даване на квоти за излъчвания на парникови газове,  тези планове не се извършват в период и облагодетелстват избрани участници в бранша . В същото време законовата уредба не планува глоба за несъблюдение, както се предлага в Указанието на Европейска комисия.

• Топлофикация Перник АД, Топлоелектрическа централа Бобов Дол – ЕА и Топлоелектрическа централа Плевен и Топлоелектрическа централа Марица Изток 2 закъсняват с реализацията на плановете си.
• Топлоелектрическа централа „ Ей И Ес-3С Марица Изток I ” ЕООД и Топлоелектрическа централа „ КонтурГлобал Марица изток 3 “ АД вземат участие в механизма без даже да са задължени да извършват капиталови планове.
• Предприятието „ Видахим “ АД пък е получило всичките си безвъзмездни квоти за 2015 година, в случай, че ТЕЦ-ът и заводът за произвеждане на гуми към „ Видахим “ АД са работили едвам 3 месеца и 10 дни за цялата година.

Липсват и съответни принадлежности за отчетност и мониторинг  при осъществяването на капиталовите планове част от националния проект.  Към момента производителите на електрическа енергия са задължени да дават информация само за осчетоводяването на инвестицията и количеството понижени излъчвания. Не се прави инспекция на качеството и адекватността на осъществената инвестиция и такава оценка не е фактор при даване на бъдещо право на инсталацията да получи безвъзмездни квоти.

Наред с това,  не е направена оценка на спестената топлинна и електрическа сила  в разследване на осъществените планове от операторите, което е главният знак за вярното осъществяване на чл.10в от Директивата.

„ Коалицията за климата – България “ предизвестява, че се резервира наклонността за поощряване на предприятията от въгледобивната индустрия, вместо вложенията да се насочват към развиването на нисковъглеродна стопанска система. По този метод България рискува несъблюдение на отговорностите си към Европейски Съюз.

Към момента ЕСТЕ е изправена пред ред компликации: свръхпредлагане на квоти и ниска цена, която не подтиква фирмите да трансформират държанието си в посока вложения в чисти технологии. Затова институциите на Европейски Съюз работят върху целеви промени на схемата. Европейският офис на WWF интензивно взе участие в този развой като подава своите оферти за усъвършенстване на механизма.