Министър Попов: България може да получи значителен финансов ресурс от Системата за търговия с емисии
Европейската скица за търговия с излъчвания (ETS) е основен инструмент за рационализация на промишлеността, понижаване на въглеродните излъчвания и обезпечаване на финансов запас за вложения в зеления преход. Това съобщи министърът на околната среда и водите Юлиян Попов по време на форума Regional Energy Summit: Infrastructure, Innovation, Integration, оповестиха от Министерство на околната среда и водите.
В отговор на въпрос министър Попов акцентира, че България има интерес от присъединяване си в ETS. Системата освен подтиква намаляването на излъчванията, само че и обезпечава обилни доходи за страните членки, които могат да бъдат употребявани за рационализация на промишлеността и вложения в чисти технологии.
Министърът уточни, че България може да получи забележителен финансов запас посредством ETS-2 и обвързваните европейски механизми, в това число посредством Социалния климатичен фонд. „ Ако се опитаме да блокираме или да отслабим ETS-2, рискуваме да се лишим от към 3,5 милиарда евро, които биха могли да бъдат употребявани за рационализация и обществена поддръжка. За страна като България това е сериозен запас “, акцентира Попов.
По думите му, основният въпрос не е дали системата да съществува, а по какъв начин да бъдат употребявани приходите от нея, тъй че те да подкрепят модернизацията на промишлеността и стопанската система. Министър Попов означи, че електрификацията на крайното ползване – последователното заменяне на изкопаемите горива в превоза, отоплението и промишлеността с електрическа енергия – е основен индикатор за модернизацията на стопанската система и намаляването на излъчванията на парникови газове.
По този индикатор Европейският съюз изостава от други огромни стопански системи, посочи министърът. Делът на електрификацията на крайното ползване в Европейски Съюз е към 21–22%, до момента в който в Китай доближава 32–33%. България се показва относително добре с към 27%, което основава положителни предпоставки за развиване на промишлеността.
По тематиката за развиването на възобновимата сила министър Попов подчертава върху капацитета на вятърната сила в България. Той уточни, че от 2012 година насам са подадени капиталови оферти за към 17–18 гигавата вятърни мощности, като реализирането даже на част от тях би имало значителен принос за енергийната система на страната. Според него, съществуват неправилни усещания по отношение на въздействието на вятърната сила върху биоразнообразието. В доста случаи е допустимо съвместяване на произвеждане на сила и земеделска активност при съблюдаване на екологичните условия. „ Вятърната сила е дълготраен балансьор в енергийната система. Инвеститори има и те са подготвени да влагат, без да разчитат на обществени дотации “, акцентира министърът и изрази разбиране, че за България е извънредно значимо да развива този бранш, в случай че желаеме да запазим ниски цени на електрическата енергия и да съхраним енергийната автономност и енергийната самостоятелност.
„ Трябва да сме реалисти – въглищната промишленост последователно изчезва. Това не е политическо решение, а икономическа действителност “, регистрира министър Попов, като напомни, че единствено за няколко години делът на въглищната сила спадна от към 40 до към 20 на 100, а в идващите години евентуално ще спадне още и след 2030 година може да останат едвам 3-4 на 100 от годишното произвеждане. „ Това не значи, че въглищните мощности би трябвало незабавно да бъдат затворени. Според мен те би трябвало да останат като стратегически запас – да се поддържат и да се заплаща за тяхната подготвеност, тъй като в света има войни и рискови обстановки “, уточни министърът.
Министър Юлиян Попов подчертава и върху ролята на кръговата стопанска система и преработването на сериозни материали, в това число тези, които се съдържат в акумулатори и електронни устройства. „ Ние нямаме доста естествени запаси – нямаме задоволително газ, нямаме нефт. Но разполагаме с друго преимущество – опцията да рециклираме скъпи материали “, показа той. По думите му, задържането на тези запаси в Европа е значимо за ресурсната сигурност и за развиването на промишлеността. Той добави, че България има положителни позиции в тази област и е измежду водещите страни в Европейския съюз по образуване на системи за събиране и преработване на акумулатори.
В откриващия панел на „ Регионалната енергийна среща на върха: Инфраструктура, нововъведения и интеграция “ взе участие и заместник-министърът на енергетиката Ива Петрова.
