Европейската комисия ще публикува на 3 юни доклад, с който

Европейската комисия ще разгласява на 3 юни отчет, с който ще стартира процедура по несъразмерен недостиг против България. Това заяви министър-председателят Румен Радев при започване на държавното съвещание.

По думите му процедурата значи, че дефицитът на страната е „ доста над 3% “, което ще докара до засилен мониторинг, ограничаващи ограничения и вероятни наказания.

„ По калкулации и действителни данни, предоставени на Европейската комисия, дефицитът за предходната година е бил много над 3%, макар че лъжеха, с цел да реализиран поставената цел за влизане в еврозоната. А тази година дефицитът ще бъде още по-голям “, съобщи министър председателят.

Той дефинира обстановката като „ тежко завещание “, резултат от „ безхаберие, непросветеност, волунтаризъм, популизъм и обир “.

Според Радев са били осъществявани финансови операции, „ декапитализация на държавни сдружения “ и евакуиране на ликвидност от бизнеса посредством предплатено събиране на налози. По думите му държавните разноски са били увеличавани посредством публични поръчки на повишени цени.

„ Сега идва времето на тежките въпроси. От Европейската комисия ще питат за какво някои хора са лъгали, а ние, колкото и да ни е мъчно, ще търсим отговорност за кражбите и разбойническия обир “, уточни министър-председателят.

Той съобщи, че държавното управление ще направи всичко допустимо през идващите години бюджетът да бъде върнат „ в естествени рамки “. По думите му през идната седмица Министерството на финансите ще показа обстоен брифинг по тематиката.

„ Това по никакъв начин няма да е елементарно “, добави Радев.

От ГЕРБ оспориха изказванията на премиера. Бившият финансов министър и народен представител Теменужка Петкова съобщи на брифинг в Народното събрание, че процедурата по несъразмерен недостиг не се отнася за 2025 година, а за 2026 година

Тя прикани премиера да не си служи с „ погрешни тълкования на обстоятелства “, като акцентира, че изказванията за положението на обществените финанси не подхождат на действителните данни и на метода, по който те се правят оценка от европейските институции.

По думите ѝ фокусът на процедурата не е върху настоящото осъществяване за 2025 година, а върху рисковете в средносрочен проект, в това число за 2026 година, когато към момента няма признат бюджет и цялостна фискална рамка.

Петкова уточни, че дефицитът за 2025 година е 3,5% от брутния вътрешен артикул, като България ползва европейска дерогация, обвързвана с разноските за защита. Според нея това разрешава страната да се вмести в условието за недостиг до 3%.

Тя отхвърли изказванията, че данните са били манипулирани за улеснение на присъединението към еврозоната, като акцентира, че процесът се базира на публична статистика, проверявана по европейски стандарти и методология.

Народният представител от ГЕРБ Владислав Горанов съобщи, че главният проблем пред обществените финанси е неналичието на импортиран и признат бюджет за 2026 година, който да даде изясненост за приходната и разходната политика на страната.

Според него без такава рамка не може да бъде направена реалистична оценка на фискалните опасности и на способността на страната да съблюдава европейските правила в средносрочен проект.

Горанов акцентира, че Народното събрание разполага с капацитет да поддържа всяка „ рационална и устойчива политика “, в случай че тя бъде препоръчана от държавното управление, без значение от политическите разлики сред партиите.

От „ Продължаваме промяната “ също разясниха тематиката. Асен Василев съобщи, че е „ безусловно реалистично “ България да има бюджет за 2026 година в границите на 3% недостиг, изключително при настоящия растеж на приходите в хазната.

Той напомни свои предизвестия от февруари 2025 година, когато е бил одобряван бюджетът за 2025 година, че заложените доходи са нереалистично високи и дефицитът няма да остане в границите на 3%.

„ Бюджетът беше изработен по този начин, че да не влезем в еврозоната и да смъкна държавното управление “, съобщи Василев.

Според него изходът от обстановката не е в тегленето на нов дълг, а в приемането на реален бюджет с 3% недостиг и рационална разходна политика.

Василев акцентира, че предизвестията за рисковете са били отправяни още предходната година и упрекна ръководството на ГЕРБ, Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия и „ ИТН “ за настоящето положение на обществените финанси.

„ През 2022, 2023 и 2024 година дефицитът беше в границите на 3%. През 2025 година пристигнаха „ можачите “ и издъниха нещата “, сподели той.

По думите му при настоящия растеж на приходите умерено може да бъде направен бюджет с 3% недостиг, без това да докара до обедняване на хората или удар върху бизнеса.