Еврокомисията предявява иск срещу България и още три държави пред Съда на ЕС за неизпълнение на задължението да намалят емисиите на някои замърсители на въздуха
ЕК реши през днешния ден да предяви иск против България, Литва, Португалия и Швеция пред Съда на Европейския съюз за неспазване на уговорките им за понижаване на излъчванията на няколко типа замърсители на въздуха, както се изисква в Директивата за понижаване на националните излъчвания на някои атмосферни замърсители (Директива (ЕС) 2016/2284), известна като „ Директивата за НТЕ “.
В Директивата за НТЕ се дефинират национални отговорности за понижаване на излъчванията на няколко замърсителя, които всяка страна членка би трябвало да извършва всяка година през интервала от 2020 г до 2029 г., и упоритост за по-големи понижения от 2030 г. нататък. От страните членки също по този начин се изисква да основат и актуализират национални стратегии за надзор на замърсяването на въздуха (НПКЗВ), с цел да покажат по какъв начин ще бъдат изпълнени тези отговорности за понижаване. България, Португалия и Швеция не са изпълнили уговорката си за понижаване на излъчванията на амоняк (NH3), а Литва — на азотни оксиди (NOx) и неметанови летливи органични съединения (НМЛОС).
Последните инвентаризации на излъчванията, показани от страните членки през 2025 г. и отразяващи данни за излъчванията до 2023 г., демонстрират систематични пропуски при осъществяването на уговорките за понижаване на излъчванията за някои страни членки. Комисията счита, че досегашните старания на органите са незадоволителни за осъществяване на уговорките им за понижаване на излъчванията според Директивата за НТЕ, и заради това реши да предяви иск против България, Литва, Португалия и Швеция пред Съда на Европейския съюз. Комисията ще продължи да следи излъчванията на замърсители на въздуха във всички страни членки и ще вземе решение за по-нататъшни дейности, когато това е целесъобразно.
Разходите от замърсяването на въздуха по отношение на човешкото здраве и икономическите действия в Европейски Съюз са сред 330 и 940 милиарда евро годишно, в това число изгубените работни дни, разноските за опазване на здравето, загубата на годишна продукция и вредите по постройките, до момента в който всички ограничения в Европейски Съюз за възстановяване на качеството на въздуха се правят оценка на общо 70—80 милиарда евро годишно. Нарастващото търсене на по-малко замърсяващи артикули и услуги води до обилни благоприятни условия за насърчаване на стопанска активност, като към този момент активизира сдруженията в Европейски Съюз към реформаторски решения. Освен опазването на околната среда, предприемането на дейности във връзка с замърсяването значи и по-голяма взаимност сред поколенията.
Директивата за НТЕ способства за постигането на задачите за 2030 г. във връзка с замърсяването на въздуха, заложени в проекта за деяние за нулево замърсяване. Тя е ориентирана към пет замърсителя на въздуха, които оказват доста негативно влияние върху човешкото здраве и околната среда — серен диоксид (SO2), азотни оксиди (NOx), неметанови летливи органични съединения (НМЛОС), амоняк (NH3) и фини прахови частици (ПЧ2,5). Директивата влезе в действие през 2016 г. и с нея се дефинират национални отговорности за понижаване на излъчванията на замърсители, изразени като % от излъчванията на всеки замърсител през базисната 2005 година. Тези отговорности се ползват от 2020 г. насам, като данни за излъчванията бяха докладвани за първи път през 2022 г.
Комисията също по този начин изпрати публично уведомително писмо на България за това, че не е транспонирала вярно разпоредбите на Европейски Съюз по отношение на правната помощ в наказателното произвеждане (Директива (ЕС) 2016/1919), която има за цел да сътвори общи минимални стандарти, с цел да се подсигурява, че правата на обвинените и обвинените лица са предпазени в задоволителна степен в целия Европейски Съюз. Комисията откри, че в България не всички лица, обхванати от директивата, имат достъп до правна помощ. България разполага със период от два месеца, с цел да отговори и в профил посочените дефекти.
