ЕК ни предупреди, че може да нарушим правилата за финансова стабилност
Европейската комисия показа икономическите си цели за 2026 година и оцени проектобюджетните проекти на страните от Европейски Съюз. Особено внимание е отделено на България, която попада измежду страните, изложени на риск от противоречие с фискалните правила на Европейски Съюз и измежду тези, подложени на по-задълбочен обзор по обществената конвергенция.
Фискални предизвестия
В рамките на оценката на бюджетните проекти за 2026 година България е включена измежду трите страни отвън еврозоната, които са посочени като изложени на риск от противоречие. Заедно с нея в тази категория попадат Унгария и Испания. Това значи, че Европейска комисия има опасения, че националната бюджетна политика може да не дава отговор изцяло на условията за резистентност на държавния дълг и недостиг под 3% от Брутният вътрешен продукт.
Сред страните от еврозоната 12 са оценени като съвместими с фискалните правила: Кипър, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Ирландия, Италия, Латвия, Люксембург, Португалия и Словакия. Три страни — Хърватия, Литва и Словения — са изложени на риск от противоречие, а Малта и Нидерландия са оценени като изложени на риск от значително противоречие.
Сред останалите страни отвън еврозоната, с изключение на България, в риск от противоречие са Унгария и Испания, до момента в който Австрия, Белгия, Чехия, Дания, Швеция, Полша и Румъния са оценени като съвместими.
Гъвкавост при разноските за защита
В подтекста на геополитическите опасности Европейски Съюз дава опция на страните да усилят разноските си за защита до 1,5% от Брутният вътрешен продукт без автоматизирано нарушаване на фискалните правила. България е една от 16-те страни, които са задействали тази " клаузa за дерогация ", дружно с Белгия, Хърватия, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Германия, Гърция, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Португалия, Словакия и Словения.
Социални предизвестия и човешки капитал
България е измежду деветте страни, за които напролет на 2026 година ще се организира по-задълбочен обзор за обществена конвергенция. Това включва разбор на ниската продуктивност, дефицита на работна ръка и умения, както и на по-високите равнища на беднотия и обществени усложнения.
Европейска комисия за първи път предлага специфична рекомендация, отдадена на човешкия капитал. Страните членки, в това число България, се приканват да влагат в обучение и умения в стратегически браншове като чист енергиен преход, индустриална декарбонизация, опазване на здравето, биотехнологии, защита и космос. Акцент е подложен върху подсилване на STEM стратегиите, превръщане на наклонността на спад в базовите умения и активизиране на обществени и частни вложения в хора.
Контекстът на Европейския учебен срок
Европейският учебен срок е годишен развой за съгласуване на икономическите и обществените политики в Европейски Съюз. България следва да привежда бюджетната си и обществената политика в сходство с рекомендациите на Европейска комисия, като в актуалната оценка е очебийно, че е нужна промяна на фискалната рамка и усилване на обществените ограничения за понижаване на риска от несъответствия по отношение на останалите страни членки.
Фискални предизвестия
В рамките на оценката на бюджетните проекти за 2026 година България е включена измежду трите страни отвън еврозоната, които са посочени като изложени на риск от противоречие. Заедно с нея в тази категория попадат Унгария и Испания. Това значи, че Европейска комисия има опасения, че националната бюджетна политика може да не дава отговор изцяло на условията за резистентност на държавния дълг и недостиг под 3% от Брутният вътрешен продукт.
Сред страните от еврозоната 12 са оценени като съвместими с фискалните правила: Кипър, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Ирландия, Италия, Латвия, Люксембург, Португалия и Словакия. Три страни — Хърватия, Литва и Словения — са изложени на риск от противоречие, а Малта и Нидерландия са оценени като изложени на риск от значително противоречие.
Сред останалите страни отвън еврозоната, с изключение на България, в риск от противоречие са Унгария и Испания, до момента в който Австрия, Белгия, Чехия, Дания, Швеция, Полша и Румъния са оценени като съвместими.
Гъвкавост при разноските за защита
В подтекста на геополитическите опасности Европейски Съюз дава опция на страните да усилят разноските си за защита до 1,5% от Брутният вътрешен продукт без автоматизирано нарушаване на фискалните правила. България е една от 16-те страни, които са задействали тази " клаузa за дерогация ", дружно с Белгия, Хърватия, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Германия, Гърция, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Португалия, Словакия и Словения.
Социални предизвестия и човешки капитал
България е измежду деветте страни, за които напролет на 2026 година ще се организира по-задълбочен обзор за обществена конвергенция. Това включва разбор на ниската продуктивност, дефицита на работна ръка и умения, както и на по-високите равнища на беднотия и обществени усложнения.
Европейска комисия за първи път предлага специфична рекомендация, отдадена на човешкия капитал. Страните членки, в това число България, се приканват да влагат в обучение и умения в стратегически браншове като чист енергиен преход, индустриална декарбонизация, опазване на здравето, биотехнологии, защита и космос. Акцент е подложен върху подсилване на STEM стратегиите, превръщане на наклонността на спад в базовите умения и активизиране на обществени и частни вложения в хора.
Контекстът на Европейския учебен срок
Европейският учебен срок е годишен развой за съгласуване на икономическите и обществените политики в Европейски Съюз. България следва да привежда бюджетната си и обществената политика в сходство с рекомендациите на Европейска комисия, като в актуалната оценка е очебийно, че е нужна промяна на фискалната рамка и усилване на обществените ограничения за понижаване на риска от несъответствия по отношение на останалите страни членки.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ