ЕК препоръча на България да прекрати мерките за енергийна подкрепа
Европейската комисия показа през днешния ден оценки и рекомендации за стопанските системи на страните от Европейски Съюз. Комисията е направила задълбочена оценка в 16 страни, като регистрира, че в България и още 14 страни не се извършват условията за недостига, предава Българска телеграфна агенция.
Европейска комисия насочва три рекомендации към нашата страна. Първата е да се прекратят ограниченията за енергийна поддръжка, планувани до края на годината, като спестените средства се насочат към понижаване на държавния недостиг. Ако растежът на цените на възобновимата сила наложи ограничения за поддръжка, нашата страна следва да обезпечи помощ за уязвимите семейства и сдружения, като в същото време поддържа ограничения за икономисване на сила. От нашата страна се чака да обезпечи рационална фискална политика, изключително с ограничение на номиналното нарастване на национално финансираните чисти първоначални разноски следващата година до не повече от 4.6 на 100.
Според комисията е належащо опазване на национално финансираните обществени вложения и гарантиране на ефикасното асимилиране на безвъзмездните средства от проекта за икономическо възобновяване от пандемията и други фондове на Европейски Съюз, изключително за поощряване на прехода към цифровизирана и природосъобразна стопанска система. След 2024 година от нашата страна се чака да продължи да следва средносрочна фискална тактика за постепенна и устойчива консолидация, съчетана с вложения и промени, водещи до по-висок резистентен напредък, за реализиране на рационална средносрочна фискална позиция, написа в документа.
Втората рекомендация е за обезпечаване на ефикасна управническа конструкция за бързо осъществяване на проекта за икономическо възобновяване. България е насърчена да продължи с бързото осъществяване на стратегиите по политиката на доближаване.
Третата рекомендация планува понижаване на зависимостта от изкопаеми горива и ускорение на прехода към чиста сила с по-бързото въвеждане на възобновимите енергийни източници, дружно с благоприятни условия за предпазване на създадената от тях сила. Нашата страна следва да усъвършенства електропреносната мрежа. Препоръчва се България да продължи напъните за увеличение на свързаността с енергийните мрежи на прилежащите страни. Комисията чака да се форсира санирането на постройките, да се вкарат ориентирани към бъдещето решения при централното отопление и градския превоз, да се форсира развиването на железопътната инфраструктура. Комисията чака нараснали политически старания за даване и придобиване на умения, нужни за прехода към по-чиста стопанска система.
В съпътстваща оценка на комисията се отбелязва, че при средносрочната макроикономическа позиция на България след стесняване от 4 на 100 през 2020 година, стопанската система е повишена със 7.6 на 100 през 2021 година и с 3.4 на 100 предходната година. Очаква се растеж от 1.5 на 100 през тази година и 2.4 на 100 следващата година. Растежът тази година е воден основно от персоналното и публичното ползване, се показва в документа. Икономическата активност през 2021 година се върна на годишното си ниво от 2019 година, регистрира комисията.
При средносрочното положение на бюджета, в това число вложенията, се регистрира, че държавният недостиг се е нараснал от 3.8 на 100 през 2020 година, на 3.9 на 100 от Брутният вътрешен продукт през 2021 година, преди да се намали до 2.8 на 100 предходната година. Предвижда се той да бъде 4.8 на 100 от Брутният вътрешен продукт през тази и идната година.
Тази прогноза взема поради проектобюджета на България за 2023 година и средносрочната фискална тактика, които включват главен бюджетен проект без смяна на политиката, управителен от ограничения като нараствания на заплатите и пенсиите, и понижения на някои налози. Пояснява се, че към момента следва Народното събрание да заседава по бюджета.
Правителствените вложения понижиха от 3.3 на 100 през 2020 година до 2.6 на 100 от Брутният вътрешен продукт през 2021 година, преди да се усилят до 3 % предходната година и да надминат държавния недостиг през 2022 година. Според оценките на Европейска комисия фискалната позиция през 2022 година е била съгласно рекомендациите на Съвета на Европейски Съюз. Съгласно тези рекомендации България е траяла да поддържа възобновяване на стопанската система с вложения със средства от Европейски Съюз. Разходите, финансирани безплатно от Европейски Съюз, възлизат на 0,8 на 100 от Брутният вътрешен продукт през 2022 година (0.9 на 100 от Брутният вътрешен продукт през 2021 г.), съгласно данните.
Национално финансираните вложения са обезпечили принос от 0.5 на 100 за фискалната позиция. България резервира национално финансирани вложения, както предлага Съветът на Европейски Съюз. Нарастването на национално финансираните първоначални настоящи разноски (без новите ограничения във връзка с приходите) обезпечи принос от 0.8 на 100 за фискалната позиция. Този принос за разширение включваше спомагателното влияние на ограниченията на фискалната политика за намаляване на икономическото и общественото влияние от нарастването на цените на силата (допълнителни чисти бюджетни разноски от 0.9 на 100 от БВП), както и разноските за предложение на краткотрайна протекция на украински бежанци (0.1 на 100 от БВП). България в задоволителна степен контролираше растежа на национално финансираните настоящи разноски, написа в оценката.
Тази година фискалната позиция съгласно пролетната прогноза на Европейска комисия се планува да бъде 3.1 на 100 от Брутният вътрешен продукт, съпроводена от висока инфлация. Ръстът на национално финансираните първоначални настоящи разноски тази година се планува да обезпечи принос от 1.9 на 100 от Брутният вътрешен продукт за фискалната позиция. Експанзионният принос на национално финансираните чисти първоначални настоящи разноски не се дължи на целенасочена поддръжка за уязвимите семейства и компании поради цените на силата, както и за украинските бежанци. Прогнозираният напредък на национално финансираните първоначални настоящи разноски не е в сходство с рекомендацията на Съвета на Европейски Съюз, се добавя в документа.
Предвижда се България да финансира спомагателни вложения със средства от Европейски Съюз и да резервира национално финансирани вложения. Предвижда се разноските с безвъзмездните средства от Европейски Съюз да възлизат на 1.9 на 100 от Брутният вътрешен продукт през 2023 година, до момента в който национално финансираните вложения се чака да обезпечат възходящ принос към фискалната позиция от 0.1 на 100.
По отношение на средносрочната дългова позиция се добавя, че държавният дълг се е нараснал от 20 на 100 от Брутният вътрешен продукт в края на 2019 година, до 24.5 на 100 в края на 2020 година. Той възлиза на 22.9 на 100 от Брутният вътрешен продукт в края на 2022 година и се чака да доближи 25 на 100 и 28.1 на 100 надлежно в края на 2023 година и 2024 година.
Оценката на устойчивостта на дълга демонстрира умерени опасности в средносрочен проект. Структурните промени, свързани с настоящия бюджет на Европейски Съюз, в случай че бъдат напълно изпълнени, биха могли да окажат в допълнение позитивно влияние върху растежа на Брутният вътрешен продукт през идващите години и да оказват помощ за ограничение на провокациите пред устойчивостта на дълга, обобщава комисията.
В документа се разяснява, че българските управляващи водят диалози по проектобюджета за тази година, като водещите парламентарни партии към този момент намерено са изразили желание да понижат недостига до 3 на 100 от Брутният вътрешен продукт тази година.
Европейска комисия насочва три рекомендации към нашата страна. Първата е да се прекратят ограниченията за енергийна поддръжка, планувани до края на годината, като спестените средства се насочат към понижаване на държавния недостиг. Ако растежът на цените на възобновимата сила наложи ограничения за поддръжка, нашата страна следва да обезпечи помощ за уязвимите семейства и сдружения, като в същото време поддържа ограничения за икономисване на сила. От нашата страна се чака да обезпечи рационална фискална политика, изключително с ограничение на номиналното нарастване на национално финансираните чисти първоначални разноски следващата година до не повече от 4.6 на 100.
Според комисията е належащо опазване на национално финансираните обществени вложения и гарантиране на ефикасното асимилиране на безвъзмездните средства от проекта за икономическо възобновяване от пандемията и други фондове на Европейски Съюз, изключително за поощряване на прехода към цифровизирана и природосъобразна стопанска система. След 2024 година от нашата страна се чака да продължи да следва средносрочна фискална тактика за постепенна и устойчива консолидация, съчетана с вложения и промени, водещи до по-висок резистентен напредък, за реализиране на рационална средносрочна фискална позиция, написа в документа.
Втората рекомендация е за обезпечаване на ефикасна управническа конструкция за бързо осъществяване на проекта за икономическо възобновяване. България е насърчена да продължи с бързото осъществяване на стратегиите по политиката на доближаване.
Третата рекомендация планува понижаване на зависимостта от изкопаеми горива и ускорение на прехода към чиста сила с по-бързото въвеждане на възобновимите енергийни източници, дружно с благоприятни условия за предпазване на създадената от тях сила. Нашата страна следва да усъвършенства електропреносната мрежа. Препоръчва се България да продължи напъните за увеличение на свързаността с енергийните мрежи на прилежащите страни. Комисията чака да се форсира санирането на постройките, да се вкарат ориентирани към бъдещето решения при централното отопление и градския превоз, да се форсира развиването на железопътната инфраструктура. Комисията чака нараснали политически старания за даване и придобиване на умения, нужни за прехода към по-чиста стопанска система.
В съпътстваща оценка на комисията се отбелязва, че при средносрочната макроикономическа позиция на България след стесняване от 4 на 100 през 2020 година, стопанската система е повишена със 7.6 на 100 през 2021 година и с 3.4 на 100 предходната година. Очаква се растеж от 1.5 на 100 през тази година и 2.4 на 100 следващата година. Растежът тази година е воден основно от персоналното и публичното ползване, се показва в документа. Икономическата активност през 2021 година се върна на годишното си ниво от 2019 година, регистрира комисията.
При средносрочното положение на бюджета, в това число вложенията, се регистрира, че държавният недостиг се е нараснал от 3.8 на 100 през 2020 година, на 3.9 на 100 от Брутният вътрешен продукт през 2021 година, преди да се намали до 2.8 на 100 предходната година. Предвижда се той да бъде 4.8 на 100 от Брутният вътрешен продукт през тази и идната година.
Тази прогноза взема поради проектобюджета на България за 2023 година и средносрочната фискална тактика, които включват главен бюджетен проект без смяна на политиката, управителен от ограничения като нараствания на заплатите и пенсиите, и понижения на някои налози. Пояснява се, че към момента следва Народното събрание да заседава по бюджета.
Правителствените вложения понижиха от 3.3 на 100 през 2020 година до 2.6 на 100 от Брутният вътрешен продукт през 2021 година, преди да се усилят до 3 % предходната година и да надминат държавния недостиг през 2022 година. Според оценките на Европейска комисия фискалната позиция през 2022 година е била съгласно рекомендациите на Съвета на Европейски Съюз. Съгласно тези рекомендации България е траяла да поддържа възобновяване на стопанската система с вложения със средства от Европейски Съюз. Разходите, финансирани безплатно от Европейски Съюз, възлизат на 0,8 на 100 от Брутният вътрешен продукт през 2022 година (0.9 на 100 от Брутният вътрешен продукт през 2021 г.), съгласно данните.
Национално финансираните вложения са обезпечили принос от 0.5 на 100 за фискалната позиция. България резервира национално финансирани вложения, както предлага Съветът на Европейски Съюз. Нарастването на национално финансираните първоначални настоящи разноски (без новите ограничения във връзка с приходите) обезпечи принос от 0.8 на 100 за фискалната позиция. Този принос за разширение включваше спомагателното влияние на ограниченията на фискалната политика за намаляване на икономическото и общественото влияние от нарастването на цените на силата (допълнителни чисти бюджетни разноски от 0.9 на 100 от БВП), както и разноските за предложение на краткотрайна протекция на украински бежанци (0.1 на 100 от БВП). България в задоволителна степен контролираше растежа на национално финансираните настоящи разноски, написа в оценката.
Тази година фискалната позиция съгласно пролетната прогноза на Европейска комисия се планува да бъде 3.1 на 100 от Брутният вътрешен продукт, съпроводена от висока инфлация. Ръстът на национално финансираните първоначални настоящи разноски тази година се планува да обезпечи принос от 1.9 на 100 от Брутният вътрешен продукт за фискалната позиция. Експанзионният принос на национално финансираните чисти първоначални настоящи разноски не се дължи на целенасочена поддръжка за уязвимите семейства и компании поради цените на силата, както и за украинските бежанци. Прогнозираният напредък на национално финансираните първоначални настоящи разноски не е в сходство с рекомендацията на Съвета на Европейски Съюз, се добавя в документа.
Предвижда се България да финансира спомагателни вложения със средства от Европейски Съюз и да резервира национално финансирани вложения. Предвижда се разноските с безвъзмездните средства от Европейски Съюз да възлизат на 1.9 на 100 от Брутният вътрешен продукт през 2023 година, до момента в който национално финансираните вложения се чака да обезпечат възходящ принос към фискалната позиция от 0.1 на 100.
По отношение на средносрочната дългова позиция се добавя, че държавният дълг се е нараснал от 20 на 100 от Брутният вътрешен продукт в края на 2019 година, до 24.5 на 100 в края на 2020 година. Той възлиза на 22.9 на 100 от Брутният вътрешен продукт в края на 2022 година и се чака да доближи 25 на 100 и 28.1 на 100 надлежно в края на 2023 година и 2024 година.
Оценката на устойчивостта на дълга демонстрира умерени опасности в средносрочен проект. Структурните промени, свързани с настоящия бюджет на Европейски Съюз, в случай че бъдат напълно изпълнени, биха могли да окажат в допълнение позитивно влияние върху растежа на Брутният вътрешен продукт през идващите години и да оказват помощ за ограничение на провокациите пред устойчивостта на дълга, обобщава комисията.
В документа се разяснява, че българските управляващи водят диалози по проектобюджета за тази година, като водещите парламентарни партии към този момент намерено са изразили желание да понижат недостига до 3 на 100 от Брутният вътрешен продукт тази година.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ