Първите 2,7 млрд. лв. по плана за възстановяване влязоха в бюджета
Европейската комисия отпусна първите 2,7 милиарда лева по Националния проект за възобновяване и резистентност. Парите влизат в бюджета и ще оказват помощ 2022 година да завърши с по-нисък недостиг. Новините за предстоящото второ искане за заплащане обаче не са положителни, стана ясно на брифинг на вицепремиера по еврофондовете Атанас Пеканов.
Както „ Сега “ писа, финансовото министерство чака икономии по линия на проекта за възобновяване и резистентност, тъй като осъществяването на действителните вложения се забави. МФ предвижда към 1 милиарда лева спестовност от заложените финансови разноски по проекта. Това значи, че през 2023 година България ще би трябвало да прави ударни вложения – и по проекта за възобновяване, и по линия на новите еврофондовете, за които 2022 година също е съвсем нулева.
Вече е съвсем несъмнено, че България няма да успее да внесе в точния момент второто искане за заплащане по проекта в размер на 724 млн. евро. Индикативния период за това е януари месец, само че Народното събрание е до средата с плануваните промени в законите и заложени промени.
Трябва да се изпълнят 22 ограничения, които касаят промени в 16 закона. Имаме 1 признат, останалите са входирани и чакат да бъдат признати. Представителите на политическите партии непрекъснато твърдят по какъв начин работят в тази посока, само че в сряда видях точно противоположното – Народното събрание отхвърли проектозакона за отбрана на лицата, подаващи сигнали. България към този момент е в наказателна процедура, тъй като е длъжна да вкара такива ограничения, само че това не попречи планът да бъде отритнат, разяснява Пеканов.
С съвсем сигурното отсрочване на второто искане за заплащане по проекта отпада едно от политическите алибита за остра потребност от съставяне на постоянно държавно управление. Много евентуално е България да отсрочи първото заплащане към средата на годината поради идно прибавяне в проектите на нови глави – поради политиката за енергийна самостоятелност от Русия, и разногласията какво да вършим с уговорките за понижаване на излъчванията при производството на електрическа енергия, написа " Сега ".
Както „ Сега “ писа, финансовото министерство чака икономии по линия на проекта за възобновяване и резистентност, тъй като осъществяването на действителните вложения се забави. МФ предвижда към 1 милиарда лева спестовност от заложените финансови разноски по проекта. Това значи, че през 2023 година България ще би трябвало да прави ударни вложения – и по проекта за възобновяване, и по линия на новите еврофондовете, за които 2022 година също е съвсем нулева.
Вече е съвсем несъмнено, че България няма да успее да внесе в точния момент второто искане за заплащане по проекта в размер на 724 млн. евро. Индикативния период за това е януари месец, само че Народното събрание е до средата с плануваните промени в законите и заложени промени.
Трябва да се изпълнят 22 ограничения, които касаят промени в 16 закона. Имаме 1 признат, останалите са входирани и чакат да бъдат признати. Представителите на политическите партии непрекъснато твърдят по какъв начин работят в тази посока, само че в сряда видях точно противоположното – Народното събрание отхвърли проектозакона за отбрана на лицата, подаващи сигнали. България към този момент е в наказателна процедура, тъй като е длъжна да вкара такива ограничения, само че това не попречи планът да бъде отритнат, разяснява Пеканов.
С съвсем сигурното отсрочване на второто искане за заплащане по проекта отпада едно от политическите алибита за остра потребност от съставяне на постоянно държавно управление. Много евентуално е България да отсрочи първото заплащане към средата на годината поради идно прибавяне в проектите на нови глави – поради политиката за енергийна самостоятелност от Русия, и разногласията какво да вършим с уговорките за понижаване на излъчванията при производството на електрическа енергия, написа " Сега ".
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ