Европейската комисия (EK) и Европейската централна банка (ЕЦБ) ще представят

Европейската комисия (EK) и Европейската централна банка (ЕЦБ) ще показват през днешния ден в следобедните часове отчети с оценките си за готовността на България да се причисли към еврозоната. Очаква се двата изключителни отчета, поискани от нашата страна, да имат сходно наличие, само че единствено документът на Европейска комисия ще съдържа рекомендация към Съвета на Европейски Съюз.

Очаква се отчетът на Европейска комисия да бъде оповестен след края на днешното съвещание на еврокомисарите в ранния следобяд. ЕЦБ заяви, че ще показа своя отчет на уеб страницата си в 16:00 часа българско време, заяви Българска телеграфна агенция.

При позитивна оценка от страна на комисията ще стартира законодателен развой в Европейски Съюз, който планува разискване и реализиране на политическо съглашение сред страните от еврозоната на 19-20 юни, последвано от политическо съглашение от Европейския съвет на 26-27 юни. На 30 юни Европейска комисия следва да предложи на Съвета на Европейски Съюз да утвърди решение и то да бъде гласувано на 8 юли. В същия ден се планува гласоподаване на мнението на Европейския парламент на сесия в Страсбург. Мнението на евродепутатите ще бъде авансово в съгласие в обособен отчет.

Гласуването сред страните от еврозоната ще бъде по три точки, като единствено за определянето на обменния курс лев-евро ще бъде належащо единогласие, а по останалите две елементи от решението за приемането на България ще бъде задоволително квалифицирано болшинство.

В навечерието на оповестяването на данните от отчетите водещи български политици и специалисти показаха очакване за позитивна оценка. През май министърът на финансите Теменужка Петкова удостовери, че въвеждането на еврото у нас от 1 януари следващата година остава водеща цел.

---------------------

Според публично декларираната преговорна позиция по Глава 11 " Икономически и валутен съюз " в процеса на договарянията за присъединение към Европейския съюз, както и в сходство с Предприсъединителната икономическа стратегия на Република България 2004-2007 година, от датата на участието си в Европейски Съюз България се причислява и към Икономическия и валутен съюз, като поема безвъзвратен ангажимент да стане член на еврозоната и да вкара единната европейска валута - еврото.

Началото на практическата подготовка за въвеждане на еврото в България е сложено със основаването на Координационен съвет за подготовка на Република България за участие в еврозоната с Постановление 168 на Министерския съвет от 3 юли 2015 година.

На 12 юли 2018 година на съвещание в Брюксел, Белгия, министрите на страните от еврозоната афишират подготвеност за приемането на България в така наречен чакалня на общата валута след разискване, в наличието на министъра на финансите на България Владислав Горанов и шефа на Българската национална банка (БНБ) Димитър Радев, на изпратеното от тях на 29 юни 2018 година взаимно писмо за желанията на българските управляващи за присъединение към ERM II и Банковия съюз. Еврогрупата единомислещо поддържа изразените планове на България в региона на банковия контрол, финансовия бранш и качеството на институциите и ръководството.

На 10 юли 2020 година България и Хърватия са признати в механизма ERM II (Exchange Rate Mechanism) - " чакалнята " за влизане в еврозоната. Централният обменен курс на българския лев по отношение на еврото е избран на 1,95583 лв., а на хърватската куна - на 7,53450 куни.

През ноември 2022 година Координационния съвет за подготовка на Република България за участие в еврозоната приема Комуникационна тактика за информация и гласност на присъединението на България към еврозоната, която се основава на признатия от Министерския съвет на 22 май 2022 година Национален проект за въвеждане на еврото в Република България и разказва правилата и дилемите на цялостна осведомителна и информационна акция.

На 7 август 2024 година Народното събрание приема Закон за въвеждане на еврото в България, с който се уреждат правилата, разпоредбите и процедурите за въвеждане на еврото като парична единица на България. Законът е обнародван в бр. 70 на Държавен вестник от 20 август 2024 г.

На 25 февруари 2025 година министърът на финансите Теменужка Петкова и шефът на Българска народна банка Димитър Радев подписват взаимно писмо, съдържащо искане за правене на изключителни отчети за конвергенцията, и го изпращат до ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и до президента на Европейската централна банка Кристин Лагард, което е последвано от позиция, подписана на 13 май 2025 година от министър-председателя Росен Желязков и шефа на Българска народна банка Димитър Радев в поддръжка на въвеждане на еврото в България от 1 януари 2026 г.

Страните би трябвало да покриват следните съществени критерии:

- Ценова непоклатимост - страната би трябвало да има постоянни цени, като междинният ритъм на инфлация (наблюдавана за интервал от една година) да не е повече от 1,5 процентни пункта над инфлационния % на трите страни членки с най-хубави резултати.

- Стабилни и устойчиви обществени финанси - плануваният или действителният бюджетен недостиг не би трябвало да надвишава 3% от БВП; отношението на държавния дълг към Брутният вътрешен продукт не би трябвало да е по-голямо от 60% от Брутният вътрешен продукт.

- Дългосрочни лихвени проценти, които да свидетелстват за устойчивостта на конвергенцията.

- Стабилен обменен курс, който да демонстрира, че стопанската система може да устоява на съмненията на валутните курсове - страната би трябвало да взе участие във валутния механизъм (ERM II) най-малко две години: без обилни отклонения от централния курс на ERM II и без да девалвира своя двустранен централен курс по отношение на еврото.

Пътят на България към еврото – последователност

На 25 ноември 2004 година министърът на финансите Милен Велчев и шефът на Българската национална банка (БНБ) Иван Искров подписват съглашение за взаимни дейности за ускореното присъединение на България към Икономическия и валутен съюз (ИВС) и сполучливото въвеждане на еврото в България през 2009/2010 година. По-рано същия ден планът на съглашение е утвърден на съвещание на кабинета. 

Споразумението се подписва в сходство с публично декларираната преговорна позиция по Глава 11 " Икономически и валутен съюз ", както и в сходство с Предприсъединителната икономическа стратегия на Република България 2004-2007 година, че от датата на участието си в Европейския съюз България се причислява и към Икономическия и валутен съюз, като поема безвъзвратен ангажимент да стане член на еврозоната и да вкара единната европейска валута - еврото. Това би трябвало да стане при съблюдаване на процедурите, планувани в Договора за основаване на Европейската общественост, както и в сходство с позицията на Управителния съвет на Европейската централна банка от 18 декември 2003 г.

На 25 април 2005 година България и Румъния подписват в Люксембург контракта за присъединение към Европейски Съюз. На 21 юни 2005 година Договорът за присъединението на България и Румъния към Европейски Съюз е обнародван в " Официалния вестник " на Европейски Съюз. На 1 януари 2007 година България и Румъния публично се причисляват в Европейски Съюз, като стават надлежно 26-ата и 27-ата страна членка на Европейския съюз. По този метод приключва неговото пето разширение.

В Глава 6 " Финанси " в Програмата за ръководство на държавното управление на Република България за интервала 2017- 2021 година, утвърдена на 17 август 2017 година, е изведено присъединението на България към Валутния механизъм ІІ и еврозоната.

Началото на практическата подготовка за въвеждане на еврото в България е сложено със основаването на Координационен съвет за подготовка на Република България за участие в еврозоната с Постановление 168 на Министерския съвет от 3 юли 2015 година. Координационният съвет се съпредседателства от министъра на финансите и шефа на Българската национална банка и главната му задача е да провежда и координира практическата подготовка на страната за участие в еврозоната.

На 7 март 2018 година Министерският съвет упълномощава министъра на финансите да организира договаряния по бъдещото присъединение на България към Валутен механизъм ІІ.

На 29 юни 2018 година от страна на министъра на финансите на България и шефа на Българска народна банка е изпратено взаимно писмо до страните от еврозоната, Европейската комисия и Европейската централна банка за желанията на българските управляващи за присъединяване на Република България в Единния контролен механизъм посредством определяне на тясно съдействие с Европейската централна банка по смисъла на Регламент (ЕС) № 1024/2013 и за желанията на страната за кандидатстване във Валутния механизъм II.

В писмото са посочени ограниченията, които българските управляващи ще изпълнят и които са от голяма важност за гладкото присъединение и присъединяване във Валутния механизъм II. Тези ограничения са в следните шест области на политики: банков контрол, макропруденциалната рамка, надзора над небанковия финансов бранш, рамката за попречване на пране на пари, рамката за неплатежоспособност и ръководството на държавните предприятия.

На 12 юли 2018 година на съвещание в Брюксел, Белгия, министрите на страните от еврозоната афишират подготвеност за приемането на България в така наречен чакалня на общата валута след към година след разискване, в наличието на министъра на финансите на България Владислав Горанов и шефа на Българска народна банка Димитър Радев, на изпратеното от тях на 29 юни 2018 година взаимно писмо за желанията на българските управляващи за присъединение към ERM II и Банковия съюз. Еврогрупата единомислещо поддържа изразените планове на България в региона на банковия контрол, финансовия бранш и качеството на институциите и ръководството.

На 22 август 2018 година Министерският съвет утвърждава План за деяние, включващ ограничения в отговор на желанията на Република България за присъединение към Валутния механизъм II (ERM II) и към Банковия съюз до юли 2019 година. В Плана за деяние са включени ограничения, които следва да се изпълнят до края на юни 2019 година.

През декември 2019 година Министерството на финансите на България разгласява отчет " България по пътя на валутно-банковия механизъм II и към Банковия съюз ", в който е посочено, че България е изпълнила критериите от Маастрихт съгласно последните три отчета за доближаване.

На 10 юли 2020 година България и Хърватия са признати в механизма ERM II - " чакалнята " за влизане в  еврозоната. Решението на Европейската централна банка проправя пътя към първото присъединение на нова страна членка към валутния съюз от 2015 година, когато Литва става 19-ата страна в него. Най-краткият период за престой в така наречен чакалня за еврозоната е две години, преди страните да стартират практическата подготовка за присъединение към еврозоната, като този развой лишава почти още една година. Централният обменен курс на българския лев по отношение на еврото е избран на 1,95583 лв., а на хърватската куна - на 7,53450 куни. От 13 юли 2020 година се откриват курсове на наложителна намеса за българския лев и хърватската куна след включването им във валутен механизъм II, като курсовете на наложителна намеса са контрактувани сред ЕЦБ и националните централни банки на България и Хърватия в сходство с член 1.2 от Споразумението от 16 март 2006 година сред ЕЦБ и националните централни банки на страните членки отвън еврозоната за установяване на процедурите за работа на механизма на обменните курсове в третия стадий от икономическия и паричен съюз. В същото време, след деликатна оценка на адекватността и устойчивостта на валутния ръб в България, е признато, че България се причислява към валутния механизъм със съществуващия си режим на валутен ръб, като едностранен ангажимент и без спомагателни условия към ЕЦБ. На 12 юли 2022 година Съветът на Европейския съюз утвърждава присъединението на Хърватия към еврозоната от 1 януари 2023 година и дефинира обменния курс на хърватската куна. На 1 януари 2023 година Хърватия приема еврото и става двадесетата членка на еврозоната.

На 27 октомври 2022 година Народното събрание приема решение, с което се задължава Министерският съвет, в съгласуваност с Българската национална банка, да форсира консултациите и договарянията с европейските институции и да ускорят техническата подготовка за въвеждане на еврото, с цел да се съблюдава целевата дата за приемане на еврото от 1 януари 2024 година.

През ноември 2022 година е призната Комуникационна тактика за информация и гласност на присъединението на България към еврозоната от Координационния съвет за подготовка на Република България за участие в еврозоната. Стратегията се основава на признатия от Министерския съвет на 22 май 2022 година Национален проект за въвеждане на еврото в Република България и разказва правилата и дилемите на цялостна осведомителна и информационна кампания; виновните институции, които ще извършват обособените действия в границите на цялостната кампания; стадиите за осъществяване на дейностите; целевите групи; каналите за разпространяване на информацията и др.

На 6 декември 2022 година в Брюксел е подписан Меморандум за съгласие за производството на евромонети сред България, Европейската комисия и ръководителя на Еврогрупата. Документът е подписан от заместник-председателя на Европейската комисия Валдис Домбровскис, еврокомисаря за стопанската система Паоло Джентилони, ръководителя на Еврогрупата Паскал Донахю и от българска страна - от служебния министър на финансите Росица Велкова и шефа на Българска народна банка Димитър Радев. Меморандумът обрисува практическите стъпки, които ще разрешат на България да стартира да създава монети евро, когато получи утвърждение за присъединение към еврозоната. Тези стъпки засягат сеченето на избрани количества пробни монети с изображенията на общите страни на евромонетите и избора на националните дизайни на българските евромонети.

На 12 април 2024 година заместител министър-председателят и министър на финансите Людмила Петкова, изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия Валдис Домбровскис и европейският комисар по стопанска система Паоло Джентилони подписват в Люксембург Споразумение за партньорство сред Европейската комисия и Република България за образуване на осведомителни и информационни акции по отношение на въвеждането на еврото в страната. Споразумението се основава на обновената през февруари 2024 година Комуникационна тактика за информация и гласност на присъединението на страната към еврозоната, която цели да запознае жителите и бизнеса с всички на практика аспекти на въвеждането на единната европейска валута като публично разплащателно средство у нас посредством даването на точна, налична и навременна информация.

На 26 юли 2024 година със 118 гласа " за ", 44 срещу и 13 " въздържал се " Народното събрание приема решение за ускорение и довеждане докрай на процеса по практическата подготовка за приемане на еврото в Република България.

На 7 август 2024 година Народното събрание приема дефинитивно Закона за въвеждане на еврото в България. С него се уреждат правилата, разпоредбите и процедурите за въвеждане на еврото като парична единица на България, дефинират се основни за прекосяването към единната европейска валута правила, вкарват се преходни интервали, които ще разрешат на жителите да се приспособяват към новата валута. Приетият законопроект регламентира и разпоредбите по отношение на адаптирането на осведомителните системи за работа с евро, както и адаптирането на регистри, счетоводни документи и други документи към еврото. Законът за въвеждане на еврото в България е обнародван в бр. 70 на Държавен вестник от 20 август 2024 г.

На 25 февруари 2025 година министърът на финансите Теменужка Петкова и шефът на Българската национална банка Димитър Радев подписват взаимно писмо, съдържащо искане за правене на изключителни отчети за конвергенцията, и го изпращат до ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и до президента на Европейската централна банка Кристин Лагард. " Отчитайки решителността на България да се причисли към еврото от 1 януари 2026 година и в сходство с член 140, параграф първи от Договора за действие на Европейския съюз, бихме желали Европейската комисия и Европейската централна банка да приготвят изключителни конвергентни отчети за България ", се показва в общото писмо, чието клише е оповестено на уеб страниците на Българска народна банка и Министерство на финансите. Писмото е направено и изпратено в осъществяване на Решение на Народното събрание от 26 юли 2024 година за ускорение и довеждане докрай на процеса по подготовка за приемане на еврото в Република България, в сходство с член 140 от Договора за действие на Европейския съюз, както и в сходство с Решение на Министерския съвет на Република България № 92 от 24 февруари 2025 година за отправяне на искане до Европейската комисия и Европейската централна банка за правене на изключителни отчети за конвергенцията за Република България. Решението е в резултат на оповестените на 24 февруари 2025 година данни на Евростат за инфлацията в страните от Европейския съюз, съгласно които референтната стойност на критерия за ценова непоклатимост с данни за януари 2025 година се пресмята на 2,6 на 100. Инфлацията в България за същия интервал също е 2,6 на 100, което значи, че с данните към януари 2025 година България покрива и последния аршин за участие в еврозоната. Изпращането на искане за правене на изключителни отчети за конвергенцията идва, откакто на 18 февруари 2025 година Министерството на финансите разгласява план за бюджет за 2025 година със заложен недостиг в рамките до 3 % от брутния вътрешен артикул на страната, както и обновената средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2025-2028 година.

На 13 май 2025 година министър-председателят Росен Желязков и шефът на Българската национална банка Димитър Радев подписват позиция в поддръжка на въвеждане на еврото в Република България от 1 януари 2026 година Позицията удостоверява всички подхванати дейности както от изпълнителната власт, по този начин и от Българска народна банка въз основа на решенията на Народното събрание през миналите години в поддръжка на ограниченията за реализиране на изискванията за конвергенция, както и за ефикасното въвеждане на еврото с всички защитни механизми за българското общество, считано от 1 януари 2026 г.