ЕК взе решение за закриване на четири наказателни процедури срещу България в областта на околната среда и започва една
Европейската комисия през днешния ден взе решения за закриване на четири наказателни процедури, открива една нова за нарушавания в региона на околната среда и предявява нов иск против България.
Три от наказателните процедури се намираха на стадий стимулирано мнение, което е последният стадий преди сезирането на Съда на Европейски Съюз. Процедурите са открити още през 2019 година и 2020 година за несъблюдение на условията на три наставления. Това са директивите по отношение на: излъчванията от индустрията (комплексно попречване и надзор на замърсяването); оценката на въздействието на някои обществени и частни планове върху околната среда; контрола на заплахите от огромни повреди, които включват рискови субстанции. С обнародването през 2022 година в „ Държавен вестник “ на промени в Закона за запазване на околната среда и на Наредбата за изискванията и реда за осъществяване на оценка на въздействието върху околната среда позволените нарушавания са отстранени.
Четвъртата закрита наказателна процедура стартира през есента на 2022 година за липса на съобщение от страна на България за дълготрайната ѝ тактика, направена съгласно условията на Регламент на Европейски Съюз са ръководството на Енергийния съюз и на дейностите в региона на климата. Още с встъпването си в служба служебното държавно управление предприе нужните дейности за ускорение на работата по правене на тактиката и превъзмогване на близо двегодишното забавяне за нейното приемане. Дългосрочната тактика за намаляване на изменението на климата до 2050 година на България е призната с Решение на Министерския съвет от 21 октомври 2022 година, което разреши на България да рапортува пред Европейска комисия осъществяването на своето обвързване.
С решенията си за закриване на тези четири наказателни процедури комисията даде своята оценка, че България е изпълнила отговорностите си и е отстранила позволените нарушавания на правото на Европейски Съюз.
Комисията също изпраща публични уведомителни писма до 14 страни членки, измежду които и България, по отношение на намаляването на излъчванията на няколко замърсителя на въздуха, както изисква Директива (ЕС) 2016/2284. Директивата NEC дефинира национални задължения за понижаване на излъчванията за няколко замърсители, които страните би трябвало да реализират всяка година поетапно сред 2020 година и 2029 година, както и по-амбициозни понижения от 2030 година нататък. От страните членки се изисква да основат национални стратегии за надзор на замърсяването на въздуха, с цел да покажат по какъв начин тези задължения за понижаване ще бъдат изпълнени. Министерство на околната среда и водите подхваща нужните дейности за промени в Националната стратегия за надзор на замърсяването на въздуха 2020-2030 година и набелязване на ограничения за реализиране на сходство с условията на Директивата NEC. Амонякът (произлизащ от селскостопанския сектор) е замърсителят, за който множеството от страните членки не съблюдават отговорностите си. Освен против България, на същото съображение са открити наказателни процедури против още 13 страни – Дания, Ирландия, Испания, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Унгария, Австрия, Полша, Португалия, Румъния и Швеция.
Днес Европейската комисия взе решение и да предяви иск пред Съда на Европейски Съюз против България за това, че не е изпълнила отговорностите си по Регламент на Европейски Съюз по отношение на предотвратяването и ръководството на въвеждането и разпространяването на инвазивни непознати типове (ИЧВ). Наказателната процедура стартира през юни 2021 година, а през февруари 2022 година е получено и стимулираното мнение по нарушаването. Министерство на околната среда и водите работи интензивно по осъществяване на отговорностите, като в идващите седмици ще бъдат положени спомагателни старания за ускорение осъществяването на поетите задължения. Освен България, това решение на Европейска комисия за завеждане на каузи пред Съда на Европейски Съюз визира още пет страни членки – Ирландия, Гърция, Италия, Латвия и Португалия.
Три от наказателните процедури се намираха на стадий стимулирано мнение, което е последният стадий преди сезирането на Съда на Европейски Съюз. Процедурите са открити още през 2019 година и 2020 година за несъблюдение на условията на три наставления. Това са директивите по отношение на: излъчванията от индустрията (комплексно попречване и надзор на замърсяването); оценката на въздействието на някои обществени и частни планове върху околната среда; контрола на заплахите от огромни повреди, които включват рискови субстанции. С обнародването през 2022 година в „ Държавен вестник “ на промени в Закона за запазване на околната среда и на Наредбата за изискванията и реда за осъществяване на оценка на въздействието върху околната среда позволените нарушавания са отстранени.
Четвъртата закрита наказателна процедура стартира през есента на 2022 година за липса на съобщение от страна на България за дълготрайната ѝ тактика, направена съгласно условията на Регламент на Европейски Съюз са ръководството на Енергийния съюз и на дейностите в региона на климата. Още с встъпването си в служба служебното държавно управление предприе нужните дейности за ускорение на работата по правене на тактиката и превъзмогване на близо двегодишното забавяне за нейното приемане. Дългосрочната тактика за намаляване на изменението на климата до 2050 година на България е призната с Решение на Министерския съвет от 21 октомври 2022 година, което разреши на България да рапортува пред Европейска комисия осъществяването на своето обвързване.
С решенията си за закриване на тези четири наказателни процедури комисията даде своята оценка, че България е изпълнила отговорностите си и е отстранила позволените нарушавания на правото на Европейски Съюз.
Комисията също изпраща публични уведомителни писма до 14 страни членки, измежду които и България, по отношение на намаляването на излъчванията на няколко замърсителя на въздуха, както изисква Директива (ЕС) 2016/2284. Директивата NEC дефинира национални задължения за понижаване на излъчванията за няколко замърсители, които страните би трябвало да реализират всяка година поетапно сред 2020 година и 2029 година, както и по-амбициозни понижения от 2030 година нататък. От страните членки се изисква да основат национални стратегии за надзор на замърсяването на въздуха, с цел да покажат по какъв начин тези задължения за понижаване ще бъдат изпълнени. Министерство на околната среда и водите подхваща нужните дейности за промени в Националната стратегия за надзор на замърсяването на въздуха 2020-2030 година и набелязване на ограничения за реализиране на сходство с условията на Директивата NEC. Амонякът (произлизащ от селскостопанския сектор) е замърсителят, за който множеството от страните членки не съблюдават отговорностите си. Освен против България, на същото съображение са открити наказателни процедури против още 13 страни – Дания, Ирландия, Испания, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Унгария, Австрия, Полша, Португалия, Румъния и Швеция.
Днес Европейската комисия взе решение и да предяви иск пред Съда на Европейски Съюз против България за това, че не е изпълнила отговорностите си по Регламент на Европейски Съюз по отношение на предотвратяването и ръководството на въвеждането и разпространяването на инвазивни непознати типове (ИЧВ). Наказателната процедура стартира през юни 2021 година, а през февруари 2022 година е получено и стимулираното мнение по нарушаването. Министерство на околната среда и водите работи интензивно по осъществяване на отговорностите, като в идващите седмици ще бъдат положени спомагателни старания за ускорение осъществяването на поетите задължения. Освен България, това решение на Европейска комисия за завеждане на каузи пред Съда на Европейски Съюз визира още пет страни членки – Ирландия, Гърция, Италия, Латвия и Португалия.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ