Европа започна да се разпада не на държави, а на

" Европа стартира да се разпада не на страни, а на десетилетия. Всяка избра своята златна ера и се затвори в нея. Хората бяха щастливи да не помнят бъдещето, единствено с цел да могат да живеят в предишното. И по този начин, без да усетим, се превърнахме в музеи на самите себе си. "

— Георги Господинов, " Времеубежище "    

Повече от три десетилетия след рухването на Берлинската стена и разпадането на Източния блок носталгията към комунистическата ера продължава да съществува в доста източноевропейски страни. Политически партии, както от левия, по този начин и от десния политически набор, все по-често употребяват носталгични послания в акциите си, възползвайки се от общественото разочарование от актуалните държавни управления, икономическите паники и сантименталните мемоари за предишното.